— Да не се страхуваш, че ще придам по-голяма важност на случилото се миналата нощ, отколкото би трябвало? Не съм толкова наивна. Зная, че става дума само и единствено за секс.

Беше му дала извинение да загърби чувството си за вина и той сниши глас до изпълнен с ярост шепот:

— Как може да говори така една жена, която се предполага, че е моралният стожер на нацията?

— Така може да говори една жена, която е реалистка.

Би трябвало да й е благодарен, че разбира прекрасно естеството на такъв тип отношения, но вместо това го обзе още повече ярост.

— Това те показва в съвсем различна светлина. А сега ти предлагам отново да се заемеш с рибата, преди да е изстинала окончателно.

Не тя, а той не беше докоснал досега вечерята си, но Нийли нито за момент не го беше споменала. Мат се насили да вдигне ножа и да отреже парченце от стека си. Точно така се насили и да насочи диалога към не толкова лични теми. Нийли с готовност се впусна в новата насока на разговора, но той подозираше, че тя просто търпеливо изчаква по-сгоден случай.

Приключиха вечерята, пропускайки да си поръчат десерт, но не и кафе. Мат тъкмо беше отпил първата глътка, когато усети върха на обувката й да го докосва лекичко по глезена.

— Цяла нощ ли смяташ да пиеш това кафе? — попита тя, устните й се бяха извили в усмивка, едновременно закачлива и предизвикателна.

Той се отпусна назад и нарочно бавно спусна поглед надолу и го задържа върху гърдите й, за да я притесни.

— Защо е това бързане? — на свой ред попита той.

— Бързам, защото реших, че е време вече да ми покажеш всичко онова, което толкова хвалиш?

Беше готов да й се нахвърли още в ресторанта, но някак успя да се въздържи, докато не стигнаха в колата. Но щом се озоваха на предната седалка на форда, ръцете му настървено започнаха да я галят.

В паркинга навлезе камион и това го върна на земята.

— Бързо да се махаме оттук…

— Часът е едва девет — прошепна тя, останала без дъх. — Луси няма да си е легнала. А Бъртис и Чарли може и да са останали да й правят компания.

Мат запали колата.

— В такъв случай ти предстои поредното ново преживяване.

Той насочи колата извън града, препусна по тесен път, следващ течението на реката, и сви в изпречила се малка пресечка, която извеждаше към малък кей. Фордът подмина кея и спря в ниски храсти, след което Мат изключи светлините, спусна предните стъкла и загаси двигателя.

— Съзнавам, че и двамата сме малко стари за това…

— Говори за себе си.

И първата дама пъргаво се озова в скута му. Или поне дотолкова, доколкото това беше възможно заради пречещия скоростен лост.

И той не се прояви като джентълмен, защото посегна първо към бикините й — удряйки лакътя си във вратата, докато пъхаше ръка под оранжевата рокля, а после и хълбока си, докато ги изхлузваше през красивите й крака.

Езикът й се плъзна извън устата му.

— Да не си изхвърлил бикините ми през прозореца?

— Не.

Тя се разсмя и посегна към ципа му.

— И аз искам да изхвърля твоите.

— Ще ги получиш, добре.

Той издърпа възглавницата от „Уол март“ изпод роклята й и свали седалката, повличайки и Нийли със себе си. Коляното му се удари в таблото, а главата му — в тавана, но това изобщо не го притесни.

Тя прехвърли крак около хълбоците му, за да го възседне. Колко мило! Той целуна малкото сърчице в основата на шията й, после взе в устните си долната й устна.

— Разбирам, че си правил това и преди.

— Хиляди пъти. Аз съм го измислил.

Е, сега трябваше да свали панталоните му. И така щеше да даде материален израз на понятието пълно разголване.

Миналата нощ той беше решил, че няма да измине и десет метра с нея, без да си носи кондом в джоба. След като откри каквото искаше, той посегна към ципа й, разтвори го и после леко плъзна горната част на роклята й надолу. След секунда устните му вече бяха поели втвърденото връхче на едно от зърната й.

— Боли — прошепна тя. — Направи го отново.

Той се усмихна и направи, каквото го беше помолила.

Нещо средно между стон и мъркане се надигна в гърлото й, той го усети с езика си и това го подлуди.

Той отново пъхна ръка под роклята й и улови с длан мекотата между бедрата й. Беше влажна и той я погали.

— Не… дей…

Плъзна пръст навътре.

— Така по-добре ли е?

Тя изстена, улови главата му с две ръце и я притисна към гърдите си.

Цялата се беше сгушила в него, но той я желаеше толкова силно, че това не му беше достатъчно. Отдръпна ръка от топлата влага между бедрата й и я хвана за хълбоците, после я плъзна надолу…

Тя доближи колене. Надвеси се над него. Разтвори крака. Той усети влажната й мекота. Тя бавно се плъзна надолу, след това нагоре…

Той изстена. Ризата му беше залепнала за гърдите, мускулите му се бяха напрегнали. Протегна устни, напипа зърното й и го всмука навътре.

Тя беше като сирена. Предизвикателна и измъчваща.



Сутринта на следващия ден Нийли излезе на задната тераса и приседнала с крака, скрити под нощницата, обгърна с поглед вътрешния двор, за да се наслади на красотата на утринта в Айова. А когато ноздрите й поеха мириса на горещото кафе до нея, съзнанието й беше осенено от мисъл, която окончателно я върна към действителността.

Тя беше влюбена в Мат.

Без да го иска, се беше влюбила в този негов гръмовит глас и хитра усмивка, в силния му смях и подвижен ум. А миналата нощ — и в щедрия и невъздържан начин, по който я любеше. Но най-вече се беше влюбила в дълбоката порядъчност на натурата му, която не би му позволила да изостави на произвола на съдбата двете момичета, колкото и да му се искаше да ги изключи от живота си. Значи така — за по-малко от седмица тя, без да усети, му беше отдала сърцето си. За което той не я беше молил.

Как беше позволила да й се случи нещо толкова опасно… Дори не беше усетила, че би могло да се случи. Така се беше настроила да печели точки, като го прелъстява, че беше забравила нещо важно за себе си, което отдавна беше осъзнала — че е жена, която никога не би се отдала без любов на един мъж.

Би било трудно да се намери по-неподходящ партньор за нея. Беше достатъчно разумна и запозната с начина, по който се гледаше на известните личности, за да си даде сметка, че нито тя би могла да се приспособи към неговия свят, нито той — към нейния. Защо Мат не беше от кръга на Айви лийг64 и не беше току-що станал съдружник в престижна адвокатска фирма във Вашингтон? Защо тя не беше учителка, социален работник или продавачка в книжарница?

Без да спре да се терзае какъв би могъл да бъде той и каква тя, за да си подхождат по отношение на положението си в обществото, Нийли не спираше да изброява мислено какво всъщност ги превръщаше в подходящи един за друг. Тя проявяваше хладнокръвие там, където той се горещеше; запазваше спокойствие, когато той реагираше бурно; обмисляше предварително, докато той се поддаваше на импулсите си. Но това нямаше значение.

Тя потопи отчаянието си под струята на душа, после се шмугна в караваната, за да изнесе Бътън навън, преди да се е събудила сестра й. Макар Луси никога да не се беше оплаквала заради това, факт беше, че рядко й се отдаваше да се наспи, докогато иска, както се полагаше на един тийнейджър. След това влезе в кухнята и завъртя копчето на радиото.

— Днес е осмият ден от изчезването на първата дама Корнелия…

Завъртя го обратно и изключи радиото.



Мат се появи тъкмо когато Нийли даваше първата лъжичка от кашата на Бътън. Целуна я с дъх на паста за зъби и после я помоли никъде да не излиза, докато той е навън, за да потича. През това време тя се намираше в остъклената веранда и поделяше вниманието си между лихвените проценти във вчерашния брой на „Уолстрийт джърнъл“ и Бътън, докато не стана десет часа и не се появи Луси.

— Бъртис и Чарли тука ли са? Вчера ми казаха, че с Бътън може да отидем да плуваме на техния къмпинг. Имало басейн с голям наклон и три кули за скокове.

— Току-що говорих с Бъртис по телефона. Ще минат да те вземат около обяд. Бътън ще остане с мен.

Бебето изписка разочаровано, тъй като Скуид се мушна под дивана, без да му обърне внимание.

— Къде е Мат?

— Излезе да тича. Спомена, че като се върне, може да отидете двамата до игрището отсреща и да се пробвате на баскетболния кош.

— Наистина?

Лицето й засия.

— Аз му казах, че няма начин да се хванеш да правиш нещо толкова глупаво, като да се пробваш на баскетболния кош.

— Не е вярно!

Нийли се разсмя и стана от дивана.

— Такова дете си…

Тя сграбчи Луси в прегръдките си и я притисна с все сила.

— Направо си ненормална!

Луси също я прегърна.

— Знам. Затова се обичаме с теб.

— Кога съм те лъгала, че те обичам?

— Няма нужда да ми го казваш.

И без да се замисля, тя целуна Луси по главата. За секунда като че Луси замря в ръцете й, после се отстрани от нея, сякаш целувката й беше дошла в повече. Или пък се беше изплашила да не би Нийли да реши да си вземе обратно целувката, ако не й се изплъзнеше навреме.