Сюзън Филипс - Първата дама

— Виж…

— Точно зад Мабел има една пътечка, която води към гората. Няма да изпускаме караваната от очи.

Неочаквано за него крайчецът на устните й се изви нагоре — тя се усмихна, и тогава той си припомни за способността й да се радва на малките неща.

— Ей сега ще се обуя.

След няколко минути те вече вървяха по пътечката, посипана с листа и клончета. Откъм няколкото лампи, осветяващи всяко място за къмпиране, идваше достатъчно светлина, за да виждат наоколо. Нийли пое дълбоко въздух, вдишвайки мириса на запалено дърво и промита с влага растителност, все още удивена от факта, че се разхожда по нощница.

— О, не е ли чудесно?

— Аха, хубаво е. Дай ми ръка да не се спънеш.

Не вярваше, че има такава опасност, но му позволи да улови ръката й. Макар да беше направо ветеран що се отнася до ръкостисканията — бяха може би десетки хиляди, по-дълго беше задържала в ръка само детските ръчички.

— Прекарах чудесно тази вечер.

— Макар да не ми е много приятно да го потвърдя, и аз.

— Толкова добре се държаха с Луси. А тя не изрече нито една лоша дума, докато бяхме с тях.

— И аз забелязах. А прекаленото опекунство във всичко на Бъртис си беше чиста провокация.

— Смятам, че точно това й хареса.

— Аха, и аз така мисля. — Той спря и тя се запита дали не беше видял нещо на пътеката. — Ела насам. Извън обсега на светлината.

Гърлената нотка в гласа му възбуди сетивата й. Тя изпита странна комбинация от възбуда и лоши предчувствия, когато той я извлече извън пътеката в гъсталака, а после я привлече към дебелия ствол на едно дърво. Без да я остави да си поеме дъх, я накара да облегне гръб на дървото и се притисна до нея. После я целуна.

Целувката му беше настойчива и чувствена, разкриваща десетилетия сексуален опит, но този път тя не допусна да се разтревожи дали постъпва правилно. А просто обви ръце около врата му и се отдаде на усещанията си.

Ръцете му обходиха тялото й, подпалвайки хиляди огньове там, където я докоснеха.

— Не мога да ти се наситя.

Той улови в шепа едната й гърда през нощницата и прокара палец по извивката й. После сведе глава и с устните си пое зърното й през плата.

Тя изстена. Усещането беше много силно — и ставаше все по-силно, направо вълшебно… точно каквото трябваше да бъде. Чу се как промълвя:

— Аз не искам…

— Искаш.

Възнамеряваше да му каже, че не иска да остава навън. Необходимо й беше уединение. Но не искаше да го прекъсва, за да се впуска в обяснения.

Той плъзна ръка под нощницата й. Откри бикините и плъзна ръка под тях.

— Влажна си.

Откровеността му я накара да потрепери. Така ли говореха любовниците помежду си? Започна да я гали. Тя изви гръб и се прилепи към него, краката й сякаш по своя воля се разтвориха.

— Свали си нощницата — прошепна й той.

Думите му като че я върнаха на земята. Не можеше да се справи с толкова много нови емоции наведнъж.

— Ние сме навън.

— Така нещата стават още по-хубави — увери я той и се зае сам да съблече нощницата й.

Отначало се противеше, но след това се отказа. Беше й омръзнало да внимава, да следва правилата, измислени от други хора. И се остави в ръцете му.

Хладният въздух обгърна голото й тяло, след като той съблече нощницата й и я пусна на земята.

— Сега си свали бикините — прошепна й. — Дай ми ги.

Тя се поколеба.

— Направи го.

Неговата рязка команда усили възбудата й. В същото време някакъв дълбоко закодиран от праисторическо време женски инстинкт й подсказа да си поиграе малко с него и да го накара да я чака. А със следващата си реакция след лекото забавяне пожела да му покаже, че се е подчинила на волята му.

— Е, добре.

И беше възнаградена с гърлен възглас, който като че разля топъл течен мед по вените й. Щом се наведе и понечи да свали бикините си, тя се усети поразена от скандалността на поведението си. Макар по всичко да изглеждаше, че никой от обитателите на къмпинга не ги беше забелязал, това не променяше факта, че се намираха на обществено място.

Мат пое бикините от ръцете й и Нийли се запита дали няма да си ги сложи в джоба на панталоните.

— Стой спокойно — прошепна той.

Нямаше намерение за нищо на света да бяга оттук.

Той сложи ръце на голите й рамене и я целуна отзад по врата. После докосна гърдите й и я гали, докато не я накара да се почувства без дъх. Краката й се повдигнаха, после се обвиха около глезените му. Възбудата се надигна в тялото й, преминавайки като спирала през него, и тя усети, че повече не би могла да издържи. Улови го за китките, за да го принуди да спре.

— Сега е твой ред. — Гласът й излизаше направо от гърлото и едва се чуваше. — Свали си дрехите.

Отново се чу гърлен възглас:

— Да не си полудяла? Намираме се навън. Само някой много закъсал ексхибиционист би се съблякъл на такова място.

— Събличай се или е свършено с теб — произнесе тя със заповеднически тон.

— Ти ще ме свършиш. — Той прокара длани по протежение на гръбначния й стълб и желанието им да се дразнят моментално се изпари. — Чувствам се прекрасно с теб.

Милувките му караха и нея да се чувства прекрасно.

Той докосна с ръце заоблените й задни части, хълбоците й и я притисна още по-силно към себе си.

— Имаш ли някаква представа какво точно искам да направя сега с теб?

Да, но й се искаше да го чуе от него. Искаше да чува думи, които не бяха любезни. Думи, ухаещи на секс, груби и директни, които да накарат кръвта й да закипи.

— Кажи ми — чу се да изрича. — Кажи ми точно какво.

Той лекичко стисна зърното й. Заплаха, примесена със сладост.

— Обичаш да си играеш с огъня, така ли?

— Да.

— Тогава бъди готова да изгориш.

И тя наистина се възпламени… в геометрична прогресия. От нуждите на страстта. От стария колкото земята език на сексуалните жестове.

— Искам… да… те… поваля на земята… да… разтворя… краката… ти…

Шепнеше в устните й. И подчертаваше всяка своя дума с погалване с език. И ръцете му… о, тези негови ръце… те бяха навсякъде. Разпореждаха се с тялото й, като че беше негова собственост.

— … да… те… докосна… тук… да… те… притисна… тук…

Той разтвори краката й с ръка… и пръстите му се плъзнаха в мекотата на плътта й…

— … и… да… вляза… тук.

Не почувства желание да го спре, не изпита колебание, не усети, че не й харесва — защото беше жена.

— И тук…

Той й даваше възможност в момента да почувства женската си миризма, женските си възприятия и усещания…

— Малко по-навътре…

Усещането беше изгарящо.

Докосванията му станаха по-бързи. Тя почти изплака и тялото й се разтърси от мощна тръпка.

Той я обгърна здраво с ръка и не спря да я целува, докато тялото й потръпваше.

Щом тръпките престанаха, тя придоби усещане за голия му гръб под дланите си, за горещата и влажна кожа на мускулите, стегнати от чувството му за самоконтрол. Тя спусна ръка между телата им и го докосна. Той цял се притисна към нея. Горещият му дъх прогори ухото й. После рязко се дръпна назад.

— По дяволите, децата!

Тя си пое дълбоко дъх.

— Искам те само за себе си! — Гласът му беше изпълнен с чувство на безсилие. — Не искам да се безпокоя дали няма да сме прекалено шумни, или дали някой няма да се събуди, за да пие вода или заради нещо друго. — От устата му се отрони ругатня, същата, която беше казал само преди минути, но тогава в нея звучеше единствено тревога за малолетните им спътници. После изведнъж се сети нещо. — Айова!

Тя не можа да схване:

— Какво?

— Без деца. И на легло… — Ръцете му отново я обгърнаха. — А не върху елховите иглички. Щом веднъж стигнем Айова, ще можем да останем сами и тогава ще довършим това, което започнахме.

Звучеше като ранено животно и тя треперливо се разсмя.

— В Айова ли?

— Точно така. В Айова. Отбележи си го в календара, скъпа моя.

Така Айова — щатът на ястребовото око, се превърна в щат на прелъстяването.