Пътят към къщи беше много дълъг, беше много студено. Люк беше измъкнал от стария Енгъс Маккуийн няколко сандвича и бутилка шампанско и като изминаха близо две трети от пътя, той спря колата. Колите в Австралия много рядко имаха отопление, но „Ролсът“ имаше и тази нощ това се оказа крайно необходимо, защото земята бе покрита със скреж.

— Ах, че е приятно да седиш без палто в такава нощ, нали? — засмя се Меги, като пое сгъваемата сребърна чаша с шампанско, която Люк й поднесе, и отхапа от сандвича със салам.

— Наистина. Толкова си красива тази вечер, Мегън.

Какъв беше този цвят на очите й? Той обикновено не харесваше сиви очи, бяха му твърде бледи, но като гледаше нейните сиви очи, можеше да се закълне, че в тях са събрани всичките цветове в синия край на спектъра — и виолетово, и дълбокото синьо на небето в хубав ясен ден, и масленозеленото на мъха, и златисто кафяво. Тези очи, излъчващи топлия, полуматов блясък на скъпоценни камъни, обрамчени от дългите извити мигли, които лъщяха, сякаш бяха потопени в злато. Той посегна и леко докосна с пръст миглите на едното й око, а сетне внимателно погледна върха на пръста си.

— Какво има, Люк?

— Не можах да устоя да не проверя сам дали пред огледалото нямаш кутия със златна пудра. Знаеш ли, ти си единственото момиче, което съм виждал с истинско злато на миглите.

— О! — И тя пипна миглите си, погледна пръста си и се разсмя. — Вярно! Не се маха, а?

Шампанското я гъделичкаше по носа и се пенеше в стомаха й; беше й хубаво.

— И истински златни вежди, извити като покрив на черква, и най-хубавите златни коси… които винаги съм мислил, че са твърди като метал, а ето че били меки и пухкави като на бебе… А на кожата си сигурно слагаш златна пудра, така блести… И най-красивата уста, създадена само за целувки.

Тя го гледаше, полуотворила нежните розови устни, както при първата им среща; той посегна и взе полупразната чаша от ръцете й.

— Пийни си още малко шампанско — каза той, като й наливаше.

— Хубаво, че спряхме да си починем от пътя. И благодаря ти, че се сети да поискаш от мистър Маккуийн сандвичи и вино.

Мощният мотор на „Ролса“ бръмчеше леко в тишината, а вентилаторите почти безшумно вкарваха топъл въздух: двата различни звука действаха почти приспивно. Люк развърза вратовръзката си, свали я и разкопча яката на ризата. Жакетите им бяха на задната седалка, понеже беше твърде топло да пътуват с тях.

— Е, така е по-добре! Не знам кой е изобретил вратовръзките и постановил, че мъжете са добре облечени само когато са с вратовръзка, но ако го срещна, ще го удуша със собственото му изобретение.

Той внезапно се обърна, сведе лице над нейното и успя да улови извивката на устните й точно между своите; и макар да не я държеше, нито я докосваше другаде, тя почувствува, че нещо я влече към него и главата й го последва, когато той се облегна назад и я притегли върху гърдите си. Ръцете му обхванаха тила й, за да може да вкуси по-силно тази замайваща, удивително отзивчива уста, да я изпие до дъно. Той въздъхна и се предаде само на това усещане, овладял най-сетне кадифените бебешки устни, така добре прилягащи към неговите. Едната й ръка обви шията му и треперещите пръсти се заровиха в косата му, а дланта на другата се опря на гладката му кожа под гърлото. Този път той не бързаше, макар че само като я гледаше, се беше възбудил още преди да й даде втората чаша шампанско. Без да пуска главата й, той целуваше страните й, притворените й очи, извивката под веждите и пак страните, защото бяха така атлазено гладки, после се върна на устните, чиято детинска форма го влудяваше, влудяваше го непрекъснато, откакто я видя за пръв път.

Потърси гърлото й, малката вдлъбнатинка под него, кожата на раменете й — нежна, хладна и суха… Безсилен да спре, почти обезумял от страх да не би тя да го отблъсне, той отмести ръката си от тила й и я плъзна по дългата редица копчета на гърба, смъкна роклята през покорно отпуснатите ръце, свали презрамката на лекото копринено бельо. Заровил лице между шията и рамото й, той прокара върха на пръстите си по голия й гръб, усещайки леките тръпки на изненада и внезапно втвърдените зърна на гърдите й. Наведе глава и инстинктивно затърси хладното нежно хълмче с разтворени устни, които най-сетне се впиха в него и се затвориха над твърдата, набъбнала плът. В шеметен миг езикът му се плъзна и завъртя, после ръцете му я сграбчиха през гърба в болезнена наслада и той започна да смуче, да хапе, да целува и пак да смуче… Познатият и вечен импулс, който никога не му изневеряваше. Беше толкова хубаво, хубаво, хууууубаво! Не извика, само потрепери в един изтръгващ, освобождаващ миг и дълбоко преглътна.

Като заситено кърмаче той изпусна зърното от устата си, положи една целувка на безкрайна обич и благодарност отстрани на гърдата й и се отпусна неподвижно, като дишаше тежко. Усети нейните устни в косата си и ръката й под ризата и внезапно дойде на себе си, отвори очи. Изправи се бързо, вдигна презрамките, после роклята и сръчно закопча всички копчета.

— По-добре да се омъжиш за мен, Мегън — рече той с топъл, засмян поглед. — Братята ти никак не биха одобрили това, което направихме.

— И аз така мисля, Люк — съгласи се тя, свела ресници и леко поруменяла.

— Хайде да им кажем утре.

— Защо не? Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Другата събота ще те закарам в Гили. Ще говорим с отец Томъс — ти сигурно ще искаш да се венчаем в църква. Ще направим съобщение, както му е редът, и ще купим годежен пръстен.

— Благодаря ти, Люк.

Е, това е. Тя се бе съгласила и връщане назад нямаше. След няколко седмици или колкото е необходимо там, докато съобщят в църквата, тя щеше да се омъжи за Люк О’Нийл. Щеше да стане… мисис Люк О’Нийл! Странно! „Защо се съгласих? Защото той ми каза, че трябва, той ми каза да го направя. Но защо? Да не се излага на опасност ли? Да запази мен или себе си? Ралф де Брикасар, понякога ми се струва, че те мразя…“

Случилото се в колата я изненада и смути. По нищо не приличаше на първия път. Толкова приятни и силни усещания. О, докосването на ръцете му! Това подръпване на гърдите й как я наелектризираше и се разливаше по цялото й тяло на все по-големи кръгове! И той го направи тъкмо в момента, когато съзнанието й се пробуди и заговори на оглупялото същество, в което тя, изглежда, се беше превърнала, че той я съблича и че тя трябва да вика, да го удари, да избяга. Неговото първо жадно всмукване на гърдата й я беше пронизало, отрезвило я беше от унеса и от шампанското, от топлината, от откритието, че е прекрасно да те целуват, когато го правят добре, заглушило беше и здравия разум, и мисълта за бягство. Раменете й сами се отделиха от гърдите му. Тя несъзнателно се намести върху него, докато силната му ръка притискаше нейните бедра и онази безименна област в основата им към някакъв ръб на тялото му, твърд като камък; искаше й се само да остане така до края на живота си, разтърсена до дъното на душата си, отворена цялата, жадуваща… Жадуваща какво? Не знаеше. В момента, когато той я отстрани от себе си, тя не искаше да се отделя от него, би се нахвърлила даже отгоре му като дивак. Но това беше затвърдило окончателно оформилото се вече у нея желание да се омъжи за Люк О’Нийл. Освен това беше убедена, че той е направил с нея онова, от което се появяват бебетата.



Никой не беше особено изненадан от вестта и на никого не мина през ум да възразява. Стъписа ги само упоритият отказ на Меги да пишат на епископ Ралф и почти истеричната й реакция, когато Боб предложи да поканят епископ Ралф в Дройда и да вдигнат голяма сватба. Не, не, не! Тя започна да им крещи, тя, която никога не повишаваше глас. Очевидно му беше сърдита, загдето не е дошъл да ги види; настояваше, че сватбата си е нейна работа, че ако не е намерил за добре да дойде в Дройда поне от приличие, тя няма да го докара тук по задължение.

Фий обеща да не споменава ни дума в писмата си, пък и, изглежда, й беше все едно; тя не прояви интерес и към избора на Меги. Да се водят сметките на ферма като Дройда, беше работа за цял ден. Записките на Фий биха представлявали интерес за историк с подробните описания на живота в овцевъдната ферма. Защото те не се състояха само от цифри и отчети. Най-точно бяха описани всички стада в даден момент, смяната на сезоните, времето, дори какво сервираше мисис Смит за вечеря. Под датата 22 юли 1934 година, неделя, беше записано: „Ясно небе, безоблачно, температурата при изгрев 1,1°С. Без сутрешна служба. Боб — в къщи, Джек — в Муримба с двама пастири, Хюи — в Уест Дам с един пастир. Бирберъл прехвърля тригодишни скопени овни от Будгин в Уинимъръ. Температурата в три часа — 29,4°С. Барометърът стабилен — 76,5 см. Западен вятър. Менюто за вечеря: солено месо, варени картофи, моркови и зеле, пудинг със сливи. Мегън Клийри ще се омъжи за Люк О’Нийл — пастир, на 25 август, събота, в църквата «Свети кръст», Гилънбоун. Записано в 9 часа вечерта, температура 7,2°С, луната в последна четвърт.“

11

Люк купи на Меги годежен пръстен с диаманти, скромен, но красив, с два еднакви четвърт каратови камъка, монтирани върху платинени сърца. Церемонията беше обявена за събота, 25 август, на обяд, в църквата „Свети кръст“. След това щеше да има семеен обяд в хотел „Империал“, на който естествено бяха поканени и мисис Смит, Мини и Кет, но Джимс и Патси щяха да останат в Сидни — Меги настоя, че няма смисъл да се разкарват шестстотин мили, за да присъстват на церемония, която не разбират. Тя получи поздравителни писма от тях: от Джимс дълго, несвързано и детинско, а от Патси съвсем кратко: „Бъдете щастливи.“ Те познаваха Люк, с когото бяха яздили през ваканцията из пасищата на Дройда.

Мисис Смит беше разочарована, че Меги настояваше сватбата да е колкото може по-скромна; тя се беше надявала да види сватбата на единствената дъщеря, омъжена в Дройда, с развети знамена, със звън на чинели и празненство дни наред. Но Меги беше толкова против всякакъв шум, че отказа дори да облече булчинска рокля; щеше да си сложи спортна рокля и обикновена шапка, за да може след това да пътува със същите дрехи.