— Ще живеем тук в голямата къща, мисис Смит и момичетата ще се грижат за нас, ще получаваме добри заплати — говореше Пади така, сякаш му бе трудно да повярва на късмета си, а не на загубата.

— Какво искаме повече от това, Джек? — обърна се Боб към брат си. — Съгласен ли си?

— На мен това ми стига — отвърна Джек.

Отец Ралф се размърда неспокойно. Беше прав, още в погребалните одежди. Като някакъв смугъл, чаровен вълшебник стоеше той в полусянка в дъното на стаята, скрил ръце под черния филон, с нетрепващо лице, а в глъбините на безучастните сини очи имаше смайване и гняв. Не ще го накажат дори с така желаните омраза и презрение: Пади щеше да му даде всичко на златен поднос и дори да му благодари, загдето е свалил такова бреме от плещите на семейството му.

— Какво мислят Фий и Меги? — запита свещеникът остро Пади. — Не уважаваш ли достатъчно жените, че не ги питаш и за тяхното мнение?

— Фий? — обърна се Пади боязливо към нея.

— Както решиш, Пади. За мен е все едно.

— Меги?

— Не желая нейните тринадесет милиона сребърника — отвърна Меги с поглед, прикован върху отец Ралф.

Пади се обърна към адвоката:

— Това е положението, Хари. Не искаме да оспорваме завещанието. Нека Църквата си получи парите и да са й честити.

Хари удари длани една в друга:

— По дяволите! Не мога да гледам как те мамят!

— Щастлива звезда ме изпрати при Мери — отговори Пади кротко. — Ако не беше тя, още щях да мизерствам в Нова Зеландия.

Като излизаха от кабинета, Пади спря отец Ралф и му подаде ръка пред слисаните погледи на гостите, скупчили се на вратата на столовата.

— Отче, не мислете, че таим някакви лоши чувства към вас. Знам, че никой не е имал влияние над Мери през целия й живот — бил той свещеник, брат или съпруг. Убеден съм, че е постъпила така, защото тя го е искала. Вие проявихте голяма добрина и към нея, и към нас. Никога не ще го забравим.

Вината му тежеше. Товарът му тежеше. Отец Ралф почти не смееше да поеме тази загрубяла и захабена ръка, но разумът на кардинала в него надделя: той я стисна пламенно и се усмихна, а сърцето му беше свито от болка.

— Благодаря ти, Пади. Бъди сигурен, че ще се погрижа никога да не ви липсва нищо.

Преди да изтече седмицата, Ралф замина, без да се отбие пак в Дройда. Няколко дни му трябваха да опакова малкото багаж и да обиколи — с изключение на Дройда — всички ферми в областта, където живееха католически семейства.

Отец Уоткин Томас, изпратен неотдавна от Уелс, дойде да поеме задълженията на енорийски свещеник в Гилънбоун и околностите, а отец Ралф де Брикасар стана личен секретар на архиепископ Клюни Дарк. Работата му не беше тежка, имаше двама помощник-секретари. През по-голямата част от времето беше зает с това да установи точно какво и колко е притежавала Мери Карсън и от името на Църквата да поеме управлението на имуществото.

Глава трета

1929–1932. Пади

8

Новата година настъпи с традиционното шотландско честване, което Енгъс Маккуийн устройваше в Рудна Хуниш, а Клийри още не се бяха пренесли в Къщата. Не беше работа за един ден, още повече, че трябваше да се събират вещи, трупани цели седем години, а Фий беше заявила, че иска най-напред да подреди гостната. Никой не си даваше зор, въпреки че всички чакаха с нетърпение да заживеят там. В известно отношение гостната нямаше да се промени много: пак щеше да е без електричество и все така да гъмжи от мухи. Но през лятото там беше значително по-хладно, отколкото навън, поради дебелите каменни стени и евкалиптите, които хвърляха сянка върху покрива. Банята беше истински лукс: цяла зима имаше гореща вода, която идваше по тръби, прокарани зад голямата печка в съседната готварница, и всяка капка от тази вода беше дъждовна. В това голямо помещение с десет отделения човек можеше да си вземе душ или вана, а освен това цялата къща и по-малките къщи около нея бяха щедро обзаведени с вътрешни тоалетни и умивални с такива удобства, че в завистта си някои хора от Гили ги смятаха за разточителни. С изключение на хотел „Империал“, двата ресторанта, католическото презвитерство и манастира, всички къщи в района на Гилънбоун се задоволяваха с външни тоалетни. Дройда правеше изключение благодарение на многото си цистерни и специални покриви за събиране на дъждовната вода. А и режимът беше строг — да не се хаби излишно вода и обилно да се дезинфекцира с препарат. В сравнение с ямите в земята това беше истински рай.

В началото на декември отец Ралф беше изпратил на Пади чек за пет хиляди лири, за да са му в помощ, както беше писал в писмото си. Пади го подаде на Фий, ахвайки от изненада.

— Едва ли съм успял да спечеля толкова през всичкото време, откакто работя — каза той.

— Какво да правя с тях? — запита го Фий, като погледна втренчено чека, и после вдигна навлажнени очи към Пади. — Пари! Пари! Най-после пари, разбираш ли? О, никак не съжалявам за тринадесетте милиона на Мери: какво бихме правили с такава сума? Но тези тук са истински пари! Какво да правя с тях?

— Харчи ги — рече й Пади просто. — Купи някоя и друга нова дреха за децата и за себе си. А може би трябва и нещо за голямата къща? Не ми идва наум от какво друго имаме нужда.

— И на мен. Не ти ли се струва смешно?

След закуска Фий стана от масата и кимна повелително на Меги:

— Хайде, момичето ми, ела да идем до голямата къща да поогледаме.

Въпреки че бяха минали вече три седмици от залисията през първите дни след смъртта на Мери Карсън, никой от Клийри не беше приближавал Къщата. Но покрай Фий сега и другите забравиха нежеланието си да влязат там. Фий шестваше от стая в стая, следвана от Меги, мисис Смит, Мини и Кет, възбудена — за голяма изненада на Меги — както никога досега, и непрекъснато се възмущаваше полугласно: отвратително, истински ужас, далтонистка ли е била Мери Карсън, никакъв вкус ли не е имала?

Най-дълго Фий се застоя в гостната, като я оглеждаше с вещина. Тя беше по-малка от салона, защото дължината й беше дванадесет метра, ширината — девет, а от пода до тавана имаше четири метра и половина. Вътрешната й украса представляваше смесица от красиво и грозно, боядисана бе в неизменното бежово, което беше пожълтяло и с нищо не подчертаваше прекрасните орнаменти по тавана, нито барелефите по стените. Грамадните прозорци от пода до тавана, които опасваха цялата дванадесетметрова стена покрай верандата, бяха закрити с кафяви плюшени завеси и потапяха в мрак изтърканите кафяви столове, двете великолепни малахитови пейки, други две също тъй красиви пейки от флорентински мрамор и тежката камина от кремав мрамор с тъмно розови жилки. Върху излъскания под от тиково дърво бяха постлани в безупречна симетрия три обюсонски килима, а отгоре полилей от Уотърфърд, около два метра дълъг, висеше на усукана верига.

— Заслужавате похвала, мисис Смит — рече Фий. — Отвратително е наистина, но поне е безупречно чисто. Ще видите колко хубаво ще подредя. Срамота! Тези ценни скамейки, така забутани сред другото. Още от първия път, когато видях тази стая, си мечтая да я направя такава, че който влезе, да й се възхищава и същевременно да се чувства така удобно, че да не му се излиза от нея.

Бюрото на Мери Карсън с телефона, поставен отгоре, беше една викторианска грозотия. Фий се приближи до него и пренебрежително чукна с пръст потъмнялото му дърво.

— Моето писалище ще стои чудесно тук. Започвам с тази стая и чак когато е готова, тогава ще се преместим, не по-рано. За да имаме поне едно място, където да седнем, без да се притесняваме.

Фий се настани пред бюрото и откачи телефонната слушалка. Докато дъщеря й и прислугата, скупчени, я гледаха в недоумение, тя се зае да дава разпореждания на Хари Гау. Марк Фойс да изпрати мостри заедно с вечерната поща, „Нок и Кърбис“ да изпрати мостри от боите, братя Грейс — от тапетите, а тези и други магазини в Сидни да подготвят за нея специални каталози със свои идеи за обзавеждане. Като се смееше доволен, Хари обеща да намери добри тапицери и бояджии, които да се справят и с най-сложната работа, изисквана от Фий. Браво на мисис Клийри! Тя щеше най-сетне да изгони напълно Мери Карсън от къщата.

Щом свърши с телефона, Фий нареди да се свалят незабавно плюшените завеси. Изхвърлиха ги на боклука като в някаква оргия на разточителство, дирижирана от Фий, която ги подпали със собствените си ръце.

— Ние нямаме нужда от тях, пък и не смятам да ги натрапвам на бедните от Гилънбоун.

— Да, мамо — каза Меги смаяна.

— Изобщо няма да окачваме завеси — разпореди Фий, без ни най-малко да се смущава от това дръзко нарушаване на тогавашните норми на обзавеждане. — Верандата е достатъчно вдадена, за да не ни грее силното слънце: защо са ни тогава завеси? Искам в тази стая да се вижда.

Пристигнаха материалите, дойдоха и бояджиите и тапицерите; Меги и Кет трябваше да се качат на стълба да мият и лъскат горните прозорци, докато мисис Смит и Мини се справяха с долните, а Фий обикаляше наоколо и нищо не убягваше от погледа й.

До средата на януари всичко беше готово и някак си естествено новината плъзна по телефонните жици. Мисис Клийри превърнала гостната на Дройда в дворец и вежливостта налага мисис Хоуптън да придружи мисис Кинг и мисис О’Рурк, за да честитят на Клийри влизането в Къщата.

Всички се съгласиха, че усилията на Фий бяха дали съвършен резултат. Бежовите обюсонски килими с поизбледнелите си букети от розови и червени рози със зелени листа бяха постлани почти небрежно по лъснатия като огледало под. Стените и таванът бяха прясно боядисани в бежово, като всяка отливка или украса по тях беше старателно подчертана с варак, а големите плоски кесони бяха облепени с матова черна коприна и върху нея — подобно на изящни японски рисунки с меки тонове в позлатена рамка — имаше същите букети от рози като на трите килима.