Скръсти ръце пред себе си, както правеше всеки път, когато се налагаше да поеме пеленаче. Не умирай! Моля те, не умирай…

Детето зарита с крака и нададе радостен вик, когато Нийли го вдигна от детската седалка. Усещането беше за нещо топло и тежко в ръцете й, благословено от добро здраве. Почти веднага го сложи на пода. Бебето проточи шия, за да я погледне.

Луси дори беше престанала да се преструва, че слуша уокмена си.

— Не трябваше да си правиш труда за одеялото. Няма да се задържи дълго върху него.

Бебето запълзя с уверени движения, опряно само на ръчичките и крачетата си. И само след секунди вече беше напуснало очертанията на одеялото в посока към предната част на караваната.

— Щом като знаеш толкова много, защо ти не се погрижи за бебето?

Нийли се наслаждаваше на усещането да се държи грубо. Нямаше ли да бъде чудесно да може да отвръща така на всеки, който не й се нрави?

Бебето се изправи, използвайки шофьорската седалка за опора, и започна да върви с треперещите си крачета, опитвайки да балансира с мъничката си ръчичка, омазана със зелен грах.

— Какво си мислиш, че съм правила, откакто майка ми умря?

Нийли се почувства ужасно.

— Не знаех за майка ти. Извинявай…

Луси сви рамене.

— Не се извинявай. Пусни това нещо, Бът.

Нийли видя, че бебето се беше придвижило още напред и се беше вдигнало на пръсти в опит да достигне с ръчичката си скоростния лост. То се извърна към по-голямата си сестра, усмихна й се и напъха юмручето си в устата.

— Аз няма да я наричам Бът — обяви Нийли.

— Тогава как ще разбере, че говориш на нея?

Нийли не искаше да се впуска в спор.

— Имам идея. Нека да я наречем с друго име. Прякор.

— Какъв прякор?

— Мериголд34.

— Старомодно е.

— Може да е старомодно, но е по-хубаво от Бът.

— Пак се опитва. Вдигни я оттам.

Нийли усети прилив на досада от тези тийнейджърски заповеди.

— След като много добре си запозната с особеностите на поведението й, би било много по-добре, ако ти я наблюдаваш.

— Е, да де, да…

— Смятам, че така ще бъде най-добре. Ясно е, че се грижиш отлично за нея.

Лицето на Луси почервеня под грима.

— Не е вярно! Не мога да понасям тази пикла.

Нийли се вгледа по-внимателно в момичето. Ако толкова не харесваше бебето, защо тогава непрекъснато внимаваше за него?

Бебето Бът — бебето Мериголд отново протегна ръчичка към скоростния лост. Нийли се втурна напред, пъхна ръце под мишничките на детето и го накара да застане, опирайки се на кушетката. Бебето се закрепи с една ръка, след това изви шия, за да може да види сестра си. Луси обаче нарочно не искаше да я погледне. Детето нададе вик, за да привлече вниманието й.

Луси приближи глава към краката си и започна да лющи синия лак от нокътя на един от палците си.

Бебето отново нададе призивен вой, този път по-силен.

Луси продължаваше да се преструва, че не го забелязва.

Разнесе се нов вой, дори още по-силен.

— Престани! Престани!

Малкото личице трепна от тази проява на гняв у сестра си. В очичките му нахлуха сълзи, а устенцата му се изкривиха.

— Егати! — извика Луси, скочи и се измъкна от караваната, оставяйки Нийли сама със съкрушеното бебе.



— Кажете ми, че само си въобразявам и че това чукане на двигателя не върви от зле към по-зле.

Мат погледна настрани към Нийли, която седеше на пасажерската седалка. Вече час пътуваха, но той изглеждаше така погълнат от мислите си, че едва сега за пръв път й беше проговорил.

— Не съм обърнала внимание.

Беше твърде заета да се наслаждава на провинциалния пейзаж.

— Нека да спрем — обади се Луси. — Искам да отида до някой базар35.

— Не мисля, че има базар наблизо? — беше реакцията на Нийли.

— Откъде пък знаеш? И ме оставете аз да карам. Знам как да карам тази таратайка.

— Тихо — вметна Мат — или ще събудиш Бът.

За голямо облекчение на Нийли детето най-сетне беше заспало, както си седеше на детската си седалка.

— Името й е Мериголд — информира тя.

— Глупости — изсумтя Мат и протегна ръка към кутията сладка безалкохолна бира, която беше извадил от малкия хладилник.

Нийли беше забелязала, че е направо пристрастен към този тип бира.

— И на Бът не й харесва — обади се Луси, — обаче Тя не се интересува от това.

Нийли беше произведена в Тя преди около трийсетина километра.

— Е, това е много лошо, защото смятам да я наричам така — отвърна тя, отново изпитвайки прилив на задоволство от прекрасната си грубост.

Ако можеше да говори така и с членовете на Конгреса: Сър, единственото нещо, което вони повече от дъха ви, е вашата политика.

Вече беше успяла да свикне с тази къща на колела, която, както Луси я беше информирала, се наричала Мабел. Дори и това възстаро уинибаго си имаше по-хубаво име от бебето.

Мат шофираше загледан в пътя, леко наклонил глава и заслушан в шума на двигателя. Нийли усети, че се наслаждава на самата себе си, независимо от не толкова желаната компания. И на красивия летен ден, през който не я очакваха нито приеми, нито официални вечери. А вечерта нямаше да се налага да си слага ледени блокчета на ръката, за да се възстановява от поредното ръкостискане с множество хора.

Болките от твърде много ръкостискания бяха проклятието на политическия живот. Някои президенти си бяха създали своя собствена система, за да се опазят. Удроу Уилсън отпускаше средния си пръст надолу и кръстосваше показалеца и безименния си пръст, така че никой да не можеше да улови здраво ръката му. Хари Труман36 пръв сграбчваше ръката на другия човек и обгръщаше палеца му между своя палец и показалец, за да контролира натиска. Айда Маккинли, жената на президента Уилям Маккинли37, винаги носела букет, така че не й се налагало изобщо да се здрависва. Елизабет Монро обаче, красивата, но снобееща съпруга на петия президент на нацията38, беше измислила още по-добра система. Тя просто стоеше надалеч от Белия дом.

Публичните личности си бяха изработили редица трикове, за да преобразят официалните събития в по-приемливи за себе си. Един от най-любимите на Нийли трикове беше патент на Нейно Величество кралица Елизабет. Когато искаше помощниците й да я избавят от досаден събеседник, тя просто прехвърляше чантата си от дясното рамо на лявото.

— Искам на базар, искам на базар.

Къде беше тази чанта сега, когато й трябваше…

— Защо не си слушаш уокмена?

Луси гневно хвърли на пода пакет от чипс.

— Скучно ми е. Искам малко да се позабавлявам.

— Нямаш ли книга за четене?

— Това да не е училище! Защо трябва да чета книга?

Мат се усмихна.

— Ами да, Нел. Защо ли й трябва да го прави?

Книгите бяха най-вярната компания на Нийли като дете и тя не можеше да си представи, че някой не обича да чете. Запита се как ли родителите изобщо успяваха да забавляват децата си по време на пътуване. Макар да беше първата дама на Съединените щати на Америка — символичната майка на страната — нямаше ни най-малка представа.

— Не искаш ли да рисуваш — попита тя.

— Да рисувам?

Прозвуча така, сякаш Нийли й беше предложила да си играе с умрял плъх.

— Нямаш ли пастели? Или цветни моливи?

Луси изръмжа под сурдинка и продължи да лющи маникюра на краката си.

Мат хвърли на Нийли развеселен поглед.

— Сега сме в края на века, Нел. Пастелите и цветните моливи не са на мода. Попитай я дали иска наркотици или оръжие.

— Никак не е смешно.

— Смешно е. — Луси беше вдигнала поглед от крака си. — Първото смешно нещо, което те чувам да казваш, Джорик.

— Аха. Аз съм истинският Джим Кери.

Луси стана от кушетката.

— Трябва да спрем. Искам да пишкам.

— Има тоалетна. Иди в нея.

— Забрави. Мръсна е.

— Ами почисти я.

Луси изкриви устни в презрителна гримаса.

— Как не…

Мат отправи поглед към Нийли.

— Ти я почисти.

Нийли също го погледна.

— Как не!

Луси се изхили и Нийли се усмихна, чула хихикането.

— Сядай — заповяда Мат на Луси. — И се завържи. Кушетката си има колани. Използвай ги.

Тя сграбчи уокмена си и го отнесе в задната част на уинибагото, където се пльосна върху двойното легло, отново наложи слушалките на главата си и заудря с юмрук по стената в такт с ритъма на музиката.

— Чудесно дете — промърмори Нийли. — Сигурна съм, че добре ще се оправя в затвора.

— Ако събуди Демончето, ще я убия още преди да успее да попадне там.

Нийли му хвърли изучаващ поглед.

— Никога не съм пътувала с деца, но ми се струва, че човек би трябвало да предвиди повече спирки по пътя, за да не ги остави да скучаят. Заради красиви пейзажи, подходящи площадки за игра, зоологически градини.