— Та!

— Искам да отида на базар! — намеси се и Луси, излизайки от банята.

Беше с мокра коса, лилавите кичури ги нямаше.

— Нел не е бременна — съобщи й Мат. — Вместо корем си е била сложила възглавница.

— Не ти вярвам.

Той потупа възглавницата, преди Нийли да успее да го възпре.

— Фалшив е.

Луси внимателно огледа корема на Нийли.

— Но защо?

— Ограбила е банка и се спасява с бягство.

— Страхотно! — За пръв път Луси я погледна с уважение. — Уби ли някого, или само го рани?

Нийли за момент се видя като Бони Паркър49.

— Не съм обрала банка. Мат просто се шегува. Аз… се крия от съпруга си и неговото семейство.

— Направо нямам думи — промърмори Луси и напъха дрехите в чантата си.

— Точно това искам да те помоля — да си като няма за моя проблем. — Тя хвърли мрачен поглед към Мат. — Не като някои хора, които държат да кажат на всички какво се е случило.

— Та! — извика бебето, щом Нийли закопча и последното копче на гащеризончето му и се отдръпна от него.

Мат примигна.

— Днес аз отивам на базар, независимо дали някой иска или не — уведоми ги Луси.

Нийли усети да се надига напрежение и за да го потуши, реши да имитира маниера на Минди Колиър, енергичната си секретарка по социалните контакти:

— Мислех си, че днес бихме могли да си направим пикник.

— Пикниците са си чист боклук. Аз отивам на базар.

Бътън прекоси лазешком леглото, за да се озове възможно най-близо до Мат, и щеше да падне, ако Нийли не я беше уловила за глезена и й помогнала да прехвърли тежестта върху крачетата си и да стъпи на пода.

— Не мисля, че наблизо има такъв базар, какъвто търсиш.

— Има в съседния град — отвърна й Луси. — Едно момиче от басейна ми каза.

Бътън се размърда край леглото и изписка призивно към Мат, който се оглеждаше наоколо в търсене точно на ключовете, които в момента се намираха у Нийли — в джоба на шортите й.

— Нека първо да отидем на базар, а след това на пикник — соломоновски предложи тя.

— Каква е тази твоя слабост по пикниците? — учуди се Мат, заставайки точно до нея. — И къде скри ключовете за новата ми таратайка?

— Пикниците просто са забавни. Не!

Реакцията й в защита на фалшивия й корем беше закъсняла. Той беше успял да бръкне под бременната й фланелка и вече развързваше връзките на възглавницата.

— Първо, това ще го изгоря, после отивам да задържа със сила всички механици в гаража, докато не оправят Мабел.

Тя грабна възглавницата от него и я напъха в раницата си.

— Можем да те закараме до гаража, преди да сме отишли на базар и на пикник.

— О, боже, вижте!

Нийли се извърна тъкмо навреме, за да види как Бътън успя да направи три несигурни крачки по мокета към Мат.

— Тя ходи! — възкликна Луси с танцуващи очи. — А аз така се притесних. Защото навърши годинка, обаче баща й беше такъв малоумник, че…

Тя изведнъж млъкна, уплашена, че е показала емоции, различни от обичайното й презрение и надменност. Но така и не успя напълно да прикрие гордостта от случилото се и на Нийли й се прииска да я прегърне.

Бътън се хвърли към крака на Мат, но той се оказа на много далечно разстояние за едно мъниче и тя опасно залитна. Той я подхвана с две ръце също като футболист, спасявайки летяща в тъч топка.

— Тааа… — възкликна Бътън и го погледна с обожание.

Мат се намръщи.

Детето извърна глава настрани и примижа от удоволствие.

— Направо ще повърна — изскърца Луси.

Нийли изхихика.

Той я изгледа кисело, после мушна Бътън под мишница сякаш е торба с картофи.

— Никой да не мърда, докато не открия ключовете.

— Аз съм шофьор днес — отсече Нийли. — Ти имаше лош ден вчера.

— У тебе ли са?

Тя имаше зад гърба си десетки години практика в избягване да отговаря на директни въпроси:

— Много се надявам днес да не вали. Луси, вземи пакета с памперсите. Излизаме!

Нийли грабна чантата си, а също и раницата с нещата си, сложи ги пред себе си наместо бременния си корем и се втурна към коридора. Вратите на асансьора тъкмо бяха започнали да се затварят, но тя успя да се вмъкне вътре и слезе сама долу. Премина като вихър фоайето, без да се оглежда, стискайки здраво чантата и раницата пред корема си и се запъти към паркинга.

След като влезе в стария олдсмобил, посегна да отвори раницата си, но реши преди това да размисли дали наистина отново да си сложи подплънката. Мат я беше възненавидял и беше способен да й вдигне и публичен скандал. С късата си прическа и облечена в евтини дрехи имаше само далечна прилика със стилната първа дама на Америка. Кое беше по-рисковано — да ядоса Мат или да се откаже от подплънката и да се надява, че и така ще се справи?

Докато размишляваше, откъм фоайето се появи Мат с намръщено лице, а след него и Луси, понесла Бътън.

Нийли се загледа в плика на „Фед Екс“50, който той държеше в ръка, и си даде сметка, че за пореден път беше позволила формалностите на обикновения живот да й убегнат. След като три години се беше възползвала от ефективната пощенска система на Белия дом, сега се чувстваше като човек, за пръв път в живота си получил писмо. Това обемисто писмо обаче беше твърде важно за нея и се наложи да си напомни мислено, че вече не разполага с армия от секретарки, които да се погрижат за личната й кореспонденция.

Системата, измислена в Белия дом, така че да може да се отделя личната кореспонденция от хилядите писма от различни организации и отделни хора, които президентското семейство ежедневно получаваше, действаше безотказно ефективно. На най-близките на президента и семейството му се съобщаваше четирицифрен код, който да бъде вписан като част от адреса им — тя и Денис си бяха избрали комбинацията 1776 — и по този начин личната кореспонденция се озоваваше директно на бюрата им.

Мат сложи ръка на тавана на олдсмобила и я погледна през отворения прозорец.

— Администраторката ме спря. Не си ми казвала, че очакваш пратка.

— И какво толкова е станало? — отвърна, протегна ръка, но той не й даде плика.

Луси успя да откопчи пръстчетата на Бътън от косата си и обясни:

— Ядосан е, защото администраторката едва не вдигна скандал, че уж си му жена, а пък фамилията ти не е същата като неговата.

Нийли се загледа в плика.

— Трябваше и аз ли да използвам твоята фамилия като всички други?

Изражението на Мат стана заплашително.

— Какво искаш да кажеш с това като всички други?

Във Вашингтон никога не би допуснала подобен гаф.

— Нищо особено. Недей да се горещиш, ами влез вътре, хайде.

Луси се изхили. Той се извърна бавно към нея. Бътън направо се разтапяше от усмивки и радостни възгласи, но той не й обърна внимание.

— За какво говори Нел?

— Да не мислиш, че си умирам от радост, че името ми е Джорик? — язвително се сопна Луси. — Да не мислиш, че и на Бътън ще й хареса?

— Искаш да ми кажеш, че фамилията ти е Джорик?

— А ти как мислеше?

Мат прокара пръсти през косата си.

— Егати…

— Га-ти! — повтори Бътън.

— Край вече! — извика Нийли. — Повече никакви мръсни думи да не чувам и от двама ви. Иначе Бътън ще тръгне по вашия път!

— Га-ти! — повтори Бътън и доволна запляска с ръце.

Сега Нел усети в нея да се надига гняв като гореща вълна и успя да се отърси от него с един прост жест — протягайки ръка през прозореца към писмото в ръката на Мат.

— Взимам го.

Мат погледна плика.

— От Джон Смит?

Защо Тери не беше пуснал в ход въображението си? Преди години Тери със сигурност би измислил име от рода на Омир Симпсън, Джери Фолуел51 или нещо подобно. Но смъртта на Денис го беше съсипала и лишила напълно от чувство за хумор.

— Мой братовчед — обясни тя.

Мат изпробва теглото на дебелото писмо с ръка, после я погледна изпитателно, преди да й го подаде. Нийли знаеше, че той очаква тя да му каже какво има вътре, но се досещаше, че дори да признае за съдържанието — беше помолила по телефона интимния партньор на мъртвия си съпруг да й изпрати назаем няколко хиляди долара — това нямаше да сложи край на въпросите му.

Сложи плика в скута си и каза.

— Губим ценно време. Хайде да тръгваме.



Макар именно Луси да беше настоявала да посетят базара в близкия град, точно тя изобщо не изглеждаше твърде ентусиазирана, когато пристигнаха. Щом я изгуби от погледа си между щандовете, Нийли се запита дали всъщност момичето искаше не толкова да пазарува, а колкото се може повече да забави пристигането им в Айова.

С Бътън на ръце като добро прикритие Нийли се отправи към стаята за почивка на майки с деца, за да се отърве от плика на „Фед Екс“ и да прибере парите на сигурно място в дамската си чанта. Щом излезе от стаята, установи, че Мат я чака пред вратата, макар да й беше заявил, че щом ги изгуби от поглед, веднага заминава за Мексико.