Той се зае да приготвя Бътън за сън, докато Нел кипваше вода за спагетите, които беше купила за извънредни случаи като този, както и бутилка с подходящ сос. Луси извади остатъците от пикника и ги подреди в чинии, без никой да я беше молил за това. Нел, която явно не би могла да се наслаждава на храна, ако не е полазена от мравки, обяви, че ще ядат навън, и те вечеряха седнали на земята върху постлано старо одеяло, заобиколени от ябълкови дървета.

После Нел обяви, че иска да поразгледа наоколо. И тъй като в една стара и запусната ферма можеха да се очакват какви ли не неприятни изненади, Мат реши да не я оставя сама, а сложи Бътън на раменете си и увлече и Луси в разходката. От време на време бебешка слюнка смазваше косата му, но това не му попречи ведно с цялото си женско войнство да се щура наоколо. Близо до старата фермерска къща съзря нещо розово. Когато се наведе да разбере какво е, видя, че е мъничък храст диворастяща роза. Откъсна една от пъпчиците, която тъкмо беше започнала да се разлиства, и я поднесе на Нел.

— Прекрасна роза за прекрасна дама.

Просто искаше да я подразни, но не се получи така. Прозвуча искрено и Нел го погледна, сякаш й беше подарил скъп диамант.

Обикаляха, докато се стъмни. Тогава изведнъж Луси отново влезе в ролята на сватовница.

— Дай ми Бътън, Джорик. Дори малоумник може да се сети, че й е дошло времето за сън.

Бътън обаче не пожела да се раздели с него и докато Нел остана навън да се наслади на вечерта, с роза затъкната зад ухото й, той се озова в ролята на къпещ бебето татко. Но тъй като не притежаваше търпението на Нел и Луси, реши да не я къпе в мивката, а я сложи да седне под струята на душа. Бързо и ефективно.

Луси я сложи да легне, после се отпусна на кушетката с книга в ръка и му каза да изчезва, за да може да си прочете книгата. Помисли си дали да не й каже, че от сватосването й нищо няма да излезе, но после реши, че ще е пълен глупак, ако не се възползва от възможността да остане с Нел.

Навън, на лунната светлина, разкривените стволове на ябълковите дървета се бяха превърнали в джуджета. Нел стоеше сред високата трева с глава отметната назад и загледана в звездите, които тъкмо бяха започнали една след друга да проличават на небето. Беше на милиони светлинни години далеч оттук.

Той я наближи с тихи стъпки — не му се искаше да я стресне и притесни. Светлината посребряваше косата й и меко осветяваше лицето й. Така я превръщаше в екзотична красавица, едновременно изглеждаща съвсем на място в обкръжението на ябълковите дървета, но и като някакво фантастично същество, незнайно как озовало се в градината.

Точно сега отново усети познатите тръпки по врата, придружени от внезапно присвиване под лъжичката. Тя си беше Нел. Нел Кели, бегълка от аристократичен произход с добро сърце и с вкус към живота.

Нощта беше изпълнена с такова спокойствие, че щеше да е грях да го наруши, като я въвлече в разговор, още повече че единственото, което му се искаше, беше да я люби, затова се изненада, когато се чу, че говори. А още по-изненадан беше от това, което изрече.

— Госпожа Кейс?

— Да? — извърна се тя машинално.

13.

Една безкрайна секунда Нийли стоеше срещу него с идиотска усмивка в очакване да разбере какво иска. А после, когато осъзна какво беше казала, изпита чувството, че земята се срутва под краката й.

Хиляди мисли една след друга нахлуха в главата й и видения — надеждите й… мечтите й… лъжите й…

Твърде късно, каза си тя.

— Ти… ама ти наистина… прекалено се впечатляваш от приликата ми с Корнелия Кейс, а?

Той не й отговори. Дори не помръдна.

Тя реши да отрича докрай.

— Какво ти става?

Само устните му помръднаха.

— Това… това е лудост.

Тя опита да напъха ръце в джобовете си, но изпита чувството като че изведнъж й бяха прикачили ръцете на Тенекиения човек59 и не може да ги помръдне.

— Сложи ли Бътън да легне?

— Недей. — Изрече думата меко, но много емоционално.

Тя призова на помощ въображението си, за да й подскаже какво би могла да изрече в такъв момент и да поправи нещата, но нищо не можа да измисли. И просто се извърна настрани и скръсти ръце на гърдите си, сякаш това би могло да предпази тайните й да излязат наяве.

— Вярно е. — В гласа му нямаше и сянка от съмнение.

— Не. Не разбирам за какво говориш.

— Съобщиха го по новините снощи.

— Какво?

— Че госпожа Кейс… че вие сте изчезнала от Белия дом.

Тя не си беше купила вестник сутринта — дори не беше погледнала към щанда с вестниците в колониала. Не искаше нищо да знае. Сега си припомни как беше намалявал звука на радиото и търсел станция след станция, докато беше шофирал.

Мантията на първа дама започна да се спуска върху раменете на Нел. Нийли обаче не искаше Нел да изчезне като с магическа пръчица. Нел беше новата личност, родена у нея самата, личността, която тя би могла да стане, ако не беше позволила да се превърне в инструмент на бащината си амбиция. Нел притежаваше силата на Корнелия Кейс, но не и нейното чувство за несигурност.

— Сигурно си давате сметка, че всички ви търсят.

Тя усети веднага промяната в тона му — беше станал официален. Такава непоносима официалност придобиваше тонът на всички, когато се обръщаха към първата дама. Той никога не се беше обръщал с подобен тон към Нел и това означаваше само едно — че Мат беше изгубен за нея. Преди още да бяха имали шанс да разберат дали биха могли да се открият един за друг.

Скрити доскоро в подсъзнанието й фантазии, за които тя не си беше давала сметка, че съществуват, напуснаха убежището си. Мечти за Нел и Мат, пътуващи в едно потрошено уинибаго заедно с две деца. Ловящи риба в Големите езера, посещаващи увеселителния парк „Дисни уърлд“, наблюдаващи залязването на слънцето зад Роки Маунтинс, любещи се насред пустинята в Аризона. Едно безкрайно пътуване.

— Надига се вятър — изрече тя с глас, който сякаш принадлежеше на старица.

— Мисля, че трябва да се обадиш на някого.

— Дано Луси не е престояла цяла вечност под душа и е останала поне малко топла вода.

— Трябва да поговорим как най-добре да се справим със ситуацията.

— Добре че използвахме хартиени чинии, няма да хабим вода и за миене на съдове.

— Нел… госпожа Кейс, трябва да обсъдим положението.

Тя се извърна към него.

— Не! Няма нужда да обсъждаме нищо. Отивам да видя Бътън.

Той застана пред нея, препречвайки й пътя, без обаче да я докосва. На лунната светлина чертите на лицето му й изглеждаха като издялани от камък.

— Съжалявам, но ми се налага да настоя.

Тя се вгледа в устата, която беше целувала предната нощ. Сега изглеждаше непреклонна и отблъскваща. Бяха решили, като стигнат в Айова, да се любят, но сега това вече нямаше да се случи. Дори самоуверени мъже като Мат Джорик щяха да се откажат да правят любов с една икона.

Тя опита да надмогне ужасното чувство на загуба.

— Да настоиш? За какво?

— Искам да знам какво става. И какво би искала ти.

Пак тази непоносима официалност!

— Много просто. Искам да забравиш за всичко това.

И тя мина покрай него, а той дори не се опита да я спре. Не би изпитал угризения да се отнесе грубо с Нел, но никога не би пипнал и с пръст една първа дама.



Мат остана загледан в гърба на Нел, докато тя не изчезна във вътрешността на караваната. Нищо в досегашния му житейски опит не го беше подготвило за подобно изживяване. Тя не беше потвърдила, че е госпожа Кейс, и за миг той дори започна да се самоубеждава, че всичко това не е вярно. Нямаше начин обаче да се прескочи истината. Независимо от розата, затъкната зад ухото, жената, която той познаваше като Нел Кели, беше Корнелия Кейс, вдовицата на президента на Съединените щати и първа дама на Америка.

Имаше чувството, че му бяха забили ляв прав право в корема, когато се затътри без посока към грохналата фермерска къща и се строполи на стъпалата пред входната врата. Сега трябваше да си даде сметка какво точно се беше случило. В течение на три дни бяха пътували заедно. Бяха се смели, спорили, бяха се грижили за децата на Санди. Бяха станали приятели. За малко да станат и любовници.

Той си припомни целувките, от които му кипваше кръвта, ласките. Усети по кожата си да плъзва горещина както от възбуда, така и от внезапно изпитан срам. Нещата, които беше направил… предложенията, които беше изказал… На първата дама.

Изведнъж се изпълни с гняв към нея. Тя от самото начало го беше лъгала. Беше си играла с него — като една Мария-Антоанета60, която прелъстява някой селянин, забавлява се известно време и след това го захвърля. А той беше налапал въдицата. И тя сигурно се беше скъсала от смях. Изруга и понечи да стане, но се почувства сякаш го бяха повалили с удар. Отново седна на стъпалата. И с мъка си пое въздух.

Животът му беше сервирал най-голямата си сензация. Неговата журналистическа находка. Историята с главна буква.

Първата дама беше избягала и той беше единственият репортер, който знаеше къде се намира.