Гуен го погледна изпитателно.

— Ти вече си наясно с отговора, нали?

Джъдсън се поколеба.

— Научил съм се да не правя прибързани заключения.

— Но все пак го знаеш?

— Да. Това е единственият отговор, който пасва в пъзела.

Ник се обади след петнайсет минути. Джъдсън долови енергията в гласа му. Приличаме си повече, отколкото подозираш, Сойър — помисли си той. — И двамата обожаваме преследването.

Той включи телефона на високоговорител, за да може Гуен да чуе разговора.

— Може би се докопах до нещо, ала то не е хубаво… — започна Ник. — Преди трийсет и четири години Луиз Фулър е живеела в Ел Ей. Била попаднала в мрежите на някаква секта, където използвали огромно количество психоактивни вещества. Всъщност сектата била само прикритие за добре организирана престъпна група. Лидерът й контролирал всички чрез наркотици и секс. Използвал последователите си мъже да продават дрога, а жените предлагал като проститутки. Луиз била една от тях. Забременяла и оставила бебето за осиновяване.

— Знае ли се кой е бил бащата?

— Не. Там е тъмна Индия… По това време Луиз живеела в постоянна наркотична зависимост. Водачът на сектата я пращал на улицата всяка нощ да търси клиенти с пари. Според социалния работник Луиз страдала от халюцинации и не можела да се справи с майчинството заради пристрастеността си към наркотиците и проблеми с психичното здраве. Бебето отишло при една бездетна двойка…

— Които по-късно били убити при обир в къщата им — завърши изречението Джъдсън.

— Смяташ, че бебето на Луиз е било бъдещият Зандър Тейлър? — попита Ник.

— Това обяснява много неща. Не бих се изненадал той сам да е убил осиновителите си.

— Да, и аз си помислих, че има такава вероятност — съгласи се Ник. — По това време младият Зандър е ходел на терапия. Всъщност ходел от години, защото още от ранна възраст проявявал тревожни наклонности: измъчвал животни, а веднъж едва не запалил пожар. Бил на тринайсет, когато се случил така нареченият обир. Казал на полицията, че се върнал вкъщи след училище и открил телата. След това бил в приемни семейства две-три години, местели го, защото създавал смут навсякъде, където попадал. И накрая, за всеобщо облекчение, изчезнал.

— А Луиз?

— Сектата в крайна сметка се разпаднала — каза Ник. — Лидерът изчезнал. Луиз се преместила в Уилби и започнала да прави вятърни камбанки за забавление и за продажба.

— Явно Тейлър я е открил в някой момент. Тогава вече е умеел да контролира таланта си. Според всички той бил експерт в това да очарова хората. Луиз е била особено лесна мишена, защото е била много крехка психически.

Гуен се намеси:

— И защото е била негова майка, за бога! Сигурно е искала да се събере отново с единственото си дете.

— Когато става дума за такива неща, обикновено си права, Гуен — съгласи се Ник.

— Предполагам, че Луиз е дала на сина си кристала, който е захранвал фотоапарата — продължи Гуен. — Тя вечно се плашеше от демони. Може би му е дала кристала, за да се защитава с него.

— Тейлър се е връщал в Уилби, за да настрои оръжието си — обясни Джъдсън. — Луиз сигурно е знаела какво прави той с него.

— Проблемът на тази теория е, че никой тук не беше срещал Тейлър, преди той да се включи в проучването на Евалин. Ако от време на време е посещавал Луиз, за да настройва кристала му, как така никой не го е забелязал?

— Луиз живееше насред гората, на няколко километра от града — напомни й Джъдсън. — Не е било трудно Тейлър да я навестява, без да бъде забелязан от местните. А и вероятно не е ходел да настройва оръжието му толкова често. Убийствата са били през няколко месеца.

— А и може фотоапаратът да е издържал по две-три убийства с едно настройване — добави тихо Гуен.

— Ако това е вярно, на Тейлър не му се е налагало да посещава майка си повече от два-три пъти годишно — предположи Ник. — Така че може и да е успял да запази тези посещения в тайна. Но ако си прав, това означава, че и тя е пазела посещенията му в тайна. Защо го е правела?

— Още не знам всички отговори — призна Джъдсън.

— Аз пък мислех, че ги знаеш — пошегува се Ник. — Защо иначе ще ми звъниш?

— Трябваше да науча възможно най-много за миналото на Луиз, защото някой друг с таланта на Тейлър използва фотоапарата, за да убива хора срещу заплащане. Който и да е той, също е използвал Луиз да настройва оръжието. Но Зандър Тейлър не е убивал за пари. Той го е правел заради тръпката.

— Психари като него обикновено не променят начина си на действие, така че можем да забравим варианта, че Тейлър е още жив — каза Ник.

— Да — съгласи се Джъдсън. — Издирваме друг убиец, който случайно има същия талант като него. А ако вярваш в наследствеността…

Гуен застина. После тихо отрони:

— Трябва да е роднина…

— Какво каза тя? — попита Ник.

— Мисли същото като мен — отвърна Джъдсън. Тръпката на интуицията накара кръвта му да кипне. — Съдейки по малкото, което знаем за генетичната страна на парапсихичните способности, има поне известна вероятност убиецът, когото търсим, да е роднина на Зандър Тейлър.

— Може Луиз да е оставила за осиновяване повече от едно бебе — предположи Гуен.

— А, да, популярният сценарий за близнаците, разделени при раждането — каза театрално Ник. После добави по-спокойно: — Опасявам се, че в този случай това не е вярно. Според документите Луиз не е имала други деца. Синът й е роден с цезарово сечение. По време на операцията завързали тръбите й. Признала пред социалния работник, че не иска да рискува пак да забременее.

Гуен се наведе напред.

— А обяснила ли е на социалните защо не желае друго дете?

— Според бележките Фулър вярвала, че бебето е дете на демон. Не искала да рискува да повтори тази грешка — обясни Ник.

— По дяволите! — Джъдсън усети как и този път интуицията му не го е подвела. — Трябва да го открием.

— Кого? — попита Ник.

— Бащата демон — отвърна Джъдсън. — Той е ключът към цялата история.

— Няма никакъв шанс да намеря един от очевидно огромния брой клиенти, с които Фулър е спала преди трийсет и четири години — въздъхна Ник. — Добър съм, но не чак толкова. При проституцията се работи с пари в брой. Не остават никакви следи. А и след толкова много време никой няма да си спомня нищо. Стигаме до задънена улица.

Гуен се приведе напред и заговори към телефона:

— Демонът не е бил един от клиентите й. Демонът е негодникът, който е продавал тялото й. Затова се страхуваше от него. Той я е контролирал — и тялото, и душата й.

— Търсим водача на онази секта — заяви Джъдсън. — В един момент той е сменил професията си. Станал е наемен убиец. Върни се на компютъра си, Сойър. Открий Съндю.

35.

Гуен чакаше нетърпеливо Джъдсън да приключи разговора. Беше обзета от вълнение и нетърпение.

— Знам защо Луиз е дала на сина си фотоапарата с кристала — каза тя.

— Така ли? — Джъдсън прибра телефона си. — Предполагам не мислиш, че го е подготвяла за сериен убиец.

— Не, дала му го е, за да се пази от баща си, демона.

Джъдсън се замисли над думите й.

— В това наистина има някаква логика.

— Може би дори се е надявала Зандър да направи това, което тя не е могла — да унищожи мъжа, който я е тормозел толкова дълго време.

— Искала е синът й да бъде нейният отмъстител. Да, възможно е. Знаеш ли, разговорите с теб са полезни. Помагат ми да си изясня заплетените ситуации. Ти се справяш добре с анализа на характери.

Тя се изненада колко много я зарадва похвалата му.

— Благодаря. Сигурно е страничен ефект от таланта ми. Ти можеш да се вмъкваш в главите на лошите. Аз пък — в главите на жертвите.

— Това е свързано с духовете, които ти говорят.

— Именно. Всъщност е точно това, нали? Анализирам жертвите, когато говоря с духовете им.

— Да. — Джъдсън явно беше заинтригуван от тази идея. — Изглежда, имаш талант за тази работа.

— От нас ще излезе отличен екип.

— Вероятно…

— Е, който и да е демонът, негодникът има да отговаря за много неща.

— Така е — съгласи се Джъдсън. — Едно нещо е сигурно. По всичко изглежда, че демонът е местен. Той живее в града. Бил е тук през цялото време. Но Луиз е знаела това. И щом се е страхувала толкова от него, защо изобщо се е преместила да живее тук?

— Тя с била психически и физически осакатена жена — каза Гуен. — Щом е можел да организира и ръководи цяла престъпна група, той не е имал никакъв проблем да контролира и нея. Искал е тя да живее тук не само защото му е било удобно, а и за да я държи под око и да е сигурен, че няма да й хрумне да отиде при ченгетата.

— И ако сме прави, този демон има много силен талант — каза Джъдсън. — А това означава, че му е още по-лесно да манипулира уязвима жена като Фулър.

— Бедната Луиз. Нищо чудно, че не беше съвсем на себе си. Следващият въпрос е дали бащата и синът са се познавали.

Джъдсън потупа с пръсти по волана.