Джъдсън започна да разбира.

— Той иска документацията на Евалин, за да намери в нея имената на хора с истински парапсихични способности. Претърсил е кабинета й, преди ние да отидем там.

— Да, точно така. — Гуен се подпря на длани зад себе си и се надигна. — Не се престраших да му кажа, че и аз планирам да се заема с този бизнес.

— Явно е, че се очертава навалица от конкуренти — кимна Джъдсън. Той погледна часовника си, отиде до прозореца и се загледа в гората. — Имаме малко време. Колко ще трае?

— Кое? — не разбра тя.

Той се обърна и я погледна.

— Каза, че можеш да ми помогнеш да открия онова, което търся в повтарящия се сън. Колко ще трае това?

Гуен застина неподвижна.

— Не много.

— Тогава да го направим.

— Сигурен ли си?

Очите му пламнаха.

— Татко ме предупреди, че мъжът трябва наистина да се доверява на една жена, за да й позволи да го постави в транс. По-рано ти признах, че ти се доверявам.

— Но все още не ти харесва идеята, че имаш нужда от терапия на сънищата.

Той се усмихна тъжно.

— Добре ме познаваш.

— Представи си, че съм човек, който прави ремонти. Някои хора ремонтират тръби. Аз ремонтирам сънища.

— Ти имаш дарба, невероятен талант. Това, което правиш, е удивително.

— О, благодаря.

— Разходи се из сънищата ми, партньоре. Помогни ми да намеря онова, което търся.

— Добре, но да те предупредя: първо трябва да ми дадеш някакъв контекст — напомни му тя.

— Знаех, че ще го кажеш. Досетлив съм, нали?

— Досетлив си, да. Разкажи ми, Джъдсън.

37.

Джъдсън се нуждаеше от отговорите и нямаше шанс да достигне до тях сам. Време беше да прибегне до услугите на експерт. А Гуен имаше страхотен талант. И той й вярваше.

Обърна се отново към прозореца.

— Какво точно имаш предвид под контекст? — попита той.

— Знам, че сънят ти е свързан със случилото се по време на последния ангажимент, възложен от онази неназована агенция. Това е всичко, което ми е известно. Трябва да ми кажеш повече, преди да те поставя в транс.

— Добре — съгласи се той. — Ще ти разкажа какво се случи. Но не разбирам как това ще ти помогне да интерпретираш съня ми.

— Не бързай.

Джъдсън замълча за момент, събирайки мислите и спомените си. След известно време заговори. Беше наясно, че няма да спре, докато не й разкаже всичко.

— Знаеш, че двамата със Сам се занимаваме… Исках да кажа, занимавахме се с разследвания за една тайна държавна агенция. Това, което не знаеш, е как се сдобихме с този клиент.

— Предполагам, че не сте си пускали обяви в интернет.

— Не сме. Директорът на агенцията Джо Сполдинг нае мен и още двама души, Бърнс и Еланд, по време на последната ни година в колежа. Сполдинг беше много влиятелна фигура в разузнавателната общност, макар да не се набиваше на очи. Бяха му дали зелена светлина да създаде отдел за експериментални тайни операции с агенти с паранормални способности. Това трябваше да бъде съвременната версия на стария проект на ЦРУ за виждане от разстояние.

— И как е откривал потенциалните агенти като теб? — попита Гуен.

— Истинската тайна сила на Сполдинг беше, че той самият също имаше талант — обясни Джъдсън. — И то силен. Можеше да разпознае други хора с подобни парапсихични профили, ако се намираше достатъчно близо до тях, за да долови енергията от аурата им. Направи си офиси на територията на няколко колежа и предлагаше на студентите срещу заплащане да се подложат на експериментални психологически тестове. Така ги наричаше. Те целели да се установи дали човек има някакви паранормални способности. Записах се от любопитство, за да проверя дали този тест работи наистина.

— Ти си знаел, че имаш талант, така че си тествал неговия тест — кимна Гуен.

— Да. Оказа се, че тестът е измама. Беше старият експеримент с „познай каква карта държа“.

— За който Евалин казваше, че е напълно безполезен.

— Точно така. Но Сполдинг не разчиташе на резултатите от теста. Той се опитваше да открие хора с горещи аури. Разбира се, на изпита се явиха много хора без талант, но имаше и малък брой такива като мен — любопитни да научат повече за паранормалната страна на природата си.

— Сполдинг те е разпознал, когато те е видял — каза Гуен.

— Да. Той откри Бърнс и Еланд в друг университет. Предложи на трима ни вълнуваща кариера, изпълнена с екшън и приключения, както и възможността да използваме паранормалните си таланти в служба на страната си.

— Разбирам, че не си устоял на това предложение.

— Естествено. — Джъдсън се обърна с лице към нея. — Бях на двайсет и една и търсех точно нещата, които Сполдинг ми обещаваше. Мама опита да ме убеди да не се захващам с тази агенция. Но татко ме подкрепи. Той каза, че това ще бъде добър опит, тъй като изглеждах предопределен за кариера в сферата на сигурността. Наистина беше добър опит. Но за известно време…

Гуен се усмихна.

— Изживял си мечтата на всеки мъж. Станал си истински таен агент, при това с паранормални способности. Страхотно.

— Добри времена бяха, да. Сполдинг разбираше, че предпочитам да работя сам, и ми възлагаше индивидуални задачи. Не задаваше въпроси. Интересуваше се само от резултатите. Но след две-три години осъзнах, че не съм роден да работя за някого. Обаче процесът на разследване ми харесваше.

— Защото е пасвал на таланта ти. Работата ти е носела удовлетворение.

— Да. Но знаех, че не искам да работя за Сполдинг или когото и да било вечно. Мечтаех сам да си бъда шеф. Междувременно Сам завърши и получи лъскавите си дипломи по геология и инженерни науки. Всички знаехме, че той е предопределен да оглави изследователската лаборатория на „Копърсмит“, но също като Ема и мен не можеше да работи директно за татко.

— Вие Копърсмит много държите един на друг, но имате прекалено силна воля, за да изпълнявате чужди заповеди — отбеляза Гуен.

— Както казва мама, всички сме се метнали на баща ми. Оказа се, че Сам обмисляше да си направи собствена консултантска фирма. Но нямаше търсене на подобни консултантски услуги извън лабораторията на корпорация „Копърсмит“. Сполдинг обаче видя приложение на талантите на Сам. Той предложи двамата с него да си направим частна фирма за разследвания и да работим за него като външни изпълнители.

— И така се е появила „Копърсмит Кънсалтинг“.

— Повярвай ми, консултантските ни услуги покриваха доста сиви територии. На Сполдинг му харесваше да работи с нас по този начин, защото така можеше лесно да прикрива документалните следи от дейността ни. Двамата със Сам се заехме с бизнеса. Сполдинг беше основният ни клиент. Известно време всичко беше идеално. Но преди около година нещата започнаха да се променят.

— Какво се случи?

— Отначало промените бяха почти недоловими. Като консултанти на договор осъзнахме, че ни се спестява голяма част от информацията. Но ние си имахме нашата интуиция. Някои задачи започнаха да ни смущават. Отказвахме задачите на Сполдинг, освен ако той не ни предоставяше достатъчно информация.

Гуен се усмихна.

— Двамата със Сам сте искали да знаете в какво се замесвате, приемайки някой ангажимент. Настоявали сте да знаете контекста.

— Звучи ти познато, нали?

— Да. Но нека обобщим, оставам с впечатлението, че с течение на времето отношенията ви със Сполдинг и неговата агенция са станали малко напрегнати.

— Така е. — Той закрачи неспокойно из стаята. — Но за известно време успявахме да балансираме. Същественото за Сполдинг беше, че той се нуждаеше от нас. Ние бяхме най-силните таланти, които можеше да изпрати да работят по някой случай, и той го знаеше. Ако искаше резултати, използваше нас, а ако той ни използваше, ние искахме да сме информирани.

— Ами останалите агенти?

— Бърис и Еланд ни послужиха за предупреждение. Забелязах промените първо у тях.

— Какви промени?

— Бях работил и с двамата достатъчно дълго, за да съм наясно какви са паранормалните им способности и къде не са силни. Способностите им бяха сходни с тези на твоя приятел Сойър — изключително развито нощно зрение и слух, светкавични рефлекси. Можеха да изчезнат в сенките.

— Какво се случи? — попита Гуен.

— Случайно бях в офиса един ден. Сполдинг щеше да ме информира за някакво ново разследване. Когато пристигнах, той говореше по телефона. Бърнс беше в офиса. Предложи ми кафе. Когато взех чашата от ръката му, усетих нещо в енергията му, което ми се стори по някакъв начин лошо.

— В какъв смисъл?

— Нестабилно. Нездраво. Нецяло. Освен това той ми се стори наедрял, сякаш беше започнал да вдига тежести. В очите му имаше някаква горещина, която не бях забелязвал преди. Попитах го дали е добре. Зачудих се дали не е на път да се разболее от някакъв тежък вирус.

— Какво ти отговори той?

— Сякаш отключих нещо в него. От спокоен и дружелюбен той изведнъж побесня, като че го бях обидил. Помислих, че ще опита да ме удари. После Еланд влезе в стаята и му каза нещо като: Успокой се, приятел. Бърнс се обърна и бързо излезе. След като той се махна, забелязах, че и Еланд страда от същата треска, но че успява да се контролира малко повече.