— На какво се надяваше, когато реши да представиш баба си за жива пред Мат?

— Когато се случеше нещо лошо, Санди винаги казваше едно и също: Нищо не свършва, преди окончателно да е свършило. И аз си помислих, че ако пътуването продължи достатъчно дълго, нещо може да се промени. За хубаво.

— Мат да реши да ви остави при себе си.

Луси не й отговори. Нямаше нужда да й отговаря.

— Съжалявам, Лус. Виж, има хиляди чудесни приемни семейства. Мат сам ще се заеме да ви намери добър подслон. — Той никога не й беше споменавал подобно нещо, но тя беше сигурна, че така ще постъпи. — А също и аз.

— Няма нужда никой да ми намира подслон — заяви троснато Луси — и няма да отивам в приемно семейство. — Гласът й изведнъж помръкна. — Вие двамата нали харесвате Бътън? Знам, защото ви личи. Тя е едно страхотно бебе. Сладко, умно и много разбрано — няма да ви създава много грижи. Само малко, но тя скоро ще стане голямо дете и ще се научи да се грижи сама за себе си. — Реши да говори направо. — Защо ти и Мат не се ожените и не я осиновите?

Нийли я изгледа слисана.

— Луси, ние нямаме намерение да…

— Пълни глупости, мой човек! — извиси се гневният глас на Нико. — Тези деца нямат нищо общо с мен! — Вратата се отвори с тласък и на вратата се появи той, понесъл китарата и пътната чанта, Мат го следваше. — Виж, аз заминавам. Ако искате да останете ден-два, нямам нищо против. Обаче за другото — не.

Той подхвърли връзка ключове към Мат, после изтрополи надолу по стълбите, без да погледне нито Бътън, нито Луси. После изхвърча по страничната алея към улицата и към мотоциклета си.

Мат с ужасно изражение на лицето посочи с пръст Луси.

— Ти там. Влизай в уинибагото. Двамата хубавичко ще си поговорим.

Луси никак не беше глупава. Взе на ръце Бътън, опитвайки да се прикрие зад нея като своеобразна защита.

— Остави детето! — прогърмя гласът на Мат.

Тя остави Бътън, присви очи, вдигна брадичка и се отправи с марш към караваната.

Нийли я проследи с поглед и поклати глава от възторг.

— Сигурен ли си, че не ти е дъщеря?

Мат не й обърна внимание и закрачи след тийнейджърката — здраво стиснатите му устни образуваха права линия. В притеснението си Нийли грабна Бътън и закрачи след тях, но се спря. Той изглеждаше като човек, способен на убийство, но тя знаеше, че нищо такова няма да се случи. Мат можеше както да лае, така и да хапе, но не и смъртоносно.

Виковете му направо щяха да срутят караваната. Когато усети, че не можеше повече да издържа, тя взе Бътън и двете влязоха в къщата. Щяха да прекарат поне една нощ в нея и й се искаше да я поразгледа.

В задната част беше разположена малка, изпълнена с много светлина кухня, излизаща на хубава и огряна от слънцето остъклена веранда. Около малък килим в ориенталски стил бяха наредени удобни плетени мебели в кафяво. И тук имаше различни по стил масички, отрупани с школски печатни издания, стари плочи на „Ролинг стоунс“ и остатъци от най-различни храни. Керамични чинийки, изглеждащи така, сякаш някога в тях е имало саксии с цветя, и керамични лампи също бяха пръснати навсякъде. През прозорците се виждаше малък заден двор, ограден с храсти и красива беседка с лозница. През обрасъл в бурени розов храст едва се провиждаха няколко цъфнали цвята.

На втория етаж имаше баня и три спални, най-малката от които беше превърната в килер. Преносимото устройство за компактдискове, нахвърляните дрехи и разтворена книга за дзенбудизма ясно сочеха, че Нико ползваше родителската спалня. В стаята за гости имаше двойно легло, покрито с индийска памучна покривка в синьо и светлолилаво, прозорците бяха засенени със съвсем обикновени завеси. Банята беше очарователно старомодна и имаше нужда от основно почистване. Плочките бяха бели и сиви, имаше и чугунена вана в допълнение с душ и плетено кошче, препълнено със стари списания, както и полуотворен прозорец със стъкло с шестоъгълни шарки, през който можеше да се надникне и извън задния двор, а в далечината дори можеше да се зърне притокът на река Айова.

Тя чу задната врата да се затръшва и слезе по стълбите — Мат се беше затворил в неизползваемия офис на Джоан Пресман, който, съдейки по порталната стъклена врата, някога е бил трапезария. През стъклото тя го видя да вдига телефонната слушалка. Сърцето й се сви, явно беше взел решение да се лиши от родителските права и сега задействаше съдебната машина.

— Нито ме удари, нито… нищо не ми направи.

Тихият глас на Луси дойде изотзад и Нийли се извърна, беше влязла в кухнята. Бузите й бяха зачервени, а очите й бяха тъжни. Изглеждаше победена, но решена да не го показва.

— Бях сигурна, че няма да го направи.

— Обаче замалко да полудее. — Гласът на Луси пресекна. — Защото съм го разочаровала и така нататък.

На Нийли й се прииска да я прегърне, но за Луси в момента най-важното беше да запази гордостта си.

— Хайде да видим дали можем да открием някое място, откъдето да си поръчаме пица. Освен това, Бътън няма повече чисти дрехи. Можеш ли да ми покажеш как се пуска пералнята.

— Ти не знаеш как се пуска пералня?

— Имах прислужници.

Луси поклати глава, удивена от абсолютната непригодност на Нийли за живота, после търпеливо й изясни основните положения при работата с пералня.

Когато пицата пристигна, Мат беше изчезнал. Тя го откри навън, до Мабел, заврял глава под капака на двигателя й. Измърмори й, че ще яде по-късно. Подозираше, че иска да остане поне малко сам и тя не му отказа да задоволи тази своя нужда.

След като приключиха вечерята, Нийли почисти ваната, съблече бебето и го сложи във водата. То нададе радостен възглас и започна да си играе с пластмасовите мерителни чашки, които Нийли беше донесла от кухнята.

— Ти поне знаеш как да се забавляваш — каза тя на Бътън през смях.

— Та!

Тя се извърна и видя Мат на вратата. Беше със скръстени ръце, опрян с лакът на страничната греда на рамката.

— Аз ще се погрижа — изрече той уморено. — Не исках да ти прехвърлям задълженията си.

— Аз не се оплаквам.

Прозвуча по-остро, отколкото имаше намерение, но наистина му беше ядосана. Ядосана, защото не се беше оказал мъжът, който тя беше искала да е — човек, който държи на дома и семейството, който няма да изостави момичетата.

Знаеше, че не е справедлива. Той не беше искал подобно нещо да се случва, а и за пореден път доказваше що за отговорен човек е, както го бяха доказали и усилията, които до този момент беше положил за момичетата. И при все това му беше ядосана.

Бътън перна с двете си ръчички водната повърхност и плисна вода към Мат, за да му направи впечатление.

— Видях Луси да слиза по стълбите, понесла преносимия телевизор — каза той. — Е, почти съм сигурен, че няма да отиде с него в някоя заложна къща.

— А къде го носи тогава?

Нийли се опита да измие едното ушенце на Бътън, обаче все едно гонеше маслина в празна чиния — детето не спираше да мърда и да се извива.

— В караваната. Заяви, че тя и Бътън няма да спят в стаята за гости, независимо какво си казала ти.

Нийли въздъхна.

— Има двойно легло, опряно до стената, така че Бътън няма как да падне оттам. Помислих си, че ще им е удобно. Очевидно Луси не мисли така.

— Луси е една пикла.

Пицата явно беше възродила борбения дух на тийнейджърката — Нийли можеше да се закълне, че Луси отново се е заела да ги сватосва, като се беше постарала да ги остави сами в къщата.

Скуид пристигна след Мат в банята и се отпусна на плочките до ваната. Бътън отново нададе радостен възглас и плисна вода към него в знак на поздрав. Кучето я изгледа страдалчески, после се промъкна под мивката, където струята вода нямаше как да го стигне.

— Това е най-трогателното извинение от страна на едно куче, че се е натрапило, на което съм била свидетел.

— Хубавото е, че накарах Луси да го изкара и да го изкъпе, така че сега поне не мирише на нищо. И не може да се оплаче от липса на апетит… Трима съседи вече дойдоха да ми се представят, докато местех караваната в алеята за паркиране. Добре си направила, че не си свалила проклетата възглавница.

— Хората в Средния Запад винаги са били много добронамерени.

— Прекалено. — Той взе парцала, с който Нийли беше чистила ваната, и започна да попива водата, която Бътън беше изплискала на пода. — Не знам за теб, но на мен ми омръзна да се возя в караваната, затова направих поръчка за кола под наем. Можем да я вземем утре сутринта.

Искаше да го попита какво смята да предприеме по отношение на момичетата, но първо трябваше да приключи с банята на Бътън, тъй като тя вече проявяваше признаци на нетърпение и досада.

— Аз ще се оправя с нея.

Докато Мат приготвяше шишето с храната на Бътън, Нийли я подсуши и облече в чиста памучна пижамка. После отнесе Бътън заедно с шишето й в караваната и я предаде на Луси. Когато се върна, откри Мат да седи на задното стълбище с чаша кафе и Скуид, свит до краката му. Тя се отпусна до него и зарея поглед в задния двор. Над божурите примигваха светлинките на светулки, а лекият ветрец носеше мирис на орлови нокти. От прозореца на съседната къща просветваше екран на телевизор. Не искаше да пропуска нищо в тази хубава лятна нощ в сърцето на Америка.