— Мисля, че лъжеш, сага. Мисля, че си много невинна. — Устните му отново откриха нейните.

Миранда се бореше, обзета от отвращение и ужас. Това бе толкова различно от всичко, което беше чувствала към Браг. Тя усети как в гърлото й се надига жлъч и напразно се заизвива.

Ръката му галеше гръдта й, докато той обсипваше скованото й лице с целувки, без да обръща внимание на сълзите, които се стичаха по бузите й.

— Madre de Dios!11 — извика той, като разпори нощницата й. — Аз съм като момче… Не мога да чакам!

Той захвърли нощницата настрана, като дишаше на пресекулки. Миранда стисна здраво очи, докато той прокара ръце нагоре и надолу по тялото й, по гърдите й, по корема й, по хълбоците й. Поглади косъмчетата по тайното й женско място и тя усети, че всеки момент ще повърне.

— Разтвори бедрата си, cara — каза той. После сам ги раздалечи със сила и прошепна: — Толкова си красива.

Тя се сви и започна да стене в агония, когато ръката му докосна най-интимното й място. Стоновете й бяха полу-ридания и никой мъж не би могъл да ги сметне за страст.

— Ти си съвсем суха — рече той гневно. — Толкова ли съм противен? А?

Миранда лежеше като вдървена и й се гадеше. Опита се да блокира съзнанието си за това, което става. Но когато той мушна пръста си в нея — действително вътре в нея! — очите й се отвориха рязко и тя го нападна с нокти и яростен писък. Одраска бузите му, като пусна кръв.

Чавес изръмжа, хвана китките й и ги притисна над главата й. Отново я заопипва, като пъхна пръста си в нея. Миранда извърна глава, като се задъха, докато жлъчният вкус отново се надигна.

— Ти си девствена! — рече той рязко, като отдръпна ръка. — Знаех си! — Това бе ликуващ вик.

Миранда повърна отстрани на леглото. Когато конвулсиите й най-накрая спряха, тя разбра, че той вече не я докосва, осъзнал, че лежи гола на леглото, усетил уязвимостта и ужаса й… Тя бавно вдигна глава.

Чавес стоеше изпънат до леглото, а лицето му бе тъмно и напрегнато.

— Аз те отвращавам.

Тя покри лице и го зарови във възглавницата.

— Не обичам изнасилването, сага — рече той след един безкрайно дълъг миг. — Може би ако те ухажвам, няма да ме считаш за толкова противен, а? — Думите му бяха изпълнени с горчивина. — В моята страна дори с моята кръв на команч благородните млади дами ме смятат за доста добра партия. Жените нямат търпение да ми се отдадат, дори и да не сключим брак. — Той огледа красивите й, изящни извивки. Гласът му стана по-рязък. — Господи, искам те — рече той със стържещ глас, като прокара нежна ръка по гладките й хълбоци.

Миранда потрепери от омразното му докосване. Усети дъха му върху гръбнака си, а после той отмести косата й настрана и започна да я целува по врата. Леглото скърцаше от тежестта му. Господи, не! Тя усети панталоните му, мускулите на бедрата му, когато той се притисна върху нея със стон. Нещо твърдо и подобно на прът се притискаше през панталоните му към задните й части и намери цепката между тях. Той изстена.

— Не знам… Не знам дали съм достатъчно силен… Някакъв инстинкт, изострен от трийсет години оцеляване, го накара да вдигне поглед.

Застанал на вратата, Браг стреля.

14

Чавес се претърколи от другата страна на леглото, повличайки Миранда със себе си и извика, когато куршумът на Браг го простреля в ребрата.

Браг тръгна към него.

— Ще те убия, Чавес — изрева той.

Чавес държеше нож, опрян в гърлото на Миранда и я притискаше плътно към себе си, докато бавно се изправи на крака.

— Ще я убия.

Браг не сведе колта си. Не поглеждаше към Миранда, макар че нейният поглед бе прикован върху лицето му. Изобщо не откъсна очи от тъмния взор на Чавес. Много малка част от анатомията на Чавес бе изложена на показ, за да може да стреля по него. И което бе по-лошо, Чавес бе команчеро. Щеше да й пререже гърлото толкова бързо, колкото и Браг щеше да дръпне спусъка.

Освен ако не блъфираше. Браг не можеше да разчете погледа му. Той бе непроницаем и безмилостен.

Чавес, прикрит от Миранда, запристъпва покрай стената към вратата.

— Излизам и я взимам с мен — рече той.

— Не — Браг наблюдаваше безпомощен и разярен, докато Чавес стигна до вратата и излезе заднишком от нея, защитен от голото тяло на Миранда. Острието върху гърлото й проблясваше.

— Не — изстена Миранда и от движението на гърлото й острието поряза кожата. Тя проплака, когато една тъпичка струйка кръв бликна изпод ножа.

— Не говори, cara — заповяда Чавес в моментен изблик на ярост.

Бе твърде късно. Той се бе издал. Браг знаеше, че няма да нарани Миранда. И Чавес разбра, че Браг знае. Те се вгледаха един в друг мълчаливо.

Браг се усмихна безжалостно. Чавес подсвирна и неоседланият му жребец пристигна в тръс. Браг зачака нетърпеливо. Само за един кратък миг Чавес се поколеба и Браг знаеше срещу каква дилема е изправен. Трябваше да реши дали да избута Миранда настрана и да избяга сам, или да се опита да се качи с нея. С ръце около Миранда, Чавес стигна заднишком до коня, а очите му не се откъснаха от Браг. Значи такава бе играта му, помисли си Браг. Той не помръдна. Не се и налагаше.

Чавес скочи на гърба на жребеца си и хвана Миранда с една ръка. Тя изпищя и жребецът полетя напред. Браг стреля още докато той се качваше на коня. Едно ярко алено цвете разцъфна на гърба на Чавес и Миранда се строполи на земята.

Браг стреля отново. Чавес се бе навел ниско над гривата на жребеца въпреки двете си рани, като се опитваше да не представлява толкова добра мишена. Точно в този момент жребецът се спусна по един склон и Браг не разбра дали е улучил Чавес отново или не. Той се спусна към Миранда.

Тя бе клекнала на земята, задъхана, а гъстите й самурени кичури покриваха голото й тяло. Браг стигна до нея само за миг, като хвърли бърз, претърсващ поглед наоколо, а после се смъкна на колене до нея.

— Миранда — рече той дрезгаво, като я притегли в обятията си.

Подтикът да я утеши и защити бе неудържим. Тя трепереше силно до гърдите му.

— Миранда, вече всичко е наред. Аз съм тук. — У него се надигна огромна мъка заради това, което бе изстрадала и същевременно почувства вина. Жестока, силна вина. Той не бе оправдал очакванията й.

Треперенето й стана ритмично и конвулсивно.

— Всичко е наред — повтори той, милвайки косата й. Думите бяха нелепи, но той не знаеше какво друго да каже.

Шумът от листата и клоните бе съвсем лек, но за Браг бе оглушителен и го накара да вдигне рязко глава. Сега не можеше да я утешава. Съмняваше се, че Чавес ще се върне, но пък той бе команчеро. Този лагер можеше да бъде и място за среща. Това хич не му хареса. Като се изправи, той каза:

— Тръгваме — а после осъзна, че тя изобщо не го забелязва. Остана клекнала на земята там, където я бе оставил и той усети как го проряза ужасна болка. Ала не се спря. Браг бе жертвал червеникавия си кон, за да заблуди команчите и сега носеше Миранда на ръце. Избра най-хубавото животно — едър, дългокрак жребец, кестеняв на цвят, с широки гърди и силни крака. Конят нямаше да е много бърз, но щеше да е здрав и издръжлив. Браг бързо го оседла и го заведе до Миранда.

Тя не бе помръднала. Вече не се тресеше конвулсивно, но от време на време по тялото й преминаваше тръпка. Тон я изправи на крака.

— Сега трябва да тръгваме — каза той, а очите му се спряха изпитателно върху нея. И какъвто разгонен негодник си беше, не можа да не забележи бялото й, слабо, но красиво заоблено тяло и гледката го възбуди. Той огледа лицето й. Очите й изглеждаха приковани в рамото му.

— Миранда! Погледни ме!

Тя вдигна очи, виолетови и безжизнени. Те се взряха невиждащо в лицето му. Той изруга, дълбоко разтърсен от вида й, и я вдигна на ръце. Като водеше коня, той си взе останалите неща и наметна кожената си риза върху нея. Тя стигна до коленете й и това го задоволи. Вдигна я на седлото, качи се зад нея и те бързо се отправиха на север.

15

Яздиха до здрач. Браг не се насочи право на север към лагера на Уелш. Вместо това тръгна на запад, понеже те бяха много на юг от главния път, почти бяха стигнали Сан Антонио. По пътя имаше няколко града, но Браг нямаше намерение да спира в нито един от тях. Не можеше да влезе в някое населено място с годеницата на Джон, облечена само в ризата му. Той смяташе да я защитава възможно най-добре от този момент нататък, което означаваше, че никой освен Джон нямаше да разбере какво се е случило. Макар че младата нация от тексасци можеше да се похвали с население от няколкостотин хиляди души, повечето американци или европейци, това все още бе малка общност, където мълвата се носеше със скоростта на новина. Всъщност клюките бяха голяма част от новините.

Миранда седеше приведена в ръцете му, а на главата й бе сомбрерото на един от мъртвите. От време на време се разтърсваше от някоя конвулсия. Браг няколко пъти се опита да говори с нея, но тя сякаш бе оглушала и онемяла. Той се разтревожи за състоянието й, направо се уплаши. Не можеше да забрави празния поглед в очите й, сякаш тя вече бе далеч отвъд реалността, изолирана от външния свят. Вината му го терзаеше. Той бе дал дума на Джон, че ще я защитава с живота си и ще я доведе до ранчото невредима. Бе се провалил. И доказателството за провала му бе мълчаливата агония на Миранда.

Той се поуспокои, когато тя се отпусна назад върху него и заспа на седлото. Накрая тези ужасни тръпки спряха да я разтърсват.

Браг спря по здрач, като я свали внимателно, без да я събужда. Тя се размърда и простена. Той разстели постелката си и я положи върху нея. Въпреки състоянието й топлината й го накара да почувства присъствието й като жена — при това желана. Мразеше собствената си похот. Остави я да спи, а после часове наред седя, загледан в нея, макар че не бе мигвал почти два дни. Тази способност също бе част от апашкото му възпитание.