— Какво има?

— Изгубих управлението.

— Казах ти, че този автомобил е таратайка — обади се Луси изотзад, без да има нужда.

Мат отби караваната в страничното платно и я паркира на паркинга край един стар ресторант на име „Хъш пъпс“46.

— Страхотно! Може ли малко кучешка пикня?

— Успокой се, Луси. Какво мислиш, че е станало, Мат?

— Знаеш, че онова чукане в двигателя много ме притесняваше.

— Да.

— Не мисля, че е от това.

— Ооо.

Той не помръдна, просто стоеше загледан през предното стъкло.

— Счупена щанга на кормилото. Нещо такова.

Изглеждаше толкова съкрушен, че тя импулсивно протегна ръка и лекичко го стисна за ръката. Той извърна глава и я погледна изучаващо. Погледите им се срещнаха и някаква искра премина помежду им. Нийли притеснено отдръпна ръката си. Усети топлина по дланта си там, където го беше докоснала.

Тя се изправи и се извърна към Луси.

— Ела да похарчим парите на Мат за лоша храна, докато той разбере какво й има на Мабел.

„Хъш пъпс“ не предлагаше луксозна обстановка и Нийли предпочете да се разположи с двете момичета навън, до една от металните маси в най-отдалечения край на паркинга, откъдето видяха как един камион извозва на буксир Мабел заедно с Мат. Докато Луси ядеше, Нийли се занимавайте с Бътън. Детето обаче по всяка вероятност се беше изморило, защото се сви върху одеялото и задряма.

— Скучно ми е.

— Защо не отидеш да се поразходиш? И не забравяй да се върнеш обратно.

Луси погледна към малката си сестричка, после загледа Нийли с известно съмнение в погледа.

Нийли се усмихна и побърза да я успокои.

— Ще я наблюдавам през цялото време.

Луси я дари с възможно най-саркастичната си усмивка върху боядисаните й в кафяво устни.

— Не ме интересува.

— Но след малко ще те заинтересува, нали? И престани вече да се държиш така. Денят, в който Бътън се е сдобила с теб като нейна по-голяма сестра, е бил най-щастливият в живота й.

Луси примигна и се извърна с гръб към нея, но не преди Нийли да успее да улови частичка от онази уязвимост, характерна за четиринайсетгодишните и скрита зад грубовата фасада.

След излизането й Нийли протегна крака върху одеялото, облегна се на крака на металната маса и се загледа в кипящия крайградски живот.

Току-що беше задрямала, когато някакъв червен стар олдсмобил зави към паркинга и в същото време Мат се измъкна от шофьорската седалка с много по-нещастен вид отпреди.

— Оказах се прав. Наистина се е счупила кормилната щанга и няма да го оправят преди утре сутринта. — Застана до Нийли. — Мабел е паркирана в един гараж, който ми изглежда като окръжното автомобилно гробище. До него има яма за отпадъци и цялото място вони на мафиотска гробница.

— Не можем да прекараме нощта тук.

Той се отпусна в стола до нея.

— На пет мили оттук има хотел на „Холидей Ин“.

Приличаше на човек, който се нуждае от каквото и да е за пиене и тя подбутна полупразната си чаша с разводнена кола към него.

— Ще ти взема един хамбургер.

— Ако може с няколко бактерии, по възможност ешерихия коли, вътре.

— Сигурна съм, че ще си ги получиш.

Той се усмихна, после обгърна с устни сламката, която допреди малко тя беше използвала, и изсмука глътка кола. Нийли беше очаквала, че Мат ще отпие от ръба на чашата и за миг се загледа в него. Той върна чашата на масата. Нещо между тях се беше променило и усещането за това я правеше нервна и притеснена.

Никога не беше срещала мъж, който да излъчва толкова силна сексуална енергия. Виждаше го в очите му, в конструкцията на раменете му, в кройката на пръстите му. Чуваше го в гръмкия му глас. Сякаш беше успял да се изплъзне от каквото и да било женско влияние. Създаден беше да язди на кон, да стои зад руля на кораб, да строи пътища или да води военно подразделение.

Тя поклати глава, за да отпъди мислите си, и се запъти към прозорчето на заведението за бързо хранене. Не знаеше нищо за мъжете от типа на Мат Джорик и освен това нямаше и намерение нещо да научава.

Луси се върна точно когато Мат беше привършил с яденето. Видя как Бътън се е хванала за крака му и се опитва да се намести в скута му, после съзря и стария олдсмобил.

— Не можа ли да избереш нещо по-ново?

— Новите тъкмо ги бяха свършили.

Пътят към гаража Бътън прекара в опити да привлече вниманието на Мат, комбинирайки нечленоразделни звуци и писъци. Той упорито не й обръщаше внимание. Щом стигнаха до гаража, Нийли откри, че намиращата се в съседство яма за зариване на отпадъци47 наистина вонеше както го беше описал Мат. И изпита облекчение, когато натовариха всичко, което им трябваше, в колата и се отправиха към „Холидей Ин“. Администраторът изгледа неразбиращо Мат, когато му обясни, че иска възможно най-отдалечените две стаи в хотела. Нийли не възнамеряваше да остане сама в поемането на отговорността за двете момичета и веднага се намеси.

— Не му обръщайте внимание. Той постоянно се шегува.

Така се сдобиха със свързани с междинна врата две стаи.

Щом пусна раницата си на леглото, тя се опита да разбере какво беше различното от друг път. Всички хотели в света бяха искали да се представят по най-добрия възможен начин при посещение на президента или първата дама, а това означаваше винаги едно и също — пребоядисване и преобзавеждане на най-големия апартамент. Нийли си беше лягала с главоболие заради химическите изпарения от прясната боя повече пъти, отколкото можеше да преброи и запомни.

Видя, че Луси е застанала до прозореца, загледана в басейна долу.

— Защо не идеш да поплуваш?

Огледа пода, за да се увери, че няма нищо опасно, и внимателно сложи Бътън да седне.

— Нямам бански костюм.

— Избери нещо подходящо сред дрехите си. Като се върнеш, можеш да го изпереш.

— Ще видим.

Нийли изведнъж се усети, че Бътън е изчезнала, и се втурна към отворената врата, свързваща двете стаи, после спря, като видя Мат да стои от другата страна на огромното легло, с глава, скрита във фланелката, която тъкмо се готвеше да съблече.

Притежаваше точно онази мъжка гръд, която й се струваше най-привлекателна. С широки рамене и тънка талия. С неголяма окосмена повърхност в черен цвят. С добре очертани, но не обемни мускули. Остана дълго загледана в него, когато изведнъж усети, че и той я гледа.

Ъгълчетата на устните му се бяха извили нагоре.

— Хареса ли ти?

Тя се опита да открие приемливо извинение за това, че се беше загледала в него.

— Не беше ли обличал скоро тази фланелка? След като си взе душ?

— Измърси се, като се занимавах с Мабел. Какво те е грижа?

— Защото… всички изглежда нямаме достатъчно чисти дрехи.

— Можеш утре да отидеш в някоя пералня и да ги изпереш.

— Аз ли? — Тя никога през живота си не се беше занимавала с пране. — Това не влиза в задълженията, които ти сам ми изброи. Аз съм само бавачка. Забрави ли?

— Та!

Той примигна, после смръщи вежди, поглеждайки надолу към бебето, което здраво се беше уловило за дънките му.

— Твърде е малка, за да знае какво точно означава тази дума — каза Нийли. — Защо просто не я вземеш на ръце? Сигурна съм, че ако й отделиш дори малко внимание, ще бъде доволна и ще отиде да си поиграе.

— Забрави.

— Опитай по друг начин, Бътън. Мъжете не обичат очевидните намерения. Поне така съм чувала.

— А не можеш ли да се похвалиш с личен опит?

Тя измърмори нещо уклончиво, скръсти ръце на гърдите си, после се наведе, за да вдигне Бътън. Но бебето искаше Мат и когато Нийли се изправи с него на ръце, то се люшна към Мат и Нийли загуби равновесие.

— Ооо… Съжалявам.

Той машинално я подхвана и тя усети топлината на гърдите му. Беше прекарала години в потискане на сексуалния си порив, че то се беше автоматизирало до навик, но този физически контакт й подейства като шокова терапия, припомняйки й, че тя все така си оставаше жена.

Той не се отдръпна от нея. Вместо това по устните му пробяга усмивка и бавно повдигна крайчетата им, като се отрази и в очите му.

— Мислех, че не си привърженица на очевидните намерения.

Това покана ли беше? Никой досега не беше канил Корнелия Кейс. В колежа й се беше налагало тя да моли момчетата да излязат заедно, тъй като всички се бяха чувствали притеснени да поканят дъщерята на вицепрезидента. И твърде изплашени най-вече от всички онези агенти на Тайните служби, постоянно щъкащи наоколо, за да се решат да преспят с нея. Даже и така, тя беше сигурна, че би могла да си уреди няколко преспивания с момчета, но не го бе сторила.

От най-ранна възраст я бяха възпитавали, постоянно напомняйки й, че ако извърши някаква простъпка, това ще означава позор за баща й. Вероятно затова предпазливостта й до такава степен се беше вкоренила в характера й, че тя водеше живот на човек, страхуващ се и от сянката си, потискайки естественото си любопитство, вкуса си към приключения, сексуалността си, всъщност потискайки всичко онова, което би й помогнало да разбере що за човек е самата тя. Беше още девствена, когато се запозна с Денис.