Не всички, напомни си тя. Един член на тяхното по волята на съдбата оформило се лъже-семейство беше останал надалеч от тях.

Нийли обаче се беше научила да не мисли за Мат, когато не е сама, затова сега насочи вниманието си към Луси и към баща си.

— … и аз попитах Лардбът70…

— Луси… — В гласа на Нийли звучеше предупреждение.

— Попитах госпожа Фигън дали мама би могла да дойде и да говори на училищното събрание, не във връзка с кампанията си — би било толкова прозрачно, дори един малоумник би се досетил каква е целта й — а да ни разкаже за приноса на първите дами. Мама знае такива интересни неща, като как Абигейл Адамс71 се е борила за правата на жените, как Нели Тафт72 наредила да засадят розови храсти във Вашингтон, как Едит Уилсън управлявала държавата, докато Удроу Уилсън бил болен.

— Е, това не би могло да се приеме за принос. Едит Уилсън за малко не въвлякла страната в конституционна криза.

— Според мен е била страхотна.

— Според теб, да.

Луси се настани на любимото си място — с нищо необикновения стол точно срещу бюрото на Нийли — и изрече с апломба на сезонен мениджър на кампания:

— Ще изритаме Холингс с ритник по задника още на първичните избори.

Джеймс Личфийлд присви очи, но беше твърде предпазлив и сдържан, за да я смъмри директно. Освен това още в самото начало Нийли съвсем открито беше заявила, че това е нейно задължение, и той съвсем скоро се беше убедил, че тя наистина държи на думата си. Най-бързият начин да бъде изключен от живота й, беше да покаже враждебност към момичетата й.

Горкичкият й баща. Тя вече беше започнала да го съжалява. Момичетата за него бяха горчив хап, но той го беше преглътнал. А като се добави и че му се налагаше да се справя и с продължаващия небивал интерес, който нейното изчезване беше предизвикал…

През изминалите три месеца Нийли беше подложена на най-щателно разследване от страна на таблоидните издания — подход, който те обикновено използваха спрямо непокорните филмови звезди. Всеки, с когото тя се беше срещала по време на седемдневното си изчезване, беше интервюиран. Бъртис и Чарли не я бяха посрамили, а и поведението на Нико не се беше оказало толкова катастрофално, както тя се беше страхувала първоначално. Дори организаторите на конкурса за двойници бяха получили своите петнадесет минути слава.

Бяха интервюирани всички, освен Мат, който беше разказал историята по свой начин и до този ден продължаваше да отказва интервюта пред камера.

Нийли се беше показала публично само два пъти — в задължителното интервю на Барбара Уолтърс73 и с интервю на страниците на списание „Уоманс дей“, придружено с неофициални нейни снимки с момичетата. Решението да покаже и момичетата беше взела след дълго обмисляне, но знаеше, че ако не го направеше, те щяха да бъдат преследвани от папараци, а „Уоманс дей“ беше идеалната възможност. Освен това и Луси го беше сметнала за страхотно. По време на всичко това баща й беше стоял твърдо зад нея. Със стиснати зъби и присвити устни, но я подкрепяше във всичко, дори и когато преди шест седмици окончателно беше изоставила ролята на първа дама на Лестър Вандерворт.

Нейното място бяха заели три жени, които тя сама беше избрала. Две от тях бяха съпруги от дълго време на конгресмени и запознати с реда във Вашингтон. Третата беше двайсет и две годишната племенница на Лестър, абсолвентка на един от университетите от Айви лийг и с открит характер, която се явяваше перфектен контраст на по-възрастните жени и прекалено старомодния президент. Нийли продължаваше да съветва този триумвират, но те скоро започнаха да се справят все по-уверено и успешно и това й даде време и възможност да се концентрира върху своето собствено бъдеще.

Момичетата бяха първият й приоритет. Знаеше, че ще й бъде нужна помощ за Бътън, след като беше решила да се кандидатира за Сената, но изобщо не беше лесно да се намери подходящ човек за тази работа. Тя и Луси бяха интервюирали десетки кандидати, преди да се спрат на Тамара, деветнайсетгодишна самотна майка с обеца на носа, вечно готова да се засмее и решена да завърши образованието си.

Тамара и шестмесечното й бебе Андре сега живееха в малък апартамент над кухнята. Нийли и Луси обаче ревнуваха малко колко бързо Бътън, Тамара и Андре се бяха сприятелили. Но макар и вече да имаше кой да й помага за децата, Нийли се стараеше повечето от телефонните си разговори да провежда докато малките спяха, а планирането и писмената работа оставяше за късно през нощта. Това й причиняваше умора в костите, изнемога, но я караше и да се чувства още по-решена да защитава правата на самотните майки, които не разполагаха с нейните финансови възможности.

— Все още не мога да повярвам, че решението ти е сериозно — промърмори баща й.

— Тя е… много сериозна.

— Не говоря на теб.

— Аз също имам мнение по най-различни въпроси.

— По прекалено много въпроси, повече, отколкото е необходимо за едно дете.

Луси беше твърде умна, за да се реши да отвърне дръзко и арогантно на Джеймс Личфийлд, което щеше да накара Нийли веднага да я отпрати в стаята й. Вместо това тя се усмихна хитро и каза:

— След четири години ще имам право да гласувам. А също и моите приятели.

— Съмнявам се, че републиката ще оцелее при това положение.

— А аз се съмнявам за демократите.

Ставаше много забавно. Нийли вече беше свикнала на постоянните двубои между баща й и Луси.

Отначало се бе надявала, че чарът на Бътън ще покори баща й, но той се беше почувствал много по-заинтересуван от Луси. Баща й обичаше достойните противници и фактът, че Луси го беше провъзгласила за враг, още преди да се бяха видели, беше изострил състезателния му инстинкт.

Напоследък Нийли беше започнала да се пита дали всъщност те нарочно не търсеха сблъсък, за да премерят сили. Приличаха си по лошите качества — бяха упорити, хитри, манипулативни, но и двамата бяха абсолютно лоялни към нея.

Усети Скуид да се завърта под крака й.

— Възнамерявам след десет дни да направя официално съобщение. Тери вече се е заел с организацията на пресконференцията.

Веднага щом беше разкрила плановете си пред Тери, той я беше помолил да стане неин прессекретар. Тази молба я беше трогнала и очаровала в същото време.

— Татко, разбирам, че това те изправя пред невъзможна ситуация, и зная, че се налага да стоиш настрана, затова не възнамерявам да…

— Да стоя настрана? — И той зае позата си в стил принц Филип, поглеждайки я отвисоко, смръщил аристократично вежди. — Моята дъщеря и бивша първа дама на Съединените щати ще се кандидатира за Сената и ти очакваш да стоя настрана? Трудно би се получило, да не кажа, невъзможно. Ще накарам Джим Милингтън да ти се обади утре. Акерман е добър, но ще му е нужна помощ.

Направо не вярваше на очите си — въпреки надутите му пози, баща й най-накрая я беше подкрепил. Джим Милингтън беше най-добрият мениджър на политически кампании.

На Луси й беше необходимо още веднъж да се увери, че може вече да прибере оръжията.

— Значи повече няма да й пилиш сол на главата по този въпрос, така ли?

— Лусил, това не е твоя грижа. Аз направих всичко възможно, за да я разубедя, но след като тя отказва изобщо да ме послуша, не ми остава друг избор, освен да подкрепя кампанията й.

Луси се ухили насреща му и възкликна:

— Страхотно!

Нийли се усмихна и се изправи.

— Защо не останеш за вечеря, татко? Днес имаме ден на пицата.

Нещо много прилично на разочарование сгърчи за миг суровите му черти.

— Някой друг път. Втората ти майка и аз сме поканили Амбърсонови на коктейл. Не забравяй, че тя очаква всички вас на неделна закуска.

— Очаква Бътън, искаш да кажеш — обади се Луси.

Втората майка на Нийли остана ужасена от Луси, но се беше влюбила в Бътън, която в този момент беше облечена с едно от безбожно скъпите трикотажни комплектчета, които тя й беше подарила.

— Защото Биатрис не псува по време на вечеря при нея.

— Беше случайно. И този път, ако може, помоли я да купи понички от „Дънкин Донатс“ или нещо подобно.

Баща й направи гримаса, която да покаже, че Луси е една непоносима досадница.

— Ако тя забрави, предполагам, ще се наложи аз и ти да отидем и да си ги набавим сами.

— Сериозно ли говориш?

— За разлика от някои хора, аз нямам навика да бърборя само за да чуя гласа си.

Луси се ухили и отново възкликна:

— Страхотно!

По някакво чудо успяха да прекарат заедно неделната закуска без видими щети. Същата вечер Нийли приспа Бътън с люлеене, помогна на Луси за проекта по история и в единайсет часа, когато къщата най-накрая беше потънала в тишина, влезе в спалнята си, съблече се и потъна в удобна роба.

През деня направи всичко възможно да потисне всякакви мисли за Мат, вечер обаче винаги й беше по-трудно, а в неделните вечери й беше най-трудно, защото те маркираха началото на поредната седмица без него. Отначало се беше опитвала да прогони със самоубеждение тъгата си, но тя я нападаше отново в понеделник. Най-накрая Нийли беше разбрала, че е по-добре именно в неделя вечер да се отдава на тъжните си спомени.