Мат отпи глътка кафе.

— Обадих се на адвоката на Санди. Казах му къде са момичетата и какво се е случило. Както можеше да се очаква, в Детската служба на щат Пенсилвания съвсем не останали доволни от мен.

— Сега можеш да си направиш тестовете и с тях спокойно можеш да си измиеш ръцете от случая.

— Това не е честно.

Тя въздъхна.

— Зная. Съжалявам.

— Не това искам от живота. Достатъчно време се грижих за семейство — далеч преди да навърша двайсет и една, и намразих всичко, свързано със семейството. — За миг остана загледан в далечината. — Цял живот съм се стремил да се спася от семейните грижи.

Почувства се наранена от факта, че това, което означаваше всичко за нея, на него изобщо не му беше по вкуса.

— Толкова ужасно ли е било детството ти?

Той остави чашата до себе си на стълбата.

— Не ужасно, но едва ли би могла да си представиш да растеш без никакъв шанс поне за минута да останеш сам и да се налага да се грижиш за толкова жени.

— Ами майка ти?

— Тя работеше по петдесет-шейсет часа на седмица като библиотекарка. Трябваше да храни осем деца и не можеше да си позволи да си почива. Сестрите ми въртяха баба ми на пръста си, така че през по-голямата част от времето аз трябваше да се занимавам с тях. След като завърших средно образование, пак не можах да се откопча от тях. Баба ми се беше залежала, майка ми имаше нужда от мен и затова останах да живея с тях, докато отида да уча в колеж.

— Някои от твоите сестри сигурно са били достатъчно големи да поемат поне част от грижите.

— Достатъчно големи, но не и достатъчно отговорни.

И защо им е било необходимо да са отговорни, след като по-големият им брат е проявявал такова силно развито чувство за отговорност?

Кучето се примъкна по-близо до краката на Мат. Той плъзна ръце по тялото му и те се озоваха близо до муцуната на животното. То започна да ближе пръстите на Мат, но това като че не му направи впечатление.

— Виж сега какво стана с мен, за по-малко от седмица се обзаведох с две деца, бременна жена, която на всекиго представям за моя съпруга, и дори куче. И защото винаги има и по-лошо, сега ми се налага да живея и в къща в Айова.

Тя се усмихна.

— Остава ти единствено да се обзаведеш и с голям автомобил и къща.

Той изстена и се наведе напред.

— По телефона… поръчах специално да ми запазят форд модел „Експлорър“. Без да се колебая.

— „Експлорър“ ли?

— Отговаря точно на стандартите за голям автомобил.

Тя се разсмя.

Чувството му за хумор проби пелената от горчивина и той се усмихна.

— Ами работата ти? — попита го тя. — Не трябва ли да се връщаш на работа?

— Работата може да почака.

Оставаше нещо да изясни.

— Луси ми каза, че имаш мерцедес. Твърде хубава кола за един работник в стоманодобивно предприятие.

Той не отговори веднага.

— Никога не съм казвал, че съм работник. Само казах, че работя в такъв завод.

— И в какво се състои разликата?

— В управата съм.

— Разбирам. — Тя плъзна ръце по бедрата си. — И след колко време се връщаш на работа?

— Резултатите от тестовете излизат за две седмици. — В сърцето й се надигна надежда, която се изпари веднага щом той продължи: — Смятам утре вечер да се приберем с момичетата със самолет. Или може би вдругиден сутринта. От теб зависи.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма да те оставя сама.

— Нямам нужда от бодигард. Ще тръгна преди вас.

Той несъзнателно отново протегна ръце към кучето и започна да го почесва зад ушите.

— Президентът е организирал днес пресконференция. Ти си била най-обсъжданата тема.

Тя нарочно не беше слушала новините и сега не й се искаше да слуша и преразказа на Мат.

Кучето този път се зае да ближе пръстите на краката на Мат.

— Вандерворт е заявил, че няма причина някой да се притеснява дали си в безопасност, защото днес следобед си разговаряла с госпожа Буш и така нататък.

— Аха.

— Специален отряд агенти, натоварени със задача да те открият, са стеснили кръга на търсене и много скоро се очаква да те открият.

Тя опря лакти върху коленете си и въздъхна.

— И сигурно ще го направят.

— Аз не съм толкова сигурен. Изглежда си успяла много добре да заметеш следите си.

— Подбрали са най-добрите си агенти. Рано или късно ще ме открият.

— Президентът обвини за изчезването ти подлеците от опозиционната партия. — Устните му се изкривиха в цинична усмивка. — Каза, че си била много депресирана, като гледаш как политическите опоненти на съпруга ти поставят собствените си тесни интереси пред интересите на американския народ.

Тя тихичко се разсмя.

— Типично в негов стил.

— На коя първа дама смяташ да се обадиш утре?

Тя отметна глава назад.

— Край с първите дами. Телефоните им със сигурност вече се подслушват. Ще трябва да се прехвърля или на членовете на Върховния съд, или на правителството.

Той поклати глава.

— Все още ми е трудно да повярвам.

— Тогава изобщо не мисли за това.

— Трудно ми е изобщо да не мисля. — В тона му се беше промъкнала сурова нотка. — Трябваше да ми кажеш.

— Защо?

— Как можеш изобщо да задаваш такъв въпрос?

— Ти как щеше да постъпиш на мое място?

— Предполагам, че щях да поема нещата в свои ръце, а не да ги оставя да стигнат чак дотам.

— Предположение на човек, който не знае абсолютно нищо.

— Ти ме попита.

Тя скочи.

— Ти наистина си бил глупак, Мат. Луси е права.

И той скочи.

— Ти ме предизвика!

— Е, извинявай, че не изтичах, още щом те видях на стоянката за камиони, да ти се представя и да ти кажа, че съм Корнелия Кейс!

— Изобщо нямах предвид това! След това имаше много възможности да ми кажеш коя си.

— И ти какво щеше да направиш след признанието — да ми се накараш или да ми се поклониш?

В очите му проблесна ярост.

— Никога на никого не съм се кланял през живота си!

— Сутринта ми съобщи, че си направил кафе! Веднага щом разбра коя съм, започна да се отнасяш с мен като с гостенка!

— Казал съм ти, че съм направил кафе? И какво трябва да означава това?

Очите му придобиха цвета на буреносни облаци, но това ни най-малко не я накара да се изплаши.

— И това не е всичко, знаеш го!

— Не, нищо не знам! И никога на никого не съм се кланял в живота си!

— Тогава защо седим тук, вместо да продължим оттам, където спряхме преди две вечери? Това е Айова, Мат! Айова!

Фактът, че му го беше припомнила — че за него беше от значение коя е тя — й причини силна болка.

— Забрави! Просто забрави.

Тя дръпна с все сила вратата към къщата и се втурна вътре.

Мат видя как потреперва от затръшването стъклената врата и се опита да размисли над току-що случилото се. Как така се беше превърнал в лошия герой? Трябваше ли да хвърли първата дама на Съединените щати на леглото и да й направи всичко онова, за което си беше мислил цял ден? Да я вземат дяволите, че не си беше останала Нел! И какви бяха тия глупости за поклоните?

Затръшна вратата към къщата след себе си и извика:

— Върни се тук веднага!

Не се върна, разбира се, кога ли изобщо се беше подчинявала на заповеди?

Чу отнякъде да се затръшва врата и си даде сметка, че тя се готви да бяга. В караваната — щеше да се заключи, така че той да няма достъп до нея. След като й беше предложил да не ходи никъде без него! Поне веднъж беше ли се спряла да помисли за откачалките, които можеха да я преследват? Не, естествено.

Мат не беше забравил, че веднъж вече се беше направил на глупак, като се беше хвърлил да я защитава от гърмежа на един повреден ауспух, затова сега се сдържа да не хукне с все сила към караваната отново да я защитава. Докато вървеше, се опита да се успокои и почти беше успял, докато не откри, че вратата на уинибагото не е заключена. Едва не припадна. Голяма глупачка! Първа дама или не, налагаше се да й го каже.

Влезе шумно вътре и я видя да застила с чаршаф нещастната миниатюрна кушетка, където той беше прекарал изминалите четири нощи.

— Да не си си изгубила ума?

Тя се извърна царствено и го погледна.

— Какво искаш?

— Дори не си заключила вратата.

— По-спокойно! Ще събудиш момичетата.

Той хвърли поглед към затворената врата на задната част, понижи глас и й каза:

— Като съвестен данъкоплатец на Съединените щати се чувствам дълбоко възмутен от начина, по който се държиш.

— Оплачи се на сенатора от твоя окръг.

— Много ти е забавно, нали? Ами ако вместо мен беше нахлул терорист? Какво щеше да стане с теб тогава? И какво щеше да стане с Америка, ако този луд те беше взел за заложница?