Бътън нададе рев.

Тони изтласка Нийли настрани и удари с все сила по вратата.

— Отваряй, Луси! ФБР.

Луси напъха палци в устата си и погледна право пред себе си.

Тони повиши глас:

— Ако не отвориш тази врата, ще накарам агент Уилямс да простреля всички гуми, а след това да застреля и теб.

Джейсън я зяпна. Тони каза тихо на Нийли:

— Тийнейджърите сега гледат толкова много филми с правителствени агенти, че винаги са готови да повярват на най-лошото.

Но не и тази тийнейджърка.

— Ти да не ме смяташ за малоумна?

Нийли не можа да издържи:

— Хайде, Лус, отваряй или аз сама ще те застрелям! Говоря ти сериозно!

Последва дълго мълчание. Луси най-накрая изглежда осъзна, че няма къде да отиде. Продължавайки да гризе ноктите си, тя се извърна и погледна към Нийли през прозореца.

— Обещай ми да не казваш на Мат.

— Нищо не ти обещавам.

Бътън се разрева още по-силно.

Бавно… много бавно… Луси се дръпна от кормилото и отключи вратата.

Нийли нахлу вътре, вдигна ръка, леко я плесна по бузата и извика:

— Ей! — После я притисна към гърдите си. — Изплаши ме до смърт.

— Ма! — писна Бътън.

Както беше притиснала Луси и с поглед, впит в Бътън, тя осъзна, че животът отново я беше изправил пред кръстопът.



Тъмносиният таурус не се виждаше никъде. Мястото пред гаража, където преди беше паркирана караваната, беше празно. Нийли също я нямаше.

Мат вече беше претърсил къщата, за да разбере какво се е случило, но това, което беше открил — наполовина прибраните в чантата й дрехи — не му подсказваше нещо, което вече да не знае.

Страхът му нарастваше с всяка изминала минута. Нещо лошо се беше случило. Момичетата трябваше вече да са се върнали, караваната трябваше да бъде тук, а Нийли…

Чу да се затръшва врата на автомобил, изтича към входната веранда и я видя да излиза откъм страната на пасажера на тъмносиния таурус. Нямаше намерение да й повишава глас, но така или иначе се чу да вика.

— Добре ли си? Къде беше? — Обърна се към агента от Тайните служби, застанал до Нийли. — Какво стана? Да не сте се карали? Не изчака отговор от мъжа и отново поднови въпросите си към Нийли. — Къде е караваната? Къде са момичетата?

Тя му обърна гръб, като че не съществуваше. После се появи и самата каравана, шофирана от жената агент.

— Момичетата са в Мабел — изрече Нийли хладно, сякаш говореше на непознат. После се обърна към Уилямс: — Колко време можете да ми отпуснете?

— Не много, госпожо Кейс. Трябва да докладваме.

Мат усети как стомахът му се свива.

— Не и докато аз не ви позволя — отвърна Нийли. — Нужен ми е поне час.

Уилямс я изгледа безрадостно.

— Не смятам, че е възможно.

— Ако не искате името ви да стане известно като агента, допуснал Корнелия Кейс отново да изчезне, ще направите всичко, за да стане възможно.

Той изглежда осъзна, че са го притиснали до стената, и бавно кимна.

— Един час — каза.

Делука слезе от Мабел. След нея веднага и Луси, понесла Бътън. По всичко изглеждаше, че изобщо не й се иска да се изправи лице в лице с него, от което моментално му стана ясно кой е отговорен за всичко, което се беше разиграло пред очите му.

Пое Бътън и погледна Луси право в очите.

— Влизай веднага вътре.

Бебето се сгуши на гърдите му сякаш беше най-удобната възглавница на света. Клепачите му се притвориха.

Луси хвърли към Нийли умолителен поглед.

— Той ще ме убие.

— Всички ще влезем вътре — обяви Нийли и първа пое към вратата на къщата, подминавайки го с гордо изправена глава и без да го погледне.

Той видя агентите да се разделят, единият пое към предната част на къщата, другият — към задната. Даде си сметка, че животът на Нийли през цялото време е организиран по този начин от хора, които я наблюдават, пазят, следват. По принцип го знаеше, но друго беше, когато го видя със собствените си очи.

Запътиха се към входната веранда. Луси оглеждаше ръцете си в търсене на все още неизгризан нокът, чудейки се в същото време как да му каже това, за което той всъщност вече се беше досетил. На петнадесет сестра му Ан Елизабет беше подкарала колата на семейството, но не беше возила и бебе със себе си.

Луси се отпусна върху изтърбушеното кафяво кресло, стараейки се да умилостиви Мат с добро поведение, но без излишно да преиграва. Нийли, която се държеше абсолютно хладно и официално, седна на един стол точно срещу креслото, заемайки поза, като че й предстоеше да присъства на изключително неприятна среща на личния си екип.

Мат се настани на дивана и сложи спящата Бътън до себе си, после протегна крака така, че тя да не може да се претърколи долу. Нийли го наблюдаваше сякаш току-що й беше показал парче развалено месо.

— Да смятам ли, че това ще остане извън протокола?

Мат знаеше, че си заслужава наказанието, така че от изненадващо изстреляната й фраза едва ли щеше да му призлее повече.

— Не ме притискай така — пророни.

— Едно просто да или не ще ми свърши работа.

Тя, разбира се, знаеше, че Мат никога не би злоупотребил с момичетата, той обаче беше решил да изпие до дъно горчивата чаша и заяви през зъби:

— Извън протокола.

Луси сподири с любопитство погледите, които си хвърлиха един на друг, но Мат не каза нищо повече, което да й изясни ситуацията.

— Луси избяга с Бътън — информира бавно Нийли. — С Мабел.

Той вече се беше досетил за това. В същото време обаче си даде сметка, че Нийли не се беше поколебала да поиска помощ от двамата федерални агенти, макар да знаеше, че така ще провали прикритието си.

Той се обърна към Луси, която в този момент се опитваше да изглежда по-ниска от тревата и по-тиха от водата:

— Защо?

Тя вирна брадичка, готова да поеме удара.

— Няма да дам Бътън на непознати!

— Затова реши да рискуваш живота й?

— Мога да шофирам — изрепчи му се тя.

— Не, не можеш — възрази й Нийли. — Караше така, сякаш пътят ти беше тесен.

Той усети като че нещо в гърдите го пробожда и й каза:

— Постъпила си изключително глупаво.

Луси нямаше кураж да се опълчи срещу Мат, затова се нахвърли на Нийли:

— Вината е твоя! Ако не беше госпожа Кейс, щяхте да се ожените с Мат!

— Престани — изръмжа той. — Няма да ти позволя да хвърляш вината върху нас. Не само рискува собствения си живот, ами и живота на сестра си.

— Какво толкова си се загрижил? Нали се отказа от нея!

В гърдите отново нещо го бодна. В този момент до него се размърда Бътън и опита да напъха палец в устата си. Вече беше забелязал, че палецът в устата не й беше достатъчен, за да се успокои, когато беше под напрежение, и щеше да се наложи да й обърне повече внимание. Ей богу, тя беше чудно бебе! Страхотна класа! Много съобразителна, любвеобилна, чувствителна — точно качества, които щяха да я изведат далеч нагоре и напред… ако й се отдадеше възможност, разбира се.

— Трябва да знаеш и нещо друго. — Нийли прехапа устни. — Когато успях отново да вляза в караваната, ударих шамар на Луси. Не силно. Но все пак я плеснах.

— Голяма работа — промърмори глухо Луси. — Защо изобщо трябваше да му казваш.

На Мат не му хареса самата идея, че някой би могъл да удари малолетен злосторник — дори този някой да беше Нийли, но напълно разбра защо го беше направила.

— Голяма работа е — настоя на своето Нийли. — Никой не заслужава да го удрят. — Тя се обърна директно към Мат: — Трябва да поговоря с Луси насаме.

Официалният й маниер го принуди да заеме нападателна позиция.

— Каквото и да има да й казваш, ще й го кажеш в мое присъствие.

— Което ще означава, че съм го казала и на целия свят, нали така?

— Не съм заслужил подобно отношение.

— Напротив, заслужаваш и много повече.

— Ти започна с тайните.

— Не се карайте — помоли ги тихо Луси.

Луси ги беше чувала и друг път да се препират, но явно беше усетила, че се беше случило нещо много важно, което изцяло беше променило взаимоотношенията помежду им.

Мат осъзна, че е длъжен и на нея да признае истината.

— Не само Нийли имаше тайни от теб, Луси.

Луси се втренчи в него и челото й се набърчи.

— Егати. Ти си женен.

— Не, не съм женен. Какво ви става и на двете? А и нали щеше да внимаваш как говориш?

Бътън измуча, недоволна, че със силния си глас й беше прекъснал дрямката. Той я погали по гърба. Тя отвори едно оченце, видя го и успокоена, отново го затвори. Нещо пак го прободе в гърдите.

— Казах на Нийли, че работя в стоманодобивно предприятие, но това не е истина. Аз съм журналист.

— Журналист? Пишеш статии по вестниците?