Джейн Кренц - Пророчески сънища

— Ако ме убиеш сега, никога няма да научиш какво се е случило в края на последната игра на Зандър — каза бързо Гуен.

— Покажи ми.

Тя затаи дъх, обърна се с гръб към него и се отправи към задната част на хижата. Всичко зависеше от това колко точно е разчела аурата му.

Не последва куршум в гърба. Тя чу стъпките на Райли да отекват по циментовия под и той я последва през лабиринта от работни плотове. Ивиците на автоматичното осветление се включваха и изгасваха при придвижването им в лабораторията. Гуен осъзнаваше интензивната гореща енергия в атмосферата.

— Това място е много странно — отбеляза Райли.

— Колко пъти си влизал тук?

— Два-три. Винаги съм мислел, че е просто един голям изоставен склад за шантавите инструменти на Болинджър.

— Обзалагам се, че не си стъпвал в огледалния мотор.

— Не съм имал причина.

— Напротив, имаше. Просто не си подозирал за съществуването му. Вътре Евалин криеше някои от тайните си. Така открих, че баща ти продължава с убийствата.

— Лъжеш. Защо й е било на Болинджър да крие тайните си в тази стара лаборатория? Хората крият тайните си в компютрите.

— Невинаги. Това може и да те шокира, Райли, но не всички се доверяват на компютрите.

Тя спря на входа на огледалния мотор. В тъмнината енергията, заключена в сребристите стъкла, кипеше и гореше. Гуен нямаше представа как Райли вижда потоците в огледалата, но знаеше, че те му влияят. Той вече беше възбуден от играта, в която беше въвлечен, но под влиянието на мотора вълнението му стана още по-силно.

— Какво е това? — Райли държеше пистолета насочен към Гуен, но вниманието му беше привлечено от блестящите, примигващи огледала. Нарастващото му замайване пламна ярко в аурата му — като наркоман, който предчувства дозата си.

— Огледалата са подредени по специален начин, за да работят като мотор — обясни Гуен. — Някога влизал ли си в лабиринт?

— Разбира се. Лабиринтите са прости за човек с моя талант.

— Съмнявам се, че можеш да влезеш много навътре в този. Зандър не успя. Направи няколко крачки и после побягна навън с писъци за духове.

— Зандър нямаше толкова силен талант като мен. Аз мога спокойно да вляза до центъра на това нещо.

— Едва ли.

— Какво има в центъра? — попита Райли.

— Колекция от невероятно ценни паранормални кристали — излъга Гуен невъзмутимо. — Те захранват мотора с енергия.

Райли махна с пистолета.

— Ти върви напред. Аз ще те следвам.

Тя мина през входа на лабиринта. Райли я последва. Когато погледна назад, Гуен видя дивата възбуда в погледа му.

— Силен е — прошепна той. — Истинска тръпка.

Вече бяха навлезли дълбоко в лабиринта. Тъмните огледала отразяваха образите им в безкрайността. Горещите стъклени повърхности отразяваха и аурата на Райли.

Сега или никога.

Гуен задейства таланта си и се съсредоточи върху енергията от сънищата на Райли. Откри дължините на вълните и го изпрати в състояние на транс. После го последва в капана, който беше създала за него.

Огледалата още се издигаха около тях, но сега изглеждаха като отворени врати, висящи над бездънно море, пълно с мъгла. Върховете на кристални планини пронизваха мъглата. Това беше място, където никой не можеше да оцелее.

Ужас и паника се изписаха на лицето на Райли. Той отиде до най-близката врата и надникна надолу към бездънната шир от лед и мъгла.

— Къде сме? — попита той задъхан. — Какво става?

— В съня ти — каза Гуен. — Аз го създадох специално за теб.

— Това не е възможно!

— Вярно е, че обикновено се нуждая от физически контакт, за да накарам някого да премине в полето на съня — спокойно заговори тя. — Но огледалният мотор променя всичко. Той засилва таланта ми. Това беше замисълът на Евалин, когато го проектира.

Трескавата възбуда отново пламна в очите на Райли.

— Значи засилва и моя талант.

— Не — отвърна Гуен. — Не работи по този начин. Настроен е към моята енергия, не към твоята.

Духовете на Евалин и Луиз се появиха в две от отворените врати.

— Крайно време беше да го доведеш тук — каза Евалин.

— Чакахме дълго.

— Съжалявам, че ми отне толкова време — извини се Гуен. — Нещата се усложниха.

— Но знаеше, че едно парче от пъзела липсва, нали? — попита Евалин.

— Да, знаех.

— Мислех, че никой не може да убие демона — обади се Луиз.

— Вече го няма — успокои я Гуен.

— Казах ти, че си вещица като мен — продължи Луиз.

— Но сгреших. Ти си по-силна, много по-силна.

— Какво става? — попита Райли. — С кого говориш?

— С духовете на Евалин и Луиз. Не ги ли виждаш?

— Не. — Райли започна да се поти. — Но там има нещо. Какво е то?

— Трудно е да се каже. Виждаш образи от собствените си кошмари. Не знам точно как ти се явяват на теб, но за мен сънят ти е коридор от отворени врати, които се носят във въздуха над океан от мъгла. Над мъглата се виждат острите назъбени върхове на кристални планини.

— Да, да, точно това виждам в момента.

— Отлично. Това означава, че имам добър контрол над халюцинацията ти. Този мотор е наистина удивителен.

— Накарай ги да изчезнат.

— Не — каза Гуен. — Ако го направя, ти ще ме убиеш.

— Не, няма да ти направя нищо, кълна се.

— И Зандър каза така. Но той беше лъжец. Като теб. Явно се предава по наследство. Единственият начин да се отървеш е, като побегнеш. Това направи Зандър.

— Къде?

Тя махна с ръка.

— Избери си врата, която и да е.

— Не! — изпищя Райли.

— Ти избираш. Няма изход оттук. Сега си тръгвам. Това е твоят сън.

Гуен мина през най-близката врата и отново се върна в реалността на лабораторията, право в ръцете на Джъдсън. Всъщност попадна в едната му ръка, помисли тя. В другата той държеше пистолета си.

Усети отъркване на козина до краката си. Макс мина покрай нея и скочи в огледалния лабиринт. Тя не знаеше какво видя халюциниращият Райли, когато се появи котаракът, но предположи, че е било нещо ужасно.

Райли започна да пищи.

— Какво му направи? — попита Джъдсън и погледна огледалния мотор.

Тя се извърна, без да се отделя от прегръдката му, и погледна блестящия светещ лабиринт. Райли беше изчезнал в лабиринта от пропити с енергия огледала.

— Изпратих го в състояние на сън и го оставих там — прошепна тя. — Същото, което направих със Зандър Тейлър. Единствената разлика е, че този път Райли побягна към средата на лабиринта, а не навън към реката.

— Той бягаше от Макс.

Райли продължи да пищи сякаш цяла вечност. После отекна изстрел. Писъците спряха.

Гуен чу първия остър звук от чупещо се стъкло след миг. Огледалата започнаха да треперят, сякаш имаше земетресение.

— Макс! — извика Гуен. — Макс, ела тук. Моля те. Трябва да излезеш оттам.

За нейна изненада и огромно облекчение котаракът се измъкна от лабиринта.

— Слава богу! — Тя го вдигна на ръце.

Треперенето се засили и стана по-зловещо. Звукът от разбиващо се стъкло отекна в сърцевината на мотора.

Джъдсън дръпна Гуен и Макс настрана от дъжда от счупени стъкла. Пред очите им моторът се саморазруши.

И после всички свърши.

Тялото на Райли Дънкан лежеше в локва кръв в средата на купчината от парчета стъкло.

Чак тогава Гуен забеляза кръвта по лапите на Макс.