— Отпусни се, чуваш ли? Няма да ти мокря лицето.

— Нъ-нъ-нъ!

Човек нямаше нужда от диплома по детска психология, за да разбере точно какво означават тези думи. Даде си сметка, че се готви да направи същото, което беше правил и за сестрите си. С въздишка на облекчение той я сложи да легне на рамото му и се потопи заедно с нея в калната вода.

Тя се изопна назад и го погледна сияеща. Един ден щеше да бъде направо убиец с тия нейни сини очища и разтапящи усмивки.

— Добре, добре. Пази си усмивките за този, който ги иска.

Тя го плесна по челюстта с длан, след това се извърна и плесна водната повърхност. Капчици вода се изсипаха в лицето му. Той примигна и я потопи във водата.

— Какво правиш? — Нел се затича още щом излезе от моста, беше като бременен командос с късите си панталони в цвят каки, синя бременна фланелка с маргаритки по краищата и бели сандали. Кичури коса, златистокафяви като узряла през лятото пшеница, подхвръкваха край зачервените й бузи, а прекрасните й очи, на цвят сини също като небето, горяха. — Извади детето от мръсната вода веднага! — Тя направо полетя надолу по насипа. — Децата могат да хванат тиф от речната вода!

Той погледна надолу към Бебето Демон, на което изглежда му беше харесало да е във водата, още повече че той беше топнал съвсем малка част от телцето му.

— Не мисля, че тифът изобщо се среща в Западна Вирджиния!

Луси също се появи откъм моста и ги загледа втрещена.

Нел се спря на ръба на реката, с ръце на кръста и пребледняло лице. Той видя колко е разстроена и се запита какво ли щеше да бъде, ако разбереше, че едва не беше оставил бебето да потъне.

— Успокой се, за бога! Нищо й няма.

— Тя е облечена!

— Добре де. Аз съм мъж. А мъжете не обръщат внимание на подобни неща.

— И ти си облечен!

— Просто се поддадох на импулс.

Тя погледна към изутите му кални обувки на тревата.

— Много добре виждам.

Той премина в отбрана.

— Подхлъзнах се и си намокрих обувките. След това си казах голяма работа!

— Бебето ще настине.

— Почти трийсет градуса е.

Той извади бебето от водата и се изправи.

— Нъ!

Бътън нададе вик на протест, после зашава, опитвайки се отново да докосне водата.

— Отвлечи й вниманието, иначе ще загазиш! — извика Луси на върха на насипа.

Протестните викове ставаха все по-силни.

— Какво трябва да направя? — попита той.

— Харесва, когато имитирам животните. Кравите най-много. Муу.

Той отправи пълен с отвращение поглед към Луси, после се опита да прехвърли бебето на Нел.

— Ето ти я. Ти й отвлечи вниманието.

Нел скръсти ръце зад гърба си и отстъпи назад.

— Не зная как.

Бебето Демон вече беше пуснало в ход юмручетата си и те го удряха, където сварят, а сега го зарита и с крачета. По дяволите! Той загърби двете жени и отново се потопи с бебето във водата.

Да бъде проклет, ако започнеше да мучи.

8.

Мат наблюдаваше как голото бебе си играе с пръстчетата на краката си, седнало на пода в душкабината. Как беше допуснал това да се случи? Как така се беше озовал под душа с едно бебе? Съвсем друго щеше да е, ако беше с Нел.

Пред очите му се появи огромният й бременен корем и той отпъди мисълта за съвместен душ. Още стояха до покрития мост и при тази скорост на придвижване нямаше да стигнат до Айова, преди Бебето Демон да влезе в пубертета. Той изплакна последната следа от сапун на гърдите си и си каза, че беше като хванат в капан като в ония кошмарни сънища, когато се опитваше да стигне някъде, но независимо какво правеше, не можеше да се освободи от него. Една тревожна мисъл го порази. Първо се беше сдобил с две деца. После се беше обзавел и с жена. Като че някаква сатанинска сила много държеше да го снабди със семейство.

— Какво правите там? — извика Нел иззад вратата.

Бебето Демон се наведе напред и впи и четирите си зъбчета в глезена му. Той изохка и се наведе, за да го вземе на ръце.

— Ти малка…

— Нямаш представа колко и какви микроорганизми плуват в реките — продължи Нел. Трябва много да я насапунисаш.

Той пъхна детето под душа.

— Почти свърших сапуна.

— Да не вземеш да й направиш нещо лошо там вътре, Джорик! — провикна се Луси. — Не се шегувам.

— Спри се, Луси — метна й Нел. — Не го карай да полудява повече, отколкото вече е.

Бебето Демон започна да пръска слюнки, затова Мат го извади изпод водната струя и го притисна до голите си гърди. Бътън одраска с нокти зърното на гърдата му.

— Оу!

— Да не й направиш нещо! — извика Луси. — Сигурна съм, че го правиш!

— Нищо не й правя!

Бебето Демон не обичаше, когато някой друг вика, освен него, и изкриви устни.

— При мен плачът не минава — обясни той на Бътън.

Устните й веднага се извиха в сияйна усмивка. Можеше да се закълне, че прочете в погледа й обожание, цялото насочено към него.

— Забрави! Не можеш да ме трогнеш. По дяволите!

Точно тогава водата в душа намаля до тънка струйка. Толкова беше бързал да се отдалечи от къщата на Санди, че не беше напълнил резервоара с вода, а миналата нощ на къмпинга беше твърде зает с бутилка „Джим Бийм“, за да свърши тая работа.

— Това нямаше да се случи, ако не беше решил да се изкъпеш с детето в онази мръсна река — почувства се задължена Нел да му припомни, звучейки точно като заядлива съпруга.

Той завъртя Бебето Демон така, че зъбките му да се окажат възможно най-далеч от него, и се провря през тесния отвор на душкабината в миниатюрната баня. Както се протягаше за хавлия, удари лакътя си в стената.

— По дяволите!

— Това са два пъти по дяволите! — обади се Нел от другата страна. — Изглежда не върви както трябва.

— Ако не искаш да видиш гол мъж, махни се от вратата. — Той уви хавлията около Бебето Демон, отвори вратата и я остави на пода извън банята. — Вече е ваша.

После захлопна обратно вратата пред развеселеното лице на Нел. Бебето моментално започна да хленчи.

— Тя иска теб — информира Нел.

— Кажи й да си запише час.

Чу нещо подобно на смях и той също се усмихна — за пръв път през този нещастен ден. Веднага щом обви бедрата си с хавлия, отново отвори врата и излезе отвън.

— Га!

Бебето, все още увито само с хавлията, посегна към него. А когато той, на път към задната част, го подмина и затвори плъзгащата се врата, нададе вик на протест.

Мат чу шумолене зад себе си и веднага се сети какво може да е то — Бътън беше го последвала с пълзене.

— Ела тук! — извика Луси. — Ти не го харесваш. Той е глупак.

Бебето Демон явно не беше съгласно с нея, защото главицата му чукна вратата, която той току-що беше затворил. За момент се възцари блажена тишина и след това настъпи ад.

Ревът, който нададе, не беше хленч на разстроено бебе. А яростен вой на женско създание, на което му е било отнето любимото човешко същество. Почувства се разстроен, докато си развързваше хавлията. Защо Санди не беше родила момче?

Нел започна да мучи като крава.



След като Бътън беше измита, трябваше да бъде нахранена, после трябваше да изчакат стомахчето й да се успокои. Нийли гледаше през прозореца на Мабел как Мат крачи край пътя, набивайки подметки по асфалта със смръщено от недоволство чело. През минута се навеждаше за камък, за да го хвърли във водата веднага след това. Веднъж дори слезе до самата река и хвърли десетки камъни на няколко серии. Нетърпението му я ядоса. Защо просто не се насладеше на деня?

Щом Луси настани Бътън в детската седалка, Нийли отвори вратата и излезе навън.

— Вече можем да тръгваме.

— Отдавна трябваше.

— Няма причина да си толкова кисел.

Той я подбутна, за да мине — бутна първата дама на Съединените щати! — и се вмъкна в караваната.

— Та! — изписка Бътън от детската седалка.

Той беше в такова лошо настроение, че Нийли се втурна към мястото на шофьора.

— Не е ли по-добре аз да карам? На лицето ти се е изписала такава спортна злоба…

— А не е ли по-добре да си седнеш на мястото и да внимаваш в знаците така, че да стигнем по-бързо до някоя магистрала — сряза я той и стисна кормилото с две ръце.

— Скучно ми е — обяви Луси. — Искам да отидем на базар.

— Ако чуя още една дума, кълна се, ще ви завържа и трите, ще ви отнеса отзад и ще ви заключа.

Нийли погледна Луси. Луси отвърна на погледа й. За миг бяха установили помежду си безмълвен диалог. Само Бътън беше щастлива. Най-любимия й човек в момента отново беше край нея.

Следващите около трийсетина километра изминаха в мълчание, минавайки покрай тютюневи полета, ферми, край които здраво се работеше, и няколко малки селца. Прекосиха и един малко по-голям град, разположен недалеч от междущатската магистрала, когато Нийли чу зловещ глух звук откъм предната част на Мабел. Мат моментално намали, натисна спирачките и изви кормилото надясно, но очакваната реакция не последва. Той изруга.