Така че май не ще трябва да чакаме до края на годината за нашата ваканция, Мег. Не мога да се върна в тръстиката, докато не съм стопроцентово здрав, а ще се оправя само ако си дам една хубава почивка. След седмица и нещо идвам да те взема. Ще идем на езерото Ийчъм на платото Атертън за две-три седмици, докато се оправя да се върна на работа.

Меги просто не можеше да повярва и вече не знаеше дали в същност иска да бъде с него, или не, след като най-сетне имаше тази възможност. Раната, нанесена на чувствата й, заздравяваше много по-бавно от раната на тялото и споменът за мъките й през първата брачна нощ в хотела на Дъни беше избледнял дотолкова, че вече не я плашеше, а от книгите тя беше разбрала, че главната причина е било невежеството — и нейното, и на Люк. О, мили боже, дано тази ваканция да донесе дете! Ако си имаше едно бебе, което да обича, щеше да й е много по-леко. Ан нямаше да има нищо против едно бебе в къщата си, щеше даже да се радва. Луди също. Бяха и го казвали стотици пъти, като се надяваха, че Люк ще остане поне веднъж достатъчно дълго, за да промени лишения от смисъл и любов живот на жена си.

Като им съобщи какво пише Люк, те много се зарадваха, но останали насаме, споделиха съмненията си.

— Главата си залагам, че този негодник ще намери някакво оправдание да се измъкне без нея — каза Ан на Луди.

Люк беше наел един автомобил и дойде да вземе Меги рано сутринта. Изглеждаше отслабнал, сбръчкан и прежълтял, като че беше излязъл от саламура. Разтревожена, Меги му подаде куфара си и се настани до него.

— Каква е тази болест на Вейл, Люк? Казваш, че не е опасна, но очевидно си бил много зле.

— О, нещо като жълтеница, от която всички резачи на тръстика се разболяват рано или късно. Пренасят я плъховете из тръстиката и се заразяваме чрез някоя рана или драскотина. Но нали съм силен, не я прекарах много тежко в сравнение с другите. Докторите казват, че за нула време ще бъда пак здрав като камък.

Пътят водеше към вътрешността и се изкачваше по една дълбока клисура, обрасла с тропическа растителност, а в дъното й бучеше и се пенеше буйна река; на едно място величествен водопад се спущаше някъде отгоре, за да се влее в нея, препречвайки пътя. Те минаха между скалата и падащата под наклон вода — под мокра и блестяща арка от фантастични светлини и сенки. Колкото по-нагоре се изкачваха, въздухът ставаше по-хладен, свеж и много приятен. Меги беше забравила колко добре се чувства на студено. Джунглата се притискаше към тях толкова гъста, че никой не дръзваше да проникне в нея. В по-голямата си част тя бе почти непрогледна, с преплитащи се зашумени лиани, които висяха между дърветата, непрекъснати и безкрайни като някакво гигантско покривало от зелено кадифе, метнато върху гората. Там, където покривалото бе леко повдигнато, Меги зърваше прелестни цветя и пеперуди, паяжини като колела със спици, а вместо главина — по един красив пъстър паяк, застанал неподвижно, приказни гъби, впити в стъбла, обрасли с мъх, птици с дълги, проточени по земята червени или жълти опашки.

Езерото Ийчъм беше разположено на върха на платото и изглеждаше идилично сред девствената природа. Преди да се смрачи, те излязоха да се поразходят на верандата на пансиона и да погледат спокойната повърхност на езерото. Меги искаше да види огромните прилепи, наречени летящи лисици, които с хиляди кръжаха като прокобници над местата, където намираха храна. Бяха чудовищни и отвратителни, но изключително плахи и съвсем безобидни. Представляваха внушителна гледка, като се приближаваха на пулсиращи маси на фона на небе от разтопен метал; Меги беше свикнала да ги гледа и от верандата на Химелхох.

А колко беше приятно да потъне в мекото хладно легло — да не трябва да лежи неподвижно, докато мястото й се овлажни от пот, а после внимателно да се мести встрани, знаейки, че то и без това няма да изсъхне. Люк измъкна от куфара си плоска кафява кутийка, извади от нея шепа малки кръгли неща и ги нареди на нощното си шкафче.

Меги посегна към едно и го заразглежда.

— Какво е това? — попита тя, любопитна.

— Презервативи. — Той беше забравил за решението си от преди две години да не й казва, че взима предпазни мерки. — Слагам си го, преди да бъда с теб. Иначе може да направя бебе, а това не бива да става, преди да си купим фермата. — Той седеше гол на леглото, с щръкнали ребра и тазови кости, но сините му очи блестяха; пресегна се и хвана ръката й, която държеше презерватива в своята. — Наближава, Мег, още малко. Както гледам, още пет хиляди лири и ще си купим най-хубавия имот западно от Чартърс Тауърс.

— Тогава все едно, че си го купил — каза му тя с доста спокоен глас. — Ще пиша на епископ де Брикасар и ще го помоля да ни заеме парите. Той няма да ни иска лихва.

— Как не! — сопна й се той. — По дяволите, Мег, къде ти е гордостта? Ще си изработим всичко сами и никакви заеми! Никога през живота си не съм взимал назаем и едно пени и нямам намерение тепърва да го правя.

Тя почти не го чуваше, а широко разтворените й очи го гледаха през пурпурна мъглявина. Никога досега не е била така разгневена! Измамник, лъжец, егоист! Как смееше да постъпва така с нея, да я лишава с хитрост от дете, да я накара да повярва, че изобщо има намерение да става фермер! Та той си е намерил вече мястото в живота — при Арне Свенсон и при захарта.

Прикривайки много добре гнева си за своя голяма изненада, тя насочи отново вниманието си към малкото гумено кръгче в ръката си.

— И какво казваш за тези неща? Как могат да ме предпазят от бебе?

Той се доближи до нея и от допира на телата им тя потръпна — от възбуда, помисли си той; от отвращение, съзнаваше тя.

— Нищо ли не знаеш, Мег?

— Не — излъга тя. Но лъжата не се отнасяше за презервативите, защото за тях наистина никъде не се споменаваше.

Ръцете му си играеха с гърдите й и тя чувстваше гъдел.

— Ами виж, като свършвам, отделям едно такова… нещо и ако нямам това отгоре, то остава в теб. Като стои там достатъчно дълго или ако го правя често, получава се бебе.

Така, значи! Той си го нахлузвал като обвивка на кренвирш! Каква хитрост!

Като загаси лампата, той я придърпа на леглото и не след дълго потърси опипом своя презерватив. Тя чу същия шум, както тогава в хотелската стая на Дъни, но вече знаеше какво означава това — нахлузваше си гумата. Хитрец! Но как да го надхитри тя?



Далеч от горещината и влагата на крайбрежната равнина, Люк бързо се възстановяваше. Хранеше се добре и започна да наваксва загубените килограми, а кожата му от болезнено жълта придоби пак обичайния загар. Съблазняван от една пламенна и отзивчива Меги в леглото, той лесно се съгласи да продължи двете седмици на три, а после на четири. Но в края на месеца вече възнегодува.

— Това е непростимо, Мег. По-здрав съм от всякога. А си живеем тук безгрижно като цар и царица и само харчим пари. Арне има нужда от мен.

— Помисли си пак, Люк. Ако наистина искаш, можеш още сега да си купиш фермата.

— Нека да караме още малко така, Мег.

Макар че не би го признал, тръстиката го влечеше до мозъка на костите с онази неустоима сила, която крайно изтощителния труд има за някои хора. Докато беше млад и издръжлив, Люк щеше да принадлежи само на захарната тръстика. Единствената надежда на Меги беше да го разубеди от намеренията му, като му даде дете, наследник на имението около Кинуна.



С тези мисли тя се върна в Химелхох да чака и да се надява. Дано, дано да има бебе! То ще разреши всичко, само да дойде. И наистина щеше да дойде. Ан и Луди страшно се зарадваха, като им съобщи. Луди се оказа истинско съкровище. Зае се да избродира и надипли всички бебешки дрешки, тъй като Меги никога не бе имала време да усвои тези сръчности; докато мазолестите му ръце правеха чудеса с тънката игла и най-фините тъкани, Меги помагаше на Ан да подредят всичко необходимо за бебето.

Само дето Меги не го носеше добре — дали поради горещината, или защото не се чувстваше щастлива, не знаеше. Сутрешното неразположение продължаваше през целия ден и не престана още дълго време; въпреки че беше напълняла съвсем малко, задържаше в организма си много вода и това й тежеше, а кръвното й налягане се повиши толкова, че и доктор Смит се разтревожи. Най-напред той настоя тя да прекара остатъка от бременността си в болницата в Кейрнс, но като поразмисли върху безрадостния и живот без съпруг и приятели, реши, че ще й е по-добре при Луди и Ан, които много се грижеха за нея. Но последните три седмици трябваше непременно да бъде в Кейрнс.

— И накарайте мъжа й да дойде да я види! — кипна той пред Луди.

Меги беше писала веднага на Люк, че е бременна, вярвайки като всяка жена, че щом нежеланото стане безспорен факт, Люк ще подскочи от радост. Отговорът му разби всички подобни илюзии. Той беше вбесен. Колкото до него, да стане баща, означавало просто да храни още гърла, които не работят, вместо нито едно. Това беше горчив хап за Меги, но тя го преглътна — нямаше друг избор. Сега вече и детето, което беше на път, я свързваше с него така здраво, както и гордостта й.

А се чувствуваше толкова зле, безпомощна и необичана от никого! Дори и бебето не я обичаше, не искаше да е зачевано и да се ражда. Тя усещаше в себе си как слабото малко създание протестира срещу това, че му е даден живот. Ако можеше да издържи на двете хиляди мили път с влак до дома, щеше да си отиде, но доктор Смит категорично поклати глава. Да се люшка във влака повече от седмица, макар и с прекъсване, и край на бебето. Колкото и да беше разочарована и нещастна, Меги не би навредила съзнателно на детето. Но с течение на времето угасна и копнежът й да си има някого, когото да обича: нероденото дете започваше все повече да й тежи и да й опротивява.

Доктор Смит препоръча да я настанят в Кейрнс по-рано; той се боеше да остави Меги в Дънглоу, където имаше само една примитивна болница. Кръвното й налягане беше непостоянно, тя задържаше все повече вода. Той спомена за токсемия и еклампсия — още две дълги медицински думи, които изплашиха Ан и Луди, и те склониха, колкото и да искаха бебето да се роди в Химелхох.