Джейн Кренц - Пророчески сънища

— От тази агенция „Джоунс и Джоунс“ изпратили Даниел Паркър да работи под прикритие в друга тайна държавна агенция, свързана с разузнавателната общност — обясни Джъдсън. — Изчезнал без следа преди повече от месец. Джоунс каза, че го проследили до някакъв карибски остров, но не този. И оттам следата се губела.

Ник се взираше в екрана на компютъра си.

— От този момент нататък Паркър е плащал само в брой. Наел лодка, с която да стигне до острова, където очевидно смятал да се срещне със Сполдинг.

— Според Джоунс, Паркър случайно е попаднал на операцията на Сполдинг, докато е работел по друг случай — продължи Джъдсън. — Вместо да докладва на „Джоунс и Джоунс“, изглежда, Паркър е станал изменник. Видял шанс за лесни пари. Джоунс смята, че вероятно Паркър е опитал да изнудва Сполдинг. Но ако случаят е такъв, Паркър изобщо не е бил от неговата класа.

Бяха се събрали на верандата на открития бар в хотела. Гуен се беше изтегнала на шезлонга и си играеше с чадърчето в коктейла си с ром. Наслаждаваше се на красивия залез над острова. Беше същият цвят като коктейла й.

— Сполдинг е планирал да започне работа за тази организация „Нощните сенки“, за която Джоунс ти е разказал, така ли? — попита тя.

— Джоунс твърди, че „Нощните сенки“ са група хора с паранормални таланти, които са разработили някакво лекарство, което засилва вродените паранормални способности на човек — обясни Джъдсън.

Ник повдигна вежди.

— Това е готино.

— Според Джоунс не чак толкова — уточни Джъдсън.

— Очевидно лекарството има тежки странични ефекти, такива, в сравнение с които агресивността, предизвикана от вземането на стероиди, изглежда като обикновена простуда. Също така съществуват сериозни последици при спиране на приема. Пропускането на няколко дози изпраща човек в бързо прогресираща лудост. Обичайният резултат е самоубийство. „Джоунс и Джоунс“ имат антидот, но никой не е пожелал да го вземе. „Нощните сенки“ предпочитат да не оставят следи.

— По дяволите! — изруга Ник. — Защо винаги трябва да има странични ефекти? Явно сега знаем какво е станало с онези двамата, които са те нападнали тук, на острова, преди да влезеш в пещерата.

— Да, така мисля — съгласи се Джъдсън.

— Озовали са се в местната болница — рече Гуен. — Шефът им е бил мъртъв. Ти си плувал, за да се спасиш от пещерата. Нямало е кой да им даде дозата. — Тя въздъхна.

— Много тъжно.

— Ако забравим, че са убили един човек, а опитаха да убият и мен — напомни й Джъдсън.

— Да, ако забравим това — съгласи се тя.

— От разговора с Фалън Джоунс останах с впечатлението, че „Нощните сенки“ редовно изоставят агентите си, които имат лошия късмет да бъдат заловени.

Илайъс подсвирна удивено:

— Жестоко правило!

Известно време гледаха мълчаливо залеза. Мъжете пиеха бирите си. Гуен отпиваше от коктейла с чадърчето. След известно време тя погледна Джъдсън.

— Изглежда, бившият ти клиент Сполдинг и двамата му агенти са продали душите си на този дявол, наречен „Нощните сенки“ — предположи тя.

— Според Фалън Джоунс главният му клиент, организация, наречена „Аркейн“, се опитва да контролира престъпниците с паранормални таланти, включително и „Нощните сенки“, още от викторианската епоха. Попаднали сме на някаква война за надмощие, която продължава негласно от повече от век.

Илайъс възрази мрачно:

— По-скоро те са попаднали на нас.

— Независимо от гледната точка, вече сме установили контакт — каза Джъдсън. — И засега изглежда, че Копърсмит и тези „Джоунс и Джоунс“ са на една и съща страна.

— Или може би просто сме временни съюзници — поклати глава Илайъс. — Има ужасно много, което не знаем за тази организация „Аркейн“.

Джъдсън се усмихна.

— И страшно много, което те не знаят за нас.

— И ще си остане така. — Гласът на Илайъс беше равен и твърд.

— Добре — съгласи се Джъдсън.

— Хей, всеки си има тайни — отбеляза Ник. — Това не значи, че не можете да работите заедно.

— Не. — Джъдсън отпи от бирата, си и остави бутилката.

— Изобщо не значи това.

Гуен долови енергията в атмосферата и се усмихна. И тя изпитваше същото.

— Оставам с впечатлението, че този Фалън Джоунс е предложил някакво бизнес споразумение? — попита тя.

Джъдсън впери поглед в ярко обагреното небе.

— Джоунс спомена, че агентите му работят на хонорар. Изтъкна и факта, че може да се възползва от опита и огромните ресурси на една консултантска фирма с връзки по целия свят и много сериозно прикритие.

Илайъс застина с бутилката във въздуха.

— Огромни ресурси ли?

— Той разпозна името Копърсмит — поясни Джъдсън.

— Хм… — Илайъс се замисли. — Е, за едно е прав. Корпорация „Копърсмит“ може да осигури страхотно прикритие. Нашите бизнес интереси ни дават основание да сме навсякъде по света, по всяко време. Освен това имаме свои реактивни самолети, хеликоптери, кораби.

— Хрумна ми — продължи Гуен, — че „Копърсмит Кънсалтинг“ се нуждае от нов клиент, който да замени предишния, приключил с бизнеса си наскоро.

— И на мен ми хрумна същото — усмихна се Джъдсън.

— Ако поемаш нов клиент, ще имаш нужда и от нови хора с паранормални способности — каза Гуен. — Например човек, който може да говори с духовете на убитите, които се явяват на местопрестъплението.

— А може би и човек, който умее да минава през заключени врати и да прониква във всеки компютър — обади се Ник. — Някой, който има връзки на места, където никой Копърсмит не се вясва.

Тонът му беше спокоен и циничен, но Гуен долови скритите под повърхността надежда и копнеж. Също като нея Ник си търсеше място, което да нарече дом, място, където да бъде нужен. Търсеше си семейство.

Джъдсън се усмихна на Гуен и Ник.

— „Копърсмит Кънсалтинг“ търси да наеме нови хора и вашите таланти ще бъдат много ценни за нас.

Ник кимна, доволен.

— Само да отбележа, че откакто асистирах на баща ти, развих вкус към пътуванията в първа класа и отсядането в луксозни хотели. Фирменият реактивен самолет определено е удобен.

— Създадох чудовище — изпъшка Илайъс. — Но уменията му оправдават разходите.