Сюзън Филипс - Първата дама

— Проблеми на границата ли имаше?

— Шааа! — извика възторжено Бътън.

— Какво имаше в плика?

— Пари, за да си купя дрехи. Можеш да дойдеш с мен.

— Някой ти е пратил пари?

— Чудно колко много плаща сега мафията на убийците.

— Луси ти е повлияла много лошо. — Той закрачи до нея. — С колко разполагаш?

— Достатъчно, за да ти върна парите и да си купя нещо, което няма да се скъса още на първия ден. — Усмихна му се. — Достатъчно, за да предпочета да тръгна сама, ако дори съвсем малко започнеш да ми досаждаш.

Изражението му изведнъж стана дръзко.

— Защо ли ми се струва, че се чувстваш прекрасно точно където се намираш сега?

— Това обаче няма нищо общо с теб.

— Няма ли? Целувката ни снощи ми подсказа нещо съвсем друго.

— Коя целувка?

— Онази, която те накара да мечтаеш, преди да заспиш.

Тя тихичко изсумтя и го изгледа с невинни очи.

Той се намръщи.

— Мразя да пазарувам. Особено когато съм с жена.

— Тогава недей да идваш с мен. — Тя закрачи с бодра стъпка към центъра на базара, после изведнъж спря. Това си беше един най-обикновен покрит американски базар и нямаше да й се наложи нито да се здрависва с някого, нито да подканва някого да гласува. — Колко е хубаво!

Той я изгледа сякаш беше полудяла.

— Това е треторазреден базар накрая на света, а всеки такъв базар е част от верига. За човек със синя кръв като твоята е малко чудно, че се задоволяваш с толкова малко.

Тя вече беше твърде заета, устремена към отделението за дрехи, за да му отвърне.

Независимо от изразеното отвращение, Мат всъщност беше така добре дресиран от седемте си сестри, че се беше превърнал в прекрасна компания при пазаруване. Почти не се оплака, носейки Бътън, докато Нийли се ровеше в купчини дрехи, и в основни линии дори премина успешно препитването, което му беше устроила какво би й отивало и какво не. Тъй като от ранни години у нея беше култивиран проницателен усет по отношение на модата, едва ли имаше нужда от неговото мнение, но й беше забавно да узнае предпочитанията му.

В добавка към комплекта най-необходими дрехи, които беше набавила за себе си, тя купи и дрехи в светли цветове за Луси, после се отби и в бебешкото отделение, за да открие подходящи гащеризончета и за Бътън. Мат обаче й развали настроението, като отказа тя да плати за дрехите на децата. Докато той се занимаваше с плащането, тя избърза до друга автоматична маркировъчна каса, за да снабди Бътън и с една сладка шапчица от розов деним с козирка.

Сложи я на главицата на Бътън и Мат, след като я огледа, извъртя козирката назад.

— Ето това е истинското Демонче, което имам предвид.

— Извинявай.

Тя мислеше, че бебето ще поиска да свали шапката от главата си, но тъй като обожаваният от него Мат я беше наместил там, нищо подобно не се случи.

— Аз ти я купих, не той — обърна се към Бътън Нийли.

Бебето притисна глава в ямката на врата му и дълбоко въздъхна.

Нийли едва можеше да повярва, че никой не й обръща внимание. Променената й външност, фактът, че никой не би очаквал да открие Корнелия Кейс в малък покрит базар в Западна Вирджиния, както и отличната маскировка, която представляваше за нея Мат с бебето, й бяха осигурили тази така омайваща незабележимост.

Насочиха се към централното отделение на базара. Новото усещане, че е възможно да пазарува сама без поне дузина души да се опитват да й помогнат, я зареждаше с буйна радост. Почти толкова забавно й беше да подслушва разговорите на останалите, докато чакаше на опашката за автоматичната маркираща каса.

Щом съзря отделението за бельо, поиска да се освободи от присъствието на Мат.

— Сега е мой ред да нося Бътън. Имаш ли нещо против да отнесеш покупките ми до колата?

— Ти май се опитваш да се отървеш от мен.

— Що за хрумване? Каза ми, че не обичаш да пазаруваш, и аз просто ти показвам, че зачитам мнението ти.

— Измисли нещо друго. Или искаш да си купиш тампони, или бельо.

Тези негови сестри…

— Имам нужда от бельо — призна тя — и предпочитам сама да си го купя.

— Груповите покупки на бельо са много по-забавни.

И той се запъти към отделението за бельо. Бътън радостно подхвръкна в ръцете му, беше невероятно сладка с розовата шапчица с обърната козирка.

Нийли побърза да го настигне.

— Ще бъдеш единственият мъж там. И скоро ще ти стане досадно.

— Досадно е да си единственият мъж в отделението за бельо, ако си само на тринайсет. На трийсет и четири това изобщо не е досадно. Даже усещам как интересът ми се засилва. — И той се запъти право към една дантелена нощница в черно, която беше почти изцяло прозрачна. — Смятам дори да започнем с това.

— А аз не смятам така.

— Добре, ами какво ще кажеш за тези тук? — попита и се приближи към витрина с изложени черни бикини.

— Ами ако кажа не?

Той вдигна нагоре черен сутиен тип бриджитки.

— И за това ли ще спорим?

Тя избухна в смях.

— Ти харесваш черно бельо, така ли?

— По-скоро би ми харесало как изглежда на една много слаба жена.

Това като че я преряза като с нож. И я накара просто да грабне няколко чифта гащи от памук, не толкова дълбоко изрязани като бикините.

— Не бъди жестока!

Е, как другояче би могла да реагира на подобно поведение? Корнелия Кейс се чувстваше толкова несигурна по отношение на секса, че не би сторила нищо. Но Нел Кели… Нел може и да имаше куража да опита нещо по-рисковано.

След като плати за покупката си, пак й останаха достатъчно пари, за да продължи пътешествието си сама, но в нейните очи самотното странстване вече нямаше същия чар.

На излизане видяха Луси да тича към тях с блеснали от вълнение очи.

— Търсих ви навсякъде. Ела, Нел. Бързо!

И тя грабна пакетите от ръцете на Нийли, натика ги в ръцете на Мат и я повлече нанякъде.

— Чакай! Какво има?

— Ще видиш.

Нийли се огледа назад към Мат, но той се беше навел, за да вдигне пакета, който беше изпуснала. Тя се остави Луси да я дърпа, зарадвана от факта, че момичето се държи като най-обикновена тийнейджърка, а не като настръхнало зверче.

— Вече те записах. Пъхни си фланелката в шортите, за да не изглеждаш бременна. Хайде, побързай! О, боже, вече са започнали.

— За какво си ме записала?

— За нещо страхотно. — И тя я повлече към средата на базара. — Първата награда е телевизор. Ще си го пускаме в Мабел.

— Луси!

— Бързо!

Около леко издигната платформа вече се беше събрала тълпа, а на нея имаше оркестър и наредени хора с номера.

— Чакай малко. Няма да помръдна, ако…

— Ето я.

Луси избута Нийли към млада жена с дълга коса, вързана на конска опашка. В ръцете й имаше лист, прикрепен към пластмасова подложка, а на гърдите й беше прикрепен стикер с усмихнато човече.

— Успяхте. — Жената залепи стикер с големината на етикет и изписана цифра единайсет на фланелката на Нийли. — Вие сте последната ни участничка. На кого смятате, че приличате?

Нийли остана като втрещена.

— Какво…

— Прилича на Корнелия Кейс! — възкликна Луси. — Нима не си личи отдалеч?

Едва тогава Нийли съзря опънатия високо над платформата транспарант: „Конкурс за двойници на известни личности!“.