Погледът й не се оживи, но лека руменина докосна страните й.

— Да, Пади, пиши му. Само че го помоли да не казва на Франк, че сме узнали.

За няколко дни Фий си възвърна голяма част от енергията и желанието, с което обзавеждаше Къщата. Но пак стана мълчалива и затворена, макар и не така мрачна, и се оттегли зад някакво безизразно спокойствие. Като че ли от по-голямо значение беше за нея как ще изглежда Къщата, а не как се чувства семейството й. Може би смяташе, че те могат сами да се грижат за настроението си, а останалото беше работа на мисис Смит и момичетата.

Откритието за бедата на Франк остави дълбок отпечатък върху всички. По-големите момчета искрено тъгуваха за майка си и прекарваха безсънни нощи, като си спомняха лицето й в онзи ужасен момент. Те я обичаха и веселостта й през няколкото седмици преди това я беше разкрила пред тях такава, каквато никога нямаше да я забравят, и горещо щяха да копнеят да стане пак същата. Ако досега баща им беше оста, около която се въртеше животът им, отсега нататък до него беше поставена и майка им. Те започнаха да се отнасят към нея с нежна и всеотдайна грижа, която безразличието й не можеше да охлади. Всички от Пади до Стю се заеха да направят живота на Фий, какъвто тя го искаше, и всеки трябваше да се съобразява с това. Никой не биваше вече да й причинява болка или да й създава грижи. А когато Пади й подари перлите, тя ги пое с кротко, сухо „благодаря“ и им хвърли един поглед без радост и без интерес и в този момент всички си помислиха колко различна щеше да е реакцията й, ако не беше Франк.

Ако не беше преместването в Къщата, Меги щеше да страда много повече, защото, макар да не я допущаха като пълноправен член в изключително мъжкото си „общество за защита на мама“ (долавяйки навярно, че тя би участвувала с по-голяма неохота от тях), баща й и по-големите й братя очакваха от нея да поеме всичката работа, към която Фий се отнасяше с нескрита ненавист. Добре, че мисис Смит и двете прислужнички поеха част от бремето на Меги и понеже Фий се грижеше направо с нежелание за двамата си най-малки сина, мисис Смит се зае изцяло с тях, и то с такова усърдие, че Меги не я жалеше, а се радваше, че двете деца най-сетне принадлежаха напълно на икономката. И на нея й беше мъчно за майка й, но в никакъв случай не чак толкова, колкото на мъжете, защото чувството й за справедливост беше поставено на тежко изпитание: силният майчински инстинкт у нея беше дълбоко засегнат от растящото безразличие на Фий към Джимс и Патси. „Когато един ден имам деца — казваше си тя, — никога няма да обичам едното от тях повече от другите.“

Животът в голямата къща беше безспорно съвсем различен. Най-напред им се видя странно всеки да спи в отделна стая, а жените да не трябва да се грижат за нищо в домакинството, вътре или вън от къщи. Мини и Кет заедно с мисис Смит вършеха всичко — от прането и гладенето до готвенето и чистенето и се ужасяваха, ако някой предложеше да им помогне. Срещу обилна храна и известно заплащане постоянно прииждаха скитници, които биваха вписвани в сметките на Дройда като общи работници — да цепят дърва за камините, да хранят кокошките и прасетата, да доят овцете, да помагат на Том в поддържането на хубавата градина, да вършат всичката тежка работа по чистенето.

Пади беше писал на отец Ралф. И получи отговор.

Доходите от владенията на Мери възлизат приблизително на четири милиона лири годишно благодарение на това, че „Майкар лимитид“ е частна компания и по-голямата част от авоарите й са вложени в стоманодобива, корабостроенето и мините — пишеше отец Ралф. — Така че онова, което отделям за вас, е само капка от състоянието на Карсън, дори не и една десета от годишните приходи на Дройда. Нямайте грижа и за лоши години. Дройда носи такива печалби, че ако се наложи, мога до безкрайност да ви плащам само от лихвите. Тъй че парите, които получавате, изцяло ви се полагат и не засягат с нищо „Майкар лимитид“. Те идват от фермата, а не от компанията. Искам от вас само да вписвате всичко редовно и добросъвестно в тефтерите на Дройда заради ревизорите.

Като получи това писмо, Пади свика една вечер събрание в красивата гостна, когато всички си бяха у дома. Беше седнал в голямо бежово кресло, изпънал удобно крака на табуретка в същия цвят, с очила за четене с метални рамки на римския му нос, а лулата му лежеше в един уотърфърдски пепелник.

— Колко е приятно тук, нали? — огледа се той с доволна усмивка. — Мисля, че трябва да изкажем на мама публична благодарност, а, момчета?

Момчетата одобрително му отговориха един през друг, а Фий закима от мястото си в някогашното кресло на Мери Карсън, тапицирано сега в бежово моаре. Меги само се сгуши върху табуретката, на която беше предпочела да седне, и не отмести поглед от чорапа, който кърпеше.

— Е, отец де Брикасар добре се е погрижил за нас, без да се скъпи — продължи Пади. — Вложил в банката седем хиляди лири на мое име и на всекиго е открил сметка от по две хиляди лири. Като управител на имението ще ми се плаща годишно по четири хиляди лири, а Боб като мой помощник ще получава три хиляди. Всички други момчета, които работят, ще получават по две хиляди, а най-малките — по хиляда, докато станат на възраст да решат какво ще правят.

Като пораснат Джимс и Патси, ще им бъде гарантиран годишен доход като на работещи в Дройда, дори да не искат да работят тук, а станат ли на дванадесет години, ще бъдат изпратени в колежа „Ривървю“ в Сидни, където ще живеят и ще се учат за сметка на Дройда.

Мама ще има на свое име по две хиляди годишно, а същото се полага и на Меги. За домакински нужди се предвиждат по пет хиляди лири, но аз все пак се чудя защо отец Ралф смята, че са ни необходими толкова много пари за това. Казва — в случай, че решим да направим някои по-съществени промени. Дава ми и наставления колко да плащам на мисис Смит, Мини, Кет и Том и трябва да ви кажа, че е много щедър. Заплатите на другите ще определям сам. Но първата ми работа като управител е да взема още шестима пастири, за да върви работата в Дройда както трябва. Шепа хора не стигат.

Тези думи бяха единственият израз на мнението му за това как сестра му се беше разпореждала с фермата.

Никой от тях не беше дори чувал за такива суми; седяха смълчани и се мъчеха да проумеят благосклонността на съдбата.

— Няма да можем да похарчим и половината, Пади — обади се Фий. — Та той не е оставил нещо, за което да ни трябват пари.

Пади я погледна нежно.

— Така е, майко. Но нали е хубаво да знаем, че никога вече няма да ни липсват пари? — Той се покашля. — Излиза, че мама и Меги нямат никакви задължения. Но виждате ли, аз никога не съм бил добре със смятането, а мама може да събира, изважда, дели и умножава като математичка. Ето защо тя ще поеме счетоводството на Дройда, което досега се водеше от кантората на Хари Гау. Както разбрах, Хари бил назначил един човек специално за това, а сега той му трябвал за друга работа и с удоволствие оставя цялото това счетоводство на нас. В същност той ми даде идеята, че мама чудесно би се справила. Изглежда, е доста сложно. Трябва да се водят главна счетоводна книга, касови книги, текущи сметки, да се вписва всичко в дневника и така нататък. Работа много, само че не така изтощителна както готвенето и миенето, нали?

На Меги й идеше да извика: ами аз? Да не би аз да съм готвила и мила по-малко от мама!

Фий наистина се усмихваше — за първи път, откакто научи за Франк.

— С удоволствие ще върша тази работа, Пади, вярвай ми. Ще ме накара да се почувствам част от Дройда.

— Боб ще те научи да караш новия „Ролс“, защото ще ти се налага да ходиш в Гили до банката или при Хари Гау. А и не е зле да можеш да отидеш където поискаш, без да чакаш някой от нас да те закара. Тук сме доста отдалечени. Отдавна искам да ви науча и двете да шофирате, но все не ни е оставало време. Съгласна ли си, Фий?

— Съгласна съм, Пади — зарадва се тя.

— Сега имам и на теб да кажа нещо, Меги.

Меги остави чорапа и иглата и погледна баща си със смесица от любопитство и неприязън, сигурна какво ще й каже: майка й ще е заета със сметките и затова нейната работа ще е да наглежда къщата и двора.

— Не бих искал да станеш ленива, надута госпожичка като някои дъщери на познатите ни фермери — заговори Пади с усмивка, която изключваше всякаква злонамереност. — Затова ще ти възложа и на теб отговорна работа, малката ми. Ще се грижиш вместо нас за вътрешните пасища — Кладенеца, Потока, Карсън, Уинимъръ и Северното водохранилище. Ще наглеждаш и стопанския двор. Ще разпределяш също и конете — кои да работят и кои да почиват. При прегледа на стадата и при ягненето ще работим всички заедно, разбира се, но през другото време смятам, че ще се справяш сама. Джек ще те научи да използваш кучетата и камшика. Ти си пъргава като момче и затова реших, че ще предпочетеш да работиш из пасищата, вместо да се мотаеш из къщи. — Той свърши, усмихнат по-широко от всякога.

Неприятните предчувствия бяха отлетели през прозореца още докато говореше и той пак беше нейният татко, който я обичаше и мислеше за нея. Какво я бяха прихванали, та да се съмнява в него? Така се засрами от себе си, че и се дощя да забие в крака си дебелата игла за кърпене, но щастието й бе твърде голямо, за да се занимава със самоупрекване, пък и това беше много претенциозен начин да изрази угризенията си.

Лицето й грейна.

— О, татко, толкова ще се радвам!

— Ами аз, татко? — запита Стюърт.

— Жените нямат нужда повече от твоята помощ и затова ще дойдеш пак на пасищата, Стю.

— Добре, татко. — Той погледна към Фий с копнеж, но не каза повече нищо.



Фий и Меги се научиха да карат новия „Ролс Ройс“ който Мери Карсън беше купила една седмица преди да умре, а Меги свикна да си служи с кучетата, докато Фий усвояваше счетоводството.

Ако не беше продължителното отсъствие на отец Ралф, Меги би била напълно щастлива. Защото винаги беше мечтала да се занимава точно с това: да обикаля пасищата, яхнала коня по мъжки, да върши мъжката работа. Но болката по отец Ралф не я напускаше, а за целувката му си спомняше, бленуваше я, хиляди пъти я усещаше. Ала споменът не беше в състояние да замени действителността и колкото и да се напрягаше, не можеше да изпита същото, а само някакъв полъх от изживяното, някакъв горестен ефирен облак.