Когато Меги се върна в Химелхох, Ан веднага разбра, че ще я загуби. Да, това беше същата Меги, но в нея имаше сякаш още нещо. Каквото ще да си е казвал архиепископ Ралф, преди да отиде на Матлък, но там нещата най-сетне бяха станали, както Меги иска. Крайно време беше.

Меги взе Джъстийн на ръце, сякаш едва сега осъзнаваше какво означава да я има, люлееше мъничкото същество и оглеждаше стаята усмихната. Погледът й срещна погледа на Ан и беше толкова жив, така грейнал от вълнение, че Ан усети как и нейните очи се пълнят със сълзи от споделена радост.

— Нямаш представа колко съм ти благодарна, Ан.

— А за какво?

— Загдето изпрати Ралф. Предполагала си, че след това ще напусна Люк, и затова съм ти още по-признателна, мила. О, да знаеш само от какво голямо значение беше това за мен! Бях решила да остана при Люк, но сега се връщам в Дройда и никога няма да я напусна.

— Мъчно ми е, че си отиваш, и най-вече ми е мъчно за Джъстийн. Но се радвам и за двете ви, Меги. С Люк щеше да бъдеш само нещастна.

— Знаеш ли къде е той сега?

— Върнал се е от завода. Реже тръстика край Ингъм.

— Трябва да отида при него, да му кажа. И колкото и да ми е неприятна дори мисълта за това, да спя с него.

— Какво!

Очите блеснаха.

— Закъсняла съм с две седмици, а досега не ми се е случвало нито с един ден. Само с Джъстийн. Бременна съм, Ан, знам!

— Боже мой! — Ан погледна смаяна Меги, сякаш я виждаше за пръв път, което може би беше точно така, навлажни устни, заекна: — Може да е напразна тревога.

Но Меги твърдо поклати глава.

— Не. Бременна съм. Има някои неща, които просто се усещат.

— Хубаво си се наредила, ако е така — процеди Ан.

— Ан, нима не разбираш! Не виждаш ли какво означава това? Аз не мога никога да имам Ралф, винаги съм знаела, че не мога да го имам. И все пак го имам, имам го! — Тя притисна Джъстийн така силно, че Ан се уплаши бебето да не изпищи, но странно, то мълчеше. — Аз имам онова от Ралф, което Църквата никога не ще притежава, онова от него, което ще се предава от поколение на поколение. Чрез мен той ще продължи да живее, защото съм сигурна, че това ще е син! И този син ще има синове, които също ще имат синове — аз ще надвия самия бог! Обичам Ралф още от десетгодишна и ще го обичам и на сто да стана. Само че той не е мой, но детето му ще бъде мое. Мое, Ан, мое!

— О, Меги! — промълви Ан безпомощно.

Възбудата, въодушевлението стихнаха; тя стана пак предишната Меги, кротка и мила, но с някаква желязна жилка в себе си, със сила да понесе много изпитания. Сега Ан напрегна вниманието си и разсъждаваше какво ли точно е направила, изпращайки Ралф де Брикасар на остров Матлък. Възможно ли е човек да се промени толкова много? За Ан беше невероятно. Трябва да го е имало у Меги през цялото време, но толкова добре прикрито, че не е личало. Не беше само желязната жилка у Меги — тя цялата беше от стомана.

— Меги, ако наистина ме обичаш, запомни нещо от мен.

Сивите очи се свиха в ъгълчетата.

— За толкова много години съм изчела повечето от томовете на Луди, след като свършиха моите книги. И особено онези със старите гръцки легенди, които винаги са ме очаровали. Казват, че гърците имат определение за всичко и са назовали всички човешки състояния.

— Знам. И аз прочетох някои от книгите на Луди.

— Не си ли спомняш тогава? Гърците казват, че е грях пред бога да обичаш нещо отвъд границите на разума. И че когато някой бива обичан така, боговете стават завистливи и го поразяват в разцвета на живота му. Извади си поука, Меги. Светотатство е да се обича толкова силно.

— Светотатство, да, Ан, точно така! Само че моята любов към детето на Ралф не е светотатство, а е чиста като самата Богородица.

Кестенявите очи на Ан бяха много тъжни.

— Но дали тя е обичала чисто? Та нали този, когото е обичала, е бил поразен в своя разцвет?

Меги остави Джъстийн в люлката.

— Каквото трябва да стане, то ще стане. Ралф не мога да имам, но детето му мога. Усещам, че… о, най-сетне животът ми като че ли придобива смисъл! Това беше най-лошото в тези три години и половина, Ан. Бях започнала да мисля, че няма никакъв смисъл да живея. — Тя се усмихна леко, с някаква нова решителност. — Ще пазя това дете с всички сили, каквото и да ми струва. И преди всичко ще му дам единственото име, което има право да носи и което и Люк дори не ще може да му оспори. Призлява ми само при мисълта да спя с Люк, но ще го направя. Ще спя и с дявола, ако това би помогнало за бъдещето на това дете. После се връщам в Дройда и се надявам никога повече да не видя Люк. — Тя се извърна от люлката. — Вие с Луди ще ни идвате на гости, нали? В Дройда винаги има място за приятели.

— По един път в годината винаги когато ни поканите. Луди и аз искаме да видим как ще расте Джъстийн.

* * *

Само мисълта за бебето на Ралф поддържаше все още известна решителност у Меги, докато малката железница се люшкаше и друсаше по дългия път до Ингъм. Ако не беше заради новия живот, който тя не се съмняваше, че носи, да спи отново с Люк, би било най-тежкият грях пред самата нея. Но заради детето на Ралф би се съюзила и със самия дявол.

Практическата страна на въпроса също нямаше да е лесна. Меги знаеше това. Но беше направила плановете си с всичката предвидливост, на която беше способна, и колкото и да е странно, с помощта на Луди. Трудно можеше да се скрие нещо от него — той беше твърде проницателен и между двамата с Ан почти нямаше тайни. Той гледаше загрижено Меги, поклати глава и започна да й дава отлични съвети. Най-важната цел на мисията й беше премълчана, разбира се, но Луди беше твърде добре посветен в житейските неща, както са повечето хора, изчели толкова книги.

— Ти не би искала да съобщиш на Люк, че го напускаш в момент, когато е изтощен от тръстиката, нали? — каза Луди деликатно. — За предпочитане е тогава да го намериш в добро настроение. Значи, ще идеш при него в събота вечер или в неделята след седмицата, когато е бил дежурен по кухня. Говори се, че Люк готвел най-добре от всички — научил се още докато бил най-ниско в тотема на стригачите, а те са много по-придирчиви от резачите на тръстика. Това означава, че кухненската работа не му е неприятна, нали разбираш? Сигурно за него няма нищо по-лесно. И затова трябва да поизчакаш. Ще му съобщиш новината, когато е в добра форма, след едноседмична почивка в кухнята.

Впоследствие на Меги й се струваше, че много далеч е останало времето, когато се изчервяваше — тя гледаше Луди спокойно и твърдо, без дори да поруменее.

— Луди, а можеш ли да разбереш коя седмица готви Люк? Или как да разбера аз?

— Кукличка! — каза той развеселен. — И аз си имам мустачета тук-там по старата лоза. Ще разбера.

Съботният следобед беше напреднал, когато Меги влезе в хотела на Ингъм, много приличен на вид. Характерно за всички градове в Северен Куийнсленд беше, че имаха хотели на всеки ъгъл. Тя остави в стаята малкия си куфар и се запъти към неприветливото фоайе да търси телефон. В града беше пристигнал отбор по ръгби за тренировъчен мач преди сезона и коридорите бяха пълни с полуголи, съвсем пияни спортисти, които я посрещнаха с възклицания и посягаха да я потупат по раменете и отзад. Докато стигна до телефона, цялата трепереше — всичко в това нейно начинание беше мъчително. Сред невъобразим шум и мяркащи се пиянски лица тя успя да позвъни в чифлика на Браун, където работеше групата на Люк, и помоли да му предадат, че жена му е в Ингъм и го чака. Като видя колко е изплашена, хотелиерът я придружи до стаята й и я изчака да заключи вратата отвътре.

Меги се облегна на вратата, отмаляла от облекчение; дори и залък да не хапне, докато се върне в Дъни, пак нямаше да смее да иде до столовата. За щастие хотелиерът я беше настанил до тоалетната за жени, та можеше да отива там при нужда. Щом усети, че краката й могат да я държат, замъкна се до леглото и седна на него с наведена глава, вперила поглед в треперещите си ръце.

По целия път си беше мислила как по-добре да го направи и всичко в нея крещеше: по-бързо, по-бързо! Преди да отиде да живее в Химелхох, не беше чела нищо за прелъстяване, но дори и сега, въоръжена с няколко такива описания, тя не беше уверена в способността си да го направи. Но трябваше да стане точно така, защото знаеше, че веднъж започне ли да говори с Люк, всичко ще се провали. Езикът я сърбеше да му каже какво в същност мисли за него. Но желанието и да се прибере в Дройда с детето на Ралф надделя.

Като потръпна в знойния лепкав въздух, тя се съблече и легна със затворени очи, мъчейки се да не мисли за нищо друго, освен за необходимостта да осигури бъдещето на детето на Ралф.

Футболистите изобщо не направиха впечатление на Люк, когато влезе в девет часа: повечето от тях вече не бяха на себе си, а онези, които все още се държаха на краката си, не виждаха по-далеч от чашите си с бира.

Луди беше съвсем прав: в края на седмицата след дежурството в кухнята Люк беше отпочинал, жаден за разнообразие и изпълнен с добри намерения. Когато малкият син на Браун дойде в бараката да предаде съобщението на Меги, той тъкмо доизмиваше чиниите от вечеря и смяташе да отиде с колелото до Ингъм при Арне и момчетата, събрани на редовния съботен гуляй. Да прекара една нощ с Меги, щеше да му е още по-приятно — откакто бяха в Атертън, той се улавяше от време на време, че я иска въпреки физическото си изтощение. И само поради ужаса, че тя пак ще започне с нейното „кога ще си имаме собствен дом“, избягваше да се отбива в Химелхох, дори и когато се случеше близо до Дъни. Но сега тя сама беше дошла при него и толкова по-добре. Затова набързо довърши чиниите и яхна велосипеда, а имаше и късмет — още преди да измине и миля, взе го един камион. Но докато прекосяваше трите улици до хотела, в който беше Меги, радостта му помръкна. Всички аптеки бяха затворени, а той нямаше у себе си презервативи. Спря се, впери поглед в някаква витрина с изгризани от червеи и размекнати от жегата шоколади, около които беше пълно с умрели мухи, и вдигна рамене. Е, ще рискува. Нали е само за една нощ; пък ако стане бебе, може да има късмет да е момче този път.