— Като Северното сияние ли?

— Да. Но тук се състои от вълни на паранормална енергия. Усещам, че експлозията наближава. Това, което още не знам, е, че тя ще бъде достатъчно силна, за да повлияе на нормалните дължини на вълните от спектъра. Но съм наясно, че може да ме убие или поне да порази паранормалните ми сетива. Интуицията ми подсказва, че единствената ми надежда да се спася от ударната вълна е, като се хвърля във водата. Ако успея да се отдалеча достатъчно под водата, може да имам шанс.

— Къде е входът на подводната пещера? — попита Гуен.

— Стоя на ръба на водата.

— Опиши ми го.

— Поради някаква причина наричат входа Чудовището. Местните казват, че то поглъща водолазите цели. Някои хора твърдят, че има изход през морето, но никой никога не е успял да стигне до него. Малцина са опитали да минат през поредицата подводни пещери. Повечето са били принудени да се върнат. А онези, които не са го направили, са изчезнали.

— Но в този момент ти планираш да изплуваш през него.

— Не. Аз само искам да се гмурна достатъчно дълбоко, за да се спася от експлозията на паранормалната енергия в пещерата. Вече съм с водолазния си костюм, защото се готвех да търся мъртвия анализатор. Взимам бутилката и оборудването си и скачам във водата. Минавам през гърлото на Чудовището. Усещам експлозията и я чувам, въпреки че съм под водата. Има ударна вълна, но водата и околните скали ме защитават. Когато всичко свършва, изплувам на повърхността.

— Добре, вече сме в онази фаза от съня ти. Кажи ми какво виждаш.

— Не много. Зарята по някакъв начин е повредила паранормалното ми зрение. Останал съм като сляп.

— О, боже, не знаех, че си изгубил паранормалното си зрение.

— Отне ми почти месец да го възстановя. Не бях сигурен дали изобщо ще успея.

— Нищо чудно, че си се оттеглил в онова градче на брега на океана. И че си имал кошмари.

— Като става дума за тях…

— Да се върнем на съня ти.

— Паранормалното ми зрение е изгубено, но все още виждам с нормалното и имам фенер.

— Какво забелязваш?

— Тялото на Сполдинг. Фенерът му е наблизо, но е изгаснал. Експлозията го е унищожила. Съзирам оръжието с кристала. Изтърколило се е до купчината скали. Но не обръщам внимание на тялото или оръжието, защото току-що съм осъзнал, че трябва да преплувам през подводните пещери.

Той спря, защото не намираше смисъл да описва безкрайния кошмар на дългото плуване към изхода от пещерата.

— Как разбираш в каква посока да плуваш? — попита Гуен.

— Във водата мога да усетя течението. Съвсем леко е, но е постоянно. Аз го следвам.

— Не знаеш дали няма да стигнеш до някоя теснина, през която да не можеш да минеш — прошепна Гуен.

Дори и в атмосферата на съня, той долови как трепери гласът й.

— Нямах избор — напомни й той. — Да довършим това с терапията.

— Извинявай. Понякога и аз засядам в съня. Добре, мисля, че си представих обстановката.

— Е, вече имаш контекст.

— Точно така, контекст. Каниш се да скочиш във водата за дългото плуване към морето. Зърваш ли предмета, за който знаеш, че е важен?

— Да. — Завладя го вълнение. — Да, сега го виждам. Само за миг, с крайчеца на очите си. Нещо малко и бяло, което не изглежда на място там.

— Погледни го по-отблизо.

Последователността на съня се раздвижи като течност около него. Той отмести поглед от замръзналата завеса на зарята от енергия и се съсредоточи върху сенките.

— Ей там е, от другата страна на водата. Прилича на ъгълче от къс хартия. Виждам само малка част от него. Останалото е скрито под една скала.

— Скрито? — захвана се за думата Гуен. — Сигурен ли си?

— Няма как да се е озовало там случайно. Близо е до мястото, където го бяха убили.

— Кого?

— Анализатора. — Джъдсън излезе от съня с прилив на адреналин и психична енергия. — Още не е мъртъв, но знае, че ще умре. Опитва се да остави съобщение на този, който дойде да го търси. Трябва да се върна в онази пещера.

— Ще преплуваш през подводните тунели? — попита Гуен.

— Не мисля, че ще се наложи. Ако не си чувала, баща ми е собственик на една от най-големите компании в минния бизнес в целия свят.

— А, да, вярно. — Гуен сбърчи нос. — Все забравям за тези Копърсмит.

— Ако има едно нещо, което татко знае, то е как да прокопава твърди скали. Отварянето на входа към пещерата ще бъде като детска игра за него. Сигурно няма да му отнеме повече от няколко дни да изпрати екип и машини на мястото.

— Господи… Разкриваш няколко убийства тук, в Уилби, и отиваш на Карибите да разрешиш още няколко паранормални престъпления със странни средства и мистериозни оръжия — въздъхна Гуен. — Живееш интересен живот, Джъдсън.

— Да, напоследък календарът ми е пълен. — Образът блесна в съзнанието му. Изведнъж разбра всичко, всяко парче от загадката попадна на мястото си. — По дяволите… Трябваше да се сетя по-рано.

— Какво?

— Отговорът е в календара.

39.

В Уилби улиците опустяваха доста рано. Няколкото ресторанта затваряха до десет часа. Последният пикап потегли от паркинга на таверната малко преди полунощ. Хората от персонала си тръгнаха двайсет минути по-късно.

Джъдсън изчака най-тъмната част от нощта и после влезе през задната врата на цветарския магазин „Хъдсън“. Беше отворил леко сетивата си. За паранормалното му зрение ножовете, ножиците и градинарските инструменти, подредени върху работния плот, блестяха като средновековни оръжия. Стъклените вази по рафтовете проблясваха със зеленикава кристална светлина.

Той премина в предната част на магазина и се придвижи зад щанда. Вратата на малкия офис беше затворена, но не беше заключена. Хората в малките градчета бяха немарливи към сигурността.

Вътрешността на офиса изглеждаше почти като през деня, когато двамата с Гуен бяха дошли да говорят с Никол. Нарязаните снимки още стояха забодени на стените.

Джъдсън прекоси малкото пространство и свали големия календар със снимки. Първи, втори и трети август бяха маркирани с една и съща бележка. „Нахрани кучетата“.

Той извади списъка с датите, който носеше. Бележките „Нахрани кучетата“ присъстваха точно където очакваше да ги намери през цялата година.

Слабият, приглушен шум от стъпки по задните стъпала към магазина накара сетивата му да се задействат напълно. Пръстенът на ръката му грейна като миниатюрно паранормално слънце. Имаше време да излезе през предната врата.

Напусна офиса и заобиколи тезгяха. Тъкмо се пресягаше към бравата, когато осъзна, че отзад има двама души.

Спря и изчака. Задната врата се отвори. Лъч на фенер прониза задната стая и стигна до магазина.

— Здрасти, Пул.

Бъди Пул влезе в стаята. Нямаше ги старомодните очила за четене със златни рамки, карираната риза и червените тиранти, които носеше, когато беше зад тезгяха на универсалния магазин на Уилби. Тази вечер беше облечен в черно от глава до пети, точно като наемен убиец.

Пул не беше сам. Водеше Никол със себе си. Китките й бяха вързани зад гърба й. Устата й беше запушена със залепваща лента. Тя се взираше в Джъдсън с широко отворени, ужасени очи. Бъди притискаше пистолет към слепоочието й. С другата си ръка държеше фенера насочен към Джъдсън.

— Хвърли оръжието, Копърсмит — нареди Бъди. — Или ще я убия веднага.

Джъдсън остави внимателно пистолета си на пода и се изправи бавно.

— Как разбра, че съм тук?

— Държах те под око — отвърна Бъди. — Когато излезе от странноприемницата тази вечер, се сетих, че си намислил нещо. Зачудих се дали не си тръгнал към моята къща. Реших, че ще бъде забавно да видя как се оправяш с кучетата. Но когато не потегли по Фолс Вю Роуд, осъзнах, че вероятно си поел насам. Взех тази кучка със себе си, в случай че ми трябва прикритие.

Никол изхлипа.

Бъди я блъсна силно и тя полетя към стената. Изстена и се строполи на колене.

Мъжът не й обърна внимание. Той наблюдаваше Джъдсън с поглед, в който гореше парапсихична енергия.

— Как се досети, Копърсмит?

— По старомодния начин — отвърна Джъдсън. — Започнах да свързвам точките. Ти спомена, че Никол храни кучетата ти, щом си извън града и обикаляш занаятчийските панаири. Когато двамата с Гуен бяхме тук да говорим с Ник, забелязах календара над бюрото. Три дни през август имаха надпис „Нахрани кучетата“. Ти си отсъствал в тези три дни уж за да бъдеш на някакъв занаятчийски панаир. Но една от тези дати, втората, е денят, в който си убил една стара дама. Току-що довърших проверката на другите дати, когато си отсъствал от града. Датите, в които Никол е трябвало да храни кучетата ти.

Бъди изсумтя ядосано.

— За беда и Евалин се сети по същия начин. Това успях да изкопча от нея, преди да умре.

— Взел си компютъра и мобилния й телефон.

— Исках да проверя дали е звънила или писала на някого, за да сподели подозренията си. Имаше само един имейл, изпратен по-рано през нощта, и той беше до Гуен Фрейзиър. Разбрах, че тя ще се появи и ще намери тялото, но не смятах, че това ще ми създаде някакви проблеми. Бях сигурен, че дори и Оксли да има подозрения, той ще се съсредоточи върху Гуен като възможния убиец.