— Съжалявам наистина, че пикникът ти не се състоя — обади се по някое време Мат.

— Изобщо не съжаляваш. — Тя се усмихна. — Времето върви към оправяне, така че може да си организираме пикник за вечеря.

— Направо изгарям от нетърпение.

— Към всичко подхождаш с цинизъм. Защо?

— Цинизмът си върви с работата ми.

— Не знаех, че цинизмът е едно от предимствата да си работник в стоманодобивната индустрия.

Очите му за миг проблеснаха диво, когато каза:

— Понякога предимство, понякога недостатък. — После на устните му се появи усмивка. — Снощи ми хареса.

Тя изведнъж се почувства неловко като че беше тийнейджърка.

— А на мен не. Ти направо не беше на себе си заради тази възглавница.

— Признай си, че ти е по-добре без нея.

— И си позволи да правиш какви ли не заключения за брака ми. Не само това, ти си…

— Страхотен целувач?

Тя се принуди да се усмихне и каза:

— Да, предполагам, така е.

Той въздъхна:

— Е, а аз предполагам, ме просто вкусовете ни не съвпадат.

— Точно така.

— Аз харесвам големите, агресивните, мъжкия тип целувки… които карат да ти настръхне кожата от главата до петите. А ти обичаш невинните, момичешкия тип целувки… от които не би се накривила и една панделка.

— Момичешки целувки ли?

— Да, онези целувки, които малките момиченца с панделки на главата пазят за своите чичовци, пушещи лули.

— Едва ли бих целунала своя чичо по начина, по който целунах теб снощи!

— Целувки с лъжлив морал.

— Лъжлив морал! — Усети отвращение. — Подобно поведение ми е напълно чуждо.

— Тогава защо си купи бяло бельо?

— Само за да те подразня. Ако не беше с мен, щях да си купя нещо много по-екзотично.

— Като какво например?

— Като нещо, което не ти влиза в работата.

— Не, сериозно. Това е много важно за мен. Бельото издава характера на жената.

— Гениален извод.

— По тази причина фактът, че носиш бяло бельо, ме притесни.

— А мен ме притеснява, че не мога да разбера защо това притеснява теб.

— Не е ли очевидно? Това е любимият цвят бельо на серийните убийци.

— Аха. — Тя кимна разбиращо. — Знаеш го от личен опит ли?

— Четох го някъде. Жените, които носят такъв тип бельо, са същите, които слагат табели на прозорците си с надпис продава се или дава се под наем. Следващото нещо, които узнаваш за тях, е, че съседите им започват да се оплакват заради лошата миризма, разнасяща се откъм задния двор.

— Все някак и тези момичета трябва да преживяват, нали?

Той се разсмя.

Да се шегува на тема бельо не беше в стихията й и много й се искаше да смени темата, но шляещата се по пътищата на Америка Нел Кели със сигурност нямаше да отстъпи.

— Не мисля, че това има нещо общо със серийните убийци. Смятам, че ти си превърнал черното бельо във фетиш.

— Червеното също ми харесва. Макар че на теб всякакъв цвят ще ти отива.

— Така ли смяташ?

— Ами да. — Той й се усмихна и нарочно бавно плъзна сивоок поглед от главата до петите й, като че обливайки тялото й с разтопен метал. — Как предлагаш да разрешим проблема с целуването?

Корнелия Кейс изобщо не би се занимавала с подобен проблем, но Нел не беше толкова гнуслива и с готовност поддържаше диалога.

— Като се откажем и приемем, че на някои неща просто не им е писано да станат.

— О… аз имам друга идея… да поработим над целувките.

Кожата й настръхна.

— И как предлагаш да стане това?

— Ще изчакаме малките досадници да заспят и започваме работа.

— Аха. Предполагам, че си помислил как ще го осъществим и на практика.

— Виж, в хотела снощи беше триста пъти по-удобно, отколкото в тази теснотия. Смятам за тази нощ също да се настаним в хотел.

Корнелия избра точно този момент, за да надигне глава:

— А аз смятам, че много бързаш. Срещнахме се едва преди два дни.

— И ще се разделим след два-три дни. Така става още по-важно изобщо да не си губим времето.

— А да подходим по единствения правилен начин, така ли?

— Точно така. Не си ли си фантазирала някога за секс с непознат?

Силен и красив непознат, който ще я вземе на ръце, без изобщо да се интересува коя е тя, и ще я дари със зашеметяваща любов, а после ще изчезне с първите слънчеви лъчи.

— Никога.

— Лъжкиня — каза Мат и се ухили. В усмивката му се четеше нахална увереност, че отговорът й всъщност е положителен.

— Ще млъкнеш ли за малко, за да мога да се насладя на пейзажа?



В задната част на караваната Луси беше отместила книгата настрана, загледана в жестовете и мимиките на Джорик и Нел. Те изглежда бяха забравили изобщо за присъствието й. Нямаше как да чуе какво си казват, но съвсем ясно се виждаше, че и двамата влагаха много страст в разговора.

Постепенно в главата й започна да се оформя една идея — в същото време се заформи пак болка в корема й, но това беше от вълнение. И двамата не бяха женени. Джорик се държеше покровителствено и си мислеше, че знае всичко, но Бътън го харесваше. Нел беше различна, ясно беше, че не разбира много от бебета, но пък всеки път проверяваше дали Бътън не се е наранила. Беше и много добра — купи дрехи за Луси и разни други неща. Макар Джорик веднъж да се беше напил, нямаше признаци да е алкохолик. Освен това караше голяма и скъпа кола, значи имаше пари, беше и много забавен — това обаче тя нямаше намерение изобщо да му признава.

Ами ако успееше да направи така, че те да се съберат? Коремът я присви още повече. За тях двамата вярваше много повече, че ще се грижат за Бътън, отколкото беше вярвала за Санди. Можеше да се влюбят, да се оженят и да осиновят Бътън. Сестричката й беше сладичко малко момиченце — не противна тийнейджърка като Луси, и Джорик и Нел изглежда започваха малко по малко да я харесват. Джорик беше престанал да се оплаква всеки път, когато трябваше да я вземе на ръце, а Нел вече не изглеждаше толкова нервна в нейно присъствие, както първия ден.

Колкото повече Луси размишляваше, толкова повече вътрешно се убеждаваше, че тези двамата бяха най-голямата й надежда. Някак трябваше да успее да събере Джорик и Нел, а след това и да ги убеди да осиновят Бътън. А щом положението на сестра й се уредеше, Луси вече спокойно можеше да се погрижи и за себе си.

Но като си помисли, че ще трябва да се раздели с Бътън, ентусиазмът й се поизпари. После започна да се убеждава, че не бива да е чак такава идиотка. Нали така искаше да стане, нали? Да остане сама. Сама да се грижи за себе си. Чудесно щеше да се справи. Беше упорита, умна и можеше да измъкне от всекиго каквото си поиска.

И все пак за милионен път си пожела да има нормално семейство. През целия си живот си беше мечтала за истински татко, който да коси полянката пред къщата им и да я нарича с умалително животинско име, и за майка, която да не е постоянно пияна и постоянно да си губи работата и да спи с когото й падне. Всички щяха да живеят в истинска къща, не като онези под наем, от които ги гонеха като нередовни платци. Щеше да учи в добро училище, където никой нямаше да й се подиграва, да дружи с добри деца, а не с отрепки. Щеше да посещава клубове, да пее в хор и щяха да я харесват момчета, които не бяха наркомани. Това искаше.

Затропа с пръст по леглото. Това искаше, но нямаше да го получи и нямаше смисъл изобщо да си представя, че би могла. Точно сега се налагаше да помисли за сестра си, а това означаваше да събере Нел и Джорик. Нямаше да бъде лесно, защото и двамата бяха достатъчно умни, но Луси си каза, че тя е по-умна. Трябваше само да ги насочва в правилната посока.

И да се постарае колкото беше възможно повече да ги бави по пътя към Айова.



Бътън изчака да стигнат до Индиана, преди да изгуби присъствие на духа. Този път изобщо не се наложи да убеждават Мат да спре. Зад себе си бяха оставили цели два щата — Западна Вирджиния и Охайо, а и Мабел нито веднъж не се беше развалила, така че той беше изпълнен с много по-голям оптимизъм за скорошно пристигане в Айова.

Мат насочи караваната към малкия къмпинг, който бяха избрали за пренощуване, а докато извиваше, не спря да се усмихва заради различните звуци, като от селски двор, с които Нел се опитваше да разсее Бътън. Беше чудесна, умна и забавна. Но именно изтънченият й сексапил обаче беше виновен за преминаващите като на филмова лента през съзнанието му фантазии на тема той и тя.

През целия изминал следобед беше шофирал, обладан от похот. Всеки път, когато тя кръстосаше стройните си крака или оставеше сандалите си да се изплъзнат, или пък леко го докоснеше с ръка, той се чувстваше сякаш ще експлодира. На тази тайнствена дама може и да не й беше станало съвсем ясно, но щеше да се сдобие с любовник. И ако му беше позволено да добави — а той можеше да си го позволи, по дяволите — тя щеше да се сдобие с любовник още тази вечер.

Щеше да бъде цяло изпитание, след като разполагаха с такова тясно пространство и освен това се налагаше да го делят с две деца, но вратата към задната част се заключваше и освен това двете момичета не се стряскаха от всеки шум. Е, не беше идеалната ситуация — тъй като му се искаше да я накара да крещи — но не можеше повече да чака.