Цялото напрежение изведнъж като че се изля от тялото на Луси.

— Нел не е госпожа Кейс! Помислили сте, че е тя, защото участва в конкурса за двойници, нали? Това беше моя идея, аз исках да спечелим телевизора, за да гледа сестра ми „Телетъбис“, обаче спечелихме само дрелка… — Тя се извърна към Нийли. — Не исках да ти създавам проблеми.

Агентите се спогледаха. Даваха си сметка, че нещо не е наред, но очебийната искреност на Луси изигра своя ефект и несигурността им по отношение самоличността на Нийли се затвърди.

Жената реши да подходи по приятелски и й отправи един от онези погледи от типа да си поговорим като жена с жена.

— Много ще ни помогнете, ако бихме могли да поседнем в къщата и да си поговорим.

— Няма за какво да си говорите — обади се Господин Защитника на всички жени. — Ако искате да влезете в къщата, отидете и донесете заповед за обиск.

Уилямс прониза с поглед Нийли.

— Струва ми се, че човек, който няма какво да крие, би ни оказал много по-голямо съдействие.

— А на мен ми се струва, че бихте могли да си намерите друга работа, а не да се заяждате с бременна жена — отби атаката му Мат.

Нийли пристъпи напред, за да му попречи с твърдото си поведение да си спечели арест.

— Най-добре да си тръгвате. Повече с нищо не можем да ви помогнем.

Агент Делука я изгледа продължително, после се обърна към Луси:

— Откога познавате… госпожа Джорик?

— От около седмица. Но тя е много добра и се грижи за нас и не би могла да ни направи нищо лошо.

— Значи сте се запознали случайно?

Луси бавно кимна.

— Не си длъжна да им отговаряш, Лус — обади се Мат. — Влез вътре.

Луси го погледна объркана, но направи точно както й нареди. Бътън шавна в ръцете на Нийли и протегна ръце към Мат.

— Та…

Той я взе в прегръдките си.

— Момче или момиче? — попита агент Делука, сочейки с поглед корема на Нийли.

— Момче — каза Мат без колебание. — Със сигурност.

Нийли опря ръка в долната част на гърба си и се опита да си придаде вид на уморена.

— Много бързо расте и вече ми е трудно да го нося. Не бива и да ходя много.

Мат плъзна ръка около раменете й.

— Защо не отидеш да си полегнеш?

— Мисля да го направя. Съжалявам, че не можах да ви помогна.

И тя отправи към агентите усмивка, с която се надяваше да ги убеди, че действително е изморена, и им обърна гръб.

— Ма! — извика Бътън с все сила.

Нийли се извърна към нея.

Бътън вдигна ръчички — нагоре, нагоре — после ги протегна към нея.

Нийли я взе от Мат и потопи устни в пухкавата й косица.



Нито Тони, нито Джейсън проговориха, докато се отдалечаваха от къщата. Тони зави наляво, когато стигнаха главния булевард и отби в паркинга до „Кентъки фрайд чикън“. Откри свободно място в най-отдалечения край отстрани, после изгаси двигателя и се загледа през предното стъкло в заведението „Бъргър кинг“ на отсрещния тротоар.

Джейсън най-накрая наруши мълчанието:

— Тя е.

— Да не си видял белега над веждата й?

— Беше с много силен грим.

— Тя е бременна! Барбара Шийлдс не спомена нищо такова, по дяволите!

Тони протегна ръка към клетъчния телефон и след няколко минути вече говореше с Шийлдс. Диалогът им протече кратко и по същество. После Тони остави телефона на мястото му и се извърна към Джейсън.

— Отначало каза, че не е възможно. После призна, че не е могла да види отблизо корема й, защото в количката с продуктите е седяло и бебето. И Джорик й е попречил да я види, когато застанал пред нея да плаща.

— По дяволите…

— Ти си прав. Тя е — кимна Тони.

— И със сигурност не иска да бъде намерена.

— Забеляза ли по какъв начин гледаше децата? Като че са нейни собствени.

— Може да не е Аврора — промърмори той и се почеса по носа.

— Така ли мислиш?

— Не знам какво да мисля.

Те проследиха с погледи двама мъже с вид на бизнесмени, които излязоха от ресторанта и се запътиха към един нов автомобил модел „Камри“.

— Можем да вземем отпечатъци от вратата на караваната, но ще трябва да почакаме да стане тъмно — предложи Тони.

Джейсън се загледа право напред и зададе въпроса, който се въртеше в главите и на двамата:

— Сега ли да се обадим на шефа или по-късно?

— Искаш ли да докладваме на Кен, че сме разговаряли с нея, но все още не сме сигурни, че тя е Аврора?

— Всъщност не.

— И аз не. — Тя извади слънчевите си очила. — Хайде да изчакаме два-три часа и да видим какво ще стане.

— Взе ми думите от устата.



Мат излезе на остъклената веранда и се вторачи мрачно в Нийли.

— Изглежда всичко свърши.

Тя докосна с устни меката буза на бебето, опитвайки се да се изключи от всичко наоколо, освен от това мъничко шаващо същество.

— Мисля, че Бътън едва ли разбира как точно ме е нарекла.

— Никой не би могъл да знае. — Изражението на лицето му беше като отражение на собствените й чувства. — Нийли, разкриха те.

— Не още. Не са сигурни. Ако бяха сигурни, нямаше да можем да се разминаваме от агенти на Тайните служби.

— Денят едва сега започва.

Тя му отправи най-хубавата усмивка, на която беше способна в този миг.

— А ти страхотно се справяш с ролята на Обществен враг номер едно66.

— Винаги съм искал да си поговоря както трябва с ченгетата и затова реших да не изпускам шанса. Освен това смятам, че докато съм с теб, се ползвам от дипломатически имунитет.

— На твое място не бих злоупотребявала с това. — Тя погледна неопределено към задния двор. — Отивам да намеря Луси.

Той я изгледа изучаващо.

— Смяташ да й кажеш ли?

— Възползвах се от нея сутринта. Сега трябва да й благодаря.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не. Трябва сама да го направя.

Тя претърси къщата, после и караваната, преди да открие Луси сред ружите в градината. Седеше, притиснала колене до гърдите си и свела рамене.

Нийли се отпусна на земята до нея.

— Търсих те.

Луси не й отговори веднага. Бавно вдигна очи и я загледа съсредоточено.

— Заради съпруга ти ли бяха дошли?

— Нещо такова. — Тя си пое дълбоко дъх. — Но не за онзи съпруг, за който ти разказах.

— Какво имаш предвид?

Нийли видя двойка земни пчели над яркожълтите цветчета на ружите.

— Моят съпруг беше президентът Денис Кейс, Лус.

— Не!

— Съжалявам.

Луси скочи.

— Лъжеш! Само така казваш. Ти си Нел! Ти си… — Гласът й се пресече от вълнение. — Кажи ми, че си Нел.

— Не мога. Аз съм Корнелия Кейс.

Очите на Луси се изпълниха със сълзи.

— Ти ни излъга. Излъга ни всички.

— Зная. Съжалявам.

— Каза ли на Мат?

— Той сам се досети преди два дни.

— И никой не ми каза.

— Не можахме.

Луси беше достатъчно съобразителна, за да разбере какво означава тази новина за нея. Тя цялата се разтрепери.

— Сега вече няма да се омъжиш за него, нали?

Беше ред на Нийли да се разтрепери.

— Никога не е ставало дума двамата да се оженим.

— Ставало е. — Устните на Луси потреперваха, докато говореше, а самата тя изглеждаше така, сякаш за нея целият свят изведнъж се беше срутил под краката й. — Ти го харесваш! Много го харесваш! И се притесняваш за мен и за Бътън!

— И още се притеснявам. Случилото се не променя чувствата, които изпитвам към вас двете.

— Но означава, че никога няма да се омъжиш за Мат. Не и след като си била омъжена за президент. Едва ли някой като теб някога би осиновил Бътън.

— Луси, нека да ти обясня…

Но Луси не искаше да слуша никакви обяснения. Защото вече тичаше към къщата.



19.


Мат откри Нийли сред ружите малко по-късно. Отпусна се до нея на същото място, където беше седяла Луси, с тази разлика, че успя да стъпче един избуял корен. Беше си взел набързо душ и по златната му коса личаха следи, там, където беше прокарвал пръсти. Сгъна колене, отпусна ръце върху тях и се извърна към нея.

— Предполагам, че си имала и по-добри дни.

Нийли потърка очи.

— Къде е Луси?

— Тъкмо беше влязла в къщата, когато се появи Чарли, за да я заведе на басейн. Отначало му отказа, но после Чарли като й каза, че Бъртис ги чака и ще се обиди, тя взе Бътън и заминаха.

— И ти й позволи да вземе Бътън?

— Луси ще опази Бътън по-добре, отколкото Тайните служби опазиха теб. — Той протегна крак и извърна глава, за да огледа пространството на вътрешния двор зад тях. — А и бебето трябва малко да се откъсне от нас.