— Нещо лошо ли има? — попита Мат.

— Столчето не ми изглежда много чисто.

— Чисто е — каза той. — Сложи я там.

Нийли се поколеба, после се принуди внимателно да сложи шаващото бебе върху столчето. „Не повръщай, съкровище. Недей да повръщаш.“ Засуети се, опитвайки се да закрепи масичката към столчето на мястото й, докато Луси не я отмести с ръка и сама не го направи.

— Толкова сте трогателна. Направо ми е жал за вашето бебе.

— Замълчи! — Макар да не вложи достатъчно плам в гласа си, Нийли изпита наслада, докато изричаше тази дума. — Просто замълчи — повтори за по-добро въздействие.

— Ти си грубиянка!

— Много ти отива да критикуваш — отвърна й Нийли.

Ставаше забавно.

И Мат ги гледайте развеселен. Мериголд затупка с ръчички по масичката, за да привлече вниманието на сестра си.

— Ма-ма-Ма!

Лицето на Луси се сгърчи.

— Аз не съм майка ти. Тя умря!

Нийли извърна поглед към Мат, той обаче се беше загледал в менюто.

— Луси, наистина съжалявам за твоята майка. Аз също изгубих майка си, когато бях малка. Когато поискаш да си поговориш за нея, аз винаги…

— Защо да искам да говоря с теб? — нацупи се Луси. — Дори не те познавам.

— Тук ви хвана — обади се Мат.

Сервитьорка с посивели коси се приближи до тях с молив и бележник, готови за акция.

— Готови ли сте с поръчката? Ей, сладурче. Какво сладко бебе. На колко е години?

Нийли нямаше представа.

— На четирийсет и седем — отвърна Луси. — Тя е джудже.

— Не й обръщайте внимание — каза Мат на сервитьорката. — Бясна е, защото сме решили да я затворим в заведение за престъпници с отвратителни маниери.

Сервитьорката закима разбиращо.

— Пубертетът е трудно време за родителите.

Мат понечи да я поправи, но изглежда реши да не си прави труда.

— Искам чийзбургер и пържени картофи. И наливна бира.

— Това не е честно! — извика ядосана Луси. — Ти можеш да пиеш, а аз не, така ли?

— Твърде стара си да пиеш — отвърна и бутна менюто настрани.

Нийли се усмихна, след което се съсредоточи върху своята поръчка. Даде си сметка, че е ужасно гладна.

— Искам пържено пиле, картофено пюре и зелен боб. Сос от синьо сирене за салатата.

— Сандвич с бекон — каза Луси. — Без маруля. Без домати. Без майонеза. Само бял хляб. И червен сос „Джело“.

— Имаме само лимонов.

— Гадост!

Бебето удари по масичката и нададе призивен вой.

— А за малкото ангелче?

Мат тихо изръмжа.

Нийли не знаеше какво друго можеше да яде едно бебе, освен каши и храна от бурканчета и отново се принуди да помоли с поглед Луси за помощ.

— Може да й намачкате с вилица малко зелен боб и малко пилешко месо. Не слагайте масло в боба — каза тя на сервитьорката. — И й донесете малко крекери, за да има какво да гризе, докато донесете храната, после и малко ябълков сок.

— Ами бъркани яйца и нещо подобно, което лесно се поглъща? — обади се Нийли в опит да помогне.

— Бебетата не бива да ядат белтък, докато не навършат една година. Ама ти съвсем нищо ли не знаеш?

Сервитьорката я изгледа — но всяка вероятност я смяташе за най-лошата майка на света — после се отдалечи.

— Бу-бу-бу! — извика бебето с все сила. — Га!

Мат погледна с копнеж към барплота с подредените край него столове.

— Дори не си помисляйте за това — проследи погледа му Нийли.

— Тя говори много високо — изсумтя Мат. — Защо трябва така да вика?

— Може би просто ви имитира.

Мат не говореше толкова високо, но тембърът му беше впечатляващ, като самия него.

Луси се усмихна лукаво и подаде на бебето лъжица, с която то веднага започна да потропва по столчето. Млада двойка в съседното сепаре погледна към тях и двамата се намръщиха заради шума. Нийли внимателно взе лъжицата от детето.

Голяма грешка.

Мериголд нададе писък.

Мат шумно въздъхна.

Луси изглеждаше доволна от стореното.

Нийли бързо върна лъжицата на бебето.

— Га!

— Не се карай, Бът — каза Луси, — че Джорик се разстройва.

— Може ли да побързате с тази бира? — извика Мат на сервитьорката.

Не след дълго храната беше донесена. Нийли напълно се съсредоточи върху нея — нямаше да позволи на децата да й развалят удоволствието от посещението при баба Пег. Беше се хранила в най-известните ресторанти в света, но нито един от тях не притежаваше такава атмосфера като този. Едва когато донесоха сметката, тя си спомни, че има проблем.

— Мат, ще ви бъда благодарна, ако ми услужите с малко пари. Само за известно време. Искам сама да си плащам храната, имам нужда от малко дрехи, още някои неща. Ще са ми достатъчни петстотин долара.

Той я погледна.

— Искате да ви услужа с петстотин долара?

— Ще ви ги върна. Обещавам.

— Аха, сигурно.

Някой би ли могъл да се съмнява в думите на Корнелия Кейс! Освен когато не беше Корнелия Кейс. А бременна скитница на име Нел Кели — ето основната причина за съмненията му.

— Наистина ще го направя. Имам пари. Но в момента не мога да разполагам с тях.

— Аха.

Това вече се превръщаше в истински проблем. Не беше взела кредитни карти със себе си, тъй като нямаше как да ги използва, без да разкрие местонахождението си. А сега се нуждаеше от пари.

— Мога да ви заема петдесет — предложи Луси.

Нийли остана изненадана от щедростта на Луси.

— Наистина ли? Благодаря.

— Няма проблеми. — Твърде късно Нийли забеляза пресметливия поглед на тийнейджърката. — Само трябва да правиш, каквото ти казвам.

Много беше за петдесет долара.

— Аз ще ви заема петдесет долара — обади се Мат свидливо.

Луси се подсмихна.

— По-добре вземете от мен. Аз няма да ви карам да си сваляте дрехите.

— Някой не ти ли е казал, че си досадна? — изръмжа Мат.

— Видях начина, по който я гледаше днес, когато тя не можеше да те види — изрепчи му се Луси.

— Гледах я, защото ми прилича на Корнелия Кейс.

— Не прилича.

Сякаш нещо подтикна Нийли и тя каза:

— Много хора мислят, че приличам на нея.

— Иска ти се — ухили се Луси.

— Не искам да прекъсвам забавлението, но трябва да хващаме пътя — каза Мат и се изправи.

— Бът току-що яде — припомни му Луси.

— Ще си пробваме късмета — отвърна той.

Лесно му беше да го каже, помисли си Нийли след половин час, докато се опитваше да почисти храната, която беше повърнало бебето при поредния си пристъп на морска болест. За пръв път след бягството тя със съжаление си спомни за експедитивните служители на Белия дом, които поемаха грижата за всяка домашна неприятност.

Докато измият бебето, почистят столчето му и открият магазин за стоки с намалени цени, където Нийли да си купи дрехи в замяна на тези, които й бяха откраднали, вече се беше стъмнило, Мериголд отново се беше разпискала и Нийли усети, че също като бебето я беше обхванала нервност.

— Трябва да отидем на лекар! Нещо става с бебето.

Луси се отказа да разсейва сестра си с моржчето от пакетчето „Бийни бейби“.

— На Бът не й трябва доктор; тя се плаши от доктори. Гладна е, уморена е, иска да стане от столчето, иска си шишето. Друго няма.

Мериголд протегна ръчички към сестра си и заподсмърча от притеснение.

Нийли седна на празното пасажерско място.

— Мисля, че трябва да спрем и да се установим на къмпинга, който рекламираха билбордовете.

— Няма да спираме — изсумтя Мат. — Ще караме и през нощта. Можем да спим на смени.

Макар да звучеше като човек, решен да не отстъпва, Нийли подозираше, че той беше уверен в неизпълнимостта на намеренията си, но това не я спря да му се противопостави:

— Няма да можем да спим, ако бебето плаче — приведе тя разумен довод. — Ако сега спрем, ще можем добре да си починем и много рано сутринта отново да потеглим.

Той въздъхна така страдалчески, както Луси би го сторила.

— Досега да бяхме минали половината Охайо. А не току-що да сме пресекли границата със Западна Вирджиния.

— Да, но прекарахме чудесно.

Ъгълчето на грубо изсечените му устни се изкриви в усмивка.

— Е, добре, спираме. Обаче тръгваме на зазоряване.

Къмпингът от веригата „Хулихан кемпграундс“ представляваше малък парк за краткотрайно пребиваване на къщи на колела — не повече от дузина каравани бяха паркирани под дърветата. Мат се придвижи на задна скорост към мястото, което им беше посочено, изключи от скорост, после отиде да извади още една кутия безалкохолна бира от хладилника. След секунди остави Нийли сама да се погрижи за децата. Макар и да знаеше, че именно с тази цел я беше поканил да пътува с тях, тя се възмути от припряното му излизане.