Бренда Джойс - Пътуване към рая

— Свали си дрехите. Отначало водата е малко хладна, но ще свикнеш. — Той се протегна към блузата й.

— Не мога да плувам — рече тя. Чувстваше паника и то не изцяло от перспективата, че ще плува. Тя заотстъпва. Знаеше, че лицето й е почервеняло.

— Миранда, аз съм твой съпруг, така че няма защо да си срамежлива. Начинът, по който изглеждам е нещо естествено, също както и начинът, по който изглеждаш ти.

— Срамежливостта е добродетел — каза тя и хвана китките му, когато той взе да откопчава копчетата на блузата й. — Не ми се плува.

— Ще те науча — рече той твърдо, като свали блузата й, все едно тя не се опитваше да го спре. — И свенливостта не ме радва.

Тя се спря, за да помисли над това. В този момент той смъкна полата й до глезените.

— Дерек!

— Няма да позволя жена ми да се удави някой ден — заяви той, като се протегна към панделката на фустата й. Дръпна я и дрехата се спусна в бял облак на земята.

— Добре — рече тя, като се уплаши от предстоящото действие. — Но ако се удавя сега, вината ще е твоя!

Той се засмя.

— Няма да ти дам да се удавиш, принцесо. Искаш ли да оставиш долната си риза?

— Да!

Той поклати глава от сериозността на тона й, но устата му потрепваше.

— Обаче свали тези проклети дълги гащи.

— Необходимо ли е?

— Искаш ли да се удавиш?

Тя свали мокасините и гащите си, като усети как я обзема паника. Той я погледна. Лицето му бе безизразно, ала тя видя тази гореща трептяща светлина в очите му. Паниката й се увеличи и заедно с нея усети някакво учестено туптене.

— Хайде — подкани я той, като се отдалечи от нея.

Тя ахна, когато той остави достатъчно разстояние между тях, за да може да забележи възбудата му, възкликна и затвори плътно очи. Но видяното остави дълбока следа в съзнанието й. Тя бе изумена.

— Съжалявам — рече той, — но ти си прекалено красива и не мога да възпра реакцията си. Отвори очи!

Тя го направи и го погледна в лицето, а после сведе очи към рамото му. Погледът й започна да се спуска, а после бързо срещна отново златистите му очи. Той се смееше.

— Държиш се като девственица — засмя се той. — Аз… харесвам ли ти?

Тя възкликна, изумена от въпроса.

Лицето му посърна. Той се намръщи, после взе ръката й и я дръпна със себе си във вира. Като се приближиха един към друг, тя забрави за него и започна да се страхува.

— Колко е дълбоко?

— Не много — излъга той.

— Не искам да плувам — рече тя и заби пети.

— Ще ти хареса — увери я той, като почти я повлече.

— Не, моля те — запротестира тя и се задърпа.

Той се спря и я погледна. Не искаше да я плаши, само да я научи на едно полезно умение, което би могло да спаси живота й един ден. Искаше това, а и да си поиграе с нея. Тя бе побледняла от уплаха. Той забрави, че понякога смелостта й се изпаряваше. Въздъхна и пусна ръката й. Обърна се и се гмурна. Преплува до другия край на вира, който бе около трийсет загребвания и се спря отсреща, за да види, че тя е застанала неподвижна и го наблюдава. Той доплува до нейния край, докато стигна на десет загребвания от брега, където стъпи на краката си. Бе нагазил до кръста.

— Водата е страхотна — провикна се той. — И можеш да стъпваш на краката си чак дотук. Няма да те водя по-навътре от тази точка, обещавам.

Миранда се намръщи. Той виждаше как се бори със себе си, а естествената й свенливост се сблъскваше с желанието й да му се подчини, дори да го зарадва. Той се гмурна под водата и заплува напред-назад няколко пъти, докато напрегна мускулите си, като се наслаждаваше на натоварването. Тя бе стигнала до ръба и бе натопила единия си крак вътре. Дерек се гмурна и доплува до ръба. Като се протегна, той я хвана за глезените.

Тя изпищя, падайки във водата. Той веднага я обгърна с ръце.

— Подлец такъв! — извика тя, като се задави, затрепери и бясно зарита с ръце и крака.

Дерек се шокира, но само за миг. Никога не я беше чувал да ругае. Той я държеше леко и гласът му бе успокоителен.

— Миранда, можеш да се изправиш на крака.

Тя се беше вкопчила в него като маймунче.

— Миранда — рече той със същия нежен глас, като махна ръцете й. — Аз стоя, миличка.

Тя най-сетне проумя и го погледна с разширените си, уплашени виолетови очи. Той видя как част от паниката й се отдръпва. С ръце около врата му, тя се плъзна надолу по тялото му и той успя да прехапе устни, за да не изстене, когато усети как бедрото и хълбока й се отъркаха в мъжествеността. Тя не забеляза реакцията му — или бе твърде уплашена, за да й пука. Стъпалата й намериха хлъзгавата скала отдолу, тя отпусна малко ръце, подхлъзна се и извика.

Дерек веднага я улови през кръста, но не преди тя отново да се нагълта с вода. Той я вдигна така, че да я изправи, задавена и плюеща вода. Ръцете й бяха около врата му и се впиваха болезнено. Искаше му се да не е толкова възбуден. Искаше му се тя да знае, че му причинява мъка, като притиска мекото си — макар и стегнато — тяло срещу него. Може би това не беше най-прекрасното му хрумване.

— Миранда, отпусни си малко ръцете, причиняваш ми болка — каза той твърдо. — Ти стоиш. Виж, водата стига само до гърдите ти.

Тя започна да се отпуска. Отхлаби малко ръце, а дишането й бе тежко и бързо. Не го ли усещаше с цялата му дължина срещу корема й?

— Отпусни се — промълви той, като я хвана за китките и ги отхлаби. В мига, в който тя се отдалечи на два пръста от него, той дръпна тялото си назад, далеч от нея. Това сигурно бе най-трудното нещо, което бе правил в живота си.

— Къде отиваш? — извика тя.

— Никъде не отивам. И няма да те оставя да се удавиш. Имаш думата ми. Става ли?

— Не!

Той откри, че се е загледал в мястото, където водата се плиска в щръкналите й зърна. Тя все едно беше гола, понеже долната й риза не скриваше нищо.

— Ще те обърна по корем — започна той.

— Не!

— Но ще те държа. Няма да те пусна, Миранда, ти ще се носиш по водата, кълна се — Той се протегна към нея.

Тя отстъпи назад, към брега и се подхлъзна. Той я хвана и преди тя да се усети, я обърна по корем и я понесе на ръцете си, а лицето й бе извърнато настрана, за да може да диша.

— Успокой се. Толкова ли е лошо?

— Да не си посмял да ме пуснеш — заплаши го тя.

Косата й бе сплетена в гъста плитка и се носеше във водата. Толкова е мъничка, помисли си той, като устоя на изкушението да обгърне кръста й с ръце. Загледа се за миг в малкия, стегнат задник, който се носеше под погледа му. Без да мисли, докато тя се носеше, опряна на едната му ръка, той сложи ръка на бута й — само леко докосване, което стана по-здраво, по-мъчително.

— Дерек — извика тя, — не ме пускай!

Той махна ръката си.

— Ритай с крака, Миранда — каза й той. — И греби с ръце.

— Трябва ли?

— Ако не го правиш, ще потънеш, когато те пусна.

Тя започна да рита и да гребе, а зъбите й затракаха.

— Ако ме пуснеш, ще те убия!

Браг не можа да сдържи усмивката си.

— Добро момиче — каза той след няколко минути. Той дори не я държеше, но тя като че ли не разбра. Ръката му беше под нея и само леко я допираше. Той я махна напълно, хвана я за раменете и я насочи с лице към себе си.

— Какво правиш!

— Ритай и греби — рече той успокоително.

— Не ме пускай — примоли се тя.

Той се плъзна навътре във вира, като я дърпаше със себе си, докато тя риташе съсредоточено с ръце и крака.

— Сега ще те пусна, но ще бъда само на крачка от теб.

— Не! Негодник такъв!

Той я пусна и се дръпна назад. Тя стигна до него като локомотив. Той се опита да не се засмее, дръпна се още по-назад и тя го последва с небивала решителност.

— Дерек!

— Справяш се чудесно! Още малко!

— Мразя те!

Той спря и тя се приближи до него, като скочи в обятията му с отчаяние, ръцете й обгърнаха врата му, а краката се увиха около кръста му, вкопчена в него като лоза.

Справи се страхотно — каза той, преливащ от желание. Долната й риза се бе вдигнала нагоре. Той усещаше по-твърдите косми на женските й части да се притискат в пъпа му. Господи, щеше да е толкова лесно… просто да я плъзне малко по-надолу и щеше да е срещу нейната…

— Ти ме излъга, пусна ме!

— Миранда, ще се научиш да плуваш. Оставих ли те да се удавиш?

Тя се поколеба.

— Не — призна тя неохотно.

Той не можеше да мисли нормално. Плъзна ръце по гърба й, по голата й плът, хвана задника й и започна бавно да го мачка. Тя възкликна и той разбра по очите й, че започва да разбира. Кожата й беше толкова гладка, толкова копринена. Той прокара ръце по задната част на бедрата й, към коленете й, а после обратно нагоре. Хвана задника й и го притисна към себе си.

— Дерек, моля те, не тук — рече тя и това бе почти изхлипване.

Той я погледна в очите и видя колко я е страх, че е в средата на вира. Нямаше ответно желание в очите й. А може би част от страха й бе от него. Той сложи едната си ръка около кръста й и тя сякаш разбра, че той се кани да я пусне, защото се вкопчи по-здраво в него. Той реши, че за днес й стига толкова.

— Справи се страхотно — каза й той отново с плътен глас. Стигна с няколко загребвания до там, където можеше да стъпи на крака, а тя продължаваше да стои увита около него. Веднага щом водата стигна до кръста му, тя се плъзна и се запрепъва. Хвърли се към края на вира, като се закатери навън, но не преди да му предостави чудесната, влудяваща гледка на излетия си задник с цвят на слонова кост. Той въздъхна, обърна се и продължи да плува напред-назад, докато желанието му се поуталожи. Когато излезе от вира, видя, че нея я няма.