— Ето това е мъжка дума.

— Какво искаш да кажеш?

— Мъжете обичат да чупят. Да мачкат. Да разрушават.

— Твоите приятели обичат да разрушават. Моите приятели само псуват, ритат дивана и заспиват пред телевизора — отвърна той, яростта му отново започваше да взима превес.

— Успокой се. Ще ни отключи утре сутринта.

— Няма да прекарам нощта заключен тук с теб.

— Ако се страхуваш, че ще ти се нахвърля, не се притеснявай — процеди през зъби тя. — По-силен си от мен и съм сигурна, че можеш да се защитиш.

— Хайде стига, Нел! И двамата не страдахме от излишно въздържание по отношение един на друг през последните дни.

Тя го погледна надменно и заяви:

— За мен не беше проблем да си държа ръцете далеч от теб.

— Това е нагла лъжа! Желаеш ме толкова много, че едва успяваш да се сдържаш!

— Само си играех с теб, това е всичко.

— Играла си си?

— Забавлявах се. Мат, ти да не повярва, че е на истина? Мъжете обичат да се самозалъгват, за да защитят егото си — слабото им място.

— Единственото слабо място сега у мен е способността ми да се самоконтролирам. Много добре знаеш какво ще се случи, ако останем двамата с теб в една стая тази нощ!

Нийли мислено се поздрави, че отново го беше вкарала в правия път.

— Разбира се, че зная. Ще ми се мръщиш и ще ме обиждаш. После ще си спомниш кого обиждаш и ще ми обърнеш гръб.

— Не разбирам за какво говориш.

Тя сложи пръст в рана:

— Аз съм Корнелия Кейс, вдовицата на президента на Съединените американски щати. И ти не можеш да преглътнеш тази истина!

— Какво, по дяволите, пък означава това?

Мат отново беше започнал да крещи и Нийли мислено се поздрави, защото нямаше нещо, което да желае повече от това той да се върне на територията на виковете, страстта и суровата емоция, от която побиваха тръпки.

— Всичко беше наред, докато вярваше, че съм малката изоставена и нещастна Нел, нали?

— Говори ми, само ако искаш да ми кажеш нещо смислено.

— По отношение на горката Нел изпитваше превъзходство. Но сега, когато знаеш коя съм всъщност, се оказва, че не намираш достатъчно сили да се справиш като мъж със ситуацията.

О, боже… в какво го беше обвинила тя? Никой, предизвикал някога Матиас Джорик на тема мъжество, не беше успявал да се измъкне невредим.

Сивите му очи проблеснаха, той скочи към нея и в следващия миг тя вече лежеше по гръб на леглото.

То отново се разклати, когато той се отпусна до нея — този път в неумолимото сиво на очите му проблясваше триумф. Мат най-накрая беше там, където Нийли го искаше, но победата й изобщо не я удовлетворяваше, тъй като беше резултат от психологическа война, а на нея й се искаше да бъде ухажвана.

Той погледна надолу към нея — красивото му лице беше като бойно поле на хиляди най-разнородни емоции.

— Искаше ми се да подходя като джентълмен…

— Думата, която ти подхожда, е страхливец.

Той бръкна под бременната й фланелка, изтръгна подплънката и ядосано я хвърли на пода.

— Искаше ми се да подходя и с необходимия респект…

— Сигурно са ти останали трайни белези на коленете от постоянните поклони и реверанси.

Очите му заприличаха на тесни цепки.

— Опитах и да ти изясня истинското положение на нещата…

— Застрашен ли се чувстваш с мен?

Той не отговори веднага, после подхвана с ръка гърдата й и погали зърното й.

— Ти живееш на ръба на опасността.

Тя извърна лице.

— Искам да си махнеш ръката от мен и да станеш от леглото.

— За нищо на света.

— Промених решението си.

— Вече е твърде късно.

Тя отново извърна глава към него.

— Смяташ да използваш сила ли?

— Точно така.

— Ооо… — Престори се, че й е доскучало. — Ами тогава давай.

Той нададе тих тържествуващ вик и погали отново зърното й.

— Цяла армия агенти от Тайните служби не би могла да те спаси сега.

За нея ставаше все по-трудно да се сдържа и да не отвръща на ласките му.

— Ах, ти, негодник…

Той реши да смени тона и да направи ласките си още по-нежни:

— Отпусни се, Нел, отпусни се, нека се любим така, както и двамата го искаме.

— Името ми е Нийли.

Имаше нужда да чуе как той изговаря името й. Имаше нужда от сигурността, че той знае кого люби.

Той си пое дълбоко дъх:

— Нийли.

— Не е лесно, нали?

Искаше в гласа й да прозвучи сприхава нотка, но не се получи.

— Ако не спреш да говориш — изрече нежно той, — ще се наложи да ти запуша устата.

— Искам да стана.

— Да не кажеш сега, че не съм те предупредил.

Устните му леко докоснаха нейните, после изцяло ги покриха — сякаш за да преустановят всякакъв опит за протест от нейна страна. А когато тялото му се притисна до нейното, целувката му вече беше изтрила и последната капка желание у нея да му противоречи. Поначало беше добър в това отношение.

Изведнъж Мат изви глава назад и се отпусна върху леглото, едва доловимо изругавайки:

— Не мога да повярвам!

Тя отвори очи. Той отново си беше спомнил коя е тя. А може и причината да беше друга.

— В целувката нямаше нищо лошо! — каза му.

Усмивката му изглеждаше принудена.

— Беше абсолютно нереална. А това, към което води, може да се окаже много комплицирано. — И той погали бузата й с палец. — Скъпа, имам цял пакет кондоми. Обаче се намират в другата стая.

Тя го погледна самодоволно.

— За щастие, аз съм по-организирана от теб. Погледни в моята чанта.

Слава на Бога, че беше я оставила тук, след като облече пижамката на Бътън.

— Светът не може да е чак толкова идеален.

Той стана от леглото и след минута се върна с пакетчето. После продължи оттам, където беше спрял.

Устните им се докоснаха жадно и тя си помисли, че никога няма да се насити да го целува. Той я завъртя и тя се озова върху него. Улови в ръце мощната му квадратна челюст, леко наклони главата му и взе нещата под свой контрол.

Целувката под нейно ръководство се получи различна — по-несръчна може би, не толкова уверена, но пък страстна… о, толкова страстна. Нийли изви глава назад и се вгледа в очите му с цвят на разтопена стомана, тези негови неумолими устни, покорени от желанието. Тя леко се изви, обви крак около глезена му, премести гърди върху неговите — чисто женско буйство!

Той изстена.

— Надявам се, че поне ти си прекарваш добре, защото… буквално ме убиваш.

— Чудесно. — Тя му се усмихна. — И ти ме убиваш.

— Нямаш представа колко се радвам да го чуя.

Той плъзна едната си ръка от вътрешната страна на бедрото й.

— Усещането да съм до теб е така прекрасно. Дни наред не бях способен да мисля за нищо друго.

Тя му се усмихна и се залови да гали ухото му.

— А това, за което аз си мислех през цялото време, е да те видя гол.

— Искаш да ме видиш гол?

— И то много. — И без да моли за разрешение, тя се претърколи на една страна и застана на колене. — Стани, за да мога да се насладя на гледката.

— Сигурна ли си, че си готова за това?

И той започна бавно да се надига.

— Дори мисля, че мога да ти помогна. — Тя свали фланелката му, после докосна пластмасовия колан на шортите му. Той наблюдаваше през полузатворените си очи как тя бавно, сантиметър след сантиметър, ги дърпа все по-надолу и после как очите й се разширяват. — Къде ти е бельото?

— В сушилнята — провлечено изрече той, после реши да я подразни. — Това проблем ли е за теб?

— Не знам. Да видим.

Тя лекичко го погали около пъпа като продължение на любовната си игра, давайки си време по този начин да привикне към новото развитие на ситуацията. Най-накрая издърпа шортите от тялото му, след като вече не вършеха работата си да прикриват каквото и да било. Гледката беше поразителна, но тя дори още не беше започнала да я изучава подробно, когато изведнъж отново се озова легнала по гръб.

— Ей! Не бях свършила да гледам.

— Друг път. Имаме цяла нощ.

— Защо е това бързане?

— Само една жена може да задава такъв въпрос. Много умна и много секси…

Той я близна по врата, после се залови с устата й, въвличайки я в нова силна и всепоглъщаща целувка. После ръцете му се заловиха с дрехите й и докато се усети, и тя се озова гола до него.

Той се изви настрани, за да обхване с поглед слабото й тяло, и тя си пожела да не беше включвала нощната лампа. Но в изражението му не долови критика, а само желание.

Устните му се разтеглиха в сладострастна усмивка, а ръката му покри гърдите й. Изпусна тих стон, щом усети пръстите й да се плъзват по гърба му. Тя се изправи на колене и остави ръцете й да се плъзгат по тялото му. Не след дълго се озоваха вкопчени един в друг, с преплетени ръце, а устните им не спираха да се поглъщат.