За пръв път споменът за Денис не й причини болка. Може би времето беше си свършило работата като лечител или може би тя просто беше твърде смутена от мъжа до себе си.

Бебето отново се люшна. Мат се наклони към Нийли и я изгледа особено.

— Аз… аз ще я заведа долу, при басейна — избъбри тя.

Отговорът се отрони бавно от устата му:

— Може.

Бътън нададе рев, когато Нийли я изведе от стаята.



Прекара следващите два часа, приседнала край детския басейн, притеснявайки се през цялото време дали Бътън няма да се удави или да изгори от слънцето. След като обаче басейнът беше разположен на сянка и единственият път, когато бебето се беше намирало по-далеч от нея, беше Луси като го взе в басейна за възрастни, тя започна да съзнава, че страховете й са напразни. Сигурно притесненията й бяха нещо като защита, начин да се отклони от мислите си за Мат.

Може би свободата да не бъде себе си й се беше отразила по много повече и по-различни начини, отколкото тя си беше представяла предварително. Що за личност беше тази Нел Кели? В допълнение към така активното й либидо нея изглежда, не я беше грижа дали притеснява хората. Нийли се усмихна. Харесваше й всичко свързано с Нел, освен прехласването по тялото на Мат Джорик.

Каза си, че е неблагоразумно да мисли за секс. Може и да беше потисната, но все така си оставаше човешко същество, а Мат беше толкова различен от мъжете, които познаваше. Твърде агресивен във взаимоотношенията си с жените, ако трябваше да бъде точна. С цялата сила на твърдите си мускули и широката си челюст, на широките си ръце и грубички пръсти. Харесваше й как ухаеше на сапун, крем за бръснене и чиста кожа. Беше як и мускулест и тя харесваше едрите му зъби.

Зъбите му ли? О, боже, беше си загубила ума! Простена и отново насочи вниманието си към Бътън, като й помагаше да пълни пластмасовите чаши с вода и пречейки й в същото време да я пие.

На Луси по всяка вероятност й беше доскучало, защото реши да се качи горе и да погледа телевизия. Преди да си тръгне, нарече Нийли малоумна, защото не се е сетила, че Бътън е гладна и е време за шишето й, после извади детето от водата и го отнесе.

Нийли въздъхна и се излетна отново на шезлонга, решена да не мисли изобщо нито за Луси, нито за Бътън, нито за Мат Джорик, но това само я накара да започне пак да се притеснява — този път за пари. Работниците в стоманодобивната промишленост получаваха добри заплати, но това пътуване щеше да излезе на Мат доста скъпо. Дали щеше да се оправи и с ремонта на Мабел наравно с всички останали разходи? И дали тя наистина искаше да прекара останалата част от голямото си приключение само с два чифта шорти, няколко фланелки и две смени бельо?

Трябваше да се снабди с пари и Тери Акерман беше единственият човек, от когото можеше да ги поиска, без да се страхува, че ще я издаде. Отиде до близкия телефон и му се обади.



Специален агент на ФБР Антония Тони Делука изкара колата си от паркинга на стоянката за тежкотоварни камиони край Конелсбърг, Пенсилвания, където Джими Бригс беше откраднал чевито модел „Корсика“. Тя и партньорът й бяха разпитали работещите на стоянката и шофьорите, но никой нищо не беше видял. След няколко часа щяха да се върнат пак тук и да разговарят и с работещите от следващата смяна.

Тя погледна от седалката на правителствения таурус към новия си партньор и се запита как се беше случила в двойка с човек на име Джейсън. Специален агент от Тайните служби Джейсън Уилямс. Никой на възраст над трийсет години не се наричаше Джейсън. И може би точно това я беше подразнило най-много, защото Джейсън имаше още четири години, докато навърши трийсет, а тя ги беше прехвърлила преди повече от петнайсет години.

Когато Тони постъпваше на работа в Бюрото в края на седемдесетте години, в него работеха едва двеста жени агенти. След повече от двайсет години тя беше успяла да оцелее във всички битки между половете, изявявайки се като много по-твърда и много по-умна от всички, с които някога беше започнала. Беше смятала за свой дълг да расте в званията, докато най-накрая не беше си дала сметка, че най обича да работи като разследващ агент. Преди три години се беше върнала към тази дейност и сега нямаше по-щастлив човек от нея.

Миналата вечер получи заповед да се яви в представителството на Бюрото в Харисбърг — твърде малко, за да има собствена разследваща служба, и на оперативката сутринта тя и останалите явили се агенти научиха за изчезването на Корнелия Кейс. Колкото се беше почувствала загрижена какво се беше случило с първата дама на нацията, толкова се беше почувствала и развълнувана, че беше включена в елитния отряд агенти, сформиран, за да я открие. За неин лош късмет обаче й бяха дали нов партньор — и то такъв, който дори не беше от Бюрото. Макар да беше работила съвместно с агенти от Тайните служби, всички бяха калени ветерани, а не двайсет и шест годишни новаци с име Джейсън.

Той имаше онзи избръснат до синьо външен вид като всички белокожи агенти от Тайните служби. Беше с късо подстригана светлокестенява коса, симетрично разположени черти на лицето и нещо като малка пъпчица на брадичката. Как можаха да й дадат за партньор човек, който все още имаше пъпки?

Как можаха да й дадат партньор, който нямаше нужда да воюва с килограмите или да се притеснява за бръчки. Партньор без нито един бял косъм. Нямаше нужда да се поглежда в огледалото за обратно виждане, за да разбере колко много бели косми се бяха появили в нейната къса и черна коса. И все пак мургавата й кожа беше сравнително ненабръчкана и макар че самата тя беше по-закръглена, отколкото й се искаше, все още изглеждаше добре.

Засега с момчето не бяха разменили повече думи, отколкото им се беше налагало по служба, но Тони вече бе решила да проучи по-обстойно партньора си.

— Кажи ми нещо, момче. Чий задник трябваше да целуваш, за да ти даде тази служба?

— Ничий.

— Хайде бе, не ти вярвам.

Той сви рамене.

Беше от италиански произход и мразеше да я пращат на смяна с бозавите потомци на Европейския Север. Момчето беше един ранг по-долу от нея, по нейна преценка.

— Интересно. Значи просто се появи и те решиха да те зачислят в елитен отряд. Просто си късметлия, така ли? В Бюрото доста трябва да се потрудим за подобна служба.

Той се извърна към нея и се усмихна.

— Дадоха ми тази служба, защото съм много добър в работата си.

— Значи са ми дали жив отличник, при това и нахакан — изрече провлечено тя. — Е, не съм ли късметлийка днес?

Той се намръщи и тя разбра, че го е засегнала. Задоволството й се поизпари обаче, когато разбра, че смръщването не е заради обида, а в резултат на дълбоко замисляне.

— Колко силно го искаш? — попита я той.

— За какво ми говориш?

— Колко силно искаш ти точно да откриеш Аврора?

Аврора беше кодовото име на Тайните служби за Корнелия Кейс. Членовете на президентското семейство винаги имаха кодови имена, започващи с една и съща буква. Денис Кейс беше Ароу48.

Тя се забави известно време с отговора, за да може да помисли:

— Няма да имам нищо против да ми го запишат в досието.

— Не ми прозвуча като добър мотив. Нито беше много искрено. Чух да се говори, че точно ти си отличничка.

— Така ли? И какво още си чул?

— Че си арогантна, че трудно се работи с теб и че си от най-добрите разследващи агенти в Бюрото.

— Ти май много обичаш да си пъхаш носа, където не трябва. — Тя реши да се отбранява по най-добрия възможен начин, с нападение. — Просто не обичам да се провалям. И не обичам избръснати до синьо момченца, които си мислят, че като са поразследвали тук-таме, и са си свършили работата.

— Значи в нещо си приличаме.

— Съмнявам се. Ти едва започваш кариерата си и едва ли те е грижа дали ще намериш Аврора.

— Напротив, искам да я намеря. Като оставим настрана, че още ми е трудно дори да повярвам в изчезването на първата дама, аз съм си много амбициран.

— Така ли? И колко амбициран!?

— Толкова, че да осъзнавам как намирането на Аврора ще накара да ме забележат и директорът, и държавният секретар, и дори президентът.

Тя погледна към чистото му и откровено лице.

— Много хора са амбицирани, отличнико. Ето защо ще бъде още по-трудно.

Погледът му пробяга по прошарената й коса, после и по пълничкото й тяло.

— Мисля, че няма да имам проблеми с теб.

Беше й хвърлил ръкавицата на предизвикателството и тя се усмихна.

— Така ли? Е, ще видим това, момчето ми. Ще видим кой от нас знае най-добре как би могъл да открие първата дама.



И двете момичета бяха много уморени, затова Нийли поръча храна от румсървиса и се престори пред тях как изобщо не я интересува, че Мат не се е прибрал. Луси изгледа един филм, после задряма както се беше изтегнала с Бътън до нея. Нийли си взе душ, прикрепи омразната възглавница на кръста си и си облече нощницата.

На излизане от банята се стресна, като видя Мат застанал в рамката на вратата, свързваща стаите. Беше бос, а фланелката му се ветрееше над дънковите къси панталони, които си беше облякъл още веднага след като се бяха настанили. Тялото му изглеждаше дори по-грамадно като силует заради светлината, струяща отзад, и въпреки присъствието на двете спящи момичета, Нийли се почувства сякаш бяха сами.