— Болни ли бяха?

Джъдсън отново спря пред прозореца.

— Дяволите ме взели, не знаех. Ако беше болест, беше някаква треска, която влияеше на паранормалните им сетива. Наясно бях само, че не искам да прекарам никакво време край Бърнс или Еланд. Ние, Копърсмит, сме здрави като бикове, но в онзи ден в агенцията на Сполдинг започнах да се чудя дали хората с талант като нас не са податливи на трески, засягащи сетивата, които не поразяват нормалните хора.

— Разумна тревога. Кога отново срещна Бърнс или Еланд?

— Когато опитаха да ме убият на онзи карибски остров.

— Господи… Продължавай.

— Малко след онази случка в агенцията Сполдинг се свърза с мен за едно спешно разследване с висок приоритет. Един анализатор на разузнавателна информация от друга агенция беше изчезнал. Работната теория беше, че или е избягал с някаква изключително ценна информация, или е бил убит. Сполдинг искаше да разбера какво се е случило. Както обикновено, работата ми беше да открия отговорите. Със Сам никога не се занимавахме със залавяния или арести.

— Вие сте просто консултанти.

— Точно така — съгласи се той.

— И това е била последната задача, която „Копърсмит Кънсалтинг“ е поела за изпълнение от неназованата агенция? — попита Гуен. — Тази, заради която си изчезнал за известно време.

Той я погледна изненадан.

— Откъде знаеш това?

— Тогава не го знаех. Бях на Хаваите. Но когато се върнах, Аби каза, че си бил изчезнал за известно време в хода на последния си случай и че нещо се объркало, но си се завърнал невредим. Всички обясняваха, че си си взел почивка в къщата на брега, за да измислиш нов бизнес план за „Копърсмит Кънсалтинг“.

— Вярно е.

— Освен частта с повтарящите се сънища… Кажи ми какво стана на острова? — попита Гуен.

— Те вземаха някакъв медикамент, предизвикващ силно пристрастяване. Спирането му водеше до лудост и смърт. Във всеки случай изпълнителният директор на фирмата беше определил, че опитен експерт по сигурността с паранормален талант и задълбочено познаване на разузнавателната общност би бил безценен за компанията му.

— Това описание идеално пасва на стария ти шеф. Сполдинг също ли е взимал този медикамент?

— Да.

— Какво друго ти каза той?

— Почти нищо. — Джъдсън стисна ръба на перваза и погледна към реката. — Той бързаше. Спомена, че не може да си позволи да губи повече време. Възнамеряваше да инсценира собствената си смърт, след като се отърве от мен. Планираше да започне новата си кариера в частния сектор с нова самоличност.

— Но първо е трябвало да те убие, без да оставя следи. Как е смятал да го направи?

— Той имаше оръжие. С паранормален кристал. Изглеждаше като фенерче. Каза, че му е подарък от шефа на новата му фирма. В следващия момент той беше насочил фенера срещу мен. Усетих някаква ледена енергия. Мислех, че буквално ще замрази сърцето ми…

— Като бурята, предизвикана от вятърните камбанки в къщата на Луиз?

— Не, онази енергия беше хаотична и нехармонична, нефокусирана. Излъчването на оръжието с кристала на Сполдинг беше фокусирано и много мощно.

— Ти какво направи?

Джъдсън докосна пръстена си.

— Тогава открих какво мога да правя с този кристал. Използвах го инстинктивно, интуитивно. Насочих енергия през пръстена. Дължините на вълните й по някакъв начин неутрализираха оръжието на Сполдинг. Но това не беше краят. Потоците енергия от фенера се обърнаха. Сам каза, че ефектът е сходен с това как вълна от вода се блъска в стената на басейн и отскача назад в противоположната посока.

— Обърнатите потоци са поразили аурата на Сполдинг. И това го е убило.

— Да. Но тогава не мислех за научни теории, защото в този момент осъзнах, че с това съм изчерпал напълно късмета си.

— Какво още е можело да се обърка? — попита Гуен.

— В онази последна задача ли? Всичко. В пещерата започна да се трупа все повече енергия. Имах няколко секунди, в които да действам, защото усетих нарастващите нива на парапсихична енергия. Формира се някаква странна аура. Грабнах водолазната си бутилка и се хвърлих във водата, за да избягам от експлозията. Но когато след няколко минути изплувах на повърхността, видях, че са се сринали огромни скали. Входът на пещерата беше затрупан от няколко тона камъни. Експлозията беше освободила някакви токсични газове. Имаше само един път за бягство.

— О, боже! — прошепна Гуен. Очите й се помрачиха. — Преплувал си през подводната пещера?

Джъдсън прекоси стаята и седна на едното кресло.

— Бях говорил с местни хора за особената система от пещери, защото знаех, че ще се наложи да се гмуркам, за да търся тялото на анализатора. Те предполагаха, че от пещерите има изход в морето. Но ме предупредиха, че още никой не е преплувал цялата поредица от пещери и няма направена карта на тунелите.

Гуен потрепери.

— Да съм в капана на мрежа от подводни пещери би бил най-ужасният ми кошмар.

— Не — възрази той и срещна погледа й. — Твоят най-ужасен кошмар, а и моят би бил да прекарам остатъка от живота си погребан жив, вдишвайки токсични изпарения, с мисълта, че никой не знае къде се намирам.

Тя си пое дълбоко дъх и кимна.

— Добре, приемам забележката. Да си погребан жив е малко по-лошо от това да си в подводна пещера. Но все пак…

— Със сигурност не бих повторил преживяването през следващата си ваканция. Оцелях благодарение на мъртвия анализатор. Той никога няма да го научи, но аз му дължа живота си.

— Какво имаш предвид?

— Бърнс и Еланд не си бяха направили труда да изпразнят кислородната му бутилка, след като го бяха погубили. Бяха оставили и фенера на колана му. Искали са убийството да изглежда като нещастен случай, ако случайно някой открие трупа.

— Нищо чудно, че сънуваш кошмари — прошепна Гуен.

— Понякога сънувам как плувам през подводните пещери, но в лошия ми сън, този, от който ме събуди снощи, се връщам в момента точно преди да скоча във водата, за да опитам да изплувам в морето. Зървам нещо дребно с ъгълчето на окото си. В онзи момент не се замислих за него. Имах други тревоги. — Той стисна юмруци. — Но по-късно, в сънищата си, изживявам отново онзи момент и знам, че онова, което съм видял, е нещо важно.

— Имаш ли представа какво търсиш в съня си?

— Не. — Джъдсън поклати глава. — Повярвай ми, премислял съм го милион пъти.

Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си, сплел пръстите си.

— Наистина ли смяташ, че можеш да ми помогнеш да намеря онова, което търся в съня си?

— Мога да ти помогна да го потърсиш. Но няма гаранция, че има какво да се открие. Повтарящото се търсене в съня може да е проява на стреса от случилото се в онзи ден. По един или друг начин обаче ще ти помогна да излезеш от безкрайната примка на повторението. Това ще ти помогне да се освободиш от съня.

— Направи го — каза той. — Сега.

38.

Тя го преведе през кипящата мъгла на енергията на сънищата.

— Да не се спънеш в тялото — предупреди я той.

— Къде е то? — Гуен се огледа.

— В краката ти.

Тя погледна надолу и повдигна бездънните си очи.

— Да, сега го видях. Това е проблемът с навлизането в чужд сън. Обикновено си представям картината като цяло, но завися от сънуващия за подробностите.

Поради някаква причина това го развесели.

— Подробности… като някой труп?

— Да. Добре. Замразих сцената, за да можеш спокойно да анализираш събитията. Сега ще бъде много полезно, ако ми кажеш какво виждаш.

— Нещата не изглеждат точно като в обичайния вариант на съня ми — рече той. — И не се чувствам по същия начин.

— Защото това е осъзнато сънуване. Ти си наясно, че сънуваш. Можеш да упражняваш някакъв контрол. Заради тази перспектива преживяването е различно от онова в обикновения сън.

— Щом го твърдиш.

— Разказвай, Джъдсън — подкани го тя тихо.

Той се огледа, ориентирайки се в странния пейзаж на съня. Сцената беше замръзнала, както Гуен беше казала, но той знаеше точно къде се намира. Моментът беше ясен. Експлозията още не се беше случила. Ако не беше паранормалното му зрение, нямаше да може да види нищо, освен лъчите на двата фенера, неговия и на Сполдинг. Фенерът на мъртвеца беше паднал от ръката му. Също и оръжието с кристала.

Вътрешността на пещерата беше просторна. Губеше се в тъмнината на пет-шест метра. Но входът откъм външния свят беше тесен, извит пасаж, през който едва можеше да мине един човек.

С отворените си сетива той виждаше басейна, който маркираше входа към наводнената част от пещерата. Стоеше на ръба. Водата беше пропита с бледозеленикаво сияние — естествената енергия на скалите, които специалното му зрение виждаше. Когато погледна надолу, видя отвора на гърлото на Чудовището под повърхността.

— Току-що съм използвал пръстена, за да се спася от Сполдинг. Кристалът е още горещ. Оръжието с кристала е станало студено точно преди Сполдинг да умре. Но вече е прекалено късно. Енергията, освободена от оръжието и пръстена ми, е подпалила атмосферата. Усещам засилващата се топлина и нестабилност. Образува се заря.