Замаян от това, което току-що беше осъзнал, той все пак успя да си даде сметка, че животът му беше дал и шанс да си възвърне репутацията на изключителен професионалист.

Скочи и закрачи, опитвайки се да осмисли новата ситуация, в която се беше озовал, но гневът беше твърде силен, за да му позволи да се отдаде на трезви мисли. Тя беше сложила край на доверието — на неговото доверие — и той никога нямаше да й го прости.

Историята, напомни си. Мисли за историята, която да разкажеш. Нямаше да й разкрие, че е репортер, в това беше дяволски сигурен. Тя го беше лъгала от самото начало и той не й дължеше нищо.

Наложи си да сложи в ред обърканите си мисли. Защо беше избягала и как го беше направила? Опита се да прецени колко време беше изминало от напускането й на Белия дом и момента, в който той я беше видял за пръв път на онзи паркинг на стоянката за тежкотоварни камиони. Но сметката така и не му излезе. Защото осъзна, че мисли как бяха планирали да превърнат Айова в място, където да се любят. Отново предателство. Тя знаеше, че това никога нямаше да се случи.

Припомни си глупавата й измишльотина, че мъжът й бил гей. Беше смехотворно дори това, че й беше повярвал. Но лъжите й бяха така убедителни, начинът, по който уж се беше колебала дали да продължи да му разказва, а после беше продължавала, и така го беше накарала сам да направи идиотския извод за гей съпруга. Беше го водила за носа като истински майстор.

В главата му започна да се очертава план. Рано или късно щеше да й се наложи да му каже поне част от истината — защо го беше направила, как беше успяла да излезе, без да я усетят. Всички откачалници на тема конспирация сигурно се бяха задействали да я търсят, обаче…

Мускулите му се стегнаха и за трети път тази вечер изпита усещането като че го бяха ударили. Гей съпругът… Ами ако не беше излъгала? Ами ако беше казала истината?

За миг направо му се зави свят. Денис Кейс, младият президент на Америка с репутация като сълза, беше се превърнал в чудесна противоотрова за Клинтън с неговите постоянни сексуални забежки. Ами ако причината, поради която Кейс не беше поглеждал към други жени, беше наистина много по-различна от това, че е притежавал висок морал?

Като че от всички кътчета на мозъка му заваляха протести — като бомби, и главата го заболя. Трябваха му факти, а не предположения. Това беше твърде голяма история, за да я провали заради една погрешна стъпка. Истина. Точност. Безпристрастност. Това, което напишеше, щеше да влезе в книгите по история ведно с името му, затова нямаше да позволи непроверен факт да провали всичко.

Поне един час беше изминал, преди Мат да влезе отново в уинибагото. Вратата към задната част беше заключена, макар да беше твърде рано за Нел да си ляга. Не би могла да му даде по-ясен знак, че не иска да разговаря с него.

Той изу обувки, взе си кутия безалкохолна бира от хладилника и започна да съставя план. Но дори и сега усещаше как гневът като че разяжда костите му. Най-много от всичко мразеше да го вземат за глупак.



Нийли се събуди на зазоряване. Няколко секунди просто остана да лежи, чувствайки се щастлива от върха на косата си до пръстите на краката си, после реалността я връхлетя. Мат знаеше коя е тя.

Искаше да се сгуши до Луси и да остане така навеки, но си наложи да стане от леглото. Бътън спеше кротко на пода. Тя мина внимателно покрай нея и влезе в банята, за да си вземе душ и да се облече. Значи засега той беше запазил информацията за себе си. Ако не беше, агенти на Тайните служби щяха да потропат на вратата рано сутринта. Опита да даде преднина на чувството на благодарност за изминалите четири дни свобода за сметка на горчивината, че всъщност това беше открадната свобода, но не успя да си го наложи.

Когато излезе от банята, Луси още спеше, а Мат беше взел Бътън на ръце и й приготвяше зърнената каша за закуска. Макар бебето да беше облечено още в пижамката си, той му беше сложил розовата шапка. Тази сутрин козирката сочеше настрани и Бътън имаше вид на малък пакостник. За човек с такава силна воля като Мат той притежаваше меко сърце. Но не и по отношение на нея. Всичко беше приключило снощи.

На гърлото й като че застана буца. Всички се бяха отнасяли така мило с нея. Как щеше да ги напусне?

— Га!

Бебето подскочи, щом я улови в полезрението си и в очите му проблеснаха радостни пламъчета.

Нийли му се усмихна в отговор.

— Ти си га. — Тя взе кутията с бебешката храна. — Аз ще й приготвя кашата.

— Аз ще се погрижа.

Отношението му към нея продължаваше да бъде официално. Не беше така явно, но все пак си личеше под повърхността на уж обичайната сутрешна суетня. Сега към официалната се беше прибавила и гневна нотка. Мат беше горд и своенравен. Тя го беше накарала да изглежда глупак в собствените му очи.

Нийли погледна към несресаната му коса и измачканата му фланелка и шорти, които беше навлякъл. Беше небръснат, бос. Имаше небрежен вид и в същото време беше красив, изглеждаше съвсем на мястото си и с този свой огромен ръст, и както се беше заел да приготвя закуска за бебето, това беше толкова мъжествено, колкото и наболата му брада.

— Направил съм кафе, ако искаш…

Винаги правеше кафе, но за пръв път сега почувства нужда да го обяви. Вече я чувстваше като гостенка.

— Благодаря ти.

— Няма голям избор за закуска.

— Зная. Вчера пазарувахме заедно, не помниш ли?

— Ако имаш нужда от нещо…

— Добре съм.

— Има малко мюсли, малко мляко, но не мисля, че е останало…

— Престани! Моля те!

Изражението на лицето му замръзна.

— Моля?

— Аз съм същата като вчера и няма нужда да ходиш на пръсти около мен.

— Нямах намерение да те наранявам — произнесе той резервирано.

Тя му обърна гръб и излезе навън.

Мат се наруга, че беше позволил на гнева си да излезе на повърхността. Историята, която възнамеряваше да напише — само това имаше значение сега и той трябваше да престане да обръща внимание на чувствата си, за да успее да си свърши работата. Грабна гумата за бебета, на които никнат зъби, пъхна я в ръката на Бътън и излезе навън.

Денят беше мрачен, влажен и облачен. Под босите му крака зашумолиха листа, напоени от утринната роса и влагата, но той не спря да крачи към ябълковата градина, където я беше видял — застанала с ръце, скръстени отпред. За миг усети как сърцето му се свива. Изглеждаше така уязвима. Но болката премина.

— Госпожо Кейс.

— Аз съм Нел! — Светлокестенявата й коса леко подхвръкна нагоре, щом тя се завъртя на пети към него. — Само Нел!

— Казано с подобаващо уважение, не си. И точно там е проблемът.

Тя удари с ръце хълбоците си.

— Ще ти кажа къде да си завреш това твое подобаващо уважение!

— Искам да знам какво става.

— Не, няма. — После ръцете й паднаха като отсечени надолу. — Извинявай. Не исках да прозвучи заповеднически.

— Дължиш ми истината — изрече студено той.

Беше прав, но тя беше изгубила навика си да се доверява на когото и да било. Първите дами не можеха да си позволят да доверяват своите тайни. И все пак тя му дължеше поне част от истината.

— Трябваше да се измъкна оттам. Просто… искаше ми се да се почувствам поне за малко обикновен човек.

— Това не е ли малко прекалено.

— На теб сигурно ти изглежда така, но…

— Ей, къде отидохте всички?

И двамата се извърнаха едновременно, за да видят Луси в рамката на вратата. Фланелката, с която беше спала, й стигаше до коленете, и тъй като най-вероятно си беше легнала с мокра коса, сега изглеждаше сякаш кокошки бяха ровили в нея. Само при вида й Нел усети, че настроението й се подобрява. Поне един човек на този свят я възприемаше само и единствено като Нел.

— Тук сме — отвърна й тя с известна нотка на несигурност в гласа.

— Да не се карате?

— Н-не.

Мат изглеждаше също толкова доволен като нея от това прекъсване.

— Откъде взе тази фланелка?

Луси изкриви устни.

— Ами открих я някъде.

— Аха, при моите дрехи.

Нийли нямаше желание да продължава разговора си с Мат и се запъти към караваната. Чувстваше се като човек, който изживява последните си подарени часове и смяташе да се наслади на всяка оставаща й минута.

Луси отстъпи настрани, за да я пропусне.

— Имаме ли нещо за закуска, от което да не ми се додрайфа.

Нийли едва се удържа да не я прегърне.

— Следващия път ти предлагам да кажеш нещо, което да харесвам, искаш ли?

Луси я изгледа намръщено.

— Повдига ми се от мюсли.

— Направи си сандвичи.

— И от сандвичите ми се повдига.

— Луси, не говори на… Нел по този начин — обади се Мат, застанал в рамката на вратата.

Нийли се извърна към него.

— Ние с Луси ще се разберем двете.

— Хайде, Джорик, да те няма.

— Луси, престани — сгълча я Нийли. — Аз… наказвам те с петнайсет минути таймаут61 за неуважение.