Тя погледна с усмивка Луси, после отвори едно от задните прозорчета. Щом нощният бриз повя лицето й, инстинктивно се огледа навън за сенките на гардовете, които винаги бяха край нея. Но тази нощ видя само леко полюшващите се клони на дърветата. Усети се напълно изолирана от останалия свят и в абсолютна безопасност. Корнелия Кейс беше изчезнала.



Луси усети някой да я бута и чу нещо като мъркане. Беше много рано да става и не й се искаше да си отваря очите, особено като знаеше какво ще види.

— Га?

Думичката прозвуча леко, почти като шепот. Луси с мъка отвори едното си око, после другото. За момент тя просто наблюдаваше как сестричката й наднича над матрака. Малките руси пухчета по главата й стърчаха на всички страни, някои от тях вече втвърдени заради засъхналата по тях храна от вчера, а лицето грееше като намазано с фъстъчено масло в усмивка и от него се излъчваше такава любов и доверие, че Луси направо я заболя стомахът.

— Га — прошепна в отговор.

Ответната усмивка стана още по-широка. Луси вдигна глава и видя, че на възглавницата й се е отпечатало лилаво петно от боята, с която беше напръскала косата си. Забеляза и мокро петно на мястото, където допреди малко беше лежала. Гадост.

Нел още спеше и Луси изпита известно чувство на завист, като я видя толкова красива в съня й. Сега, когато Нел беше с тях, Джорик обръщаше повече внимание на нея, отколкото на Луси.

Не й се понрави, че мисли колко много би искала той да й обръща повече внимание. Това й напомняше за всички онези години, през които се беше опитвала да привлече вниманието на Санди. Единственото, от което майка й се интересуваше, беше пиенето и гаджетата й.

Докато сядаше, вниманието й привлече вида на Джорик, легнал по корем върху кушетката, с крака, които висяха във въздуха, и ръка, провиснала до пода. Четиринайсетте години на негодувание срещу Санди я накараха да кипне. Защо не можеше Джорик да й е баща вместо някакъв пияница на име Карнеги Мелън, когото Санди след една нощ, прекарана заедно, повече никога не беше видяла?

— Га?

Малките остри ноктенца се впиха в крака й. Тя се вгледа в зацапаните руси къдрички и мърлявите коленца. Нел и Джорик се мислеха за много умни, но изглежда нито един от двамата не знаеше, че бебетата се къпят преди лягане.

Луси се освободи от ръката на сестра си, изправи се и измъкна чисти дрехи от купчината, която вчера беше хвърлила на пода, преди да потеглят. След като взе всичко необходимо, се наведе и вдигна бебето.

Цифровият часовник на таблото на Мабел показваше 6:02. Луси искаше поне веднъж да се наспи до късно, като останалите деца, но това скоро нямаше да стане.

Сестричката й тежеше и Луси се блъсна в масата по пътя към вратата, Джорик обаче не помръдна. Едва сега видя полупразната бутилка уиски на пода. Усещането, че е предадена, като че я прогори отвътре. Нима и той щеше да се окаже пияница?

Единственото време за последните четири години, през което Санди не беше пила, беше времето на бременността й. Очите на Луси се напълниха със сълзи. Това беше най-хубавото време в живота им. Макар Санди да беше често с Трент, случваше се да остават само двете, тогава си говореха за разни неща и се смееха.

Понякога Луси усещаше чувство на вина заради това, че не й е толкова мъчно за Санди, но за нея всъщност майка й беше умряла веднага след като беше родила сестричката й, тъй като отново беше започнала да пие. И единственото, от което се интересуваше, бяха безкрайните партита. Луси дори беше започнала да я мрази.

Навън ухаеше просто на чист въздух, примесен и с миризма на бекон. Веднъж вече беше прекарвала на подобно място заедно със Санди и Трент и знаеше, че би трябвало да има нещо като стая за почивка с душ за хора, които не желаеха да ползват банята в караваните си. Наложи се няколко пъти да пуска детето да стъпи на тревата, за да си починат ръцете й. Най-накрая видя дървена къщичка, боядисана в зелено. Надяваше се, че вътре не е много мръсно. Отново взе бебето на ръце.

— По-добре почвай да ходиш. Сериозно ти говоря. Много си тежка и не мога да те нося. И не ми бъркай в очите, чуваш ли?

Бебетата винаги вършеха такива гадости. Събуждаха те, когато най-много ти се спи, бъркаха ги в очите, драскаха те с нокти. Не го вършеха нарочно. Просто такива си бяха.

Оказа се, че няма никой в стаята за почивка и изобщо не беше мръсно. Луси имаше усещането, че ръцете й ще паднат като отсечени от умора и едва се дотътри до единия от двата душа, отделени един от друг с прегради — сега вече имаше чувството, че ще изпусне сестра си. Остави бебето на циментовия под, а дрехите хвърли на дървената пейка.

Едва тогава се сети, че е забравила да вземе шампоан и сапун. Извърна глава към душ-отделението и видя, че някой си е забравил сапуна, беше зелен обаче, а тя не обичаше зелените сапуни заради миризмата им. Налагаше се да го използва — нямаше друг избор, както не беше имала избор за нищо в живота си.

Коремът отново я заболя. Напоследък все по-често я болеше, най-вече, когато се чувстваше изплашена.

Докато Луси го разсъбличаше, бебето непрестанно бърбореше нечленоразделно — заради тези тихи, радостни звуци си струваше ставането рано. Докато бебето се оглеждаше с любопитство наоколо, Луси съблече и своите дрехи, пусна водата и я регулира така, че да не бъде много гореща. Влезе под душа, коленичи и протегна ръце, но сестричката й се беше изплашила от течащата вода и не искаше да дойде при нея.

— Ела при мен.

— Нъ!

Бебето нацупи устни и заотстъпва назад.

Луси опита да запази спокойствие — сестра й си беше едно малко бебе, което не знаеше, че водата няма да му навреди. Нямаше как обаче да е спокойна, като я болеше стомахът и след всичко станало.

— Ела тук веднага!

Присви страшно устни, но бебето не помръдна.

— Сериозно ти казвам! Ела тука!

О, боже! Личицето на бебето се сгърчи и очичките му се напълниха със сълзи. Не издаде никакъв звук, просто започна да се тресе от плач, а устните му да треперят, и Луси не издържа. Пристъпи извън душ отделението и както беше гола и трепереше вече от студ, приклекна, за да го прегърне.

— Не исках да ти викам. Съжалявам, Бътън43! Толкова съжалявам…

Бътън захлупи личице в рамото й, както винаги правеше, и се притисна към Луси, защото тя беше единственият близък човек, който й беше останал на света.

Тогава Луси също се разплака. Стоеше с Бътън, увиснала на врата й, усещайки как сърцето й бие лудо и как я полазват тръпки по цялото тяло. После цялата се разтресе от плач, защото нямаше ни най-малка представа как щеше да се грижи за Бътън занапред, не знаеше и какво ще направи Джорик, като разбереше истината за баба й.

Каза си, че сигурно нямаше да бъде толкова изплашена, ако беше сама. Беше на четиринайсет, беше и умна, най-умното дете в класа, макар да беше направила всичко възможно ония загубеняци, с които ходеше на училище, да не го разберат. Някои от учителите го бяха разбрали и я бяха привиквали след часовете, за да й кажат, че трябва сериозно да се заеме с уроците и всякакви такива гадости. Но с майка като Санди, както винаги без пари, и при всичките тези премествания от една мръсна къща в друга мръсна къща, Луси беше започнала да се чувства като човек без късмет. Нямаше нужда някой да знае, че има ум в главата.

Още повече, след като при целия й ум не беше могла да измисли как да се погрижи за Бътън в тази ситуация. Веднага щом Санди умря, тя беше изтеглила в брой последната заплата на майка си и с нея беше платила наема, телефона и всичко останало. После се беше наела да гледа детето на една съседка, когато тя беше на работа. Всичко беше наред, докато не я откри онзи адвокат.

Ако беше сама, щеше да отпраши към Ню Йорк или някое място като Холивуд, да си намери работа и да спечели много пари. Но нямаше как едновременно да се грижи и за Бътън.

Сега й оставаше да направи само едно — да се държи твърдо. Това беше и едно сред малкото свестни неща, на които я беше научила Санди. Когато някой те удари в лицето, ти му се изплюй в очите. Ако сама не се погрижиш за себе си, никой друг няма да го направи.

Точно това и правеше. Държеше се твърдо, отстояваше правата си и по всякакъв начин се опитваше да бави пътуването, докато намисли как да се грижи за малката си сестричка.

Бътън засмука с устнички врата й, сякаш искаше да суче. Правеше го понякога, щом я вземеше на ръце, и от това Луси я присвиваше още повече коремът — толкова, че й се доплакваше от болка, защото съзнаваше, че Бътън не можеше да направи още разлика между сестра си и някой по-възрастен от нея. Дори по-лошо, Бътън не осъзнаваше, че Луси не й е майка.



Ето докъде беше стигнала. Първата дама на Съединените щати пътуваше из вътрешността на страната с един пияница, една сърдита тийнейджърка, с едно бебе, което се страхуваше да докосне, и неродена възглавница от „Уол март“.

— Къде сме, по дяволите? — Гръмкият глас на Мат резонира в стените на уинибагото.

Тя погледна през рамо и го видя да се надига от кушетката — като мечка от зимен сън. Всъщност приличаше повече на грамаден красив пират с разрошената си коса, омачканата черна фланелка и набола брада.

— Западна Вирджиния.

Той се надигна, подпрян на една ръка, за миг цялото му тяло потрепери, после избърса с ръка устата си.