Сюзън Филипс - Първата дама

— Ма-ма-Ма!

Мат сънуваше, че чисти тоалетна. С развитието на съня се появи едно разгневено коте и заби остри нокти в ръката му. Поотвори очи. Нямаше никакво коте. Вместо това над ръба на леглото изплуваха чифт бебешко сини очи и го загледаха.

— Ма-ма-ма-ма-Ма!

Бът го беше дърпала за ръката. Русата й косица беше полегнала разрошена на една страна, на закръглената й бузка се беше образувала трапчинка. Направо готова за танци — с тези блеснали очи и аромата, разнасящ се от нея.

— Ма!

— Сбъркало си човека, детенце!

Той се отдалечи от детето, претърколи се на гръб и се загледа в покрива на караваната. Никой не се беше помръднал досега, което обясняваше и факта защо Демончето беше възроптало.

— Нел! Луси! На Бът трябва да й се смени памперсът!

Никакъв отговор.

— Та-Та!

Това мигом го накара да скочи от леглото. Леко потрепери и прекара ръка през косата си. После напъха единия край на фланелката си в дънките и се запъти към предната част на уинибагото. Вратът му беше започнал да се схваща, тъй като все трябваше да държи главата си наведена.

Луси изобщо не се виждаше, а Нел беше седнала на пасажерското място с крака върху напречната дъска над таблото и с изражение на пълно задоволство на лицето си. Усети, че се е спрял и загледал в нея. Снопче светлина — беше късен следобед — върху лицето й беше превърнала кожата й в порцелан и я беше надарила с ефирна красота.

Тя се извърна и го видя да я наблюдава. Той сведе очи към часовника на таблото и разбра, че доста си е поспал.

— Оставили сте бебето само.

— Зная. Нужно му е движение.

Вратата се отвори и се показа Луси.

— За последен път пишкам в храстите.

— Защо тогава не почистиш тоалетната? — засече я Нел.

Мат усети нещо да го улавя за крака, после усети и миризмата и сведе поглед — Демончето се беше вкопчило в дънките му. Бебето го погледна, по цялото му личице се беше разляла широка усмивка. После, използвайки крака му за опора, започна да подскача.

— Та-та-Та!

Сигурно беше умрял без да усети и сега се намираше в ада.

— Не казвай това. — Луси подхвана сестричката си за ръчичките и я повлече настрани от Мат, после улови личицето й с ръце, за да привлече вниманието й. — Кажи глупак, Бът. Глу-пак. Глу-пак. Глу-пак.

Нел дори не се сети да прикрие веселостта си, докато внимателно вдигаше детето и докато го носеше до кушетката, за да му смени памперса.

— Имате си фенклуб — каза му.

Той лично имаше нужда от чист въздух.

— Ще се върна след малко, но ако решите да тръгнете без мен, направете го.

Когато се върна, Демончето беше здраво закрепено на детската си седалка, а Нел беше седнала зад волана.

— Аз ще карам — каза той.

Тя изведе караваната на пътя.

— След малко. Търся къде да вечеряме.

— Още няма шест.

— Луси е гладна.

Той извърна глава към тийнейджърката.

— Яж картофен чипс.

— Аз също съм гладна — осведоми го Нел. — И Мериголд има нужда от по-добра храна.

— Престани да й казваш така! — изригна Луси. — Тя мрази това име! Абсолютно.

— Дръпни се оттук — заповяда той.

— Ето вижте. Там на знака пише „Хубавите ястия на баба Пег“. След миля и половина.

— Бас държа, че кухнята е с четири звезди.

— Какво знае един работник за кухнята с четири звезди?

— Не се водете по стереотипи.

— Изобщо не мога да печатам на машина42. Ето защо не мога да си намеря работа.

В очите на Мат тя изглеждаше отвратително щастлива и доволна от себе си, въпреки че се предполагаше да бъде по-скоро отчаяна. Питаше се каква ли би била реакцията й, ако й кажеше истината за това как си изкарва прехраната. По-рано обичаше предварително да обявява на хората, че е журналист, но през изминалата година беше развил склонност да извърта и да се отклонява от истината. А дори и само това беше добър повод да напусне работа. Един мъж трябваше да изпитва гордост от работата си.

— Ей, вижте! Там са си направили пикник! — Нел намали, за да огледа по-добре четиричленното семейство, спряло да похапне сандвичи край стар вагон, превърнат в павилион за бърза закуска. Сините й очи ги обгърнаха с възхита. — Колко хубаво! Ето какво можем да си организираме за вечеря! Крайпътен пикник.

— Няма начин. Сърцето ми е изцяло отдадено за изтънчената кухня на баба Пег.

— По дяволите пикниците — вметна недоволно и Луси.

— Изглежда и двамата имате нужда от смешно хапче — произнесе твърдо Нел.

— Направо ми става жал за детето ти, ако ще го караш да яде стари сандвичи от проклет стар вагон.

Нел се втренчи в пътя пред себе си.

— Не искам да чувам. Не искам да чувам нищо друго, освен хубави думи.

Мат се ухили. С тази бременна мадама щеше да падне голямо забавление.

Фланелката с цвят на розово фламинго на баба Пег, черният й клин и проблясващите сребърни обеци очароваха Нийли. В такъв вид се беше представила една закръглена жена малко над четиридесетте и с коса с цвят на месинг. Ресторантът й беше облепен с тапети, имитиращи дървена облицовка, стена с ниша и пластмасови цветя в нея отделяше входната врата от местата за хранене, имаше и дълъг барплот на „Формика“ с наредени черни столове от винил край него. Място, което като първа дама никога не би видяла.

Беше доволна, че е успяла да уговори Луси да носи бебето. Усещането за това пълно с неизчерпаема енергия шаване, докато сменяше памперса на Мериголд, достатъчно я бе изнервило. Ужасно се беше притеснила да не я нарани по някакъв начин.

Баба Пег излезе иззад касата и им кимна, докато влизаха.

— Здравейте, здравейте. Пушачи или непушачи?

— Пушачи — каза Луси.

— Непушачи — каза Мат.

Погледът на Луси ясно показваше, че го смята за жалко създание.

Нийли видя Мат да насочва поглед към барплота с особен блясък в очите.

— Дори не си го помисляйте — предупреди тя бързо. — Ще седнете с нас, ако не искате да вържем Мериголд за стола до вас.

Бебето нададе възхитен писък.

— Та-та-Та!

— Кажете й да спре! — изохка Мат.

— Глу-пак. Глу-пак. Глу-пак! — подсказа Луси над главата на бебето.

Мат въздъхна.

Нийли се разсмя. Като се има предвид колко неприятни бяха спътниците й, пътуването й нямаше да мине толкова хубаво, но от друга страна, съжителството с тях я зареждаше с усещането, че се намира в едно най-обикновено американско семейство. До каква степен обаче никой от тях не функционираше както трябва. Освен Мериголд. Тя функционираше напълно нормално.

Мат започна да души.

— Не я ли сменихте?

— Предполагам, че толкова й е харесало, че е решила да повтори.

Само един поглед към Луси беше достатъчен, за да разбере как тийнейджърката изобщо не й вярва, че е сменила памперса. Понесе с неохота бебето обратно към караваната.

Когато се върна, откри Мат и Луси седнали в едно сепаре — Луси се беше втренчила в него. Нямаше намерение да пита какво лошо се беше случило, но Луси така или иначе беше решила да й каже.

— Не ми разрешава да си поръчам бира.

— Тази жестокост ме оставя без думи — отвърна й Нийли и смръщи чело при вида на високото столче до масата. — Кой знае колко деца са сядали в него и от какви болести са боледували… — Огледа се за сервитьорката, за да я помоли да донесе нещо за дезинфекция.