Нийли си припомни онази ноемврийска нощ, шест седмици след като тя и Денис се бяха оженили, когато той й призна истината. Намираха се в Ню Йорк сити заради кампанията за президентските избори и бяха отседнали в хотел „Уолдорф Астория“. Спомни си колко нещастна се беше чувствала. Бракът й не беше истински консумиран и тя най-накрая беше разбрала, че вината не е нейна.

Очите на Денис бяха плувнали в сълзи, както беше приседнал в края на леглото, загледан надолу в ръцете си, а гласът му до такава степен беше натежал от чувство за вина, че й беше трудно да разбира какво й говори.

— В мига, в който Тери и аз се погледнахме, осъзнахме, че сме открили сродната душа. Оттогава нито той, нито аз сме погледнали някой друг. — Той беше вдигнал глава към нея, в златистокафявите му очи се четеше покруса. — След Тери ти си ми най-добрата приятелка. Аз те обичам, Нийли…

— Като сестра — беше изрекла тя глухо. — Обичаш ме като сестра.

— Съжалявам! — В очите му отново бяха нахлули сълзи. — Толкова съжалявам…

Предателството му беше толкова жестоко, че й се беше приискало да умре — в онзи момент тя го мразеше.

— Трябваше да имам съпруга, ако исках да стана президент — беше казал. — Винаги съм те харесвал и когато усетих, че баща ти ме е избрал за теб, аз… аз…

— Реши да се възползваш от мен — беше изрекла тя тихо. — Знаеше, че съм влюбена в теб, и реши да се възползваш от това.

— Зная, зная… — беше прошепнал.

— Как можа да го направиш?

— Исках да стана президент — беше отвърнал простичко. — А и вече бяха плъзнали слухове.

Тя не ги беше чувала. Нищо не беше заподозряла, не и преди да се оженят, когато той беше отказвал да се любят под предлог, че това можеше да се раздуха от медиите и отлагаше секса след сватбата.

Същата сутрин след признанието му тя беше отлетяла за Нантъкет и се беше изолирала в къщата за гости в имението на баща си, за да се опита да проумее значението на това, което се беше случило. И беше взела решение за бърз развод. Денис не заслужаваше по-добро отношение.

Но всеки път щом вдигнеше телефонната слушалка, за да се обади на адвоката си, я връщаше обратно на мястото й. Денис я беше предал, но той не беше лош човек. Във всички останали отношения беше най-свестният човек, когото познаваше. Ако се разведеше с него, докато разгръщаше кандидатпрезидентската си кампания, щеше да го провали. Това ли искаше?

Една част от нея копнееше за отмъщение, каквото той заслужаваше. Но тъй като поначало нямаше склонност да отмъщава, стомахът й се свиваше всеки път щом погледнеше към телефона.

Тери окончателно я беше убедил да не слага край на брака си. Тери, забавният и непочтителен човек, когото познаваше като най-стария приятел на Денис, буквално беше нахлул в къщата за гости, беше й налял питие и я бе погледнал право в очите.

— Не се развеждай с него, Нийли. Остани при него. Знаеш, че няма по-добър от него за поста президент. — Той улови ръцете й и леко ги стисна, а в изражението му се четеше настойчива молба. — Моля те, Нийли! Той никога не е искал да те нарани. Беше убеден, че ще успее да се справи, така че ти никога да не разбереш.

— Лъжите, с които хората се самозаблуждават…

Тя беше излязла и с часове беше бродила по плажа, а като се върна, установи, че Тери не си е заминал и очаква решението й.

— Ще му дам шанс, а след това ще се разведа с него.

Още докато беше изричала тези думи, беше усетила как нещо в нея умира, всички нейни романтични мечти.

Тери, който по такъв поразителен начин умееше да имитира всички политически противници на мъжа й, се беше разридал. Тя си даде сметка тогава, че и на него не му е леко. След това Денис постоянно беше намирал начин да й показва благодарността си.

Във всяко едно отношение, всъщност в най-съществените отношения, той беше чудесен съпруг. И макар да не му беше простила изцяло предателството, тя не искаше да се превръща и в жертва на собственото си огорчение, затова се беше принудила да приеме приятелството му.

Взаимоотношенията й с Тери бяха по-сложни. Тя беше заела мястото, което се полагаше нему, и в някаква стенен дори го ненавиждаше за това. В същото време той беше много благороден човек и се опита да компенсира случилото се, като се превърна в неин неизтощим защитник. Той в много по-голяма степен, отколкото непрекъснато ангажираният й съпруг, я пазеше от постоянната намеса на баща й в личните й работи. На вечерта, след като Денис почина, двамата с Тери заедно бяха изплакали мъката си, седнали прегърнати, но дори и в този момент тя си беше дала сметка, че неговата покруса трябва да е много по-дълбока.

— Колко време бяхте женени?

— Какво?

Тя скочи, след като гласът на Мат прониза мислите й.

— С твоя гей съпруг. Колко време бяхте женени?

— А… няколко години. И той не беше гей.

— Хайде стига, Нел! Защо продължаваш да го прикриваш?

Защото сега трябваше да се грижи за политическото му наследство и паметта му, а това в много случаи представляваше дори по-голяма отговорност, отколкото да бъде само негова първа дама.

Мат остави колата на нощното шкафче.

— В твоята история има огромна пукнатина, нали разбираш? Малко трудно ми е да си представя защо толкова ще иска да те открие.

— Семейството му иска да ме открие — измисли тя. — Те са много консервативни и са решени на всичко, за да защитят репутацията си.

Той се изправи и тя остана поразена, че го направи с грация, каквато не се предполагаше, че може да притежава такъв грамаден мъж.

— Нел, надявам се, че си съумяла да се погрижиш за себе си. Жените с гей съпрузи имат много повече и по-сериозни проблеми, не само разбитите си сърца.

Нямаше нужда да го пита какво има предвид и не възнамеряваше да му обяснява, че няма никаква причина за безпокойство.

— Моят съпруг нямаше безразборни връзки, той обичаше само един човек… една жена — изрече тя с непривичен тон. — Аз не съм безразсъдна и не представлявам никаква опасност за здравето на друг човек. Преди по-малко от месец дори бях доброволен дарител на кръв. Ти можеш ли да кажеш същото за себе си?

— Аз също не съм безразсъден — изрече той със спокоен тон.

Имаше само една причина да се дискутира подобна тема, а тя все още не се чувстваше готова да обсъжда подобно нещо, затова остави чашата с вино на пода и стана.

— Уморена съм.

— Не е толкова късно. — Той я изгледа и се усмихна. — Хващам се на бас, че греша за начина ти на целуване, защото ти наистина не изглеждаш като малко момиченце, особено в тази нощница. Може би трябва да опитаме отново.

— Може би не трябва. — А така й се искаше… и точно по тази причина се запъти с бърза крачка към съседната стая. — Благодаря ти за виното.

— Струва ми се, че нямаш смелостта да следваш собствените си желания.

— А на мен ми се струва, че не съм вчерашна.

Веднага след като затвори вратата, чу гръмкия му смях.

Усети да я залива горещина. Още не можеше да повярва до каква степен й се беше приискало да остане. Но Мат все така си оставаше непознат за нея, макар и да го чувстваше много близък, и й трябваше малко време да помисли върху развитието на взаимоотношенията им.

Бътън лежеше до Луси на двойното легло. Нийли й постели на пода, после внимателно я пое в ръцете си и я вдигна. Бебето се сгуши в гърдите й. Тя докосна с устни топлата влажна главичка и внимателно положи мъничето в импровизираното легълце, после легна до по-голямата му сестра.

Мина много време, преди да успее да заспи.



Веднага щом се събуди на следващата сутрин, Нийли се промъкна в стаята на Мат за ключовете от колата, за да не може той да изчезне със стария олдсмобил и да я изостави. Но като се озова вътре, не успя да се въздържи и да не погледне към Мат.

Той лежеше по корем диагонално на леглото, покрит с чаршаф, свлякъл се в основата на голия му загорял гръб. Косата му изглеждаше много по-тъмна на белия фон на яростно напъханата под главата му възглавница — ръката му беше свита в юмрук. Както стоеше и го наблюдаваше, той се размърда и единият му крак се показа изпод чаршафа. Беше як, мускулест, немного окосмен. Видът му й причини силен, съвсем нехарактерен за Корнелия Кейс копнеж, равносилен на глад.

Припомни си всичко, което му беше казала предната вечер по време на необмислената си изповед. Беше така изкусително да се напъхаш под кожата на друг човек и да изповядаш собствените си тайни. Изкусително и глупаво. Тя взе в шепа ключовете от олдсмобила, измъкна се тихо от стаята и се запъти към банята. Този нов ден й беше като още един подарък и не й се искаше да го разваля със стари сърдечни болки.

След час, прясно избръснат и изкъпан, Мат влезе в женската стая. Намръщи се, като видя възглавницата на кръста й.

— Вече ти казах, че не искам повече да носиш това.

Бътън нададе възторжен вик още щом съзря Мат.

И веднага започна да прави опити да се измъкне от Нийли, която на свой ред се опитваше да я облече в чисти дрехи.

— Спомням си, че ми го каза.

— Е?

— Не си ли твърде много подвластен на илюзията, че ти обръщам каквото и да било внимание?