— Извинявай — каза Миранда, като се обърна, за да го погледне. Изглеждаше наистина нещастна.

— Забрави за това — рече той. — Казах ти, нямам нищо против да чистя дивеча. — Той вдигна другия заек, като го сложи пред себе си. Канеше се да го обезглави, а после вдигна поглед и видя, че тя продължава да стои там. — Защо не се върнеш към работата си?

— Не — запъна се тя и се приближи. — Искам да го направя.

— Миранда.

Тя решително стигна до него, коленичи и взе ножа от ръката му. Беше бледа. Преглъщаше с очевидно затруднение. Той се облегна назад развеселен и зачака. Минаха няколко секунди.

— Е?

— Още е топъл.

Той взе ножа от ръката й.

— Няма защо да правиш това — каза той. — Твоята чувствителност е прекалено изтънчена. Мисля, че не искам да е другояче.

Тя го погледна насълзена.

— Дай ми ножа — настоя тя.

Той бе изумен.

— Какво, по дяволите, се опитваш да докажеш?

Миранда взе ножа. Със стиснати зъби, тя направи разрез по врата.

— По-надолу — поправи я Браг. — С един удар.

Тя колебливо свали ножа по-надолу върху козината на животното. Бликна кръв, когато тя бавно и плахо натисна острието. Браг погледна лицето й и видя, че от клепките й се ронят сълзи. Гневно взе ножа от ръцете й и се изправи, като я вдигна със себе си.

— Достатъчно. Това е нелепо.

Миранда не го погледна, а изтри очите си с ръка и се освободи от хватката му. Той я гледаше как се отдалечава сковано до мястото, където шиеше. Миранда седна и посегна невиждащо към сърнешката кожа. За какво беше всичко това? Смутен, той се обърна и изчисти заека, а после се зае с пуйката.

Браг не я разбираше и започна да се чувства гузен. Той я превръщаше в индианска жена, когато тя трябваше да е изтънчена лейди. Спря да скубе перата и се замисли. Той искаше да я доведе тук, защото бе красиво, пречистващо, лековито. Като бяха сами, можеха да започнат брака си отначало. Но нима бе сгрешил?

Той си представи красив дом. Не му излизаше от ума, че ако тя се почувства щастлива, той ще се заеме с фермерство и ще й построи прекрасен дом, в който да отгледат децата си. Лесно щяха да продадат ранчото на Джон, като се сдобият с допълнителни средства. Навсякъде беше пълно с диви животни, които трябваше само да улови, така че щеше да е лесно да започне. Той хвърли поглед към нея.

Миранда шиеше упорито, умело. Красотата и ранимостта й го накараха да трепне. Да, тя заслужаваше ранчо и те щяха да имат деца…

Внезапно той спря да работи, като си спомни как тя бе повърнала, което го накара да се замисли за нещо ново. Ами ако тя вече беше бременна? Той се приближи до нея, напрегнат и нервен.

Миранда, кога бе последното ти месечно течение? — попита той.

Какво? — тя остави шиенето си, изненадана. Той повтори въпроса си с мрачно лице.

Защо… защо ме питаш?

Аз съм ти съпруг и имам право да знам. Кога беше? — Той я гледаше как се колебае.

Преди шест седмици.

Имаше чувството, че са го застреляли. За момент не можеше да говори. В ума му се въртеше само една мисъл: Тя е бременна от Чавес.

Миранда бързо се изправи на крака, като видя изражението му.

— Дерек, почакай. Винаги ми е идвало малко… — тя се изчерви — нередовно. Понякога изобщо пропусках по някой месец.

Той я загледа нервно.

— Може да си бременна.

Тя пребледня.

— Дори не бях си помисляла за това — прошепна тя. — Не, не съм. Сигурна съм, че не съм.

Той се извърна. После погледна пак към нея.

— Може би сега ти е времето да кажеш една-две молитви. — Той бе ядосан, обезсърчен. Какво щеше да прави, ако тя имаше дете от Чавес? Как би могъл да е баща на дете, заченато от мъж, изнасилил и наранил жена му? Той се отдалечи и механично дооскуба пуйката.

Но се замисли над думите й. Възможно бе да не е бременна. Нелепо бе да се разстройва сега заради нещо, което не можеше да контролира. Но бе по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Погледна към нея. Тя бе приведена над кожата и шиеше бързо и методично. Беше му обърнала гръб. Той усети пристъп на жал и подтик да я защити.

Не можеше да види лицето й, но така бе по-добре. Миранда бе пребледняла и напрегната. Не заплака, но устата й трепереше и издаваше душевните й терзания.

58

Щастието й се изпари. Тя бе напрегната и уплашена и чак сега осъзна колко честита е била известно време.

Първо Дерек й се ядоса, че не му разрешава да упражнява съпружеските си права. От онзи следобед, когато я бе помолил да го остави да я люби, той спеше навън — безмълвен знак, че е сърдит. Тя бе толкова потисната, когато той избра това средство да предаде неодобрението си, че не можа да го погледне в очите на другия ден.

След това последва провал след провал от нейна страна. Тя толкова искаше да го зарадва и да е добра съпруга! Не знаеше защо, но това се превърна в най-важното нещо в живота й. Нощем отчаяно й липсваше успокоителното му присъствие в леглото. Искаше да изчисти дивеча, за да бъде по-добра съпруга, но той се изсмя на жалките й усилия, на слабостта й.

И сега кипеше от гняв заради вероятността да е бременна.

Миранда не искаше пак да спи сама. Той изчезна, след като изчисти дивеча. Тя напълни пуйката с царевица и билки, а после я опече във фурната, която Дерек й направи в една дупка, недалеч от откритото огнище. Омеси пресен хляб, свари ориз за пуйката и опече зайците за някой друг ден. Когато му уши панталоните и изми лицето си, той най-сетне се завърна от където бе ходил.

Навън все още беше светло, макар че скоро слънцето щеше да залезе. Той бе плувнал в пот, сякаш се бе занимавал с много активна физическа дейност. Тя го гледаше напрегнато как влиза в лагера им и погледите им се срещнаха. Усмихна й се.

— Господи, тук мирише страхотно — рече той. — Подуших тази пуйка и плънката от две мили разстояние. Ей сега ще се изкъпя.

Миранда се отпусна малко, абсурдно зарадвана от неочаквания комплимент, като се молеше да не е препекла пуйката. Засуети се около огъня, докато той се върна от потока. Опита се да не го гледа, докато се приближаваше, чисто гол. Какъв великолепен мъж беше. Дерек взе изпраните дрехи, които вече бяха изсъхнали, но малко твърди и си обу панталоните. Наметна една риза и се приближи до огнището бос.

Ядоха мълчаливи. Дерек винаги имаше апетит и тази вечер не беше изключение. Тя виждаше, че е потънал в мислите си. Мрачни мисли ще да са, помисли си тя. Но той й се усмихна и похвали яденето. Пуйката беше малко попрепечена, помисли си тя, но съвсем малко. Готвенето й се подобряваше. Тя щеше да му бъде добра съпруга, беше си обещала това. Знаеше, че не е бременна. Беше се помолила, както й предложи той. Освен това се помоли той да дойде в леглото им довечера.

Внезапно Дерек скочи на крака.

— Какво има? — попита тя, като се обърна и погледна в посоката, в която се бе загледал той. Видя кълбо дим да се вие на известно разстояние. Първото й чувство бе ужас. Наоколо имаше други хора, индианци!

Дерек се засмя.

— Погледни само! — възкликна той.

— Дерек, какво смяташ, че е това? — попита тя разтревожено.

— Апахите — отвърна той. — Моят народ.

Тя зяпна.

Той направи много малък огън и скоро малка струйка дим се изви към небето. Взе едно одеяло и раздуха пушека на кълбета, изпращайки сигнали с дима.

Миранда се слиса.

— Какво правиш?

— Казвам им кой съм. Не искаме да ни убият, докато спим.

Тя го изгледа. После погледна кълбетата, които изпращаше нагоре, изумена, че някой може да си говори с пушечен код. Погледна сигналите, изпращани от апахите.

— Какво казват те?

Браг не продума дълго време. После се засмя.

— Това са хората на брат ми, Миранда. Това е кръгът на Наджилкхисе.

— Брат ти ли? Наджилкхисе?

— Аз имам полубрат — обясни Дерек, като изгаси малкия си огън. — Майка ми беше омъжена за баща му, после овдовя и се ожени за моя. Баща му беше вожд, както и той.

— Не знаех, че имаш останали живи роднини. Значи той е изцяло индианец.

— Да. Ще ида да го видя утре или вдругиден. — Той й се усмихна. — Бих искал да те заведа, ако нямаш нищо против.

Миранда потрепери, може би от ветреца и настъпващия мрак. Мислеше си за бруталните команчи. Дерек сякаш й четеше мислите.

— Апахите не са кучета като команчите. Те не тормозят жени и деца, нито изнасилват. Никога. Жените пленници обикновено се омъжват за апахи, а децата се осиновяват, като накрая се женят за някой в племето. Всичко е доста цивилизовано.

Той я наблюдаваше. Щеше да я разбере, ако откажеше да се срещне с народа му, но му се щеше да приеме поканата.

— Разбира се, че ще дойда — рече тя меко, загледана в него спокойно и нежно.

Погледът й го накара да потръпне — поглед, изпълнен с грижовност и внимание. Сърцето на Миранда заби учестено, когато се вмъкна в леглото им във вигвама. Напрегна слух и се заслуша в нощните звуци — щурци и жаби. На Браг изглежда му бе минало следобеда и тя не бе сигурна дали още е ядосан или не. Зачака го нервно, като се надяваше, че ще дойде. Тази вечер щеше да го остави да й стане истински съпруг — понеже искаше да го зарадва. Но той не дойде.

След около час тя стана и уви едно одеяло около раменете си, като се покри напълно от горе до долу. Ако той не идваше при нея, тя щеше да иде при него. Излезе навън.

Знаеше, че той спи точно пред вратата на вигвама, на няколко крачки от нея. Видя го да лежи по гръб върху едно одеяло. Още едно го покриваше до кръста. Гърдите, раменете и ръцете му бяха голи — знаеше, че спи гол. Никога преди не беше правила това и се съблече само заради очакването да го остави да я обладае — така както съпругът прави това с жена си. Мълчаливо се приближи.

Миранда се зачуди дали е заспал. Внезапно нощта стана много тиха. Щурците и жабите сякаш бяха спрели серенадите си. Тя чуваше собственото си дишане. Възможно ли бе наистина да спи? Изглеждаше немислимо. Тя знаеше, че и насън едното му око винаги е отворено, а едното му ухо слухти. Спря се до него и го огледа.