Колийн Маккълоу - Птиците умират сами

— И така — обърна се Джъстийн към майка си, — реших вече какво ще уча.

— Мислех, че отдавна си решила. Нали щеше да постъпиш в художествения факултет на университета в Сидни?

— О, това беше само за твое успокоение, докато си направя моите планове. Но сега вече всичко е уредено и мога да ти кажа.

Меги вдигна глава от готварската маса, където изрязваше от бисквитено тесто елхички. Мисис Смит беше болна и те я заместваха в готварницата. Майката отправи към дъщеря си уморен, нетърпелив, безпомощен поглед. Можеше ли да се излезе на глава с Джъстийн? Дори да кажеше, че отива да стане проститутка в някой публичен дом на Сидни, Меги много се съмняваше, че би могла да я разубеди. Милата, ужасна Джъстийн — най-непокорна от непокорните.

— Казвай, цялата съм в слух — подкани я тя и продължи да прави бисквити.

— Ще ставам актриса.

— Какво?

— Актриса.

— Мили боже! — Елхичките бяха зарязани. — Слушай, Джъстийн, не обичам да ти се меся, а още по-малко да те засягам, но наистина ли смяташ, че имаш… физическите данни за актриса.

— О, мамо! — възмути се Джъстийн. — Не филмова звезда, а актриса! Нямам намерение да люлея бедра, да пъча гърди и да цупя влажни устни. Искам да играя! — Тя нареждаше парчета говеждо без тлъстина в бурето за осоляване. — Имам достатъчно пари да се издържам, докато завърша образованието, което искам, нали?

— Да, благодарение на кардинал де Брикасар.

— Тогава всичко е наред. Ще уча актьорско майсторство при Албърт Джоунс в театър „Кулоден“ и съм писала до Кралската академия за драматично изкуство в Лондон с молба да ме включат в списъка на кандидатите.

— Добре ли го обмисли, Джуси?

— Добре. Отдавна съм го решила. — И последното парче сурово месо беше нагласено в саламурата; Джъстийн хлопна отгоре капака на бурето. — Така! И докато съм жива, не искам да виждам вече осолено говеждо.

Меги й подаде пълната тава с бисквити.

— Я ги пъхни във фурната на двеста градуса. Трябва да призная, че съм малко изненадана. Винаги съм мислила, че момиченцата, които искат да станат актриси, постоянно играят някакви роли, но единствената роля, която съм те видяла да играеш, е на самата себе си.

— О, мамо, ето че пак бъркаш кинозвездите с актрисите. Наистина ме отчайваш.

— Добре де, а кинозвездите не са ли актриси?

— От много по-долна категория. Освен ако не са започнали най-напред от сцената. И Лорънс Оливие например прави от време на време по някой филм.

На нощното шкафче на Джъстийн имаше една снимка на Лорънс Оливие с автограф. Меги беше сметнала това просто за младежко увлечение и си помисли тогава, че Джъстийн поне има вкус, докато приятелките й, които идваха понякога на гости, носеха снимки на Таб Хънтър и Рой Калун.

— И все пак недоумявам — продължаваше Меги, клатейки глава. — От къде на къде актриса!

Джъстийн вдигна рамене.

— Ами къде другаде мога да крещя, да викам и да вия, ако не на сцената? Нали не е разрешено нито тук, нито в училище, нито никъде! А пък аз обичам да крещя, да викам и да вия, дявол да го вземе!

— Но ти рисуваш толкова хубаво, Джуси? Защо не станеш художничка? — настояваше Меги.

Джъстийн се извърна от голямата газова печка и почука с пръст по една от бутилките с газ.

— Трябва да кажа на прислугата да смени бутилката, че газта свършва. За днес може би ще стигне. — Светлите очи огледаха Меги с известно съжаление. — Може ли да си толкова непрактична, мамо? Нали уж само децата не се замислят над практичната страна на професията? Слушай какво, не желая да умра от глад в някоя мансарда и да се прочуя след смъртта си. Искам да се порадвам на слава приживе и да имам достатъчно пари. Така че ще рисувам за удоволствие, а ще си изкарвам прехраната в театъра. Съгласна ли си така?

— Ти имаш доходи от Дройда, Джуси — призна отчаяна Меги, нарушавайки клетвата си да мълчи, каквото и да става. — Няма опасност да умреш от глад в някоя мансарда. Ако предпочиташ да рисуваш, рисувай. Можеш да си го позволиш.

Джъстийн наостри уши заинтригувана.

— Колко пари имам, мамо?

— Достатъчно, за да не работиш никога нищо, ако предпочиташ.

— Колко досадно! И да стигна дотам, че цял ден да говоря по телефона и да играя бридж, както правят майките на повечето ми съученички. Защото смятам да живея в Сидни, а не в Дройда. Сидни ми харесва много повече от Дройда. — В очите й се появи искрица надежда. — А ще стигнат ли да си платя да ми махнат луничките с онези нови електрически уреди?

— Предполагам. Но защо ти трябва?

— Ами може тогава някой да обърне внимание и на лицето ми.

— Аз пък мислех, че лицето няма чак толкова значение за една актриса.

— Стига вече, мамо. Тормозят ме тези лунички.

— Сигурна ли си, че не предпочиташ да станеш художничка?

— Съвсем сигурна, благодаря. — Тя направи няколко танцови стъпки. — Ще ставам актриса, уважаема госпожо.

— И как се добра до „Кулоден“?

— Явих се на конкурс.

— И го издържа? И те приеха?

— Твоята вяра в дъщеря ти е трогателна, мамо. Разбира се, че ме приеха. Чудесна съм, ако искаш да знаеш. Един ден ще стана много известна.

Меги разтвори малко зелена боя за сладки в бялата глазура и започна да шприцова опечените вече курабии.

— Толкова ли държиш на славата, Джъстийн?

— Да. — Тя сипа захар върху размекнатото масло, което беше взело формата на купата: въпреки че бяха заменили старата готварска печка с газова, в кухнята беше много горещо. — Твърдо съм решила да стана известна.

— Не искаш ли да се омъжиш?

По лицето на Джъстийн се изписа пренебрежение.

— Няма опасност! Да бърша цял живот сополиви носове и наакани дупета ли? И да се кланям на някого, дето и на малкия ми пръст не може да се хване, а пък се мисли за по-умен от мен? Хо-хо-хо! Не съм по тази част!

— Вече наистина прекаляваш. Откъде си научила този език?

Джъстийн започна бързо и сръчно — само с една ръка — да чупи яйца в един дълбок съд.

— В моя реномиран девически колеж, разбира се. — Тя започна с ожесточение да разбива яйцата с тел. — Иначе бяхме много възпитани момичета. И много културни. Други кокошки в пубертета не биха могли да проумеят например изисканата ругатня на латински в този лимърик15:

Меги направи гримаса.

— Знам, че ще съжалявам, но все пак ще те попитам: какво точно отговорил римлянинът?

— „Защото дяволски добре ме пази, проклетата.“

— Само това ли? Очаквах да е нещо по-неприлично. Но да се върнем на думата си, мило момиче, въпреки че така умело се опита да смениш темата. Защо си толкова против женитбата?

Джъстийн се изсмя пренебрежително — ироничният смях на баба й, въпреки че рядко го чуваше.

— Ти ли ми задаваш този въпрос, мамо? Точно ти?

Меги почувствува как лицето й пламва и се наведе над тавата със светлозелени дръвчета.

— Не бъди нахална, колкото и житейска мъдрост да си събрала за седемнадесет години.

— Защо става така? — обърна се Джъстийн като че ли към купата, в която биеше яйца. — Щом някой дръзне да пристъпи в запазената територия на родителите си, изведнъж се оказва, че е нахален. И какво толкова ти казах? Попитах те само ти ли ми задаваш този въпрос. И с пълно право, дявол да го вземе! Да не би да казвам, че не си сполучила или си сторила грях, или нещо по-лошо? Ако искаш да знаеш, според мен ти си постъпила дяволски разумно, като си се отървала от съпруга си. За какво ти е? Децата ти не са лишени от мъжко присъствие с толкова много чичовци наоколо, а пък ти си имаш достатъчно пари да се издържаш. И аз мисля като теб — да се женят глупачките!

— Ти си също като баща си!

— Пак увърташ. Щом нещо в мен не ти хареса, ставам като баща си. Е, няма как, трябва да ти вярвам, след като никога не съм виждала господина.

— Кога заминаваш? — попита Меги, загубила всякаква надежда.

Джъстийн се ухили.

— Нямаш търпение да се отървеш от мен ли? Нищо, мамо, никак не ти се сърдя. Само че не мога да ти помогна. Нали знаеш, че просто обичам да шокирам хората, особено теб. Какво ще кажеш да ме закараш утре на летището, а?

— Хайде да е в другиден. Утре ще те заведа в банката да видиш с какво разполагаш. И слушай, Джъстийн…

Джъстийн сипваше брашно и бъркаше умело, но промяната в гласа на майка й я накара да вдигне поглед.

— Кажи.

— Ако изпаднеш в беда, върни се у дома, моля те. За теб винаги ще има място в Дройда, запомни това. Каквото и да сториш, в Дройда можеш да се върнеш винаги.

Погледът на Джъстийн омекна.

— Благодаря ти, мамо. В същност по душа ти си една добра старица.

— Старица ли? — ахна Меги. — Аз не съм стара. Само на четиридесет и три съм.