Докато кръжеше безцелно из малките тесни улички на Линкълн парк, се опитваше да реши как да действа по-нататък. Изобщо нямаше представа какви бяха чувствата на Нийли към него. Беше се наслаждавала на неговата компания и със сигурност й беше харесало да се люби с него, но той също така беше спорил с нея, беше я мамил и се беше отнасял грубо с нея, така че едва ли би очаквал тя да се затича с отворени обятия към него. Едва ли би очаквал тя…
Да се омъжи за него.
Едва не блъсна едно бяло субару. Наистина ли очакваше некоронованата кралица на Америка да се обвърже до живот с един расъл прекалено нависоко словашки грубиян?
По дяволите, разбира се.
На следващата сутрин той си взе лаптопа и клетъчния телефон, нахвърля някои дрехи в куфара си и отнесе всичко във форда. По пътя се обади на редактора си и набързо съчини нещо в смисъл, че иска да продължи историята за Нийли Кейс, обещавайки му тържествено в същото време да изпраща навреме материалите за ежедневната си рубрика, след което вече спокойно можеше да се отдаде на мисли единствено в посока на целта на пътешествието си.
Той и бившата първа дама на Америка щяха сериозно да си поговорят.
Адвокатът на Нийли беше отказал да му даде адреса й, затова той се възползва от някои свои връзки в прескорпуса във Вашингтон и още на следващия ден вече се намираше в Мидълбърг, Вирджиния. Откъм пътя се виждаше единствено високата близо два и половина метра ограда, но не и къщата, както и високата порта с електронно управление. Насочи форда по алеята към портата. Нийли беше насрочила пресконференция за утре; Мат се молеше да си е у дома и да се готви за нея.
Над главата му се задвижи електронна камера и окото й се насочи към него. Надяваше се и самата ограда да е електрифицирана и зад нея да тичаха отвързани поне два добермана. Много често се беше будил посред нощ, притеснен за сигурността й.
— С какво мога да ви помогна? — Откъм таблото, монтирано сред тухлите, долетя мъжки глас.
— Аз съм Мат Джорик. Дошъл съм да се срещна с госпожа Кейс.
— Тя очаква ли ви?
— Да — излъга той.
Последва кратка пауза.
— Името ви не фигурира в списъка за посетители.
— Не бях сигурен дали ще успея да дойда днес. Ако я попитате, ще ви каже, че всичко е наред.
— Изчакайте.
Надяваше се, че ако не гласът му, поне видът му беше по-уверен. Гледката на тази порта и мисълта за обширните площи, които се намираха зад нея, превърнаха пропастта, която ги делеше, от теоретична в напълно реална. Той забарабани с пръсти по волана. Защо се бавеха толкова?
— Господин Джорик?
— Да.
— Съжалявам, господине, но на госпожа Кейс не й е възможно да се види с вас.
Мат стисна волана.
— Ще дойда по-късно днес.
— Не, господине.
Той поседя така за момент и колкото повече време минаваше, толкова по-неловко започваше да се чувства.
— А ако дойда утре сутринта?
— Не. Госпожа Кейс изобщо не желае да ви приеме.
Стомахът на Нийли се беше свил на кълбо, а ръцете й бяха леденостудени. Мат беше тук. Пред портата й. Искаше да се спусне навън от къщата, да притича по алеята и да се хвърли в прегръдките му… само за да бъде отново отблъсната.
Не й се наложи дълго да мисли, за да се сети защо беше дошъл. Макар редовно да го бяха информирали за състоянието на момичетата, той искаше да се увери как стоят нещата със собствените си очи. Господин Силно отговорния.
Ръката й трепереше, когато посегна към телефона във всекидневната, за да се обади на адвоката си. Мат не можеше просто така да влиза и си излиза от живота на момичетата, когато му се прииска. Нямаше да е добре за тях, а за нея щеше да е пагубно. Предстоеше й кампания, върху която трябваше да се концентрира. И нов живот, който да си изгради.
— Ма!
Бътън вече беше показала неудоволствие от това, че Нийли прекалено се е застояла на телефона. Тя пусна от високо пластмасовото си камионче върху килима и я изгледа — упоритото й изражение така силно напомняше на Мат, че на Нийли й се прииска да завие от болка. Намести телефона на мястото му, затвори книжката с инструкциите и записките си, стъпи на килима и седна на него, кръстосвайки крака. Бътън моментално се покатери в скута й, понесла в ръце камиончето си и една от мъничките сини обувчици на Андре.
— Га бича ма.
Нийли я притисна към себе си, надявайки се така да се поуспокои.
— И аз те обичам.
Тя я целуна по бузката и улови с пръсти косицата й, която беше пораснала по-дълга и вече започваше да се къдри.
— Как можа Мат да постъпи така?
— Та?
Бътън за пръв път беше изрекла тази дума, откакто бяха напуснали Айова. Бебето смръщи вежди и повтори:
— Та! — После се напрегна с всичка сила: — Та!
Нийли нямаше как да го допусне отново до себе си.
Едва беше започнала да спи спокойно нощем и не искаше отново да потъва в тъга. Не, когато й предстоеше най-важната пресконференция на живота й. Утре.
Нийли целуна ръчичката на Бътън.
— Извинявай, скъпа моя. Но няма да може.
Бътън захапа долната си устничка и окръгли очи. После допря бузка на гърдите на Нийли.
Нийли я погали по косата и си пожела, ако можеше, четиримата отново да се върнат в караваната и да тръгнат на път.
Мат паркира форда срещу портата с наполовина оформил се план в главата му — да пресрещне Луси, когато се връща от училище, но един чипонос агент от Тайните служби му излезе с насрещен план.
Мат се опита да му изясни, че шосето е на всички, после обаче реши да не създава проблеми на агента — така или иначе той си вършеше работата, а работата му беше да пази семейството на Мат.
По обратния път към хотела той се опитваше да измисли как би могъл да постъпи. Всяка обида обаче, всяка заповед, всяко оплакване, които беше подхвърлил на Нийли, се върнаха сега като бумеранг върху него и го обсебиха така, че да не можеше да си намери място. Никой не би могъл да му признае, че се е показал от най-добрата си страна. Напротив.
До такава степен беше потънал в самосъжаление, че не забеляза кога подмина хотела. Само идиот би могъл да отхвърли нещо толкова ценно! Само идиот би могъл да отблъсне семейството си!
Докато обръщаше за хотела, той стигна до заключението, че или ще прекара живота си в самобичуване, или ще се залови отново да възстанови това, което така успешно беше разрушил. А за да успее, му беше необходим добър план.
Нийли експлодира:
— Какво може да означава това, че ще се появи по „Си Ен Ен“?
Тя стисна здраво клетъчния си телефон и тежко се отпусна в кожената седалка на своя линкълн.
Стив Кюзак, агентът от Тайните служби, който шофираше автомобила в този момент, погледна към нея в огледалото за обратно виждане, после изви очи към партньора си, който седеше на седалката до него. Зад затъмнените стъкла, докато пътуваха в източна посока към хотел „Арлингтън“, където Нийли щеше да направи изявление, се заредиха хълмовете на Вирджиния, осветени от утринното слънце.
— Той не даде никакви обяснения повече — отвърна адвокатът й.
Тежката обеца марка Шанел, която беше свалила, за да прислони към ухото слушалката, се впи в дланта й. Ако не се беше разболяла от грип, сега при нея в колата щеше да бъде помощничката й. Джим Милингтън, новият мениджър на кампанията й, както и Тери и ключовите членове на екипа й вече бяха в хотела, отбивайки атаките на журналистите, докато тя пристигне.
През трите изминали месеца Мат беше отказал всякакви телевизионни интервюта, но в деня на най-важната пресконференция в кариерата й изведнъж беше променил мнението си. Беше си чист шантаж.
— Може би трябва да поговориш с него — каза адвокатът й.
— Не!
— Нийли, аз не съм ти политически съветник, но сега цялата страна ще впери очи в кампанията ти. Този човек е като бомба със закъснител. Кой знае какво се върти в ума му… Няма да навреди, ако просто го преслушаш.
Ще навреди повече, отколкото си представяше.
— Вече съм решила.
— Аз ще се опитам да поговоря с него тогава.
Тя върна телефона в кафявата кожена папка, която носеше вместо чанта, после стегна отново ухото си със златната обеца клипс. За пресконференцията беше облякла костюм с кройка по тялото от мека вълна и в цвят между масло и уиски, завършващ със завързан на възел копринен шал. Небрежната къса прическа от едноседмичното й приключение беше оформена от дългогодишния й фризьор, така че сега изглеждаше едновременно изискана и модерна. Тя именно беше решила да запази късата си прическа, както и естествения цвят на косата си. Уж бяха незначителни промени, всъщност обаче бяха многозначителни. Бяха знак, че окончателно е овладяла контрола върху живота си, затова именно нямаше да позволи на Мат да я въвлече в среща, която щеше да й причини само нова мъка.
Отвори папката си и отново прочете бележките, нахвърляни, избистряни и преработвани от нея в течение на три месеца. Сякаш изведнъж бяха изгубили смисъла си! След като Мат беше решил да говори с нея, защо не беше прибегнал до оръжието, с което така или иначе разполагаше? Защо не беше заплашил, че ще спре процедурата по осиновяването, ако тя откаже да се срещне с него?
"Първата дама" отзывы
Отзывы читателей о книге "Първата дама". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Първата дама" друзьям в соцсетях.