Нийли поклати глава.

— Бих искала да остане с мен, но не е възможно. Точно сега при мен… ситуацията е много сложна.

Мат трябва да беше усетил нежеланието й да ги излъже, защото приседна до тях и започна да им разказва историята за въображаемия й бивш съпруг и консервативните му роднини. Докато той разказваше, Луси се върна и веднага се нахвърли върху кифлите.

Бъртис и Чарли внимателно изслушаха разказа на Мат до края, после Чарли отправи пълен със симпатия поглед към Нийли.

— Винаги можеш да разчиташ на нас.

Тя се почувства виновна, че ги е излъгала, и едва успя да им кимне.



Независимо от мърморенето му, по всичко изглеждаше, че Мат е доволен от присъствието на още един мъж — той и Чарли доста си бяха поговорили за спорта в Чикаго, когато отидоха заедно да приберат наетия предния ден форд експлорър. Щом се върнаха, Мат отведе Нийли настрана и й каза, че е попълнил бланките за кръвните тестове и че иска колкото се може по-скоро да замине за Дейвънпорт. Беше приел за даденост, че Нийли ще отиде с тях, но тя не пожела да има нищо общо с ходенето дотам. Той дълго я увещава, накрая я заплаши с наказанието Божие — имайки предвид себе си — дори само ако си подаде главата извън къщата, докато него го няма. Като знаеше, че наистина щеше да се тревожи, тя му обеща твърдо, че ще се пази.

Луси беше съвсем друг случай и Мат кръстоса оръжие с нея в задния двор. Нийли не успя да чуе нито дума от разговора им, но изглежда Мат беше успял да надделее, тъй като Луси потътри крака към форда. Бътън нямаше нужда да бъде убеждавана. Беше готова да отиде навсякъде с любимия си мъж.

След като я настани на детската седалка, която беше преместил във форда, той отиде при Бъртис.

— Обещай ми, не няма да я пускаш навън. Бившият й съпруг е луд за връзване.

— Ще я пазим, Мат. Бъди спокоен, тръгвай.

Той отиде при Нийли.

— Бъртис и Чарли казаха, че ще правят компания на момичетата довечера, така че ние можем да излезем на вечеря някъде, без да се притесняваме за тях. Съгласна ли си?

Тя се усмихна.

— Да.

— Добре. Значи имаме среща.

Мисълта за предстоящата вечер и фактът, че нямаше какво да облече, я отвлече от подлудяващите я мисли за съдбата на момичетата. Не искаше да излезе на първата си среща с Мат по шорти, но тъй като беше обещала да не излиза от къщата, реши да потърси помощ в Жълтите страници на Уилоу гроув. Подбра два-три телефонни номера и след няколко разговора най-накрая изготви окончателен списък.

Бъртис се съгласи тя да отиде да купи нещата по списъка. Чарли в това време се посвети на потягане на караваната им. Късно следобед възрастната жена се прибра запъхтяна, изпълнила всички поръчки на Нийли.

Каишките на обувките на високи токчета й убиваха, но пък самите обувки бяха секси и тя не съжали, че ги има. Късата бременна рокля с цвят на мандарина беше с дълбоко изрязано деколте и подчертаваше гърдите й. Покупката, в която се влюби обаче, още щом я видя, беше гердан по врата с нанизани миниатюрни топчета в златно и черно, с мъничко сърчице по средата, което точно прилягаше в ямката над ключицата й.

Прибра всичко, за да е готово за вечерта, после седна в кухнята с Бъртис. Пиеха чай, когато Луси влетя при тях и веднага протегна ръка, за да им покаже лепенката върху мястото, откъдето й бяха взели кръв.

— Толкова гадно беше! И вие трябваше да дойдете. Иглата беше огромна и ми източиха поне един тон кръв, и така много болеше, а Мат направо припадна.

— Не съм припаднал!

Мат се опитваше да успокои хленчещата Бътън, но още щом влезе в кухнята, очите му веднага потърсиха Нийли — като че искаше да се увери, че тя е цяла и непокътната.

— Почти — възрази му Луси. — Целият пребледня и затвори очи.

— Мислех.

— За припадъка.

От сплеснатата коса на Бътън и розовия белег на бузката й беше ясно, че тя току-що се е събудила. На нейната ръчичка също имаше лепенка, както при Луси и Мат. На бебето обаче тази лепенка изглеждаше някак по-жестоко и Нийли усети да я обзема ярост към Мат, че беше оставил да му причинят болка.

А то не спираше да се гърчи в ръцете му. Хленчът премина в плач и Луси се приближи до Мат.

— Ела при мен, Бътън.

Посегна да я вземе, но тя се заизвива още по-силно и нададе силен вой.

Мат я повдигна, така че главицата й да легне на рамото му.

— Не спря да хленчи така цели шейсет километра. Заспа едва преди десетина минути.

— Ако ръката ти беше толкова мъничка като нейната, и ти щеше така да плачеш — заяви му троснато Нийли.

Мат искаше да й отвърне на заяждането с подобаваща гримаса, но не се получи, тъй като чувството за вина взе връх у него и това си пролича в изражението на лицето му. Вместо това се зае да разхожда Бътън из кухнята, като лекичко я люлееше в ръцете си, но това не й подейства и той я отнесе в хола. Почти веднага Нийли го чу да имитира кравешко мучене, придружено от нестихващия бебешки плач.

— Дай ми я на мен, аз да опитам — провикна се Бъртис.

Когато се върнаха в кухнята, Бътън ревна още по-силно в знак на протест и плувналите й в сълзи очи се насочиха към Нийли.

Нацупената й долна устничка й придаваше такъв жалостив вид, че Нийли не можа да издържи, изправи се и се приближи към нея, макар да не беше много убедена, че Бътън се нуждае именно от нея, след като беше отблъснала хората, към които досега беше проявявала такава слабост.

За нейно най-голямо учудване Бътън протегна ръчички към нея. Тя я взе в прегръдките си и бебето се улови за нея сякаш беше спасителен пояс. Поразена и трогната, Нийли го сложи да седне на ръката й и го притисна към себе си. Докато го галеше по гръбчето, усети мъничкото му телце да потрепва. На Нийли й се дорева и реши да излезе на остъклената веранда, където двете щяха да са сами. Избра да седне с бебето на дървената ракла.

Следобедното слънце беше оставило топлината си, раклата обаче попадаше в сянката на кленовото дърво, растящо в задния двор. От работещия вентилатор на тавана също повяваше лек ветрец в съчетание с хладния повей откъм отворената врата, извеждаща навън.

Бътън се сгуши в Нийли сякаш тя беше единствения човек, останал й на света. Малко по малко престана да хленчи, успокоена от непрестанните ласки и тихичкото бърборене на Нийли, както и от целувката й по лепенката. Откъм кухнята се чуваха приглушените гласове на Бъртис и Луси, но не и на Мат.

Най-накрая Бътън вдигна глава към Нийли и тя прочете в очите й абсолютно доверие. Този сияен поглед изпълни сърцето й и запълни всички кътчета дълбоко в душата й, в които години наред се бяха трупали мрак и студ. Това мъничко бебе й се беше доверило напълно.

В ушите й се надигна шум и с един последен плясък на крилете черната сянка на съмнението и недоверието в самата нея отлетя завинаги. И Нийли изпита усещането, че най-накрая е успяла да получи свободата си.

Бътън нададе триумфален възглас, сякаш бе прочела какво става в душата на Нийли. Нийли се разсмя и в очите й избиха сълзи.

Бътън се почувства готова да й разкаже какво й се беше случило. Отпусна се в ръцете й, улови я за пръстите и започна да говори. Многосрични думи, дълги изречения, пространна бебешка реч за инжекцията, болката, обидата.

Нийли обгърна с поглед това мъничко и така изразително личице и закима в отговор.

— Да… зная… разбирам… ужасно.

Бътън заговори още по-бързо.

— Да, направо трябва да го обесим.

Последва още по-бърз и развълнуван говор.

— Аха, смяташ, че само да го обесим, е чисто помилване? — Нийли я погали по бузката. — Добре. Преди това малко ще го поизмъчваме.

Бътън нададе войнствен рев.

— От всичките му вени наведнъж? Добре звучи.

— Забавлявате ли се?

Мат се появи на верандата, с ръце пъхнати в джобовете.

Бътън го простреля с поглед, после скри глава в рамото на Нийли. Нийли усети такова блажено щастие, че й се прииска да запее.

— Ще се наложи доста да се потрудиш, за да ни умилостивиш. И двете.

Вината го обля като вълна.

— Хайде, Нийли. Тя ще се оправи. Трябваше да се подложим на този тест.

— Бътън не смята така. Нали, сладурче?

Бебето пъхна пръсти в устата й, а на него му се усмихна.

Мат опита да скрие колко е разстроен, но му пролича, и Нийли изпита съжаление към него.

— Тя ще ти прости. Съвсем скоро.

— И аз така предполагам — каза, но не звучеше много убедено.

— Как успя да накараш Луси да дойде с вас?

— Подкупих я. Обещах й да останем заедно още няколко дни, ако се съгласи. — Не изглеждаше особено доволен от изобретателността си. — Не е много разумно, след като само отлагаме неизбежното, но така или иначе го направих.

Сърцето й се изпълни от щастие за тези още няколко подарени дни… дни на притеснение за бъдещата съдба на момичетата.

Само ако…



Ресторант „Уилоу Гроув“ се помещаваше в стара странноприемница, в която по-рано са спирали дилижанси и пътници за смяна на конете. Вътрешността, чието основно обзавеждане включваше светло дърво и пъстра тапицерия, изглеждаше сравнително наскоро обновена. Мат прецени обстановката от гледна точка на появата на евентуални терористи или най-обикновени луди и реши, че най-безопасното място е настланият с плочи вътрешен двор.