Гуен вдигна очи към вечерното небе с леко раздразнено изражение.

— „Срещи с отвъдното“ не представя художествени измислици — обидено поясни Уесли. — Ние се занимаваме с действителни случаи. Сценариите на Гуен се основават на съществуващи подробности и слухове, свързани със стари убийства, мистериозни изчезвания и смъртни случаи.

— Ясно — кимна Джъдсън. — Колко хора работят за теб?

Уесли видимо губеше търпение.

— Няколко. Защо?

— Просто се чудех дали ти е навик да скачаш на някой самолет и после да шофираш два-три часа, за да навестиш човек от екипа си, когато не можеш да се свържеш с него по телефона и имейла.

С ъгълчето на окото си Джъдсън забеляза, че Гуен се напрегна. Долови раздвижването на енергия и разбра, че тя е задействала таланта си. Изучаваше аурата на Уесли. Какво виждаш там, Гуен?

Уесли започваше да се ядосва.

— Евалин закъсняваше с резултатите от последното проучване. Беше пропуснала вече два срока. Всеки път, когато я питах дали е завършила проучването на следващото място, тя ми казваше, че й трябват още няколко дни, за да приключи. Накрая спря да отговаря на обажданията ми. „Срещи с отвъдното“ се снима по много сгъстен график. Не мога да си позволя да бездействам и да чакам. Ето защо, когато не можах да се свържа с нея, дойдох тук, за да я видя лично. Нямах представа, че е починала през нощта.

— В колко часа пристигна? — попита Джъдсън.

— Знаеш ли какво, не ти дължа никакви обяснения, Копърсмит. — Уесли се обърна към Гуен. — Помисли си върху това, което ти казах. Ако се интересуваш ти да поемеш проучванията, наред с писането на сценариите, ще получиш много добро заплащане. На страшен зор съм и се нуждая от помощта ти.

— Ще си помисля — обеща Гуен.

— Направи го — посъветва я Уесли. — Но побързай. Ще ти дам същата заплата, каквато давах на Евалин. И двамата знаем, че с проучванията и сценариите ще изкарваш много повече пари, отколкото от парапсихичните консултации.

— Наясно съм с това. — Гуен го изгледа преценяващо. — Колко време смяташ да останеш в града?

— Трябва да се върна в Портланд тази вечер, за да хвана първия полет за Калифорния още сутринта. Утре целия ден снимаме. Но можеш да ме откриеш на мобилния телефон. Звъни по всяко време, независимо колко е часът. Трябва да науча отговора ти възможно най-скоро, Гуен.

— Разбирам.

Уесли се поколеба.

— Имаш ли представа върху какво е работела Евалин в последните дни?

— Не. Никога не ми изпращаше бележки. Обикновено двете обсъждахме разни идеи за новата серия и доста спорехме, преди да се спрем на две-три, които смятахме, че ще ти свършат работа. Но не се бях чувала с нея от почти две седмици.

— Ако откриеш нещо, свързано със „Срещи с отвъдното“, когато преглеждаш нещата й, ми се обади.

— Добре.

— Странно е… — замисли се Уесли. — Последния път, когато й позвъних, около седмица преди да спре да отговаря на обажданията ми, останах с впечатлението, че работи по нещо много голямо. Сигурна ли си, че не ти е намекнала за него?

— Нищо не ми е споменавала.

— Е, тогава това е всичко. По дяволите! — Челюстта на Уесли се напрегна. — Предложението ми е съвсем сериозно, Гуен. Евалин би се радвала ти да поемеш работата й. Приеми го като поемане на щафетата от нея в проучванията на паранормалното. И мога да ти гарантирам добро заплащане.

— Обещавам ти, че ще помисля. — Гуен извади ръката си от джоба и погледна часовника си. — Става късно. Ще трябва да ни извиниш, Уесли. С Джъдсън имаме работа.

— Да, работа. — Уесли изгледа Джъдсън с присвити очи и после рязко отвори вратата на една кола наблизо. Настани се зад кормилото и се взря в Гуен. — И не забравяй — напомни й той. — Ако откриеш папката от последното проучване, непременно ми се обади.

— Добре — повтори Гуен. — Но отсега мога да ти кажа, че вероятно всичко е било в компютъра й, а той е изчезнал.

— По дяволите! — Уесли затръшна вратата и потегли с пълна газ.

Джъдсън изпрати с поглед ръмжащата кола от паркинга.

— Предполагам, че не можем да го добавим в списъка на заподозрените — каза Джъдсън. — Изглежда е зависел от Болинджър, за да може да продължи да снима шоуто си.

— Тя със сигурност беше важна за него — потвърди Гуен. — Така че той сякаш няма мотив. Освен това, ако съм права, Евалин е била убита с паранормални средства. Това означава, че е невъзможно Уесли да я е ликвидирал…

— Защо си сигурна?

— Познавам го от дните на проучването на Болинджър. Почти сто процента съм сигурна, че той не притежава никакъв силен паранормален талант. Всъщност той дори не вярва в паранормалното. Просто смята, че е добър материал за телевизионно шоу.

— Добре, това обяснява някои неща. — Джъдсън я хвана за ръката и я поведе към черния си джип. — Но всичко по реда си. Да отидем да огледам местопрестъплението и да разберем дали изобщо си имаме работа с убиец. И ако е така, да проверим дали убийството е извършено с паранормални средства. След това ще решим какво да правим.

— Всъщност сега трябва да се отбием в универсалния магазин, за да купя храна за котарака.

— Съгласен съм. Първо котешката храна, после разследването на убийството.

Джъдсън откри, че му е приятно да я държи за ръка. Когато й отвори вратата, за да се качи, Гуен спря за момент, загледана в ръката му.

— Пръстенът ти — каза тя.

— Какво?

— Пропит е с енергия. Същият паранормален кристал като онзи, който носи брат ти, нали?

Джъдсън погледна пръстена си. Кехлибареният кристал грееше меко. Камъкът реагираше на леко задействаните му паранормални сетива.

— Да, има енергия. Баща ни ми го даде, когато станах на осемнайсет. И Сам, и Ема получиха по един такъв. Всеки от тях е уникален.

Той стисна леко лакътя на Гуен, за да й помогне да се настани на седалката на джипа, затвори вратата и заобиколи до шофьорската врата. Погледна пръстена си още веднъж, преди да се качи в колата, и се усмихна.

Седна зад волана, запали двигателя и потегли от малкия паркинг.

— Искаш ли да ми кажеш защо реши да оставиш Тор с впечатлението, че с теб спим заедно? — попита той.

— Тор ли? — повтори неразбиращо Гуен, сякаш не беше сигурна, че го е чула правилно.

— Извинявай. — Той превключи скоростите. — Сигурно е заради косата му.

Тя се усмихна.

— Уесли има особен стил, няма спор. — После продължи сериозно: — Но аз не исках да намеквам, че двамата с теб имаме връзка. Сигурен ли си, че той си е помислил това?

Джъдсън стисна кормилото.

— Определено.

— Уверен ли си?

— Приеми го за мъжка интуиция.

— Повярвай ми, не съм опитвала да създам това впечатление. Просто исках той да знае, че имам…

— Подкрепление ли?

— Да, подкрепление. — Беше очевидно, че е доволна от подсказването му. — Това е точната дума.

— Защо?

— Уесли е вманиачен по шоуто си. Не искам да се меси в разследването ни.

— Мислиш ли, че би го направил?

— Ха! Та той не би се поколебал и за секунда, ако смята, че това ще помогне за някой от епизодите на „Срещи с отвъдното“. Какво по-сензационно от разследването на мистериозната смърт на жена, занимаваща се с проучвания на паранормалното?

— Тази поредица наистина ли е толкова популярна?

— Има си зрители по кабелните телевизии, но според мен се бори за оцеляване — обясни Гуен. — Хората се пресищат от истории за духове. След известно време всички започват да изглеждат еднакви. С Евалин се стараехме много, но е трудно да измисляш нови и нови случки.

— Особено след като духовете всъщност не съществуват.

— Този факт беше най-малкият ни проблем — въздъхна Гуен. — Между нас казано, с Евалин се справяхме добре и откривахме интересни места и разтърсващи истории, защото се фокусирахме върху истински убийства. Придържахме се към много стари случаи, разбира се — мистерии от миналото.

— Такива, в които всички замесени отдавна са мъртви?

— Точно така. Последното нещо, което искахме, беше да тръгнат да ни съдят някакви засегнати роднини на починалите. Както и да е, след като бяхме избрали случая и мястото, аз просто измислях без проблеми по някой дух за разкош — усмихна се тя.

— И не се е налагало да се чудите дали да отидете при полицаите с доказателствата, които сте открили?

Гуен го погледна за момент и после отново впери очи в предното стъкло.

— Не би имало смисъл да ходим в полицията в повечето случаи. Не биха обърнали внимание на твърденията на някакъв парапсихичен консултант.

— Вероятно не. Но ти не си имала нищо против да се занимавате с толкова стари случаи, така ли?

— Да. — Гуен грейна. — Възприемам ги като интригуващи пъзели. Честно казано, мисля, че с Евалин разрешихме голям брой много стари убийства за телевизионната поредица, но, разбира се, нямаше как да го докажем.

— Защото всички замесени са мъртви.

— Да.

— Излъга ли Уесли, като му каза, че нямаш представа върху какво е работела Евалин напоследък?

— Това беше самата истина — кимна Гуен. — Бях заета с клиентите си и довършвах един предишен сценарий за „Срещи с отвъдното“. Не се бях чувала с Евалин от известно време, но това не беше необичайно. Просто смятах, че е погълната от проучването си. Когато се заемеше с някой проект, тя се потапяше напълно в работата си.