Обърна се към него с мек, неангажиращ тон:

— Значи реши все пак да не ни напускаш?

— Искам да говоря с теб.

Плътният му и рязък тон я обезпокои.

— Уморена съм. Нека да поговорим утре.

— Ще говорим сега. — И той посочи с глава към стаята си. Помисли си дали да не му откаже, но нещо в изражението му й подсказа, че би било чиста загуба на сили и време. Мат затвори вратата, след като влязоха в стаята му, и я погледна със смразяващ поглед. — Не обичам да ме лъжат.

Макар да не я беше докоснал дори с пръст, тя се озова притисната с гръб до стената.

— Какво си…

Нийли се лиши от дар слово, когато Мат улови крайчеца на нощницата й и я вдигна нагоре. Тя опита да се отскубне, но той изви ръката й.

— Престани!

Той сведе поглед надолу и видя както закрепената на кръста й възглавница, така и лилавите бикини под нея.

Тя непрестанно се опитваше да го отблъсне, но нищо не се получаваше.

— Пусни ме.

Вече беше видял, каквото му беше нужно, и бавно отпусна хватката си.

Нощницата се плъзна обратно и прикри краката й. Нийли опита да се шмугне край него, но едрото му тяло не я пропусна.

Погледът му като че щеше да я прогори.

— Нищо от това, което ми каза, не е истина.

Беше разбрал, че бременността й е фалшива, но дали знаеше и коя е? Опита да потисне паниката, която усещаше да я обзема.

— Аз… казах ти, че няма да изложа на опасност нито момичетата, нито теб. Само това има значение.

— Не и що се отнася до мен.

— Нека сутринта да поговорим за това.

— Никъде няма да ходиш — изръмжа той, улови я за рамото и я натисна да седне на стола.

В целия й досегашен живот никой не се беше отнасял грубо с нея и тя беше до такава степен изумена, че изрече, без да мисли:

— С нищо не съм предизвикала подобно отношение.

Той отпусна ръце върху облегалките на стола и тя по този начин се озова като в клетка. А като се вгледа в леденосивите му очи, се почувства като че някой прокара ледена ръка по гръбнака й. Държеше се така грубиянски, а тя дори не проумяваше защо.

— Играта свърши, принцесо. Да започнем с истинското ти име.

Името? Той не знаеше всъщност коя е тя! Пое си дъх.

— Не ме наричай така — промълви тихо. — Кели е истинската ми фамилия. По баща. — Цял живот й се беше налагало бързо да съобразява какво да отговори и сега това й помагаше да си изгради нова легенда. — Няма нужда да знаеш и фамилията на мъжа ми.

— Ти си омъжена?

— Аз съм… разведена, но бившият ми съпруг не иска да го приеме. Семейството му е много влиятелно, много са богати. Аз… имам нужда от малко време, за да… — Какво? Потърси отговор, но главата й беше като изпразнена. Затова го изгледа надменно и додаде: — Личният ми живот не те засяга.

— Ти направи така, че да ме засяга.

Той се изправи и я освободи от клетката й, но тя не се помръдна от мястото си. А се концентрира изцяло в опита си да звучи правдоподобно:

— Много е сложно. Налагаше се да изчезна за известно време, това е всичко. Със сигурност щяха да изпратят детективи да ме следят, затова реших да се дегизирам като бременна жена, за да ги заблудя. — Не биваше повече да му позволява така да я притиска, затова вдигна очи и го загледа решително. — Моля те не стой като небостъргач пред мен. Това ме притеснява.

— Добре.

Мат не помръдна и тя осъзна, загледана в едрите му присвити устни, до каква степен вече харесваше усмивката му. Не я пускаше често в ход, но когато го стореше, краката й се подкосяваха.

Познаваше системата за точкуване при успех на военните и знаеше каква е стойността на ответния удар.

— Да не смяташ да ме малтретираш? За нещо, което поначало няма нищо общо с теб. Това си беше чисто физическо насилие!

— Никакво физическо насилие не беше! — отвърна й, изгледа я навъсено, но отстъпи малко назад.

— Защо просто не ме попита дали наистина съм бременна? Всъщност как разбра?

— Ти политна към мен, помниш ли? Веднага щом дойдохме тук, беше с Демончето. Коремът на една бременна жена не е мек като възглавница.

— О! — Спомни си колко особено я беше изгледал. Тогава си беше помислила, че това е неговата реакция на сексуалното привличане, която беше усетила помежду им, но по всичко изглеждаше, че усещането е само нейно. Тя се изправи. — Поведението ти е непростително и дебелашко!

— Дебелашко? Ама че речник имаш, принцесо. Сега какво следва? Отрежете му главата, така ли? — Той отпусна цялата си тежест върху дланта си, подпряна на стената, на около фут от нея. — Ако не си обърнала внимание, ти се намираш сама в една и съща хотелска стая с мъж, когото почти не познаваш.

В думите му имаше неприкрита заплаха, но тя не се почувства изплашена. Мат може и да беше упорит и своенравен. Може и да не притежаваше изтънченост и със сигурност нямаше нищо женствено у себе си, но тя не би могла да си представи, че той би я наранил физически.

Тя го доближи и го погледна право в очите.

— Откажи се. Ти се нуждаеш от мен много повече, отколкото аз от теб. — Не беше истина, но той нямаше как да го знае. — От сега нататък не бих искала да ми задаваш повече въпроси за миналото ми. Не съм замесена в нищо нелегално и както вече ти казах, моят личен живот изобщо не те засяга. И ще трябва да приемеш нещата такива, каквито са.

— Или какво? Ще ми отнемеш всички замъци, така ли?

— Ще накарам да те оженят за най-грозната жена в кралството.

Надявала се беше да го накара да се усмихне, но видът му остана мрачен като на дресирана мечка.

— Махни проклетата възглавница. Изглеждаш глупаво.

— Сега спокойно можеш да започнеш да се тупаш по гърдите и после за награда да изядеш банан.

О, боже, играеше си с огъня и изобщо не я беше грижа какво ще стане.

Той запази спокойствие.

— Какво каза?

— Хммм… Нищо. Обикновен синдром на Турет. Идва и отминава.

На устните му се появи нещо, прилично на усмивка.

— Не се плашиш лесно, нали?

— Е… а ти понякога с поведението си приличаш на орангутан.

— Противно на твоя бивш съпруг и богаташки син, тръгнал да те търси с армия от детективи, така ли?

— Положителното у него е, че… мрази бананите.

— Всичко това е измислица. От начало до край. И няма никакъв бивш съпруг.

Тя вдигна брадичка.

— И как тогава съм забременяла? Отговори ми, мъдрецо.

Едно ъгълче на устните му лекичко се привдигна и той поклати глава.

— Добре. Предавам се. Ще играем по твоите правила за малко.

— Благодаря ти.

— Освен за едно нещо… искам да знам истината дали още си омъжена или не.

Този път й се стори трудно да го погледне право в очите.

— Не. Заклевам ти се. Не съм омъжена.

Той кимна и тя разбра по изражението на лицето му, че й е повярвал.

— Добре. Но повече не искам да виждам проклетата възглавница около кръста ти. Говоря ти сериозно. Да пътуваш с мен и децата на Санди — това е единственият камуфлаж, на който от сега нататък ще можеш да разчиташ. Разбрахме ли се?

Нийли си даде сметка, че няма да може да се пребори с него по този въпрос. Дали обаче присъствието на двете деца щеше да й помогне успешно да прикрие самоличността си?

— Как да го обясня на Луси?

— Кажи й, че си родила през нощта, после си продала бебето на семейство цигани, защото ти напомняло за нея.

— Няма да й кажа.

— Тогава й кажи истината. Ще я понесе.

Нийли сви рамене — е, поне можеше да украси историята си както си иска.

Помежду им настъпи мълчание. Чу да се захлопва врата от отсрещната страна на коридора, после шум от придвижване на количката на румсървиса и изведнъж се почувства неловко.

Той се усмихна.

— Е, сега поне не се чувствам като перверзник.

— Какво точно имаш предвид?

— Че съм се почувствал прелъстен от една бременна жена.

Тя усети кожата си да настръхва.

— Така ли?

— Не се преструвай на изненадана.

— Мъжете обикновено… не са се чувствали прелъстени от мен. — Много мъже я харесваха и много повече се чувстваха подмамени от властта й. Но не се бяха чувствали привлечени сексуално от нея. Тя притежаваше прекалено голяма власт. Нейното положение, нейното достойнство съвсем я бяха лишили от сексуалност. — Наистина ли съм те прелъстила?

— Не го ли казах точно така?

— Да, но…

— Искаш да ти го демонстрирам ли?

Дрезгавата нотка в гласа му й подейства като ласка.

— Аз… О, не… Не смятам, че…

Той й се усмихна и се доближи до нея. Дънките му допряха нощницата й и когато вдигна глава, за да го погледне, тя изпита непознатото усещане за крехкост. И едно непознато чувство — че е жена.