— Някои хора, поръчали убийства, ще се измъкнат безнаказано — изтъкна Джъдсън. — Говоря за клиентите на Бъди.

— Да, така е. — Оксли разтри врата си. — Много съжалявам за това, но се случва постоянно. В такива ситуации възможностите са ограничени. Знаете ли кое е важното?

— Кое? — попита Джъдсън.

— Че си спасил Никол Хъдсън, че Бъди Пул е мъртъв и че това е станало при доказана самозащита. Трагичен инцидент. При тези обстоятелства не можете да очаквате повече справедливост. За мен случаят е приключен.

— Ами смъртта на двамата участници в проучването преди две години? — попита Гуен.

Оксли присви очи.

— Няма смисъл да отварям отново тези разследвания, защото не разполагам с никакви нови доказателства. Но ако това ще ви накара да се почувствате по-добре, ще ви кажа: вярвам, че Зандър Тейлър е убил тези двама участници в изследователския проект на Евалин. И съм убеден, че смъртта му във водопада е още един трагичен инцидент, който по удивително съвпадение води до някаква справедливост за жертвите му. Нямам нищо против това.

Гуен погледна Джъдсън.

— Оксли е прав — съгласи се Джъдсън. — И двамата лоши са мъртви. Не можем да направим нищо повече.

— Знам — кимна Гуен.

Оксли се покашля многозначително, после попита:

— Има едно нещо, което искам да науча, госпожице Фрейзиър.

Тя се обърна към него.

— Да, слушам те…

— Кога точно планираш да напуснеш Уилби? Не че си отбелязвам на календара, но все пак…

— Повярвай ми, нямам търпение да зърна това градче в огледалото си за обратно виждане възможно най-скоро — каза Гуен сладко.

— Чудесно. Не се засягай, но се радвам да чуя това.

41.

— Двамата с майка ти имаме някои добри и някои интересни новини във връзка с парите, които Бъди Пул е трупал в офшорната си сметка — каза Ник Сойър.

Джъдсън стигна до далечния край на стаята си, обърна се и закрачи към противоположната стена. Не му харесваше напрежението, което караше косъмчетата на тила му да настръхват. Макс го наблюдаваше от средата на леглото.

— Предполагам, че под интересни имаш предвид лоши — каза Джъдсън.

— Ще стигна и до там — обеща Ник. — Но преди да ти ги съобщя, двамата с госпожа Копърсмит бихме искали да подчертаем, че проследяването на парите щеше да стане много по-бързо, ако се беше сетил да включиш името на Пул в списъка на заподозрените.

Джъдсън разтри тила си. Чувството за безпокойство се засилваше. Знаеше, че това означава, че е пропуснал нещо важно.

— Пул не беше свързан с групата от проучването — оправда се той.

— Извинения, извинения…

— Не съм в настроение да слушам критики за уменията си да водя разследване. Много добре знам, че нещата в Уилби не се развиха гладко. Но искам да напомня и на теб, и на майка ми, че се заех с този стар случай преди няколко дни и се оказа, че ситуацията е много по-сложна, отколкото ми беше представена първоначално.

— Горкият — въздъхна Ник. — Аз лично бих искал да разбера как си се сдобил с номера на офшорната сметка и паролата на Пул.

— Работил съм известно време в държавна агенция — отвърна Джъдсън.

— А, да, пощата. Все забравям.

— Откриването на информацията за сметката не беше никак лесно, повярвай ми. Имаше две кучета. И то големи.

— Завързани ли бяха?

— Не, пуснати свободно из къщата.

— И как мина покрай тях? — попита Ник от чисто професионален интерес. — Псетата създават доста проблеми.

— Имах помощник — призна Джъдсън. — Отидох в къщата на Пул с пакет кучешка храна и с Никол Хъдсън. Тя е ходила да ги храни винаги когато Пул е отсъствал от града. Кучетата я познават и я обожават. Всъщност тя ще ги вземе при себе си сега, след като Пул вече го няма.

— Никол знаела ли е какво е правел той, когато е отсъствал от града?

— Не. А сега ми кажи за сметката.

— Открихме я веднага след като ни даде номера и паролата — обясни Ник.

— Така. И каква е лошата новина?

— Сметката е била закрита.

Джъдсън се закова на място.

— Сигурен ли си?

— Когато става въпрос за големи суми анонимни пари, винаги внимавам много. Майка ти също — увери го Ник.

— Не се съмнявам. Продължавай.

— Офшорната сметка на Пул е била изпразнена съвсем наскоро.

— Трябва да е знаел, че сме по петите му — предположи Джъдсън. — Може да е преместил парите като предохранителна мярка.

— Няма как да го е сторил. Освен ако не го е направил от гроба.

— Само не ми казвай, че…

— Точно така. Сметката е закрита около четирийсет минути след като Пул злополучно се е сблъскал с острия предмет тази сутрин.

— По дяволите!

— Именно. Според описанието на събитията, което получихме от теб, Пул е загинал в цветарския магазин приблизително в два часа през нощта. Сметката е била закрита малко след това. Струва ни се, че може би…

— Може би има още някой замесен в тази история. — Джъдсън се отправи към вратата. — Някой, който не само е знаел за офшорната сметка, но и кога е трябвало да действа.

— Който и да е бил, освен че е много добър на компютъра, явно е следил отблизо случващото се в Уилби — каза Ник.

— Определено. Негодникът ни е наблюдавал от първия ред. — Джъдсън отвори рязко вратата и бързо излезе в коридора. Макс скочи от леглото на пода и се втурна след него. — Оставаш сам — нареди му Джъдсън.

Котаракът се беше залепил за нозете му.

Джъдсън отвори вратата към стълбището и се отправи надолу. Макс го следваше по петите.

— На някакво стълбище ли се намираш? — попита Ник. — Звукът стана някак кънтящ.

— Минавам по аварийното стълбище. Това обяснява защо не открих компютъра и мобилния телефон на Евалин в дома на Пул тази сутрин. — Джъдсън стисна парапета и прескочи няколко стъпала наведнъж. Макс скочи след него. — Ще ти се обадя по-късно. Позвъни на 911 в Уилби и накарай дежурният да изпрати някого в старата хижа незабавно. Предупреди, че се готви още едно убийство.

— Какво става?

— Гуен потегли преди няколко минути. Ще попадне на Съндю. И е сама.

42.

Гуен спря на алеята пред старата хижа. Не валеше, но сивото небе ставаше все по-мрачно и зловещо. Колата, наета от Уесли Ланкастър, беше паркирана под навеса на предния вход. Гуен паркира точно зад него.

Необикновено щедрото му предложение да купи хижата, за да я използва за снимачна площадка за новата си поредица, беше доста изненадващо за Гуен. Ала тя колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече харесваше идеята. Значителната сума пари щеше да се отрази чудесно на оскъдните й финанси, докато новата й фирма за разследвания заработеше.

Уесли не я чакаше в колата, както тя си мислеше. Не се виждаше да пристъпва нетърпеливо и пред входа. Хрумна й, че за да уплътни времето, е решил да обиколи хижата, за да огледа по-добре водопада.

Гуен извади листа с кода от чантата си и започна да го набира на панела на алармата. Със закъснение осъзна, че е отключено.

Бутна тежката метална врата.

— Уесли? Как, за бога, си се сдобил с кода?

Не последва отговор от тъмната вътрешност на лабораторията. Гуен влезе в пропития с енергия мрак. Познатото напрежение й пробуди сетивата.

Включи се осветлението на пода и огря нозете й.

Тя остави чантата си на една маса наблизо и се обърна да огледа сенчестата лаборатория. В средата на помещението светеше една секция от подовото осветление, но не се виждаше ничий силует. Гуен пристъпи напред.

— Уесли? Тук ли си?

Тя видя тялото на пода, когато стигна до две пресичащи се пътеки. Дългата руса коса не можеше да се сгреши.

— Уесли…

Втурна се към него, а сетивата й се събудиха напълно. Заля я вълна на облекчение, когато съзря аурата на Уесли.

Той не беше мъртъв, но Гуен виждаше, че не е и в състояние на нормален сън. Беше в безсъзнание.

Тя коленичи до него, търсейки следи от нараняване. Звукът от щракване на резето на входната врата я стресна и изплаши.

Чак тогава осъзна, че лампите в предната част на лабораторията още светеха.

Един познат глас долетя от сенките:

— Знаеш ли — каза Райли Дънкан, — трябва да благодаря на теб и Копърсмит, че измислихте такъв хубав край на играта. Започвах да се отегчавам от чат-стаята. Беше ми прекалено лесно да намирам клиенти на Пул.

Първата й мисъл беше, че Райли нямаше вид на убиец. Изглеждаше като такъв, какъвто беше — служител на рецепция в хотел. После забеляза лекото проблясване на дулото на пистолета му.

— Но ти не си знаел как да се измъкнеш от тази игра, нали? — попита тя. — Инстинктивно остана коленичила на пода до изпадналия в несвяст Уесли, в опит да не бъде лесна мишена. — В крайна сметка Пул е бил наемният убиец. Той е погубвал хора за пари и го е правел с паранормално оръжие. Бил е опасен.