Сюзън Филипс - Първата дама

Нийли си пое дълбоко въздух, след като първа прекъсна целувката.

Мат й позволи да се отдръпне от него, после бавно й се усмихна.

— Ти се целуваш като малко момиченце.

Усмивката му заличи изцяло жилещото впечатление от думите му, но въпреки всичко я заболя. Без да го знае, той се беше докоснал до това, което в най-голяма степен й причиняваше мъчителна несигурност. Все пак тя успя да реагира със спокойното хладнокръвие на жена, родена да управлява.

— Колко малки момиченца си целувал?

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Така ли? Колко ексцентрично.

— Ни най-малко. Имам седем по-малки сестри.

— Шегуваш се.

— Виж, това не е нещо, с което бих се шегувал. — Запъти се към минибара. — Нещо за пиене?

Тя си даваше сметка, че трябва да се отдръпне, докато все още имаше такава възможност, но не пожела да го направи. Вместо това й се прииска да бъде безразсъдна и безотговорна — повече като безгрижната Нел Кели, отколкото като вечно напрегнатата Корнелия Кейс.

— Предполагам, че няма начин да намериш добро мерло вътре.

Той се наведе, за да погледне по-добре.

— Има мерло, но е с капачка, така че не бих могъл да кажа доколко е добро. — Извади бутилката, после скръсти ръце и изви вежда към корема й. — Няма да има пиене обаче, ако си бременна.

Тя се усмихна и с чувство на неудобство пъхна ръце под нощницата си откъм гърба, за да развърже връзките. Възглавницата падна.

Той изгледа торбестата й нощница, докато развърташе капачката.

— Почти няма подобрение в гледката.

Тя вдигна възглавницата и след като седна на стола, я положи в скута си.

— Наложи се да се откажа от всичките си секси пеньоари.

— Направо ме боли сърцето. — Той наля вино в чаша, подаде й я, после извади кока-кола за себе си. — Защо си толкова плашлива?

— Не съм плашлива — заяви тя с отбранителен тон. — Само защото не те олигавих целия, не означава, че съм плашлива.

Той опря една възглавница на облегалката на леглото и се разположи върху него с кутия кола на гърдите си. Така, както се беше облегнал назад и скръстил глезени, той й изглеждаше обладан от спокойствие, за разлика от нейното състояние.

— Значи аз не те привличам.

В очите му съзря отблясък от едва доловима мъжка дързост, свидетелстваща за изобилие от самоувереност, що се отнася до секса.

Тя се почувства като дете, опитващо се да разбере доколко може да наближи свистящите покрай него коли, без да го прегазят.

— Не съм казала това.

— Значи те привличам.

— И това не съм казала. Какво толкова си се загрижил? Нали се целувам като малко момиченце.

Идваше й да си отхапе езика. Защо просто не се откажеше от този спор.

— Не исках да ти прозвучи като обида.

— Но не прозвуча и като комплимент.

— Извинявам се.

— Просто не беше нужно да го казваш.

— Никога няма да го кажа отново.

Нотката веселост в гласа му я накара да се почувства като обикновена заядливка.

— Предполагам, че ако си бях напъхала езика чак до гласните ти струни, щеше много да се зарадваш.

— Вече ти се извиних.

— Не понасям подобни целувки. Имам чувството, че ще повърна.

— Неговите, предполагам.

— По принцип. Да смъкнеш плаката от зъбите на някого, според мен е работа за зъболекаря, а не романтична целувка. Хората би трябвало да си държат езиците зад своите си зъби.

— Предполагам, това означава, че не би трябвало изобщо да отварям дума за орален секс.

— Какво?

Той отметна назад глава върху възглавницата и гръмко се разсмя.

Тя се изчерви, но след като отпи глътка вино, си даде сметка, че не се чувства чак толкова отвратена.

— Стига, Нел! Нощта е дълга и ние сме съвсем сами. Кажи сега на отец Матиас на какво се дължи това твое желание да повърнеш.

— Матиас? Мислех, че се казваш Матю.

— Матиас е словашкият вариант на Матю. Но сестрите ми ме нарекоха Мат и вече не мога да се отърва от него. Не измествай темата обаче. Предполагам, че бившият ти съпруг не си е падал много по целувките.

Тя отпи глътка вино, след това се чу да казва:

— Не и с мен, във всеки случай.

— С друг човек?

Тя се поколеба, после бавно кимна. Той нямаше представа коя е тя, а тя беше вече толкова уморена да се преструва, че с Денис са били блажено щастливи. Поне Нел Кели можеше да разкрие малко от истината.

— Много други ли имаше?

— Не, само един човек. Той беше верен. Просто на мен не ми беше верен. — Тя прегърна възглавницата в скута си. — Никакъв не ми беше на мен.

Последва дълга пауза.

— Да не искаш да кажеш, че изобщо не сте правили секс с мъжа си?

Тя осъзна, че едва не е разкрила истината.

— Разбира се, че правихме. Но не беше страхотен секс.

Беше лъжа. Бяха прекарали няколко седмици в несръчни опити, които я оставяха в състояние на унизително двоумение дали още е или вече не е девствена. Чувстваше се като глупачка. През целия курс на гимназията и колежа тялото й копнееше за мъжко докосване, но нали беше израснала с напомнянето, че винаги трябва да е доброто момиче на татко, няколкото момчета, които бяха имали куража да не се стреснат от Тайните служби, се бяха натъквали на категоричния й отказ.

— Мъжът ти сигурно е имал проблем.

И то голям. Но беше погребан на шест фута под земята в Арлингтънското гробище. Задави я пристъп на смях, който повече приличаше на ридание.

— Не смяташ ли, че всъщност аз съм имала проблем?

Той се забави с отговора и тя си даде сметка, че сериозно се е замислил над думите й.

— Аха, това е сигурно.

Тя усети, че се усмихва.

— Благодаря ти.

— Чувствала си се доста несигурна, нали така?

— Малко.

— Значи той е правил страхотен секс с приятелката си, но не и с теб.

— Не знам какъв секс е правил с негов… неговата приятелка.

Той рязко се изправи и смръщи вежди, в същото време изричайки:

— Глупости!

— Какво?

— Не е било с приятелката му — бавно изрече Мат. — А с приятеля му.

Виното й преля извън ръба на чашата, а възглавницата се изхлузи пред краката й, щом тя рязко скочи.

— Това е лудост! Как можа да изречеш подобно нещо? Как можа изобщо да го предположиш?

— Не знам. Просто ми хрумна и това е. А и крайчетата на устните ти пак се присвиха. Съпругът ти е гей. Ето затова си се развела с него.

— Не! Това е пълен абсурд! Лудост! — Тя затърка със свободната си ръка мястото върху другата, където се беше изляло виното. — Ако го беше видял… Той беше… той е изключително мъжествен. Привлекателен. Атлетичен. Мъж, който кара останалите хора да се чувстват удобно и спокойно край него. Изводът ти е напълно погрешен!

Не й каза и дума. Просто я гледаше, а в очите му се четеше съжаление.

Тя опита да обуздае паниката си. Защо беше постъпила така безразсъдно? Толкова дълго беше пазила тази тайна — тайната, която би разклатила устоите на управлението по такъв начин, че сексскандалът на Клинтън щеше да изглежда далеч по-невинно. Един женен президент на Съединените щати всъщност беше хомосексуалист.

Единственият човек, който го знаеше, освен нея, беше Тери Акерман — най-старият приятел на Денис, заместник-шеф на екипа му и негов интимен партньор за цял живот. Тя прекрачи възглавницата, която беше изпуснала, и се запъти към прозореца все още с чашата вино в ръка. През тънкия плат на завесите прозираше светлината на лампите около басейна, а далеч по-нататък — и от фаровете на един камион, пълзящ по магистралата.

Преди Денис и Тери да се срещнат през първата си година в Харвард, и двамата бяха изживели дълбоки съмнения по отношение на сексуалността си, но срещата им беше сложила край на колебанията им. Всичко ги свързваше. Бяха от известни семейства. Бяха амбициозни и популярни сред равните си — двама млади лъвове, на които предстоеше стремителна кариера и слава. Всяка седмица бяха излизали с различни момичета и си бяха разказвали лъжи за сексуалните си фантазии. Но привличането помежду им беше толкова силно, че се бяха оказали безсилни срещу него.