Въздишката му бе почти като стенание.

— Миранда, скъпа, нуждая се от теб. — Той отново я целуна, а устата му бе по-твърда и по-настойчива. — Разтвори уста… моля те.

Тя се подчини, като се опитваше да не показва отвращението, което изпита, когато езикът му нахлу в устата й. На нея й се искаше да не я докосва така. Стомахът й отново се надигна.

— Обичам те — рече той дрезгаво. Ръката му откри гърдите й и той нежно я помилва. — Не искам да бързам — рече той, като я целуна по ухото, а дъхът му бе горещ върху кожата й, — ала чаках толкова много… години…

На Миранда й се щеше да го направи и да приключи всичко. Той пъхна ръка под нощницата й, плъзна я нагоре по бедрото й и тя се стегна още повече, затаила дъх. Той галеше копринената й плът, ханша й и отново намери гръдта й. Изстена, а после свали дрехата над главата й, преди тя да се усети и устата му се спусна върху зърното й, като го засмука страстно. Едното му бедро покри нейното и нещо горещо и твърдо се притисна до крака й.

Тя се бореше със сълзите си. Щеше да издържи. Ако на него му харесваше да я мачка и да я смуче, тя щеше да го понесе. Обаче мразеше езика му в устата си. Не искаше той да разбере и да се притесни, че ако отново я целуне по този начин, на нея можеше наистина да й се доповръща.

Тя започна да се отпуска, като се зачуди колко ще трае всичко, дали щеше да направи с нея същото утре и колко често щеше да иска да я използва. Мислите й се откъснаха от мъжа, който я смучеше и галеше и се насочиха към красивото пиано. Тя нямаше търпение да посвири на него. Запита се дали някога ще може да посвири на Браг. Внезапно се вцепени, като усети, че Джон е преместил тялото си изцяло върху нея и е разтворил бедрата и със своите. Мъжеството му се притискаше в най-уязвимата й точка.

Тя бе обзета от инстинктивен страх.

— Не — извика тя, но устата му бе върху нейната, алчна, а ръцете му обгръщаха нейните като менгеме. Твърдата му част се блъскаше в нея, като търсеше вход и й причиняваше болка. Приличаше на биещ се овен. Очите й отново се насълзиха.

С късмет и инстинкт той намери входа, провери го и проникна дълбоко. Миранда изкрещя, когато той разкъса опънатата, суха ципа. Имаше чувството, че я разкъсват и по лицето й започнаха да се стичат сълзи. Тя прехапа долната си устна, за да не извика отново, засрамена и смутена, че гостите им може да са я чули. Той проникваше в нея отново и отново, като дишаше учестено, а всеки негов тласък бе като пронизващо копие от почти непоносима болка и после потръпна и остана неподвижен. Непоносимата пълнота в нея се изгуби и той се отърколи от нея.

Тя се извърна и зарида безгласно. Никога не си бе представяла, че ще боли по този начин.

— Боже, Миранда — рече той дрезгаво, като се наведе над рамото й. — Съжалявам, съжалявам. — Гласът му бе изтерзан, отчаян.

Тя не можеше да отговори. Не искаше да разбере, че плаче.

— Скъпа, не знаех, че ще те заболи толкова много — каза той.

Тя си пое дълбоко дъх и събра всичката си воля.

— Всичко е наред — отвърна тя съкрушено. — Добре съм, Джон.

— Прости ми — рече той меко, като сложи колебливо ръка върху скованото й рамо. — Моля те, прости ми.

Миранда си пое отново въздух, като се бореше да се овладее.

— Няма какво да ти прощавам — прошепна тя.

Той легна обратно до нея. Тя се бе свила на топка настрана, обърната с гръб към него. Все още бе будна малко по-късно, когато той мълчаливо стана и се върна в леглото си. Но нямаше защо да плаче повече. Сега тя бе негова жена във всяко едно отношение. Тя бе решена да е възможно най-добрата съпруга, дори и да се наложи да преживее това отново и отново.

32

Джон искаше да прави любов с жена си, но се боеше да я доближи. Желанието му нарастваше през цялата седмица преди сватбата, но той още помнеше как тя извика от болка и последното нещо, което искаше бе отново да я нарани. Естествено, както всеки мъж, той знаеше, че девствениците винаги ги боли първия път. Но не бе подготвен за силата на болката й. Никога преди това не бе спал с девственица, така че откъде можеше да знае?

Джон не бе имал много жени. Той бе мъж и очевидно си имаше своите нужди, но можеше да преброи на пръстите на ръцете си колко пъти бе спал с жена. Сега му се искаше да бе имал повече опит. Той знаеше, че дамите не се наслаждават на секса. Естествено никога не бе спал с дама преди Миранда. Курвите, които бе имал, бяха весели и нетърпеливи, а телата им топли и влажни. Миранда бе суха и вдървена. Той знаеше, че тя не само не бе харесала любенето им, но направо го мразеше. Но бе негова съпруга, щеше да му роди деца и той знаеше, че втория път нямаше да е толкова лош, колкото първия.

Той не можеше да го отлага, макар че всяка нощ усещаше и виждаше страха, безпокойството и притесненията й. Това понамаляваше нуждата и желанието му, но съвсем малко. Не очакваше тя да хареса любенето им, естествено, но очакваше да го приеме и да не й пречи.

Точно седем дни след сватбата им той дойде в леглото й. Желанието му към нея вече бе неудържимо. За негов шок, той отново я нарани — макар че викът й от болката бе приглушен, тя не можа да го преглътне. И отново имаше кръв. Той се уплаши.

Знаеше, че това не е нормално, но не знаеше с кого да обсъди ситуацията. Това, което ставаше между мъжа и жената никога не се обсъждаше, дори и от самата двойка. Защо бе кървяла отново? Дори той усещаше колко е тясна. Тя бе толкова малка. Възможно ли бе да е твърде малка за него? Той бе едър мъж. Никога не се бе сравнявал с другите, но предполагаше, че мъжеството му бе пропорционално голямо, подобно на останалата част от анатомията му. Възможно ли бе жена му, която бе толкова дребничка, да е твърде малка за него? Да не беше болна? Или имаше някакъв дефект?

Той не знаеше какво да прави. Обичаше я толкова много, че не можеше да понесе да я наранява. Може би, надяваше се той, проблемът щеше да се разреши от само себе си. Може би с течение на времето болката и кръвта щяха да изчезнат. Може би някои жени кървяха два пъти. Към кого можеше да се обърне? Искаше му се да има смелостта да пита най-добрия си приятел, който имаше много повече опит с жените от него. Естествено никога не можеше да обсъжда толкова деликатна тема, дори и с Дерек. Той изчака няколко дни, седмици, докато отново почувства огромна нужда от нея и като си пожела всичко да е наред, отново се опита. Последва нов провал. Как можеше да влезе в нея, като знаеше, че всеки тласък й причинява болка и я разкъсва? Той се бе поболял от притеснение. Макар и да не беше много, все пак имаше кръв и той знаеше, че това не е нормално. Нещо определено не бе наред. Той не знаеше какво да прави, затова не ходеше при нея и не правеше нищо.

33

Миранда нямаше нищо против да е женена. Имаше много занимания и истината бе, че обичаше дома си. Под грижите й, с много вкус, ранчото се превръщаше в топло и гостоприемно убежище. Част от мебелите пристигнаха от Сейнт Луис, през Ню Орлиънс и Галвестън. Други бяха направени по поръчка от един шведски дърводелец в Сан Антонио. Персийските килими дойдоха от Ню Йорк, внесени от Европа. Част от тапицериите направи сама, а останалото — един майстор от Сан Фелипе. Тя работеше над един голям гоблен за кабинета на Джон и естествено продължаваше да отглежда цветята и за зеленчуковата си градина.

Освен това трябваше да се грижи за всичко в къщата и постепенно навлизаше в тънкостите. Елена се зарадва на идването й, дори го очакваше, и тайно и постепенно я въведе в тайните на домакинството, като я изпитваше с въпроси, на които от години бе давала отговор. Искаше ли да се проветрява спалното бельо? Трябваше ли Бианка да забърсва пода с мокър парцал? Иска ли тя сама да кърпи ризите на Джон? Иска ли да надзирава гладенето? Бианка бе толкова несръчна. Одобрява ли менюто? Трябват ли им тези доставки? Въпросите бяха такива, каквито всеки прислужник би задал на стопанката на дома, и Миранда скоро влезе в ролята си на господарка на къщата.

Тя знаеше, че Бианка не им трябва — двете с Елена лесно можеха да се справят и сами. Но освен това знаеше, че Бианка се нуждае от тази работа, така че не каза нищо. Макар че Джон често се дразнеше, като видеше Миранда да потапя нежните си ръце в топла вода или да прави нещо, от което можеха да й излязат мазоли, тя започваше да протестира тихо и тактично, докато й позволеше да се заеме отново със задачата си. Все пак вече не бе английска дама, сега бе жена на тексасец. Всички други жени, с които се бе запознала на сватбата имаха червени, загрубели и мазолести ръце и тя не виждаше защо трябва да е по-различна.

Понякога, без никаква причина, тя поглеждаше Бианка и си спомняше как се бе притискала в Браг. После я обземаше някакво странно, неприятно чувство, болезнена мъка — нещо като болка, примесена със завист. Тя винаги изтласкваше настрана този спомен и съпътстващото го чувство. Това не беше нейна работа.

Пианото бе най-голямата й утеха и тя свиреше с часове, особено когато усетеше странна тежест в сърцето си. Можеше да се самозабрави в музиката, като свиреше Моцарт и Бетовен с истинска страст, докато полетеше на крилата на чувствата им, без дори да съзнава кога някой идва и застава мълчаливо заслушан до вратата.

Тя се ужасяваше от нощите. Джон я бе посещавал само два пъти от сватбената им нощ насам, но и двата пъти нещата не се подобриха. Тъй като той престана да идва, тя реши, че не му е харесала и това я засрами, но облекчението й бе по-силно от срама. Тя мразеше любенето. Знаеше, че и той го усеща и макар че искаше да скрие отвращението си, как можеше да го стори? Всеки път щом влезеше в нея, я болеше непоносимо. Въпреки това тя реши, че ще е на разположение на Джон, когато той я пожелае. Все пак един ден щеше да му роди деца. Тази мисъл я омагьосваше и почти придаваше смисъл на любенето им.

Около месец след сватбата, когато Миранда слезе за вечеря, Джон я извика в библиотеката. Очите му блестяха от любов, когато я погледна и докосна ръката й за миг. Погледът му бе жаден и тя знаеше, че скоро отново щеше да дойде в леглото й. Не можеше да направи нищо. Прониза я вълна от безпокойство.