— Господи, наистина! Погледни я, Чарли. Наистина прилича на госпожа Кейс. Направо бихте могли да сте сестри.

Нийли категорично не искаше разговорът да продължава в тази насока.

— Много се извинявам, но не успях да донеса нищо за вечеря. Не сме особено практични.

— Няма нищо. Не се притеснявайте, храна има достатъчно.

Докато вечеряха, Нийли се улови, че мисли за всички онези държавни вечери, която тя така старателно беше планирала, за протоколното изискване за всеки участник да бъдат осигурени двайсет и седем принадлежности за хранене. Нито една от тези вечери не можеше да се сравни с удоволствието на сегашната. През цялото време тя и Мат си разменяха погледи, с които успяваха да си кажат много неща — сякаш се познаваха от години. Луси не спираше да се смее на закачките на Чарли. Бътън ту пълзеше, ту щрапаше с краченца около тях, прехвърляйки ръчички от стол на стол, и така успя да навести всички, докато накрая не се върна отново в скута на Мат.

Нийли направо беше като хипнотизирана от Уейнови. Бъртис цял живот беше градила семейство и речта й беше изпълнена с истории за децата й, внуците й, църквата и съседите. Чарли беше притежавал малка застрахователна агенция и съвсем наскоро беше предал управлението й на най-големия си син.

Уейнови не проявиха желание да споделят впечатленията си от Вашингтон, също както и Мат. Докато унищожаваха кекса с плодовия коктейл „Доул“, тя откри, че той беше от онези пристрастни по отношение на политиката хора, които бяха изгубили всякакви илюзии за родните си политици.

Докато се стъмни, тя беше научила, че Уейнови са патриоти — лоялни, но не до степен на заблуда. Бяха привърженици на идеята да дават милостиня на всеки, който им я поискаше, но много повече бяха убедени, че трябва да се дава на хората, които истински се нуждаят от нея. Искаха федералното правителство да не се меси в личния им живот, но в същото време искаха то да намира ефикасни начини против разпространението на дрогата и насилието. Безпокояха се дали здравните им осигуровки ще се окажат достатъчни и очакваха Службата за социална защита да се погрижи за тях, но не искаха децата им да понесат икономическата тежест за това. Макар Мат да не се бе съгласил с всичко, изразено от тях, и тримата се обединиха около мнението, че днешните политици са неспособни и некомпетентни, партизански преследващи единствено политическите цели на партиите, към които принадлежаха, и готови да продадат страната единствено и само за да защитят личните си интереси.

Такава гледна точка беше в състояние винаги да обезкуражи Нийли, макар вече да беше свикнала с изразяването на подобни възгледи. Самата тя познаваше политици, които напълно отговаряха на това описание, но познаваше и такива, които бяха различни. Обаче семейства като Уейнови съставляваха гръбнака на Америка. Със сигурност ли най-доброто, което едно над двестагодишно демократично управление беше успяло да създаде, беше нация от циници?

Така или иначе сега Вашингтон жънеше каквото беше посял — тя и Денис бяха водили множество разговори точно на същата тема през годините. Макар Денис да я намираше за твърде наивна за човек, който беше засукал политиката още с майчиното мляко, тя непоколебимо вярваше, че страната е готова за появата на политици от нов тип. Понякога Нийли се улавяше, че размишлява дали самата тя да не се впусне в политиката. Най-главното правило, което щеше да следва, беше да казва истината, и дори това да я превърнеше в последна сред равни, тя щеше съвсем открито да защитава каузата си пред хората.

Мат премести ножа си така, че Бътън да не може да го достигне.

— Ти много се смълча, Нел. За човек, който има мнение за всичко, сега съм изненадан, че не споделяш нищо за политиката.

О, би могла да сподели много неща и по време на разговора едва се беше удържала да не го направи. И все пак сега не се въздържа за един мъничък коментар:

— Вярвам, че един живот, отдаден на политиката, може да бъде и живот на чест и доблест.

Чарли и Бъртис поклатиха глави, а Мат се изхили цинично:

— Може би преди петдесет години, но не и сега.

На върха на езика й като че се заблъскаха думи — десетки. Хиляди! Цяла реч за патриотизъм и дълг към обществото, с цитати от Линкълн, Джеферсън57 и Еф Ди Ар58. Политиката би могла да се превърне в доблестна професия — още веднъж желанието да им докаже това я накара да говори.

— Дори и сега — каза тя. — Необходими са ни само неколцина смели политици.

Тримата я изгледаха скептично и тя реши, че не е нужно да говори повече.

Всички пожелаха да помогнат при миенето на мръсните съдове, освен Бътън, която вече беше започнала да нервничи от умора. Нийли тъкмо отвори уста за извинение, че се налага да сложи бебето да си легне, когато Луси излезе от караваната на Уейнови и извика:

— Те имат телевизор!

— Не искаме да изпускаме публицистичните предавания — обясни Чарли. — Тази вечер е „Дейталайн“.

— Ние нямаме телевизор.

— Няма да умреш без него, госпожичке. — Бъртис прехвърли ръка през раменете на Луси. — Можеш да си почетеш някоя хубава книжка. Нещо, което да ти помогне в ученето.

— Мат, може ли да ми дадеш един от твоите „Плейбой“?

— Ти си такова дяволче, Луси — разтопи се от нежност Бъртис. — Нашата Меган много щеше да те хареса.

Луси въздъхна отегчено, но не направи усилие да се изтръгне от прегръдката на Бъртис.

— Нел, можеш да ми дадеш гащеризончето на Бътън да го зашия, докато гледаме „Дейталайн“.

За Нийли предложението на Бъртис да зашие скъсаната дрешка на Бътън дойде неочаквано — не се почувства много приятно.

— Не бих искала да те затруднявам. Наистина.

— Даже ще ми направиш услуга. Ако нямам с какво да се занимавам, направо загивам.

Нийли й благодари, а после трите с Луси и бебето се отправиха към караваната. Щом влезе вътре, Нийли си помисли колко е хубаво да ти прави услуга някой, който не очаква нищо в замяна.

Бебето беше мръсно от пълзенето в тревата около масите за пикник — нещо, което Нийли през цялото време се беше опитвала да предотврати, а останалите бяха намерили за излишно прекаляване с грижите. Чарли беше помолил Мат да му помогне за разпъването на навеса, а тя и Луси в същото време щяха да опитат да изкъпят сърдитото бебе в мивката. Докато го изкъпят и облекат в чиста пижамка, мина много време — Бътън започна да хленчи и не се поддаде на опитите на Нийли да я успокои.

Тогава Луси я взе на ръце и я отнесе отзад, за да й даде шишето с бебешката храна. Когато тийнейджърката затвори вратата, разделяща караваната на две, на Нийли й стана тъжно. Не би могло да се каже, че изпитва ревност, но все пак се беше почувствала засегната от факта, че бебето предпочиташе всички други, но не и нея. Бътън сигурно усещаше, че при нея има нещо нередно.

Ангелът на бебешката смърт… Нийли поклати глава, за да отпъди мрачните мисли.

Вратата на караваната се отвори и тя моментално се извърна. Мат беше влязъл — изглеждаше дори по-огромен от обикновено и още по-красив. Устата й пресъхна. Огледа се наоколо и видя скъсаното гащеризонче на Бътън.

— Имаш ли нещо против да дадеш това на Бъртис? Аз забравих.

И тя протегна ръка, за да му го подаде.

— Нищо против. — Звучеше твърде сговорчиво за човек, който спокойно би могъл да спечели титлата „Най-проклет в света“. — Съвсем нищо. — И й се усмихна, докато протягаше ръка, за да вземе дрешката. Ръцете им за миг се докоснаха. — Веднага се връщам.

Той буквално я измъчваше. И какъв беше смисълът? Сигурно си мислеше, че можеха да се любят, намирайки се в непосредствена близост с две деца — тя обаче не смяташе, че това е възможно. С чувство на известно притеснение влезе в банята и засваля дрехите си.

Щом водата обля тялото й, тя си спомни как беше поел в огромната си шепа гърдата й. Всеки миг от трескавия му опит да я съблазни й беше донесъл неизразима наслада. И я беше изпълнил с копнежи.

Тя си напомни, че двамата едва се познаваха. Нямаха обши интереси, нито еднакъв произход. Но нали с Денис имаха и общи интереси, и еднакъв произход и до какво беше довело това?

Очите й се изпълниха със сълзи. Независимо от всичко случило се, на нея Денис й липсваше. Повече от всеки друг, той щеше да проумее сегашното й объркване и щеше да й даде мъдър съвет. Когато успяваше да забрави какво предателство беше извършил спрямо нея, спомняше си, че той всъщност й беше най-добрият приятел.

Беше се забавила доста под душа, така че като излезе, се учуди, че Мат не се беше върнал в караваната. Защо в живота всичко трябваше да бъде така сложно? Сега беше сигурна само по отношение на едно. Че й харесваше да бъде Нел Кели. Да живее в чужда кожа беше най-хубавият подарък, който някога беше получавала, и изобщо не се чувстваше готова да се раздели с него.

През целия ден я бяха преследвали видения как цели ята от правителствени агенти вървят по следите й и сега устните й се раздвижиха в безмълвна молитва. Много моля! Само още няколко дни. За нищо друго не моля. Само за още няколко дни.



Тони Делука почти не обръщаше внимание на вървящото по телевизията предаване „Дейталайн“, докато седеше в стаята си в един хотел недалеч от Конелсбърг, Пенсилвания. Тя и Джейсън бяха прекарали поредна безрезултатна сутрин на стоянката за тежкотоварни камиони и също толкова безрезултатен следобед в разпит на Джими Бригс. Сега се беше инсталирала в леглото, дъвчеше ябълка вместо картофен чипс със сол и оцет, каквото всъщност й се ядеше в момента, и преглеждаше предварителния доклад от лабораторията за чевито тип „Корсика“. Беше пълно с отпечатъци от пръстите на Корнелия Кейс, но никъде не бяха открити следи от кръв или какъвто и да било намек от насилие. Остави книжата на леглото до себе си, за да прочете информацията, която бяха получили чрез Тери Акерман.