Очите й се напълниха със сълзи и тя изтича навън от караваната.

Въпреки че Нийли беше очаквала раздялата да е тежка, изобщо не беше очаквала, че ще се окаже така болезнена.

— Сигурна съм, че ще си промени мнението.

Изражението на лицето му беше каменно.

— Може би така е по-добре.



Докато Нийли приключваше с последните си приготовления. Мат излезе на двора и се спречка с Уилямс заради цирка, който устройваха с охраната й. Тя не беше му продумвала и дума, откакто той беше излязъл ядосан от караваната преди половин час. Нямаше какво повече да си кажат.

През прозореца на хола Нийли видя, че наоколо се трупаха съседи, любопитни да разберат защо улицата се е напълнила с толкова коли. И макар само на един телевизионен екип да се беше отдало възможност да се приближи до къщата, тя беше сигурна, че не след дълго малкото градче ще бъде залято от телевизионни репортери от цял свят.

Мизерните куфари на децата бяха натоварени в един от патрулните автомобили, както и няколко найлонови торби с уокмена на Луси в тях, играчките на Бътън и други скъпоценности, с които не биха искали да се разделят. За нещастие сред тях беше и Скуид. Нийли отиде при Луси, която държеше Бътън на ръце, докато Бъртис и Чарли се щураха около тях. Измъчвана от мисълта дали не въвлича момичетата във фатална грешка, Нийли реши да предприеме един последен опит:

— Погледни през прозореца Лус. Ето такъв живот ти предлагам.

— Видях и не ми пука.

Независимо от обичайно дръзките й думи, ясно се виждаше, че е дълбоко развълнувана и поразена от случващото се, дори инстинктивно в този момент притисна по-силно Бътън към себе си.

— Все още има време да промениш мнението си. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да се уверя, че ще бъдете настанени в добри семейства.

Луси вдигна очи към нея, изражението й беше умоляващо.

— Моля те, Нел. Не се отказвай от нас.

Нийли се предаде окончателно и изрече:

— Няма, детето ми. От сега нататък вие и двете сте мои. За добро или за лошо.

— Сега, Луси, да не забравиш да ни пишеш — обади се Бъртис. — И трябва да ядеш повече зеленчуци. Защо не ти направих моята зеленчукова супа?

Нийли се опита да не мисли за мъжа, в когото се беше влюбила, докато се прегръщаше с Бъртис и Чарли.

— Много ви благодаря за всичко. Ще ви се обадя. Готова ли си, Лус?

Луси преглътна с труд и кимна.

— Има два начина, по които можем да се измъкнем. Или да изтичаме към колата и така няма да ни се налага да отговаряме на въпроси, или да вървим с гордо вдигнати глави, показвайки, че няма какво да крием.

— Та!

Мат се беше появил на входната врата. Нийли нямаше да бъде пощадена.

Очите му намериха нейните — същите онези сиви очи, в които тя се беше вглеждала сутринта, когато тялото му се движеше в нейното. Искаше й се да се разплаче и да плаче, докато се изтощи, да му се разкрещи, защото го обичаше, а той нея — не. Вместо това тя стегна лицето си в хладна и любезна маска.

Неговото лице застина в гримаса, после той се извърна към Луси и Бътън. Погали с палец бебето по бузката и каза:

— Направи живота им ад, Демонче!

След това погледна към Луси, изражението на лицето й беше така жалостиво, че той не посмя да я докосне. Нийли преглътна и извърна поглед.

— Пази се, шампионке. И се дръж прилично.

Луси прехапа устни и погледна надолу.

Най-накрая той се изправи и пред Нийли — всички обаче ги гледаха и едва ли биха могли да си кажат нещо повече от това, което вече си бяха казали. Очите му помръкнаха, а когато заговори, гласът му се оказа дрезгав:

— Пожелавам ти добър живот, Нийли.

Тя успя сковано да му кимне, извърна се към Луси и взе от нея бебето. След което се завърна в света, който така добре познаваше.

Корнелия Кейс беше изплувала от тъмното.

21.

— Холингс е в Сената от дванайсет години, Корнелия! Забранявам ти повече да си внушаваш подобни глупости.

Нийли потърка уморените си очи, после вдигна поглед над бюрото си от полирано дърво към Джеймс Личфийлд. Кабинетът й се намираше в слънчевата стая в задната част на къщата в стил крал Джордж68, която някога беше принадлежала на Денис, а сега беше нейна. Имението беше разположено сред двайсет акра69 гора в Мидълбърг в сърцето на ловните райони на Вирджиния. Винаги беше харесвала това място повече от Денис, който беше предпочитал Вашингтон, и сега го беше превърнала в свое постоянно жилище.

Кабинетът беше една от любимите й стаи заради стените, боядисани в кремаво и обточени с бели ивици, заради смесицата от изящни произведения на изкуството и удобната модерна камина. Меки завеси с флорални мотиви подчертаваха красотата на големите правоъгълни прозорци, през които се виждаха вече започналите да се нашарват в есенни цветове буйни корони на дърветата.

Тя отново улови писалката си.

— Холингс е идиот, а хората от Вирджиния заслужават нещо по-добро. Какво си лапнало, малко дяволче?

Бътън през цялото това време си беше играла на плетения килим от Англия. Върху деликатния му мъх и мотиви от рози бяха пръснати цяла колекция играчки, заедно с картонена ролка от тоалетна хартия, празна опаковка от овесена каша и кухненски мерителни лъжици. Погледът в очите й беше абсолютно невинен, когато вдигна глава към Нийли, но бузите й бяха издути с нещо, приличащо на рулото от предната вечер.

— Извади го от устата й, татко.

Личфийлд погледна бебето строго.

— Изплюй го, Биатрис.

— Нъ!

За щастие с отварянето на устата изхвръкна и парчето руло. С движение, елегантно като при игра на голф, Личфийлд извади снежнобяла носна кърпа от джоба на панталоните си, пое с нея сдъвканата храна и я пусна в кошчето, сложено върху библиотечния шкаф на Нийли, далеч от ръцете на пъргавото бебе.

— Холингс може и да не е най-добрият сенатор, който сме имали, но винаги е бил лоялен на партията и в момента е много разстроен.

Двамата с баща й не бяха престанали да спорят върху решението й да се кандидатира за Сената, откакто то окончателно се беше оформило в съзнанието й миналия месец. Сега тя се облегна назад и погали с крак Скуид, излегнал се под бюрото й.

— Тогава намери някакъв друг начин да го възнаградиш, защото смятам да се кандидатирам за мястото му на първичните избори.

— Без моята подкрепа няма да посмееш!

— Татко — рече му тя възможно най-меко, — не ми е необходима твоята подкрепа.

Вратата на кабинета се отвори с трясък и вътре се втурна Луси като една тийнейджърска кавалерия, устремена в действие, за да спаси Нийли от баща й.

— Върнах се.

— Виждам — кимна Нийли и се усмихна на своята толкова яростна защитничка и почти дъщеря.

Тя не се отличаваше много от останалите четиринадесетгодишни ученици от частното училище, което двете бяха избрали заради отличното академично образование, което даваше и демократичната атмосфера. Луси сега беше пременена с панталон с шнурове, миниатюрно тъмнокафяво пуловерче, грозновати обувки на дебели подметки и прекалено много обеци. Но свежата й млада красота блестеше над всичко.

Беше отрязала лъскавата си кестенява коса във фънки прическа, две шноли с овални форми придържаха бретона й. Акнето, което тормозеше толкова много тийнейджъри, беше подминало Луси и хубавата й гладка кожа на лицето вече не се измъчваше под пластове силен грим. Нито ноктите й бяха изгризани, изобщо от Луси се излъчваше една нова увереност в себе си. Сърцето на Нийли подскочи от гордост.

Луси нарочно не обърна никакво внимание на Джеймс Личфийлд и се насочи направо към бюрото й.

— Така… искаш ли да чуеш най-новия ми компактдиск?

Нийли вече беше слушала най-новия компактдиск на Луси и не се остави да бъде излъгана от маневрата й.

— По-късно, скъпа. Татко и аз тъкмо обсъждахме бъдещето ми в политиката. — И след това добави само за да налее масло в огъня: — Той продължава да оспорва решението ми да се кандидатирам за мястото на Холингс.

— Корнелия, Лусил е твърде малка, за да разбира за какво става дума. И едва ли ще я интересува.

— Много ме интересува — възрази му моментално Луси. — Дори смятам да работя за кампанията.

Той изсумтя снизходително:

— Ти не знаеш нищо за кампаниите.

— Зная, че някои от по-големите ученици в нашето училище вече са навършили осемнайсет години, което означава, че имат право да гласуват. И родителите на всички деца на моя възраст също ще гласуват. Аз и мама вече разработваме брошура за тийнейджъри така, че да разберат какво всъщност прави техният сенатор.

Нийли все още не можеше да свикне, че Луси се обръщаше към нея вече с мамо вместо с Нел. Беше започнала да й вика така преди две седмици и нито предварително беше разговаряла с нея за това, нито беше й поискала разрешение да го стори, просто я беше нарекла така. Бътън продължаваше да я нарича само ма — обикновено изкрещяваше сричката с цяло гърло — от онзи ден преди три месеца, когато всички бяха напуснали къщата в Айова.