Джейн Кренц - Пророчески сънища

— Но тогава се появих аз.

— Знаех, че ти може да си пречка, особено като започна да задаваш въпроси. Луиз представляваше риск за мен от години. Беше луда и с всеки ден откачаше все повече. Вече бях разбрал, че тя не ми трябва, така че се отървах от нея с надеждата така всичко да приключи. Реших, че просто трябва да изчакам. Рано или късно с Гуен щяхте да си тръгнете от града и нещата щяха да се върнат към нормалния си ход. Но тази вечер осъзнах, че вие двамата няма да се откажете и няма да изчезнете.

— Ти си демонът, от когото се е страхувала Луиз Фулър. Бащата на единственото й дете.

Бъди изсумтя презрително.

— Тя опита да използва собствения ми син, за да ме убие.

— Защо не? Зандър Тейлър е бил твой образ и подобие.

— Плюс гените на лудостта. Тях беше наследил от майка си — уточни Бъди.

— Не. Какъвто бащата, такъв и синът. И двамата сте психопати.

— Глупости! — В очите на Бъди блесна ярост. — Аз съм професионалист. Правя го заради парите. Зандър разиграваше игри. Кълна се, той беше като обсебен. Щом веднъж опита онази игра на убийства, вече не можеше да се контролира. Рано или късно щяха да го хванат. Разбрах, че ще се наложи да се отърва от него, когато той започна да убива точно тук, в Уилби. Но Гуен Фрейзиър се погрижи за проблема вместо мен. Трябва да ти кажа, че това беше много удобно решение.

— Отишъл си в лабораторията веднага щом си чул, че Тейлър е паднал във водопада. Намерил си фотоапарата. Това трябва да е било голямо облекчение. Знаел си, че тайната ти е в безопасност, но инцидентът е повдигнал някои въпроси.

— Бях наясно, че Зандър не е скочил сам, поне не съзнателно. Той живееше заради играта. Можех само да предположа, че е имало някаква борба и Гуен е извадила късмет. — Бъди присви очи. — Случайно да знаеш какво е станало?

— Естествено — отвърна Джъдсън. — Знам точно какво се е случило… Прав си, синът ти не се е самоубил. Той е нападнал Гуен и тя се е защитила. Тейлър е изгубил двубоя и е скочил във водата.

— Зандър е позволил на тръпката от убийството да надделее в него в онзи критичен момент.

— Нещо такова.

— Както казах, беше въпрос на време той да се издъни. Благодарение на майка му. Луиз вършеше някаква работа, но не му беше предала добър генетичен материал.

— Довел си я тук, в Уилби, преди години, защото си искал да ти е подръка. Тя ти е трябвала, за да настройва кристала на оръжието, което е изработила за теб.

— Значи знаеш за малката ми джаджа? — Бъди повдигна вежди. — Признавам, не очаквах, че сте стигнали толкова далече.

— Този пистолет със сигурност не се задейства с кристал.

— Не, пистолетът си е съвсем стандартен — отвърна Бъди. — Но и той върши работа. Оставя от следите, които полицаите харесват. Когато това тук приключи, сцената ще изглежда като провалила се сделка с наркотици. Кой да подозира, че Никол е продавала наркотици в задната стаичка и ти си дошъл тук да си купиш малко дрога?

— Защо не използваш кристала, за да се отървеш и от двама ни?

— Не е необходимо.

— Искаш да кажеш, че не си успял да го настроиш, след като си го използвал, за да убиеш Луиз Фулър. И сега трябва да запазиш останалата му енергия, защото не знаеш колко време ще ти трябва да откриеш нов талант за настройване на кристали. Кога ти хрумна, че можеш да използваш записките на Болинджър от работата й в „Самърлайт Академи“, за да намериш заместник на Луиз?

— Кучи син… — подсвирна тихо Бъди. — Наистина знаеш всичко…

— С малко помощ от приятели.

— Явно ще имам повече за разчистване, след като приключим тук. За всичко е виновен Зандър. Ако не беше дошъл в Уилби да търси скъпата си майчица преди две години, нищо от това нямаше да се случи. В този бизнес съм повече от десетилетие и никой не ме е заподозрял в нищо по-лошо от това, че продавам увехнали марули.

— Тогава ли, преди десет години, Луиз ти направи първото оръжие с кристал?

— Вещицата постоянно си играеше с кристали. Преди трийсет и четири години създаде първото поколение камъни. Не бяха толкова мощни, но можеха да се използват заедно с някои психоактивни медикаменти, за да се правят хипнотични внушения.

— Използвал си ги, за да ръководиш сектата си в Ел Ей, прикривайки с нея престъпната си група.

— По дяволите! И това ли знаеш? — Бъди изръмжа. — Каква бъркотия. Прав си за камъните. След като закрих сектата, ги използвах, за да печеля пари по най-различни начини: изнудване, инвестиционни измами, такива неща. Но преди десет години Луиз откри кристал, който можеше да убива, без да оставя следи. Веднага осъзнах потенциала му.

— Преместил си се в Уилби и си довел и Луиз тук — каза Джъдсън. — Приел си нова самоличност и си навлязъл в бизнеса с наемните убийства.

— Всичко беше идеално, преди Зандър да се появи да търси майка си. Отначало не знаех, че я е открил. Нямах представа, че тя му е дала един от нашите кристали. Той разиграваше собствената си глупава игра. После чул за проучването на Болинджър. И не могъл да устои.

— Тогава си открил, че имаш син, който е наследил част от таланта ти — каза Джъдсън.

— Очевидно ще трябва да се занимая и с Гуен Фрейзиър — смръщи се Бъди. — Кой друг знае какво правя?

— Сериозно ли ме питаш? — Джъдсън се усмихна. — Мислиш, че ще ти дам списък на бъдещите ти жертви?

— Да. Сериозно. Защото грешиш за малкото ми кристално оръжие. В него има предостатъчно енергия. Сега ще ти покажа.

Бъди бръкна в ризата си и извади медальона, който носеше на златна верижка на врата си. Кристалът имаше формата на сълза. Беше в метална рамка, закачена на верижката. Камъкът проблесна с тъмна светлина в сенките.

— Това отговаря на един от въпросите — кимна Джъдсън. — Не е необходимо да се настройва след всяко убийство. Чудех се по този въпрос.

— Работи до три пъти, преди да се нуждае от ново настройване. Луиз ми го върна точно преди да го използвам срещу нея. Не ми се ще да хабя втория му заряд заради теб, но не ми оставяш избор. Предупреждавам те, ще съжаляваш за решението си. Не знаеш, че този кристал може да се използва, за да убие много бавно, когато скоростта не е важна. И болката е адски мъчителна, така са ми казвали — все едно си погребан жив в ледник.

Кристалът изригна с тъмна ултравиолетова светлина, но Джъдсън беше готов. Той изпрати енергия към пръстена си и получи очаквания резултат. Кехлибареният кристал пламна с изгарящо сияние. Вълните се сблъскаха с тези на тъмния медальон и ги изпратиха в обратната посока, към мястото, откъдето бяха дошли.

Бъди се задави, когато паранормалното лъчение от собственото му оръжие се стовари върху него. Политна назад, но не падна.

Пусна кристала и опита да повдигне пистолета си.

Джъдсън грабна най-близката ваза и запрати тежкия стъклен съд, пълен с вода и букет жълти хризантеми, право в главата на Бъди.

Мъжът инстинктивно се наведе да се предпази и се хвърли към вратата на задната стая. Вазата се разби в стената.

Джъдсън мина през вратата и срита Бъди в ръката. Пистолетът падна на пода.

Бъди политна назад към работния плот. Той грабна един нож за подрязване на стебла и замахна с него. Хвърли се към Джъдсън, но не беше достатъчно бърз. С още един силен ритник Джъдсън го повали.

Бъди изстена и рухна по очи на пода.

Последва миг на ужасна тишина. Мъжът започна да издава хъркащи звуци. Джъдсън вдигна пистолета и го постави върху плота. После се наведе до Бъди и го обърна бавно по гръб.

Дръжката на ножа стърчеше от гърдите му. Той погледна Джъдсън с очи, които вече се замъгляваха от шока и наближаващата смърт. От ъгълчето на устата му се процеждаше кръв.

— Това им е лошото на жените — замълви той с продран глас. — Не можеш да им се довериш.

— Проблемът е бил, че не са можели да се доверят на теб — каза му Джъдсън.

Кръвта и парапсихичната енергия на насилствената смърт вече се просмукваха в дъските на пода. Джъдсън знаеше, че петната щяха да си останат завинаги.

Някои токсични разливи не могат да се почистят.