— Да кажем само, че знаех едно: трябваше да бъда напълно сигурен в успеха си, преди да опитам. Мислех, че имам време. Освен това, докато Пул работеше, офшорната му сметка набъбваше все повече. После той ми каза, че Болинджър ни е разкрила. Довери ми, че трябва да се отърве от нея. След това се появи ти. Веднага разбрах, че смяташ, че Болинджър е била убита.

— И Пул го знаеше.

— Да, но той не се тревожеше особено, докато не се появи Копърсмит. Тогава аз направих някои проверки онлайн и открих, че той може да се окаже сериозен проблем. Затова Пул реши да ограничи щетите и да се отърве от Луиз.

— Тя е била последната, която би могла да го свърже с наемните убийства.

— Изобщо не знаехме точно какво е известно на старата вещица и дори дали някой ще й повярва, ако тя се разприказва. Но Пул много държеше на детайлите, когато се отнасяше до работата му.

— Освен това вече е бил сигурен, че ще намери заместник на Луиз в папките на Евалин от „Самърлайт“.

— Знаеш за тези папки, а? — Райли се засмя. — Леле, не го очаквах. Добре изиграно. Но аз спечелих, понеже хакнах компютъра на Евалин и открих старите файлове. Когато Пул взел компютъра онази нощ, той просто се опитвал да прикрие следите си. Между нас казано, Пул не беше вълшебник в сферата на компютърните технологии.

— Ти си организирал и поддържал чат-стаята за парапсихични консултации, нали? Ти си Съндю?

— Впечатлен съм. Двамата с Копърсмит сте стигнали много по-далече, отколкото подозирах.

Изведнъж Гуен осъзна истината.

— Зандър Тейлър не е бил единственият син на Бъди Пул, нали?

— Не. Със Зандър бяхме доведени братя. Различни майки, един и същи баща. Татко е спял с много жени, докато е ръководел онази секта.

— А той как е научил за теб и Зандър?

— Изобщо не знаеше, че съществуваме. Аз открих Пул. Преди няколко години се заинтересувах от произхода си и тръгнах да търся дали нямам някакви близки. Намерих Зандър. По онова време той беше прохождащ убиец. Помогнах му да превърне малкото си хоби в игра с повече предизвикателства. Посочих му, че трябва да проявява по-голяма избирателност, когато набелязва жертвите си. Убедих го, че и за двама ни ще бъде по-забавно, ако преследва хора като него самия, хора с истински талант. Разбира се, в онези дни той нямаше кристала, така че убиваше по по-традиционен начин. Обичаше отровите, защото те не оставяха следи и можеше да се наслади на предсмъртните мъки на жертвите си.

— Мога да си представя как сте си допаднали двамата — презрително го изгледа Гуен. — Но как се озовахте тук, в Уилби?

— Зандър си падаше малко сантиментален. Знаеше, че съм го намерил, така че попита дали мога да открия майка му. Отне ми известно време, защото Пул беше заличил следите, които водеха към нея в Уилби, доста добре. Но преди три години се добрах до старата вещица. Представи си изненадата ни, когато със Зандър разбрахме, че добрият ни стар татко също живее тук.

— Трябва да е била вълнуваща среща.

— Пул малко се разтревожи, когато му се представихме, но веднага щом откри, че знаем за бизнеса му с убийства по поръчка и че споделяме вкуса му към играта, видя възможностите. Аз измислих идеята за чат-стаята на Съндю. Помогнах му да направи прехода от старомодния си бизнес към супер модерна фирма. Лудата Луиз обаче беше убедена, че единственият й ненагледен син Зандър е в голяма опасност от баща си, когото тя наричаше демон.

— Дала е на Зандър оръжие, с което да се пази.

— Да, и това, но най-вече се надяваше синът й да убие стареца. Но Зандър беше играч по душа. Естествено веднага започна да използва кристала в играта си на убийства. После, около година по-късно, Евалин обяви изследователския си проект и се заобиколи с куп хора с истински таланти. Зандър направо превъртя.

— Кандидатствал е за участие в проучването. И после е започнал да избива останалите от групата.

— Не можеше да се сдържи — изръмжа Райли. — Все едно да пуснеш лисица сред пилета. Двамата с Пул много се разтревожихме, казвам ти. Целият бизнес беше застрашен. Оксли може и да не вярва на паранормалните теории, но той не е глупак.

— Прекалено много мистериозни смъртни случаи в толкова малък град биха привлекли вниманието на всеки полицай.

— Зандър прояви находчивост да нагласи нещата, сякаш ти си виновна за първите две убийства, но колко дълго можеше да продължи това? Пул реши, че той е загубил контрол и трябва да изчезне.

— Но преди това Зандър скочи във водопада — напомни му Гуен.

— Да. И проблемът ни се реши. Пул беше много облекчен, повярвай ми. Аз също. Но никой от двама ни не успя да разгадае какво се е случило в онзи ден тук. Просто не можехме да си представим, че Зандър се е самоубил.

— Но и за двама ви е било удобно, че той е изчезнал.

— О, да! Починахме си добре няколко месеца и после отново се завърнахме към бизнеса.

— Докато Евалин не е разгадала какво става, когато Пул пътува извън града уж за да посещава занаятчийски панаири. Сега той е мъртъв и ти се опитваш да разчистиш следите.

— Пул не беше кой знае какъв баща, но ме научи на някои неща през последните три години — обясни Райли. — Най-важното от които е да обръщам внимание на подробностите.

— Защо нарани Уесли, той не беше замесен в това?

— Ланкастър ми трябваше, за да те накарам да дойдеш тук тази сутрин, така че ти изпратих имейл от неговия адрес и ти направих предложение, на което да не можеш да откажеш. Когато ти се хвана на въдицата, го накарах да дойде тук с едно обаждане. Казах му, че си ме помолила да му предам съобщението ти, че искаш да се срещнете тук, за да обсъдите предложението му. Той не зададе никакви въпроси, защото ми повярва.

— Как смяташ да обясниш смъртта ми? — попита Гуен.

— Ще изглежда така, сякаш двамата с Уесли сте се скарали за бъдещето на лабораторията. Всички в града знаят, че той иска да използва това място за снимките на новата си поредица. Наясно са, че двамата се познавате отдавна. Ще се получи мотив за убийство.

— Ще убиеш мен и ще натопиш Уесли, така ли?

— Мислех да използвам Копърсмит, но честно казано, този човек ме кара да нервнича — призна Райли.

— Да ти дам ли една безплатна консултация? Всъщност твоята собствена интуиция те кара да нервничиш. Обърни й внимание.

— Не се тревожи, обръщам й… — подсмихна се Райли. — След като осъзнах, че той е успял някак да надвие Пул снощи, въпреки че Пул носеше кристала си и можеше да го използва, разбрах, че е прекалено опасно да намесвам Копърсмит в този сценарий. Но ми е много интересно как е оцелял на атаката с кристала. Пул имаше огромен опит в използването му.

— Обзалагам се, че Джъдсън с удоволствие ще ти обясни.

Райли изсумтя развеселен.

— Признавам, не ти липсва чувство за хумор. Ала има едно нещо, което искам да науча, преди да приключим с тази игра.

— Искаш да знаеш защо Зандър Тейлър е скочил във водопада преди две години.

— Как се сети?

Тя махна леко с ръка.

— Видях го в аурата ти.

— Глупости!

— Ти си пристрастен към играта да разкриваш тайните на другите и да ги използваш срещу тях — каза Гуен. — Това е като наркотик. То ръководи действията ти. Виждам го в енергийното ти поле. Било е там през цялото време. Знаех, че имаш проблем с някакво пристрастяване, но досега не бях успяла да го поставя в някакъв контекст.

— Не е пристрастяване. Аз не съм като Зандър. Той беше луд.

— Разбира се, че си пристрастен. Не би могъл да се откажеш, дори и да опиташ.

Райли се ухили злобно:

— Нямам причина да се отказвам.

— Всъщност има няколко много основателни причини да се откажеш, но такъв ненормалник като теб не би могъл да разбере никоя от тях. Е, искаш ли да разбереш какво се случи накрая, когато брат ти скочи във водопада?

— Кажи ми. — В гласа на Райли се усети внезапен изблик на енергия.

— Ще направя нещо по-добро. Ще ти покажа точно как се издъни той.

Райли се подсмихна.

— Опитваш се да печелиш време. Това е забавната част. Надяваш се Копърсмит да дойде да те спаси. Кой знае? Може и да го направи. Това е тръпката на истинската игра. Винаги има неочаквани обрати. Добре, да го изиграем по твоя начин. Покажи ми какво се случи със Зандър.

— Той видя един дух, по-точно два. И превъртя. Изтича навън през задната врата и не спря, докато не скочи във водопада.

— Това ли е най-доброто, което можа да измислиш? — Райли повдигна дулото на пистолета. — Много жалко. Надявах се на по-интересен край, но ако не се сещаш за нищо по-добро от някаква скапана история с духове, да свършваме с това още сега.

— Мога да ти покажа какво видя Зандър. Тук наистина има духове. Те се появяват в огледалния мотор.

— За онази купчина стари огледала в дъното на лабораторията ли говориш?

— За тях.

— Там няма никакви духове.

— Разбира се, че има — настоя Гуен. — Но трябва талант, който да ги извика да се покажат в огледалата.

— Талант като твоя ли?

— Да.

Райли очевидно беше скептично настроен, но енергията в аурата му запулсира от любопитство.