Джейн Кренц - Пророчески сънища

Тя присви очи.

— Аз ще покрия разходите ти, разбира се.

За миг в очите му се появи нещо, което подозрително приличаше на развеселено изражение.

— Ще си записвам разходите и ще ти изпратя подробна счетоводна справка заедно с фактурата за услугите ми.

Нямаше съмнение, вече й се присмиваше.

— Знам, че за теб този случай е крайно незначителен в сравнение с поръчките на разни секретни разузнавателни агенции. Но Аби ми довери, че поради някои злополучни обстоятелства при изпълнението на последната ти мисия сега нямаш клиенти, така че можеш да се отдадеш изцяло на това разследване.

Джъдсън се усмихна бавно и опасно.

— Бъди спокойна, разполагаш с цялото ми внимание, Гуен Фрейзиър.

Жена на средна възраст с бяла престилка с къдрички се появи до масата. Според табелката на гърдите й се казваше Пола. Тя подаде на Джъдсън меню и сбърчи строго веждите си.

— Почти четири часът е — предупреди го тя. — Чайната затваря в четири. Свършиха ни сандвичите и кексчетата. Мисля, че са останали две-три кифлички, но нищо друго.

— Само кафе, моля — каза Джъдсън.

— Хм… — Очевидно Пола беше разочарована, че Джъдсън няма да спори за часа на затваряне, но бързо се съвзе: — С мляко и захар ли?

— Не, благодаря.

Естествено, помисли си Гуен. Как би могъл мъж като Джъдсън Копърсмит да пие кафето си, освен горчиво?

Пола погледна Гуен.

— Още зелен чай?

— Да, моля.

— Чух, че си довела котарака на Евалин Болинджър горе в стаята си — каза жената.

— Точно така.

— В приюта ли ще го водиш?

— Не, вероятно ще взема Макс с мен в Сиатъл. — Гуен замълча. — Освен ако не познаваш някого, който иска да си има един хубав котарак?

— Ами… няма такъв. Тук и без това е пълно с котки. Постоянно разни хора от Портланд идват с колите си и пускат край пътя котките и кучетата, за които не искат да се грижат. Освен това според Сара, икономката, котаракът на Евалин не е никак дружелюбен. Тя ми се оплака, че й съскал изпод леглото, докато чистила стаята ти днес.

Пола тръгна с наперена крачка към кухнята.

Джъдсън изчака тя да се отдалечи и вметна:

— Изглежда, си се сдобила с котка.

— Засега… — Гуен понижи отново глас и се наведе леко напред: — Колко време мислиш, че ще ти трябва, за да проведеш разследването?

— Зависи докъде искаш да стигна с него. — Джъдсън говореше с нормален тон, без да шепне.

Гуен се намръщи.

— Какво означава това?

— Ще ми трябват около пет секунди на мястото, за да определя дали приятелката ти е била убита.

— Наистина ли? Брат ти подчерта, че се занимаваш професионално с разследвания и че имаш талант за тези неща, но пет секунди на местопрестъплението не ми звучи като достатъчно време за провеждане на задълбочено разследване.

Джъдсън отхвърли съмненията й с леко движение на ръката си.

— Убийството оставя следи, дори и когато е осъществено с паранормални средства. Но ти вече знаеш това, нали? Трябва да си доловила нещо, когато си открила тялото на приятелката си, което те е накарало да заподозреш, че има нещо нередно.

Гуен забарабани с пръсти по масата.

— Добре, очевидно имам подозрения, но талантът ми е доста несигурен за такива неща.

— Несигурен ли?

— Мога да разчитам сънища и да виждам аури. Не разследвам убийства. Виж, същественото е, че трябва да бъда абсолютно наясно какво се е случило с Евалин. Това означава, че ми е нужен човек, който да проведе разследването и който е готов да прекара повече от пет секунди на местопрестъплението.

— Така ли? — Джъдсън се облегна на стола си и опъна краката си под масата. Пъхна палците си под широкия си кожен колан. — Какво по-точно искаш от мен?

— Ами, първо, очаквам да определиш причината за смъртта.

— Тоест искаш да знаеш дали Болинджър е била убита с паранормални средства?

— Да. Признавам, че предвид здравословното й състояние не е невъзможно да е получила сърдечен удар или инсулт. Но искам да бъда сигурна.

— Какво друго? — попита Джъдсън.

— Ако заключиш, че е била ликвидирана, искам да откриеш убиеца, разбира се.

— Виждаш ли — ето къде нещата стават несигурни, както се изрази ти…

Гуен присви очи.

— Това сложно ли е?

— Много сложно.

— Защото не те бива особено в това да откриваш убийци ли? — попита тя с най-сладкия си глас.

— Глупости. Бива ме.

Той млъкна, защото Пола се върна пред масата с неговото кафе и сметката, която Гуен трябваше да подпише. Пола я изчака, докато тя надраска името си на листа и й остави бакшиш.

Пола го взе и се отправи към кухнята.

— Не изглеждаше впечатлена от бакшиша — отбеляза Джъдсън.

— А би трябвало, защото беше приличен… Работила съм като сервитьорка. Всички знаят, че бившите сервитьори оставят по-щедри бакшиши от необходимото, дори и когато обслужването не е било добро.

— Просто казвам, че тя не изглеждаше впечатлена.

— И освен това не обича котки. Забрави за Пола. Да се върнем на нашата тема. Спомена, че умееш да откриваш лошите. Тогава кое е трудното за теб в едно разследване на убийство?

Джъдсън вдигна чашата с кафето си.

— Усложнението в такива случаи е да се намерят такива доказателства, от които местните ченгета ще имат полза. И чрез тях да арестуват извършителя и той да бъде осъден.

— Вие с брат ти не се ли занимавате именно с това?

— Не точно — отвърна Джъдсън. — Обикновено работата ни не се документира.

— Така ли?

— Аби не ти ли обясни каква е дейността на „Копърсмит Кънсалтинг“?

Гуен се поколеба.

— Каза ми, че провеждате разследвания на сигурността по поръчка на някаква държавна агенция, която наскоро била закрита заради бюджетни съкращения.

Джъдсън изглеждаше засегнат, но не я поправи.

— Точно така — съгласи се той. — Но хубавото в работата за бившия ни клиент беше, че този, който ръководеше нещата, не се впрягаше за разни законови технически изисквания, с които трябва да се съобразяват стандартните правоохранителни органи. Ние не се занимавахме с арести.

— Ясно.

— Проблем ли има? — попита Джъдсън.

— Още не съм сигурна. Брат ти предупреди ли те, че ако успеем да докажем убийството на Евалин Болинджър, шефът на местната полиция ще сметне, че аз съм главната заподозряна?

Джъдсън отпи от кафето си и остави чашата.

— Мисля, че Сам спомена за тази възможност, да.

— Да си изясним нещо, Джъдсън. Наемам те да откриеш човека, който е убил Евалин Болинджър, ако приемем, че е била убита. Очаквам да го направиш по начин, който няма да прати мен в затвора.

— Обикновено начислявам по-висока тарифа за такава работа.

Гуен впери поглед в него и няколко секунди мълча. В това време Джъдсън пийна още от кафето си.

— Сериозно ли говориш? — попита тя накрая.

— Не. — Усмивката му беше ледена, а очите му горяха. — Не се тревожи, ти ще минеш по тарифата за роднини и приятели. Това означава, че няма да плащаш за допълнителните услуги като тази да се погрижа убиецът да бъде арестуван. Ще ги получиш безплатно.

— О, благодаря. — Беше готова да избухне, но се овладя. Напомни си, че нямаше други варианти за хора, които да проведат разследването. — Какво точно предлагаш да направим като начало?

— Според „Парапсихични разследвания за глупаци“ първата стъпка е да се посети местопрестъплението. — Той погледна часовника си. — Ще направя това по-късно тази вечер, когато мога да вляза вътре, без да ме забележат.

— Няма защо да се прокрадваш в къщата. Ключовете са у мен.

— Е, това със сигурност ме улеснява. Може ли да попитам защо имаш ключове от къщата на жертвата?

Гуен се напрегна.

— Евалин нямаше много приятели. Тя прекара живота си в изучаване на паранормалното.

— Което не е доходоносна кариера, освен ако не си шарлатанин ясновидец.

— Точно така — съгласи се Гуен. — Но все пак имаше някаква собственост и е оставила всичко на мен.

Джъдсън повдигна леко вежди.

— Този случай става все по-интересен с всяка изминала минута. Осъзнаваш ли, че в някои кръгове фактът, че си единствената наследница на Болинджър, може да се възприеме като мотив за убийство?

— Повярвай ми, тази мисъл вече ми мина през ума, и то повече от веднъж.