— Не знаех, че следиш толкова внимателно личния ми живот.

— Признавам, че след развода си миналата година от време на време разпитвах Евалин за теб — заговори тихо Уесли. — Тя ми обясни, че не се интересуваш от интимна връзка с мъж. Разбрах посланието.

— Така ли?

— Поне така мислех. Останах с впечатлението, че ти просто не харесваш мъже, че се интересуваш от жени. — Той се намръщи. — Но когато се появи тук с Копърсмит, беше ясно, че нещо се е променило.

— И ти се чудиш защо той, а не ти? За бога, Уесли, никога не си имал сериозни чувства към мен. И двамата го знаем. Преди две години ме възприемаше като нещо екзотично — жена, която твърди, че има някакъв паранормален талант. Чудеше се какво би било да си легнеш с мен, това е всичко. Гледаш на ситуацията през призмата на собственото си его. Понякога двама души просто не си пасват.

— Но с Копърсмит сте си паснали, така ли?

— Мисля, че се отклоняваме от темата.

Уесли млъкна за миг, после измърмори:

— Да, добре. Независимо дали ти се вярва или не, дошъл съм да ти направя едно бизнес предложение.

— Слушам те.

— Получих страхотно прозрение. Чакай само да чуеш новата ми концепция за шоуто. С нея „Срещи с отвъдното“ ще премине в лигата на най-гледаните програми.

— Казвай — подкани го Гуен, като се стараеше да прозвучи ентусиазирано.

— Досега се фокусирахме върху разни стари предания за къщи, обитавани от духове, или разкази за мистериозни паранормални събития. — Уесли беше съвсем сериозен. — Но това вече се изтърка. Трябва ни нещо ново.

— И как смяташ да го осъществиш?

— Ще изберем нов фокус за поредицата. Ще разследваме стари случаи, престъпления, които са останали неразкрити.

— Не искам да те разочаровам, но това не е нова идея.

— Не, не, не. Досега се занимавахме с убийства от миналото. Сега говоря за убийства, които са останали неразкрити поради липса на доказателства. Може би и случаи на изчезнали хора.

— Уесли…

— Чуй най-интересното. — Мъжът се приведе напред и понижи глас: — Ще разрешаваме случаите с истински детективи с паранормални способности.

Той се облегна на стола си и разпери доволно ръце. Очакваше реакцията й с усмивка на лицето.

Гуен се зачуди какво окуражително да му каже.

— Разбирам. Това ще бъде поредица, която не се основава на действителни случаи, нали?

— Не, не, не. Не разбираш ли? Ще работим с истински следователи с паранормални способности. И те ще започват повторно разследване на разни забравени престъпления и ще ги разрешават.

— А откъде ще намерим такива детективи? — попита тя. — Неприятно ми е да го кажа, но има много шарлатани и измамници в този бизнес.

Той й намигна.

— Но и двамата с теб познаваме хора, които наистина имат паранормален талант, нали?

Гуен застина на мястото си.

— От папките на Евалин ли?

— Представям си малък екип от детективи, няколко души като теб и някои от другите участници в проучването на Болинджър.

— Доколкото си спомням, ти никога не си вярвал в паранормалното, камо ли, че хора с такъв талант биха могли да разкриват престъпления.

— Между нас казано, още не съм напълно убеден. — Лицето на Уесли леко помрачня. — Но то не е важно. Това е телевизия. Ще се получи. Усещам го. След като Евалин я няма, ще трябва да ми помогнеш да направим шоуто. Първата стъпка е да откриеш всички участници в проучването й преди две години.

— Затова си претърсил къщата й, нали? Не си дирил записките й за новия епизод на „Срещи с отвъдното“. Искал си да откриеш документите й, свързани с проучването.

— Знаеш ли каква е истината, Гуен? Отчаян съм и се нуждая от помощта ти. Рейтингът ни се е сринал. Заплашват да свалят „Срещи с отвъдното“ от екран. Още повече че това не засяга само мен. Ако не измисля нова концепция, и то бързо, и двамата ще загубим работата си.

— Съжалявам, но не мисля, че това е добра идея, Уесли. Нямах нищо против да пиша сценарии на основата на проучванията на Евалин за разни престъпления от миналото. Но сега ти искаш да обърнеш поредицата в съвсем нова насока, такава, която може да създаде безброй правни проблеми.

— Какво имаш предвид?

— Успокой се и помисли какво може да се случи, ако тръгнеш да обикаляш страната и да опитваш да съживиш стари разследвания за убийства в някакъв телевизионен риалити формат. Правоохранителните органи няма да ти съдействат. Семействата на убитите ще бъдат разстроени. А дори и да разрешиш някой истински случай с техниките на парапсихичните разследвания, как, за бога, ще го докажеш?

— Това е телевизия — настоя Уесли. — Не е нужно нищо да се доказва. Само трябва да измислим теория за престъплението, която е достатъчно убедителна, че да хвърли съмнение върху резултатите от първоначалното разследване. Та ние ще работим в полза на обществото. Ако не друго, поне бихме принудили полицаите да се вгледат отново в онези стари случаи.

— А как ще подбираш случаите, които са достойни за разследванията на „Срещи с отвъдното“?

— Това ще бъде твоята работа… Не би трябвало да е прекалено сложно. Щом в мрежата се разчуе, че търсим случаи на смърт, които са останали неизяснени или по някакъв начин подозрителни, ще ни наводнят с истории.

— Не мога да ти помогна, Уесли.

Но той не я чуваше. Заслепен от мисълта за собствената си гениалност, продължи напред:

— Ще започнем тук, в Уилби. Ще разследваме смъртта на Евалин — обяви той.

Гуен го изгледа невярващо.

— Какво?

— Това е идеален случай. — Уесли вдигна победоносно ръце. — „Изследователка на паранормалното убита от тъмните сили, отприщени в собствената й тайна лаборатория“.

— Забрави!

— След първото шоу лабораторията ще стане постоянен декор за „Срещи с отвъдното“. Всичките ни бъдещи разследвания ще тръгват оттук. Трябва да се върна в хижата възможно най-скоро, за да я огледам по-внимателно. В града се говори, че ти си я наследила, както и къщата й. Можем да отидем там още сега.

— Не!

Категоричността й успя да спре Уесли. Лицето му помръкна.

— Не е завещала лабораторията на теб? Но всички разправяха…

Гуен стана права.

— Лабораторията е моя, но няма да позволя да превърнеш смъртта на Евалин в един от епизодите на поредицата си.

Уесли също стана.

— Ти мислиш, че е била убита. Това е шансът ти да го докажеш.

— Полицията и съдът се нуждаят от неоспорими доказателства. Никой няма да обърне внимание на разследване, водено от екстрасенси.

Тя тръгна към вратата.

Уесли се втурна след нея. Стисна ръката й и я принуди да спре.

— Трябва ми списъкът с участниците в проучването на Евалин. Ще ти платя за него. Назови цена.

Тя погледна надолу, към ръката му.

— Пусни ме.

— Чуй ме, по дяволите, не можеш да си тръгнеш просто така. Заложено е прекалено много.

Гуен усети поток от ледена енергия миг преди да чуе студения глас на Джъдсън.

— Махни си ръцете от нея!

Гуен усети как Уесли се шокира. Той пусна ръката й. Бързо отстъпи назад и се блъсна в една съседна маса. Изгледа навъсено Джъдсън.

— Не смей да ме заплашваш, Копърсмит! Опитвам се да говоря с Гуен. Тя работи за мен, по дяволите! Имам право да общувам с нея.

Джъдсън не му обърна внимание, а погледна Гуен.

— Свършихте ли? — попита той.

В очите му гореше леден огън. Във фоайето хората започваха да се обръщат по посока на чайната. Райли Дънкан се мръщеше на рецепцията.

Триша Монтгомъри се появи откъм офиса си.

— Проблем ли има? — попита тя. Въпросът беше зададен учтиво, но погледът й беше твърд като стомана. — Гуен?

— Всичко е наред, Триша — увери я бързо тя.

Ситуацията се влошаваше с всяка изминала минута.

Гуен знаеше, че трябва възможно най-бързо да раздели двамата мъже.

— С Уесли завършихме разговора си, Джъдсън — кимна тя. — А последното нещо, което ми трябва сега, е някаква сцена — добави тихо, като минаваше покрай него.

Гуен затаи дъх, но накрая Джъдсън с неохота обърна гръб на натрапника и я последва. Изкачиха стъпалата в мълчание. Уесли излезе наперено от чайната, прекоси фоайето и изчезна навън, където се качи в колата си. Триша се върна в офиса си. Райли се зае за работа. Гостите взеха отново книгите и списанията си.

На третия етаж Джъдсън отключи вратата на Гуен. Тя влезе в стаята. Макс се беше настанил в средата на леглото. Той се изправи на крака, за да я поздрави. Гуен прекоси помещението и го погали по главата.

Джъдсън затвори вратата и подпря гръб на нея.

— Какво стана долу? — попита той.

— Няма да те тревожа сега, но може да си имаме конкуренция в детективския бизнес за парапсихични разследвания. — Гуен се отпусна на леглото. — Уесли иска да пусне нова телевизионна поредица, фокусирана върху разрешаването на стари случаи с помощта на екип от детективи с истински паранормални способности. Но знаеш колко е трудно да се намерят истински таланти.