Шеф-съветникът на Денис Кейс беше докладвал за разговор с Аврора предната вечер. По негово свидетелство тя не беше използвала кодовото наименование Джон Норт по време на разговора, нито го беше оставила с убеждението, че бягството й не е било доброволно. Истинско облекчение беше да се знае, че със сигурност Джими Бригс не й беше сторил нищо лошо, но щеше да бъде още по-добре, ако Акерман я беше принудил по някакъв начин да му съобщи къде се намира.

— Специален репортаж на Ан Къри от „Ен Би Си нюз“…

Наполовина изядената й ябълка изпадна от леглото, когато тя рязко се изправи, за да се протегне към дистанционното управление и да увеличи звука. Трийсет секунди по-късно вече беше сграбчила телефона и въртеше номера на хотелската стая, в която се беше настанил Джейсън Уилямс.

— „Ен Би Си“ току-що обяви изчезването на Аврора. Сега започват да го обявяват и по „Си Ен Ен“.

— Добре.

Тя чу звука от телевизора в неговата стая и двамата продължиха да слушат заедно поредното съобщение.

— Къде е Корнелия Кейс? Компетентни източници твърдят, че първата дама на нацията, за която беше съобщено, че е болна от грип, всъщност е изчезнала. Никой не я е виждал в Белия дом от четвъртък сутринта или от три дни. Тя не е в дома си в Мидълбърг, Вирджиния, който беше обща семейна собственост заедно с президент Кейс, намиращ се на територията на имението на семейство Личфийлд. Досега няма официално потвърждение от Белия дом за нейното изчезване, но по неофициални данни госпожа Кейс е заминала по своя собствена воля. По всичко изглежда, че тя не е съобщила на никого нито за намеренията си, нито за местонахождението си. Най-тревожното е, че тя е заминала, без да се ползва от съответната протекция на Тайните служби.

На екрана се появи картина с Джеймс Личфийлд, който бързаше да се качи в една лимузина.

— Бащата на Корнелия Кейс, бившият вицепрезидент Джеймс Личфийлд, отказа всякакъв коментар, когато днес…

Тони намали звука, когато журналистката започна да прави предположения доколко може да се вярва на сведенията, до които се беше добрала. После закрепи слушалката на телефона в ямката, образувана между склонената й глава и рамото, и смръщи вежди.

— Това можеше да се очаква — промърмори.

— Въпросът е дали това ще направи живота ни по-труден или по-лесен…

И тя се чудеше над същия въпрос:

— На нея ще й бъде по-трудно да се крие, така че шансовете да реши да обяви къде е се увеличават. Но се увеличава и опасността за нея. Сега всеки психопат по света знае, че тя е без охрана.

— Ела долу в моята стая, а?

— Ха, момченце, не очаквах, че така ще се притесниш…

— Не говори глупости. Искам да ти покажа нещо.

— Колко голямо нещо?

— От сексуален тормоз си патят не само жените, но и мъжете, Де Лука — изръмжа Джейсън. — И ти току-що престъпи границите.

— Е, извиняяявай.

Тя затвори телефона и се усмихна. Джейсън може и да нямаше кой знае какво чувство за хумор, но професионализмът му нямаше как да се отрече — тя започваше да се изпълва с уважение към него. Облече си памучна рокля от две части, които се свързваха на кръста с помощта на безопасни игли, стисна в ръка ключа от стаята си и излезе в коридора.

Щом той отвори вратата на стаята си, тя докосна с разтворени пръсти гърдите му и каза:

— Мама е тук. Искаш ли да ти оставя лампата запалена, за да не те е страх през нощта?

Той изви очи по същия начин, както го правеше и дъщеря й Коли, когато намираше Тони за досадна. Само младите хора явно бяха способни така рязко да си въртят очите.

— Виж това — отвърна й той и махна с ръка към лаптопа си на бюрото.

Тя си беше забравила очилата за четене и трябваше да присвие очи, за да види, че на екрана му беше уебсайтът на малък вестник в Западна Вирджиния и по-специално — страница от броя, който щеше да излезе на следващата сутрин.

— Какво трябва да гледам точно?

— Ето това.

И той посочи с пръст на екрана.

— Дядо Коледа печели конкурс за двойници на известни личности, това ли? Защо трябва да ме интересува… Уааа! — Тя нагласи по-добре фокуса си на четене и се върна към началото на статията, поглъщайки бавно дума след дума. — Как го откри?

— Просто сърфирах. Реших да проверя вестниците в радиус сто и петдесет мили от Макконелсбърг. Пише, че жената била от латиноамерикански произход, така че в крайна сметка може и да не се окаже важно. Освен това, ако някой иска да се крие, за какво му е да участва в конкурс за двойници?

— И все пак… Да бяха поместили снимка поне. Провери им телефоните и виж дали не можеш да намериш… — Тя отново присви очи срещу екрана. — Бранди Бът. Не ми звучи много като латиноамериканско име. И повечето латиноамериканки изобщо не приличат на Аврора.

— Засега не успях да се добера до нищо друго, но ми остава да проверя още на няколко места.

— Да видим аз какво мога да изровя.

Тони понечи да се приближи до телефона, после се отказа. Официалната процедура изискваше да се свържат със служба „Разследване“ на място в Западна Вирджиния, но екипът, сформиран да открие Аврора, едва ли би могъл да се нарече официален. Тя и Джейсън например докладваха директно на Кен Брадок, който беше помощник-директор, шеф на дирекция „Национална сигурност“, и можеха или да следват собствените си инстинкти, или да ги пренебрегнат.

Тя вдигна телефонната слушалка, намести я между бузата и рамото си и се извърна към партньора си.

— Имам намерение утре да потегля към Западна Вирджиния, момченце. Ти идваш ли с мен? Седем часа рано ли ти е?

— Смятах да тръгна в шест, но ако ти е нужно повече време, за да си починеш, кажи ми.

О, това момченце започваше да й харесва.



Мат продължаваше да усеща кожата на врата си настръхнала. Беше се почувствал така странно, стоейки посред караваната на Уейнови със скъсания жълт гащеризон на Бътън в ръка, заслушан в репортажа, който бяха пуснали в предаването „Дейталайн“, за изчезването на Корнелия Кейс. Цялата работа му се струваше като едно невероятно съвпадение, но още щом наближи Мабел, усети отново да го полазват тръпки по врата. Винаги имаше това чувство, когато се натъкнеше на голяма история.

Не можеше да се изплъзне от мислени сравнения между Нел Кели и Корнелия Кейс. Въпреки външната прилика, госпожа Кейс беше въздържана и изтънчена, едно почти ефирно създание, докато Нел беше забавна, достъпна и много реална. Косата на Нел беше различна и макар да беше много слаба, не създаваше впечатлението за високообразована самоходна закачалка за дрехи висша мода, какъвто вид имаше госпожа Кейс. Челото на първата дама беше по-високо, тя самата беше по-висока от Нел и очите й не бяха толкова сини. И най-вече, госпожа Кейс не би позволила на Мат Джорик да я целуне.

Следващото предположение едва не го задави. Ако Нел си сложеше руса перука, облечеше по-изискани дрехи и се качеше на по-високи токчета, можеше да мине за първата дама и спокойно да прекрачи прага на Белия дом. И когато истинската госпожа Кейс се върнеше, никой нямаше да й повярва. Това беше женски вариант на „Принцът и просякът“. Истинска журналистическа находка! Отвори вратата и влезе в караваната, готов да й разкаже за репортажа, когато я видя и усмивката му замръзна. Беше си облякла синята памучна нощница и седеше на кушетката с подгънати крака. Навсякъде беше изгасено, с изключение на една малка лампа. Светлината падаше косо през лицето й. Изглеждаше деликатна и почти ефирна като рисунка на Мадона от петнадесети век и той не можеше да си представи, че е способна да направи такива глупави неща, като да си купи керамична жаба, да се вози в каравана и да се занимава с едно ревливо бебе.

Кожата на врата му отново настръхна. Толкова много приличаше на Корнелия Кейс.

Тя вдигна глава и се усмихна.

— Забави се. Бъртис да не ти предложи още едно парче от кекса си?

— Кекс? Не. Не, ние просто… — Една от широките презрамки на памучната й нощница се свлече надолу и илюзията за приликата се загуби. Тя отново си изглеждаше като Нел, жената, за която беше мислил цялата вечер. — Просто си поговорихме.

Щом приседна на крайчеца на пейката, желанието му да я притежава се върна със страхотна сила.

— Момичетата спят ли?

— Като заклани. — Обходи за миг лицето му с изучаващ поглед. — Нещо станало ли е?

— Не, защо?

— Не зная. Изглеждаше някак особено, като влезе.

Понечи отново да й каже за Корнелия Кейс, но се спря навреме. Имаше намерение да я прелъсти, а не да започне дискусия на злободневна политическа тема — новините можеха да почакат.

— Кексът май ми дойде в повече.

Тя се изправи и светлината направи нощницата й прозрачна — под нея се очерта силуетът на тялото й.

— Искаш ли да пийнеш нещо? Още една безалкохолна бира?

Той успя единствено да поклати глава. Усети, че става и се приближава до нея.

Тя вдигна поглед към него и той видя страх в очите й — последното, което би му се искало да я накара да изпита.

— Мат, трябва да поговорим за това. Тук има две деца, от които ни дели само една врата.

— Да, знам. — Всъщност не беше размишлявал много дълго над този факт. Можеше да й каже, че и двете имат дълбок сън, но сега си даде сметка колко тънка преграда беше наистина вратата, която ги делеше. Добре, щеше да импровизира. — Тук е много задушно. Нека да излезем навън и да се поразходим.